Решение по дело №899/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 84
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20207170700899
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  84/10.02.2021г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 899/2020г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на ЕТ „М.С. ***, чрез адв. С. от АК - Смолян срещу АУПДВ № 04/311/01152/3/01/04/01 с Изх. № 01-6500/8439/29.01.2020г.  на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София, с който на осн. чл. 27 ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители е определено подлежащо на възстановяване от жалбоподателката публично държавно вземане в размер на 215 259,65 лв., ведно със законната лихва върху сумата.

Жалбоподателката, чрез адв. Р. ***, в съдебно заседание поддържа жалбата, оспорва акта като незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и целта на закона и съществени нарушения на административно-производствените правила и иска неговата отмяна. Сочи, че не е налице неизпълнение на поетите договорни и нормативни задължения, тъй като инвестицията за изграждането на семеен комплекс за селски туризъм е реализирана в договорения срок и обектът е функциониращ с издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Поради това след проверка и приемане на изпълнението е извършено и окончателно плащане на субсидията. Заложените в бизнес плана показатели при кандидатстване са прогнозни и неизпълнението на очакваните приходи от дейността за 2016г., 2017г. и 2018г., за което е наложена санкцията не означава, че предприятието не е икономически жизнеспособно и не всяко неизпълнение следва да има за последица налагане на финансова санкция, при положение че срокът за изпълнение на бизнес плана е 10 години, а изрично такова условие липсва в договора. Не е налице несъответствие и на наличните активи /мебели и електроуреди/, тъй като те са били закупени, но впоследствие заради настъпили форсмажорни обстоятелства /наводнение на приземния етаж и срив в електрическата система/ са били повредени, част от тях са били на ремонт и впоследствие бракувани, за което са представени доказателства при проверката, а неуведомяването на застрахователя е по обективни причини и затруднения. Икономически необосновано е и наемането на предвидения в бизнес плана персонал при ниска посещаемост на обекта поради конюнктурни причини. Санкцията е следвало да се определи в размер на стойността на установените липсващи активи, а не на цялата субсидия. Не е било обсъдено възражението в мотивите на акта. Не може да се приеме, че е ощетила бюджета на ЕС. Определената санкция счита за непропорционална, тъй като частичното неизпълнение е приравнено по последици на пълно неизпълнение в разрез с целта на закона. В допълнение сочи, че в случая е следвало да се приложи основанието по чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ – за неизпълнение на одобрени индикатори вр. чл. 27 ал.6 ЗПЗП с издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, а не издаването на АУПДВ по чл. 27 ал.7 ЗПЗП вр. §4 ал.3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, в какъвто смисъл относно приложимостта на процедурата в акта липсват мотиви, което счита за особено съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на акта. Моли, да се присъдят направените разноски.

Ответникът – Изпълнителния директор на ДФЗ– София, чрез адв. П. от АК - София, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски. Сочи, че приложимият ред е чл. 27 ал.7 ЗПЗП и чл. 162 ал.2 т.8 и т.9 ДОПК, препращащ към общия ред по АПК за издаване на акта, който е приложим на основание § 12 ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗПЗП и обхваща производствата, започнали по наредбите за прилагането на мерките по програмата, които се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Вземането е публично държавно по смисъла на чл. 162 ал.2 т.8 ДОПК и компетентността на органа, издаващ акта се определя от специалния закон – чл. 20а ЗПЗП. Процедурата по ЗУСЕСИФ е идентична, което не може да се приеме за съществено нарушение, дори да се счете за приложима, защото би довело до същия краен резултат. В случая се касае за продължително неизпълнение на параметрите в заложения и одобрен бизнес план, което следва да се приеме за неизпълнение на договорните задължения. Издаването на АУПДВ не предполага друг предхождащ административен акт. Приложими са Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал.6 и ал.7 ЗПЗП, които отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Подробно е мотивиран, дадена е възможност на жалбоподателката за възражения и тя е упражнила това си право. В договора е залегнало задължението за изпълнение на договорните и нормативни задължения, в т.ч. и действащата Наредба № 29/2008г. Според дефиницията на договора – „одобрен проект“ означава подаденото от ползвателя по мярката и одобрено от фонда заявление, заедно с всички изискуеми документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план. Нарушението на бизнес плана представлява неизпълнение на договора за реализиране на субсидираната инвестиция и целите на проекта, които са обект на проверка след въвеждането в експлоатация, тъй като бизнес планът доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период от 10 години при строително-монтажни работи, откъдето следват и заложените в договора санкционни последици при неизпълнението. В случая процентното изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели относно планирани приходи е под 1 %, същото се отнася и за заложената устойчива заетост, което доказва непостигане на заложените цели на проекта, за което е отпусната инвестицията и обосновава връщане на пълния размер на субсидията. Доказана е и липсата на част от активите, което не се оборва от жалбоподателя. Липсват доказателства за настъпили форсмажорни обстоятелства за повреждане и погиване на активите, не е изпълнила задължението си да уведоми застрахователя и фонда за настъпилото застрахователно събитие. Установената липса на активи е неизпълнение на нормативнто задължение за използване на придобитите въз основа на проекта активи по предназначение за определения в договора срок. Моли, да се присъдят направените разноски съгласно приложен списък.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 27 ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

