РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Варна, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110202447 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Лоу Сий Шипинг Мениджмънт“ ООД ЕИК **********, със
седалище в гр.Варна, подадена чрез адв. Б.П. от САК, против НП № 03-
011738 от 31.07.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена
санкция в размер на 250лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушаване
нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал. 2 и 3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като
е издадено при допуснати съществени нарушения на процес. правила и в
нарушение на материалния закон. Сочи, че НП е издадено от орган, който
няма правомощия да налага административни наказания. С такива според
жалбоподателят в конкретния случай разполагали органите на Морска
администрация съобразно нормите на чл. 384, ал.2 и 3 от Кодекса за
търговското мореплаване (КТМ) и на Наредбата за трудовите и
непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на
обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя. Сочи, че размерът на
санкцията бил завишен, както и че дори и да се приеме, че било извършено
нарушение то било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да
бъде отменено, а в условията на алтернативност моли да бъде намален
размера на наложената санкция.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано за
1
датата на съдебното заседание, представител не се явява.
В съдебно заседание на основание чл. 61 от ЗАНН (в редакцията в сила
от 23.12.2021год.) като въззиваема страна в процеса е конституиран
Директора на Дирекция „ИТ“ Варна. Същият е редовно призован и не се
явява. Представлява се от ю.к. Р. Б., която във фазата по същество пледира за
потвърждаване на НП като счита,че нарушението за което е наложена санкция
е безспорно и категорично доказано. Моли НП да бъде потвърдено като
отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
През месец юли 2019год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна
извършили проверка на въззивното дружество във връзка със спазване на
трудовото законодателство в офиса на дружеството находящ се в гр.Варна,
бул. „Осми Приморски полк“ № 60, ет.2, ап.3. В хода на проверката били
представени редица документи в това число и ведомост за заплати за месец
май 2019год., в който срещу името на св. П.П. – главен счетоводител липсвал
подпис. Част от изисканите за целите на проверката документи били
предоставени на проверяващите от самата П.П. по ел. път доколкото същата,
макар и да била в трудови правоотношения с въззивното дружество
изпълнявала служебните си задължения от офис на дружеството в гр.София.
По време на проверката тогавашния управител на въззивното дружество Ог.
Д. К. на 08.07.2022год. дал писмени обяснения в които посочил, че трудовите
възнаграждения на целия екипаж на м/к SEVEN DREAM и на работниците на
дружеството в гр.Варна били изплатени до м.април 2019год., както и че били
дължими заплатите за месец май 2019год. Представена била и справка за
дължимите заплати за месец май 2019год. в която фигурирало и името на св.
П.Д. П..
При тези данни св. З. приела, че въззивното дружество като работодател
не е изплатило в уговорения срок договореното трудовото възнаграждение за
извършена работа през месец май 2019год. на П. Д. П. с ЕГН ********** на
длъжност „главен счетоводител“.
За констатираното нарушение на въззивното дружество бил съставен
АУАН № 03-011738/23.07.2019год., в който било посочено, че същото е
нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ, както и че
нарушението било извършено на 26.06.2019год. в гр.Варна, ул. „Кавала“ № 4
– седалище и адрес на управление.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия
дружеството, който го подписал без възражения. Такива в писмен вид не
постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 31.07.2019год. директора на
Дирекция „ИТ“ – Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло
фактическите констатации отразени в акта, приел е, че въззивното дружество
2
е нарушило разпоредбата на чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ, но от
нарушението не били настъпили вредни последици и на основание чл. 415в,
ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на
250лв..
В съдебно заседание като свидетел е разпитана актосъставителката Н.З.,
която в показанията си сочи, че по време на проверката на въззивното
дружество, по представената ведомост за заплати за месец май 2019год.
установила, че не била изплатена заплатата на П. Д. П. – главен счетоводител,
която била и пълномощник на дружеството и й изпращала документи по ел.
път. Сочи че веднага след установяване на нарушението заплатите били
платени и тогавашния управител на дружеството О.К. донесъл банково
извлечение.
В съдебното производство показания като свидетел е дала и П.П..
