Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. Враца, 01.02.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.01.2022г.
/осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
КАНД № 693 по описа на АдмС – Враца за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Враца, депозирана чрез процесуалния представител ** М.К., против
Решение № 41 от 11.11.2021 г., постановено по НАХД №343/2021г. по описа на РС –
Бяла Слатина. С оспореното решение е отменено НП № 06-001286/05.07.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с което на „И.2.“
ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл.
399 и чл. 416, ал. 5 от КТ вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63,
ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 2 от КТ.
В
касационната жалба са
релевирани възражения за неправилност на
съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила, в противоречие с доказателствата и действителната фактическа и правна
обстановка по делото - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че неправилно
въззивната инстанция е приела наличието на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита
на санкционираното дружество. Изложени са доводи, че в АУАН и издаденото въз
основа на него НП нарушението е описано достатъчно ясно, точна е правната му
квалификация и е приложена съответната санкционна норма.
В
представена по делото писмена защита от процесуалния представител на касатора **
М.К. с искане да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, са изложени аргументи
по същество на спора, с които се поддържа касационната жалба. Отправено е
искане към касационната инстанция да отмени оспореното решение и вместо него да
постанови друго, с което да потвърди изцяло наказателното постановление. Претендирани
са разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът – „И.2.“
ЕООД, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по
касационната жалба.
Участващият
по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
В
настоящото производство от страните не са представени нови писмени
доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд - Враца, в настоящия
касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с
доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение
№ 41 от 11.11.2021 г., постановено по НАХД № 343/2021 г. по описа на РС – Бяла
Слатина, с което е отменено НП № 06-001286/05.07.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца. С последното на „И.2.“ ЕООД *** е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.399 и чл.
416, ал. 5 от КТ вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 1 вр. с
чл. 63, ал. 2 от КТ.
За
да отмени НП с оспореното решение, районният съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, в
предписаната от закона форма, но в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита
на санкционираното дружество, като са го
лишили от възможността да разбере в какво точно нарушение е обвинено, че
е извършило. Прието е в мотивите, че посочените в НП за нарушени разпоредби на
чл. 63, ал. 1 и чл. 63, ал. 2 от КТ визират различни изпълнителни деяния, представляват
различни по вид нарушения и описвайки в АУАН и последвалото го НП състава на
нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ, а посочвайки че е нарушена нормата на чл.
63, ал. 1 от КТ наказващият орган е лишил жалбоподателя от адекватна защита. От
анализа на събраните писмени и гласни доказателства съдът е приел още, че към
момента на проверката – 15.06.2021 г. не е съществувал подписан от страните
трудов договор, независимо от твърденията, че такъв е изготвен на 13.06.2021
г., поради което е налице нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61,
ал.1 от КТ, каквото фактическо и юридическо обвинение не е повдигнато. Прието
е, че НП е издадено и в нарушение на
материалния закон. При тези констатации
въззивният съд е направил извод за незаконосъобразност на издаденото НП и го е
отменил.
Настоящата
касационна инстанция намира, че
решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Правните
изводи на районния съд за незаконосъобразност на НП не
са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният
съд е събрал и коментирал относимите за правилното
решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил
и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни,
като несъответни на доказателствата по делото изводи за допуснати порочни
действия в административнонаказателното производство, които касационната
инстанция не възприема.
Административнонаказателната
отговорност на „И.2.“ ЕООД е ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ,
предвиждаща наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до
15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ.
От
представените пред районния съд доказателства се установява, че при извършена
проверка от служители на ответника на 15.06.2021 г., към 11,30 часа в обект
бистро/ресторант „И.“ към семеен хотел „С.М.“, намиращ се в *** и стопанисван
от ответника по касация е установено, че лицето А.Б.Р. приемала поръчки и
обслужвала клиенти на заведението. В хода на проверката Р. собственоръчно попълнила
декларация, в която декларирала, че работи за „И.2.“ ЕООД, с установено работно
място – ресторант „С.М.“, с работно време от 08:00 ч. до 16:00 ч. срещу месечно
трудово възнаграждение от 700 лева, като изпълнява задълженията си на „*“ чрез
предоставяне на работната си сила в подчиненост и зависимост от ответника, но
не е получила копие от писмен трудов договор, подписан от двете страни и копие
от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ до ТД на НАП. За резултатите от
проверката е съставен Констативен протокол ПР № 2119982, в който за
констатираните нарушения на трудовото законодателства са направени съответните
предписания и е указан срок за отстраняване на несъответствията. На 17.06.2021
г. работодателят „И.2.“ ЕООД е представил в офиса на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Враца, трудов договор № 004 от 13.06.2021 г., сключен с А.Б.Р. на
длъжност „*“ и справка за изпратено уведомление до ТД на НАП за регистриране на
трудовия договор, подадено на 16.06.2021 г. в 20:37 ч.
При
тези установявания АНО е приел, че ответника е нарушил чл. 63, ал. 1 във вр. с
чл. 63, ал. 2 от КТ, като е допуснал до работа Р., без да ѝ предостави
преди постъпване кумулативно свързаните екземпляр от писмен трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП.
Безспорно
описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено е законово
вменено задължение за актосъставителя, а в последствие и за наказващия орган,
неизпълнението на което би имало за последица отмяна на санкционния акт от
съда. В случая обаче, така както е направено в АУАН и издаденото въз основа на него НП е достатъчно
за очертаване кръга на доказателственорелевантните факти, като са посочени
всички елементи, които определят и индивидуализират вмененото административно нарушение. Правната
квалификация на нарушението съответства на фактическото му описание и правилно
е приложена санкционната норма по чл.414,
ал.3 от КТ, поради което не са налице съществени нарушения на
административмнопроизводствените правила и не е ограничено правото на защита на
санкционираното дружество.