АУПДВ е съобщен по реда на чл.18а ал.10 от АПК, на интернет страницата на ДФЗ на 17.09.2020г. и с изтичането на 7-дневен срок се счита за връчен на 24.09.2020г.  Жалбата е подадена по пощата на 01.10.2020г.  в законния 14-дневен срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

ЕТ „М.С. – 2013“ е ползвател по сключен договор с ДФЗ – РА от 03.11.2014г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г. с предмет „Изграждане на комплекс за селски туризъм „М.В.“, по който е одобрена и изплатена субсидия в размер на 215 259,65 лв. Окончателното плащане е извършено след проверка на място, при която е констатирано, че инвестицията е извършена с построяването на обекта. Въведен е в експлоатация видно от Удостоверение № 8/18.09.2015г.

Извършена е извънредна проверка на място в периода 17.06.2019г. – 24.06.2019г. след плащането, както и повторна цялостна проверка на място в периода 22.07.2019г. – 26.07.2019г., както и допълнителни административни проверки, при които е констатирано неизпълнение на задължения по договора, изразяващи се в неизпълнение на одобрения бизнес план.

В одобрения бизнес план, за който е сключен договора за финансиране на проекта са залегнали финансови показатели, които ползвателят се е задължил да изпълни.

При проверката на място са представени документи за три пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г., както и за периода 01.01.-26.07.2019г. За 2016г. не са реализирани приходи от нощувки, за 2017г. приходите от нощувки са 555 лв., за 2018г. – 105 лв. и за периода 01.01.-26.07.2019г. – 600 лв., което представлява изпълнение на прогнозираните приходи под 1% от заложените в бизнес плана.

В одобрения бизнес план е предвидено и разкриване на 4 работни места – 1 бр. управленски и 3 бр. производствен персонал. При извършената административна проверка в регистрите на НАП за три пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г. е установено, че за 2016г. е назначен 1 бр. управленски персонал за 3 мес., за 2017г. – 1 бр. управленски персонал за 4 мес. и за 2018г. – 1 бр. управленски персонал  за 6 мес., предвидения обслужващ персонал не е назначен или планираната в бизнес плана устойчива заетост за трите финансови години не е достигната.

И при двете проверки на място са установени липси на част от активите, подробно описани в протоколите от проверката и в АУПДВ, за които е била изплатена субсидията. Общата стойност на липсващите активи е в размер на 30 104,85 лв.

Изводите от констатациите при проверките на място са, че част от описаните активи не са в експлоатация, а други са налични, но не функционират. Част от активите, обект на инвестицията са бракувани или липсват, не са възстановени и не е уведомен застрахователя и фонда, а ползвателят не е възстановил актива. Едната къща от комплекса е амортизирана, неподдържана и към момента на проверката етаж 1 не се използва – няма ел. енергия, в цялата къща няма течаща вода, липсват основни части от оборудване на ОВК, което означава че къщата не се използва по предназначение.

С писмо изх. № 01-6500/8439/23.10.2019г. ДФЗ е открил производство по издаване на АУПДВ на осн. чл. 26 ал.1 вр. чл. 34 ал.3 АПК във връзка с констатираното съществено неизпълнение на договора.

Съгласно т.1.2. от договора за отпускане на финансовата помощ, фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове. Съгласно 3.1. инвестицията следва да се извърши в срок до 15.09.2015г. 

Според т.4.3 фондът има правото да упражнява постоянен контрол за целевото използване на инвестицията съобразно условията на договора. На осн. т.4.4. б. „б“  фондът има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“.

Съгласно т.4.12. ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Според т.4.17 б. „а“ ползвателят е длъжен в срок от 5 години от сключване на договора да използва активите – предмет на подпомагане по договора, единствено и само по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект, б. „д“ – да не преустановява подпомаганата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство или предоставяне на услуги, т. 4.18. – ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.