Същата пред съда заявява, че през 2019год. е работила във въззивното
дружество като главен счетоводител в период от около 6 месеца като
започнала през месец февруари. Сочи, че никога не е работила в гр.Варна, а е
работила в офиса на дружеството в гр.София, както и че е имало забавяне в
изплащането на заплатите, които се изплащали по банков път. Заявява, че са
получавали заплатите си на следващия месец, но не помни на кое число както
и че не помни дали си е получила заплатата за месец май 2019год., но
вероятно вече няма да получава заплати от този работодател.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени
писмена декларация от Ог. Д. К. от 08.07.2019год.; платежна ведомост за
месец ноември 2018год..; разчетно-платежна ведомост за месец май 2019год,
справка за дължими заплати за месец май 2019год.; справка за дължими
заплати за месец март 2019год.; призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, протокол за
извършена проверка № ПР1922487/23.07.2019год., както и Заповед на ИД на
ИА „ИТ“ № 0280/03.08.2010год..
Като писмени доказателства допълнително в хода на съдебното
следствие са приобщени Протокол за извършена проверка №
ПР1914906/05.06.2019год.; искане на основание чл. 62, ал.4 от КТ;
пълномощно изходящо от Масимо Ла Пира към П.П.; обяснение на основание
чл. 402, ал.1, т.2 от КТ изходящо от П.П.; ТД сключен на 04.02.2019год.
между въззивното дружество „Лоу Сий Шипинг Мениджмънт“ ООД като
работодател и П. Д. П. – служител. Видно от последния договора е сключен в
гр.София. С него П.П. е назначена на длъжност главен счетоводител с място
на работа гр.София бул. „Христофор Колумб“ №80. Уговорено е заплащане
на трудово основно трудово възнаграждение в размер на 1720.35лв. платимо
не по-късно от края на месеца следващ месеца за който се дължи
възнаграждението, а в случай че последния ден в който може да се изплати
възнаграждението е неработен ден възнаграждението се изплаща на първия
работен ден след това.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
3
основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята
съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението.
Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивника нарушение – неизплащане в срок на заплатата за
месец май 2019год. на П. Д. П. – главен счетоводител, посочени са дата и
място на нарушението както и нарушените законови норми като е налице
пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН
така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят
адм.наказателното обвинение. Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в
задължение на работодателя да плаща в установените срокове трудово
възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане.
Допуснати съществени нарушения в хода адм. наказателното производство
съдът не констатира.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение досежно това, че НП
било издадено от некомпетентен орган то не се споделя от съда по следните
съображения:
В случая отговорността на въззивника е ангажирана за нарушение на
КТ. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на
труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ наказателните
постановления се издават от ръководителя на органа по чл.399 или
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по-горе
разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА
„Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В
случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е
бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е
приложената по делото заповед на ИД на ИА „ГИТ“ издадена на
12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на ИА „ГИТ“ е
оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове
съставени от инспектори от „ИТ“. В случая АУАН е би съставен от Н.З. – гл.
инспектор при Д „ИТ“ Варна, поради което и именно директора на Д „ИТ“ е
4
опровамощения орган да издадена НП.
На следващо място, вярно е посоченото в жалбата, че по отношение
трудовите правоотношения с моряци и други служители на
корабособственика са налице специални норми на КТМ и на Наредбата за
трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на
екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя. КТМ
урежда общи и специфични правила за трудовите правоотношения на
членовете на екипажа на морски кораб, като срок на договора, работно време,
продължителност на рейса, почивки и отпуски на екипажа. На свой ред
Наредбата урежда условията за наемане на работа и сключване на трудови
договори, регламентира реквизитите на трудовия договор, в това число и
уговаряне на размера на основно и допълнително трудово възнаграждение,
както и периодите на изплащането им / чл. 6, ал. 2, т. 7 от Наредбата/. Нито
един от двата посочени по-горе нормативни акта обаче не урежда
отношенията свързани със срочността на заплащането на работната заплата,
съответно последиците при забава на заплащането. Цитираната от
жалбоподателя в жалбата норма на чл. чл.35в от Наредбата касае
възможността на членовете на екипажа и на обслужващия персонал да се
обърнат за съдействие за изплащане на работната заплата към органите на
държавния пристанищен контрол, когато работодателят е забавил
изплащането на месечното трудово възнаграждение на член на екипажа или
на обслужващия персонал с повече от един месец. Това е една правна
възможност за горепосочената категория лица, да потърсят съдействие от
органите на пристанищния контрол. Нормата обаче не предписва правила за
поведение относно изплащане на трудовото възнаграждение в уговорения
срок. Във връзка със срочността на заплащане на трудовото възнаграждение
обаче приложим съобразно препращащата норма на чл. 88д от КТМ се явява
КТ, съответно служителите на ИА "Инспекция по труда" разполагат с
компетентност да извършват проверки и да налагат санкции за нарушения.