Настоящият
касационен състав не споделя и изводите на въззивния съд, че към датата на
проверката не е съществувал подписан от страните договор, тъй като независимо
от твърденията, че е изготвен на хартия на 13.06.2021 г. не означавало, че този
ден той е бил подписан от двете страни по него. Не само се твърди, но и с
административната преписка е представен Трудов договор № 004/13.06.2021 г.
/л.17 от АНД № 343/2021 г./ с предмет, срок на договора, място на работа,
уговорено възнаграждение, отпуски и начин на прекратяване, който съдържа
подписите на работник и работодател. Съгласно уговореното в него работникът е
поел задължение да постъпи на работа на 14.06.2021 г. Този договор е в
установената от закона форма писмена форма, съдържа волеизявленията на страните
по него, подписан е от същите и притежава материалната доказателствена сила на
писмено доказателство, което не е оспорено. Нито пред въззивната, нито пред
касационната инстанция не са представени доказателства, липсват и твърдения, че
този договор е антидатиран или с манипулирано съдържание, поради което обвързан
от материалната му доказателствена сила съдът следва да приеме, че фактите са
се осъществили така, както удостоверява документът и както са посочени от АНО в
санкционния акт. Отделно от това по делото са приложени подписана от
работодател и работник Длъжностна характеристика за длъжността „*“, с която Р.
се е запознала на 14.06.2021 г., т.е в деня на постъпване на работа съгласно
уговореното в договора, копие на страницата от Книга за начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа, от което се установява, че лицето е
инструктирано на 14.06.2021 г., копие от служебна бележка за проведен на
14.06.2021 г. начален инструктаж, а съгласно чл. 12, ал. 2 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, начален инструктаж се провежда в деня на постъпване на работа.
От
тези доказателства се установява по безспорен начин, че при извършената
проверка от длъжностни лица на касатора на дата 15.06.2021 г. в обект
стопанисват от ответника, лицето А.Р. е престирало работна сила, но ответното
дружество в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си по чл.
63, ал.1 от КТ да ѝ предостави преди постъпването ѝ на работа
екземпляр от писмен трудов договор, подписан от двете страни и заверено от ТД
НАП копие от уведомление по чл. 62, ал. 3, като в нарушение на императивно
установена забрана с чл. 63, ал. 2 КТ е допуснало лицето до работа, преди да му
предостави документите по ал.1 от цитирания нормативен акт.
Уведомлението за сключения с лицето трудов
договор е регистрирано в ТД на
НАП в 20:37 часа на 16.06.2021 г., а
е приложен трудов договор с дата 13.06.2021 г., поради което правилно
наказващия орган приема, че такъв е съществувал към момента на извършената
проверка – 15.06.2021 г. и няма как да санкционира дружеството за липса на
трудов договор, каквито мотиви са изложени в оспореното решение.
Неотносим
към това нарушение е и фактът, че уведомлението е подадено в законово
предвидения срок, тъй като работодателят не е санкциониран за такова нарушение.
В разпоредбата на чл. 63, ал. 3 КТ предвижда, че работникът или служителят е
длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите
по ал.1, освен ако страните са уговорили друг срок. Следователно законодателят
е обвързал срока за постъпване на работа с получаване на изискуемите документи.
Няма пречка работникът да започне изпълнение на трудовите си задължения на
същия или на следващия ден, стига същите да са му връчени. Като е уговорил в
трудовия договор постъпването на работа
на 14.06.2021 г., когато не му е бил връчил изискуемите документи,
работодателят е осъществил състава на нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ.
Предвид
изложеното, настоящият касационен състав приема, че в случая е налице
неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав, като в хода на проведеното
административнонаказателно производство са установени всички релевантни за
отговорността на дружеството факти.
Изложените
мотиви в оспореното решение в обратния смисъл не се подкрепят от представените
по делото доказателства и са в несъответствие с относимите материалноправни
норми, поради което и постановеното решение е неправилно и следва да бъде
отменено.
Касационната
инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като при
постановяване на решението на районния съд не са допуснати съществени
процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените
доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното
пред съда НП следва да бъде потвърдено,
като издадено при спазена административнонаказателна процедура, при
правилно дадена правна квалификация
и приложена съответна санкционна
норма. С оглед на обстоятелството, че наложената имуществена санкция е в
минимално предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ размер, тя се явява
и справедлива и не подлежи на редуциране от съда.
При
този изход на касационното оспорване, основателно е искането на процесуалния
представител на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното и касационното производство, в които е
осъществена защита. На основание чл. 63, ал.3, вр. ал.5 от ЗАНН, във вр. чл.37
от Закона за правната помощ, във вр. чл. 27e от Наредбата за заплащане на
правната помощ, на касатора следва да се присъди възнаграждение в размер от
100.00 лева, за юрисконсултско възнаграждение, за настоящата инстанция, както и
100 лева за въззивната инстанция платими
от ответника.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2
от ЗАНН, вр. чл. 348, ал.1, т.1 от НПК,
Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №41 от 11.11.2021 г., постановено по НАХД № 343/2021 г. по
описа на РС – Бяла Слатина, с което е отменено НП № 06-001286/05.07.2021 г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда“ – Враца и вместо
него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 06-001286/05.07.2021 г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда“ – Враца, с което на „И.2.“ ЕООД *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева на
основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.1 вр. с чл. 63, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „И.2.“ ЕООД *** да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 200 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.