Съгласно т.5.1. ползвателят е длъжен да сключи в полза на фонда и да поддържа валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, на неговата действителна стойност за срок от датата на подаване на заявка за плащане до изтичане на 5 г. от датата на сключване на договора. В т.5.2.2. е залегнало задължението при настъпване на частична щета, ползвателят на помощта да възстанови подпомагания актив и да уведоми фонда при привеждането му във функционално състояние, т.5.9. – ползвателят е длъжен да се грижи за запазване на застрахованото имущество, т. 5.8. – при настъпване на застрахователно събитие е длъжен незабавно да уведоми съответната застрахователна компания и фонда.

Т.8.1. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях, като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от Наредба № 30 /11.08.2008г.

В т.9.1 б. „г“ от договора се съдържа и дефиниция на понятието „одобрен проект“. То включва подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30/2008г. документи / включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311.

Ето защо неизпълнението на предвидените показатели относно прогнозните приходи и планираната заетост съгласно одобрения бизнес план, който е част от одобрения проект, представлява неизпълнение на поетите договорни задължения.

Правилно не са приети и аргументите, че в резултат на лоши метеорологични условия в края на м. юни – проливни дъждове и гръмотевични бури са били наводнени първите етажи от сградите, в резултат на което са настъпили неимуществени щети, както и че увреждането на електроуреди е в резултат на прекъсвания в електрозахранването. Протоколите за ремонт и бракуване и физическо унищожаване на активите са били представени при втората проверка с дата следваща първата проверка, няма доказателства за уведомяването на застрахователя и фонда, а активите не са били възстановени, с което не са изпълнени договорните задължения за опазване на имуществото.

На осн. чл. 46 ал.1 от Наредба № 30/2008г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

В случая неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели относно приходите от дейността след реализирането на финансираната по проекта инвестиция и относно предвидената заетост е съществено, то е под 1 % от заложените в бизнес плана показатели за периода от три години, следващи реализирането на инвестицията и показва почти нулева възвръщаемост на вложените средства по проекта и пълно неизпълнение на заложените цели за петгодишния срок на изпълнение. Тези показатели доказват практически липсата на дейност. Видно от протоколите за проверките на място, обекта не е бил рекламиран по предвидените в бизнес плана начини, на което се дължи и липсата на посещаемост. Не се доказва и твърдението за настъпили форсмажорни обстоятелства, довели до повреждането на част от активите, което да е причина за липсата, бракуването им и респективно неизпълнение на договорните задължения. „Форсмажорни обстоятелства“ по смисъла на §1 б. „г“ от ДР на Наредба № 30 /2008г. са  само тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята и имота, а доказателства за подобно тежко природно бедствие не са представени нито при проверките, нито с възражението, а активите не са били възстановени.

С процесният акт е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на изплатената по сключения договор субсидия от 215 259,65 лв. за осъществяване на проекта, чрез изграждането на обекта – къщи за гости, ведно със законната лихва върху сумата, считано от изтичането на срока за доброволно изпълнение.

Актът е издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ – София, РА.

Неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, респективно административен договор, са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162 ал.2 т.8 ДОПК. Съгласно чл. 165 и чл. 166 от ДОПК те се събират и установяват по реда и от органа, определен в специален закон. А ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

Съгласно чл. 27 ал.3 ЗПЗП РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на предвидените парични санкции по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Съгласно ал.5 вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Ал.7 гласи, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6 за налагане на финансови корекции по ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.

На осн. чл. 20а  ал.5 ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ – РА  издава актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166 ал.2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. по сключени договори за предоставяне на субсидии на осн. чл. 12 ал.7 ЗПЗП.

В случая се касае за установяване на публично държавно вземане, представляващо изплатеното по договора финансиране от средства от европейските земеделски фондове, което подлежи на връщане с АУПДВ, поради неизпълнение на договора и условията по него.

АУПДВ е издаден на 29.01.2020г. на основание действащата редакция на чл. 27 ал.7 и ал.9 от ЗПЗП / ДВ – бр. 51/2019г. в сила от 28.06.2019г./, според който дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6 за налагане на финансови корекции по ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на АУПДВ. Изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.6 и ал.7, като се отчитат степента, тежестта продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на ЕС, българското законодателство и сключения административен договор, заповедта и правилата се обнародват в ДВ.

В §4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ /изм. ДВ – бр.2/2018г./ е предвидено, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата за развитие на селските райони се извършват при условията и по реда на ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в регламентите относно подпомагането на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане.

Респективно съгласно § 12 ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП / ДВ, бр.2/2018г./, който кореспондира с горния параграф и засяга същото законодателно изменение с ДВ – бр.2/2018г., започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР 2007-2013г. и на мерките и подмерките по чл. 9б т.2 от ПРСР за периода 2014г. – 2020г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.

Затова приложим е редът по чл. 27 ал.7 от ЗПЗП за издаването на АУПДВ, наредбите за прилагането на съответния регламент, а не редът за налагане на финансови корекции по ЗУСЕСИФ. Последният закон е общ по отношение на ЗПЗП и наредбите по приложението на съответните регламенти за предходния програмен период до изтичане периода на мониторинг относно разходването на средства за подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд, които съдържат специални правила.

Договорът за финансово подпомагане е сключен по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. и затова мониторинга следва да се извърши по досегашния ред по правилата на ЗПЗП и наредбата за приложение на мярката до изтичане периода на мониторинга като санкциите за неизпълнение се установяват с издаването на АУПДВ. 

Размерът на подлежащата на възстановяване субсидия правилно е определен на 100 % от изплатеното финансиране съобразно установените нарушения по т.2, т.12, т.18 и т.30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.

На осн. т.30 от Правилата – ползвателят не е изпълнил одобрения проект / не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана/, неизпълнението е под 20 % от заложените в плана очаквани приходи от дейността за период повече от две финансови години, нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост, защото не са постигнати целите на инвестицията, което обуславя пълно възстановяване на полученото финансиране.

На осн. т.18 от Правилата – ползвателят по мярката  311 не е спазил параметрите в одобрения бизнес план и по отношение на устойчива заетост, не е разкрил предвидените 3 нови работни места за обслужващ персонал, а само 1 бр. управленски персонал. Неизпълнението е повече от 50% спрямо заложеното в одобрения бизнес план и е продължило над две финансови години, затова засяга подпомаганата дейност в цялост и обуславя възстановяване на 100 % от предоставената финансова помощ по договора за извършване на инвестицията.

         На осн. т.12 от Правилата – тъй като ползвателят не е възстановил активите, за които е настъпила частична щета до първоначалното им  функциониране, за които е установена липса при проверката на място и дължи частично възстановяване на изплатената финансова помощ за активите, които не се използват, а именно в размер на стойността на липсващите активи – 30 104, 85 лв.

         На осн. т. 2 от Правилата – ползвателят не използва придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение, нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост, тъй като не са постигнати целите на проекта, за които е отпуснато финансирането. При проверките на място е констатирано, че едната къща е амортизирана, неподдържана, без ел.енергия и течаща вода, липсват основни части от оборудването, което е довело до обоснования извод, че къщата не се използва по предназначение. В този случай санкцията е в размер на 100 % от предоставеното финансиране по договора.

Съгласно чл. 3 ал.1 от Правилата,  при установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира, а окончателният размер на подлежащата на връщане финансова помощ се определя според най-големия определен размер или в случая за всички установени нарушения спрямо най-големия определен размер следва да се възстанови 100 % от предоставеното финансиране по договора за реализиране на инвестицията. В действителност  в 5-годишния мониторингов период от сключването на договора не са били постигнати заложените цели, за които е отпуснато финансирането. На практика финансираните активи не са използвани по предназначение за постигане на заложените в бизнес плана цели на инвестицията за развитие на селските райони, съществена част от тях не е налична и не е възстановена, не е извършвана дейност за период от повече от две финансови години от началото на използване на актива, което представлява пълно, а не частично неизпълнение на договора и обуславя изцяло възстановяване на полученото финансиране.

Актът е издаден от компетентен орган и в рамките на законовите правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща посочване на фактическите и правни основания. Спазен е приложимият ред по АПК за издаване на акта, като на заинтересованото лице е дадена възможност да участва в производството, като е уведомено за започването му, подало е писмени възражения, които са обсъдени от органа в мотивите на акта. В хода на производството са събрани необходимите доказателства, като са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства. Правилно е приложен материалния закон и е съобразена целта на закона за подпомагане на земеделски производители, които изпълняват точно поетите договорни ангажименти с европейско финансиране и възстановяване на полученото финансиране при съществено неизпълнение на заложените цели в проектите.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.4 АПК в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 619,12 лв. с вкл. ДДС, съобразно защитавания материален интерес.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на ЕТ „М.С. *** срещу АУПДВ № 04/311/01152/3/01/04/01 с Изх. № 01-6500/8439/29.01.2020г.  на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София, с който на осн. чл. 27 ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители е определено подлежащо на възстановяване от жалбоподателката публично държавно вземане в размер на 215 259,65 лв., ведно със законната лихва върху сумата.

ОСЪЖДА ЕТ „М.С. *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – София направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 619,12 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :/п/