На следващо място П.П. не се явява лице по отношение на което да
действат нормите на КТМ, респ. Наредбата, тъй като същата е на длъжност
главен счетоводител в администрацията на дружеството и трудовите
правоотношения между нея и последното се уреждат от КТ.
Събраните по делото доказателства категорично налагат извод за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и 3
от Кодекса на труда.
По делото няма спор по отношение на това, че въззивното дружество
има качеството работодател по отношение на П. Д. П.. В горната насока в
същност са и всички събрани по делото доказателства – показанията на
самата П.П., ТД от 04.02.2019год., сключен между нея и въззивното
дружество, разчетно-платежна ведомост. Не е спорно и това, че заплатата на
5
П. за месец май 2019год. не е била платена в уговорения в ТД срок, като в
тази насока са показанията на П., приобщения по делото ТД сключен между
нея и въззивното дружество, обяснения от Огнян Костадинов от
08.07.2019год. и справка и справка за дължими заплати за месец май 2019год.
представена по време на проверката през месец юли същата година. Видно от
съдържанието на цитирания по-горе трудов договор (т.5.4) месечното трудово
възнаграждение ще се изплаща на служителя не по-късно от края на месеца,
следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, а в случай, че
последния ден в който може да се изплати възнаграждението е неработен,
възнаграждението се изплаща на първия работен ден след това. В контекста
на уговореното в договора заплатата на П.П. за месец май 2019год. е следвало
да бъде изплатена най-късно на 30.06.2019год., който е работен ден –
понеделник. От друга страна от приложените по делото писмени обяснения
от управителя на въззивното дружество и представената от него справка за
дължими възнаграждения по безспорен начин се установява, че към
08.07.2019год. заплатите за месец май 2019год. не са били изплатени.
Неизпълнението на задължението от жалбоподателя в качеството му на
работодател по чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да изплати
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на П.П. за месец
май 2019г. по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, налага
извод за извършено от него нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ,
във връзка с чл. 270, ал. 2 и 3 от КТ.
Въпреки горното обаче съдът намира, че НП се явява издадено в
нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено по
следните съображения:
С НП въззивника е наказан за нарушение извършено на 26.06.2019год. в
гр.Варна. Такова е било и фактическото му обвинение повдигнато с АУАН.
Събраните по делото доказателства обаче не подкрепят така повдигнатото
обвинение на въззивника и не сочат на такова нарушение.
На първо място, както бе посочено по-горе, съобразно уговореното в ТД
заплатата на П. е била дължима до края на месеца следващ месеца за който се
дължи – в случая заплатата за месец май 2019год. е следвало да бъде платена
до 30.06.2019год. В тази връзка към датата посочена в НП като дата на
нарушението – 26.06.2019год. нарушение не е било налице, тъй като срока за
6
изплащане на заплата не е бил изтекъл. Нарушението е било извършено на
01.07.2019год. – първия ден след изтичане срока
На следващо място безспорно седалището на въззивното дружество към
оня момент се е намирало в гр.Варна. Според кодекса на ТД обаче заплатата
на работника се изплаща в предприятието където той полага труд – чл. 270,
ал.1 от КТ. В случая лицето посочено в НП на което не е било изплатено в
срок трудовото възнаграждение, не е работило в офиса на дружеството в
гр.Варна, а в такъв в гр.София. Този факт се установява по категоричен начин
от съдържанието на ТД в което е посочено изрично мястото на което ще се
полага труда, както и от показанията на самата П., която е категорична пред
съда, че тя в офиса в гр.Варна не е работила никога. Там били само
управителя и друга жена.
При това положение, ако и да има извършено нарушение то е
извършено в гр.София, мястото където П. е полагала труд, а не в гр.Варна
където е седалището на фирмата за която е работила.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП се
явява незаконосъобразно, същото е необосновано и като такова следва да
бъде отменено.
Безспорно съдът констатира, съобразно събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, че нарушение на чл. 128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и 3 от
КТ е било извършено от въззивника, но то е било осъществено на
01.07.2019год. в гр.София, каквото фактическо обвинение не му е било
повдигнато в нито един момент от досъдебната фаза на адм.наказателното
производство не за такова нарушение е наказан той с НП.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която
своевременно чрез процес. си представител е формулирала искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото
обаче (НП подлежи на отмяна) искането се явява неоснователно и като такова
се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-011738/31.07.2019г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „Лоу Сий
Шипинг Мениджмънт“ ООД ЕИК *********, на основание чл. 415в, ал.1 от
КТ е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 250лв., за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от
КТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8