Решение по дело №174/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца, във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от И.Н. ***, против заповед № ЗСПД/Д-ВН/2649/13.08.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Видин, с която е отказана еднократна помощ при раждане на живо дете за детето E.K.OЛ, с мотив, че заявлението за отпускане на помощта по чл.6, ал.1 от ЗСПД е подадена след изтичане на срока по чл.12, ал.1, т.2 от ЗСПД.

В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Твърди се, че жалбоподателката не е успяла да спази тригодишния срок поради появата и развитието на COVID-пандемията. Посочва, че веднага след прибирането си в България през 2021 г. е подала документи за еднократна помощ за раждане на живо дете. Счита, че пропуснатия срок се дължи на обстоятелства извън волята й. Моли съда да постанови решение, с което да отмени издадената заповед.

Ответникът директор на ДСП гр. Видин, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: производството по издаване на атакуваната заповед е започнало с подаване на заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д/ВН-2649/05.08.2021 г., с което жалбоподателката е поискала отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете за роденото от нея дете E.K.OЛ, родено на *** г. във Великобритания, което е български гражданин. Декларирала е, че при раждането на детето не е получила еднократна помощ във Великобритания, където е настъпило правопораждащото събитие. Приложила е удостоверение за раждане, сертификат на английски език за раждане с превод и апостил.

Длъжностното лице С. Г***, социален работник, е записала в заявлението, че помощта за детето E.K.OЛ следва да бъде отказана, тъй като заявлението за нея е подадено след като детето е навършило 3 години (което дете в момента е на 4 години и 3 месеца).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу годен за обжалване индивидуален административен акт от надлежна страна. Налице е правен интерес от търсената защита, защото оспорената заповед предизвиква негативни последици в правната сфера на жалбоподателката.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото е спорно между страните дали е спазен срока за подаване на заявлението по чл.6, ал.1 от ЗСПД.

Жалбоподателката твърди, че не е успяла да спази тригодишния срок по чл.12, ал.1, т.2 от ЗСПД поради възникването и развитието на COVID-пандемията, макар че е била подготвила своевременно необходимите документи още през 2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗСПД, майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. Чл.12, ал.1, т.2 от ЗСПД предвижда, че правото на семейни помощи за еднократната помощ при раждане на дете се погасява след навършване на тригодишна възраст от детето.

В настоящия случай е приложима и разпоредбата на чл.12, ал.4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, според която сроковете по чл.8в, ал.5 и чл.12, ал.1, т.1-7, ал.2 и ал.3 от ЗСПД, които изтичат след 1 март 2020 г., се удължават служебно до 31 декември 2020 г. Отделно от това не е предвидено удължаване на срока и в специалния ЗСПД.

Като съобрази приложимото материално право съдът приема, че по отношение оспорващата срокът за реализиране на правото по чл.6, ал.1 от ЗСПД за детето E.K.OЛ е изтекъл на 31.12.2020 г. Заявлението е подадено след тази дата, а именно на 05.08.2021 г. Срокът на исканата еднократна помощ при раждане на живо дете е законоустановен и неспазването му е свързано с преклузия, която не би могла да бъде санирана.

За отпускане на исканата еднократна помощ следва да бъде доказано наличието на предпоставките по чл.12, ал.1, т.2 от ЗСПД. Това е така, защото правото на еднократна помощ по чл.6, ал.1 от ЗСПД се отпуска независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. Законодателят е ограничил реализирането на правото на майката за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете с регламентирания в посочените правни норми преклузивен срок и именно той е от значение за възникване и упражняване на това право. Неспазването му е довело до извода на административния орган, че правото на исканата семейна помощ е преклудирано по силата на закона, което е отразено и в атакуваната заповед.

Предвид изложеното според съда в настоящия случай не е налице обективна невъзможност за майката да спази нормативно установения в чл.12, ал.1, т.2 от ЗСПД преклузивен тригодишен срок. Независимо от всички затруднения жалбоподателката е разполагала с възможност да изпрати в срок заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по пощата или по електронна поща, подписана с КЕП.

Административния орган е направил правилен и обоснован извод за липса на предпоставките на чл.12, ал.1, т.2 ЗСПД въз основа на установените в производството факти.

Поради горното процесната заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на правния спор, сравнително невисоката му правна сложност и като съобрази разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на Агенция за социално подпомагане, която е юридическо лице, в териториалната структура на която попада ДСП гр. Видин, следва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 100,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н. ***, против заповед № ЗСПД/Д-ВН/2649/13.08.2021 г. на директор на ДСП гр. Видин.

ОСЪЖДА И.Н. ***, да заплати в полза на Агенция за социално подпомагане направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.10, ал.6 от ЗСПД.

 

Съдия: