№ 33368
гр. София, 07.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20211110160366 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от 10.11.2022 г., постановено по в. ч. гр. дело № 11493/2022 г. по описа
на Софийски градски съд, ГО, II Б състав, по частна жалба на ищеца И. Д. И. е отменено
постановеното по настоящото дело определение № 10759 от 28.04.2022 г., с което исковата
молба е върната, а производството по делото е прекратено и делото е върнато на настоящия
първоинстанционен съд за продължаване на процесуалните действия съобразно дадените
указания от въззивната инстанция. В мотивите на определението е прието, е доколкото
процесната искова молба е върната на основание чл. 130 ГПК, то предмет на частното
въззивно производство е единствено преценката относно наличието на правен интерес на
ищеца от предявените искове. Посочено е, че след връщане на делото, районният съд следва
да извърши проверка дали успешно са били отстранени констатираните нередовности на
исковата молба след дадени няколко поредни указания и особено тези, обективирани в
разпореждането на съда от 03.11.2021 г., във връзка с които е депозирана молба от ищеца от
05.11.2021 г. Допълнително е прието, че исковият път за защита по чл. 439 ГПК касае само
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, а в случая ищецът се позовава на
плащания, които в по-голямата си част са извършени преди издаване на изпълнителния лист.
При съобразяване с така дадените указания от контролната съдебна инстанция и след
извършване на служебна преценка относно редовността на сезиращата съда искова молба и
допустимостта на предявеното със същата искане за защита, съдът намира следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от И. Д.
И. против А. И. И. и Н. И. И. (с оглед уточнението, направено с депозираната по делото
уточнителна молба от 19.11.2021 г.), чрез тяхната майка и законен представител Н. С. И. за
признаване за установено, че не дължи сумата от 4 186,68 лева, представляваща надвзета
сума в хода на производството по изп. дело № 1751/2021 г. по описа на ЧСИ С.Я.. В
исковата молба са изложени твърдения, че по искова молба от 06.11.2018 г. на А. И. И. и Н.
И. И., подадена чрез тяхната майка и законен представител Н. С. И., по реда на чл. 127, ал. 2
СК срещу него било образувано гр. дело № 70967/2018 г., по описа на Софийски районен
съд, 139 състав. Посочва се, че с определение от 11.02.2019 г. по делото били постановени
привременни мерки по чл. 127, ал. 3 СК, чрез които съдът определил издръжка в общ размер
на 450 лева за двете деца, дължима от 01.03.2019 г. Поддържа се, че И. Д. И. направил
първите преводи за издръжка в общ размер на сумата от 1 800 лева, представляващ
издръжка за периода от м. 11.2018 г. до м. 02.2019 г. на 04.02.2019 г., а след това от м.
03.2019 г. до постановяване на решението по делото на 18.06.2019 г. Изяснява, че с
последното същият бил осъден да плаща в полза на децата си месечна издръжка в общ
1
размер от 700 лева, от които 500 лева за А. И. И. и 200 лева за Н. И. И., считано от
06.11.2018 г. Решението било обжалвано, но И. Д. И. започнал да заплаща издръжка в общ
размер 700 лева от м. 07.2019 г. до настоящия момент. С решение от 29.04.2021 г. по в. гр.
дело № 11908/ 2019 г., по описа на Софийски градски съд, бил потвърден присъденият от
първоинстанционния съд размер на издръжката от 700 лева общо за двете деца. Според
изложеното в исковата молба разликата между определената с определението от 11.02.2019
г. и присъдената с решението издръжка в размер от 250 лева месечно за периода от
06.11.2018 г. до 06.06.2019 г. в общ размер от 2000 лева, се дължи от влизане в сила на
решението – 29.04.2021 г. Поддържа се, че законната лихва върху нея в размер на сумата от
92,23 лева също следва да се изчисли от този момент. Ищецът И. И. посочва, че въз основа
на решението по гр. дело № 70967/ 2018 г. по описа на Софийски районен съд, 139 състав
бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело №
20218440401751, по описа на ЧСИ С.Я.. Със запорното съобщение се претендирали за
плащане от ищеца освен месечните вноски за издръжка и сумите от 4 250 лева под формата
на законна лихва в полза на А. И. И. за периода от 06.11.2018 г. до 06.10.2021 г. върху
издръжката, присъдена с решението от 18.06.2019 г. по гр. дело № 70967/ 2018 г., по описа
на Софийски районен съд, 139 състав, както и сумата от 1 200 лева под формата на законна
лихва в полза на Н. И. И. за периода от 06.11.2018 г. до 06.10.2021 г. върху издръжката,
присъдена със същото съдебно решение. Според ищеца общата дължима от него сума
възлиза на 2 919,79 лева и включва главницата за издръжка от 2000 лева, законна лихва за
забава в размер от 92,23 лева, публични вземания от 315 лева, такси по делото в размер от
312,56 лева и 200 лева адвокатско възнаграждение, поради което разликата до удържаните
суми вследствие от наложените запори в хода на изпълнителния процес в общ размер от
7106,47 лева или сумата от 4 186,68 лева е недължима от него. С тези съображения е
отправено искане за постановяване на съдебно решение, с което да се установи
недължимостта на тази сума.
При извършена служебна проверка съдът е приел, че исковата молба е нередовна,
поради което на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК с разпореждане от 03.11.2021 г. е
указал на ищеца в едноседмичен срок да отстрани нередовностите, включително и като
изложи твърдения по какъв начин е формирана претендираната сума от 4 186,68 лева,
посочвайки какви конкретни вземания са включени в същата, както и на кое конкретно
основание, настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издаден изпълнителния лист, послужил за образуване на изпълнителното дело твърди да не
дължи претендираната сума от общо 4 186,68 лева.
За изпълнение на указанията, по делото е постъпила уточнителна молба от 05.11.2021
г. от ищеца с която посочват че сумата от 4 186,68 лева не включва конкретни вземания, а
представлява недължимо задържана сума по сметка на съдебния изпълнител по
изпълнително дело № 1751/2021 г. по описа на ЧСИ С.Я.. В молбата са изложени твърдения,
че по процесния изпълнителен лист са дължими единствено следните суми: главница в
размер от 2 000 лева за периода от 06.11.2018 г. до 06.06.2019 г., формирана от месечна
издръжка от 250 лева, сумата от 92,23 лева – лихва за забава върху тази главница от
29.04.2021 г. (датата на влизане в сила на решението по в. гр. дело № 11908/2019 г. по описа
на СГС), публичните вземания и разноските по изпълнителното дело. Предвид това,
недължима е разликата между тази сума и общо събраната в хода на образуваното
изпълнително дело в размер от общо 7106,47 лева, постъпила по сметка на съдебния
изпълнител. Посочва се също, че след приключване на съдебното дирене в производството
пред първата съдебна инстанция в хода на гр. дело № 70967/2018 г. по описа на СРС, 139 -
ти състав, а именно след 05.06.2019 г. ищецът започнал да заплаща вместо дължимите 450
лева за издръжка на двете си деца, определена като привременна мярка, сумата от 700 лева,
присъдена в решението, въпреки че последното е влязло в законна сила на 29.04.2021 г., с
което обосновава интереса си от предявяване на исковата претенция.
2
След повторни указания, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК с разпореждане на съда
от 09.11.2021 г. в т. ч. за уточняване на твърденията си за недължимост на процесната сума,
с уточнителна молба от 12.11.2021 г. ищецът излага, че през периода 06.11.2018 г. – месец
юли 2019 г. е заплащал дължимата издръжка на двете си деца в размер от общо 450 лева
месечно, а от месец юли 2019 г. е започнал да изплаща размера, определен с решението по
делото, възлизащ на сумата от общо 700 лева. Поддържа, че останалата главница в размер на
сумата от 2 000 лева, представляваща месечна издръжка от общо 250 лева за двете деца –
разлика между първоначално определения размер и окончателно присъдения такъв, И. е
погасил чрез плащане. Намира за недължима начислената върху същата лихва в общ размер
от 5 450 лева за периода от 06.11.2018 г. до 06.10.2021 г. Посочва, че лихва за забава върху
тази главница би била дължима, но за периода от 29.04.2021 г. – когато е влязло в законна
сила първоинстанционното съдебно решение, с което е присъден окончателният размер на
месечната издръжка на двете деца до 11.10.2021 г. – датата на превода на сумите по
изпълнителното дело.
Съдът, анализирайки изложените в исковата молба твърдения, както и тези в
депозираните по делото уточнителни молби, намира, че от страна на ищеца И. Д. И. не са
изпълнени указанията, дадени от съда с разпореждането от 03.11.2021 г. и повторно с
разпореждането от 09.11.2021 г., като по делото не са изложени твърдения, от които да се
направи извод относно основанието, настъпило след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителният лист, послужил за образуване на
процесното изпълнително дело и на което ищецът твърди, че не дължи процесната сума.
В исковата молба и уточнителната такава от 05.11.2021 г. ищецът И. И. отрича да
дължи сумата от общо 4 186,68 лева, представляваща по негови твърдения удържана
вповече от реално дължимата от 2 919,79 лева в хода на образуваното изпълнително дело №
1751/2021 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд, обосновавайки твърденията си с извършени плащания на дължимата главница
за издръжка още преди влизане в сила на решението по гр. дело № 70967/2018 г. по описа на
СРС, с което е определен окончателният размер на издръжката, дължима от И. в полза на
децата му А. и Н. И.и. С последващи молби ищецът посочва, че сумата, предмет на исковата
му претенция възлиза на 5 450 лева и представлява законна лихва за забава върху
главниците за издръжка, начислена за периода от 06.11.2018 г. до 06.10.2021 г. с довод за
недължимостта и, тъй като И. заплатил главницата, върху която е дължима в размер от 2 000
лева, като плащанията са започнали преди влизане в сила на първоинстанционното решение,
въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист.
При тези твърдения, съдът намира, че ищецът основава претенцията си на
обстоятелства – плащания на главното лихвоносно задължение – месечната издръжка,
присъдена в полза на ответната страна, които, с оглед изложените от него твърдения, са
извършени преди образуване на изпълнителния процес по изп. дело № 1751/2021 г. по описа
на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, а част от
тях преди приключване на съдебното дирене в производството пред двете съдебни
инстанции.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може
да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност отрицателният установителен
иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна форма на защита на длъжника в производството по
индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му
незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано
в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя
или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.
3
В настоящия случай ищецът обосновава исковата си претенция с искане за признаване
недължимостта на процесното вземане с твърдения за осъществено плащане на главницата,
върху която са начислени процесните лихви за забава, преди образуване на изпълнителното
дело, чрез плащания на дължимите месечни издръжки на децата, повечето от които
осъществени преди приключване на съдебното дирене пред съдебните инстанции, съответно
по гр. дело № 70967/2018 г. по описа на СРС и по в. гр. дело № 11908/2019 г. по описа на
СГС, а с това и преди момента, установен в разпоредбата на чл. 439 ГПК. С оглед на
изложеното, съдът намира, че за ищеца И. И. е съществувала възможността да представи
доказателства за извършените плащания в производствата пред съдебните инстанции и
същите да бъдат съобразени при присъждане на издръжките. Наред с това, за осъществени
плащания след влизане в сила на решенията по двете дела (29.04.2021 г.), но преди издаване
на процесния изпълнителен лист от 18.05.2021 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 1751/2022 г. по описа на ЧСИ Якимов, за ищеца е съществувала
възможността да възрази чрез оспорване на разпореждането за издаване на изпълнителния
лист в законоустановения двуседмичен срок, който за същия е започнал да тече от
връчването на поканата за доброволно изпълнение със запорно съобщение, в която по
негови твърдения, е описано като дължимо вземането, оспорено в настоящия процес .
Предявяването на искова претенция по реда на чл. 439 ГПК не е от естество да
компенсира евентуалното неупражняване на тези права от ищеца, тъй като този път за
защита е предвиден именно при новонастъпили обстоятелства, каквито не представляват
твърдените от ищеца погасявания чрез плащания на главното вземане в посочения период.
Ето защо, съдът намира, че в случая от страна на ищеца не са заявени основания,
установени в разпоредбата на чл. 439 ГПК, въпреки дадените му указания в тази насока по
реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, което обуславя връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото на посоченото основание.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. 74140/21.10.2021 г., подадена от И. Д. И., с ЕГН:
********** и адрес: гр. ..................................., въз основа на която е образувано настоящото
гр. дело № 60366/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-
ви състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4