Решение по дело №1022/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260245
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Анна Димова
Дело: 20204110101022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

от 30.10.2020 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на първи октомври, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                  Районен съдия: Анна Димова

 

при секретаря М. Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1022/2020г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от И.Й.К., чрез адв. Хр. К. - ВТАК, срещу Агенция Пътна инфраструктура, чрез Областно пътно управление - Велико Търново обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба процесуалният представител на ищеца по делото развива съображения, че на 05.09.2019 година в 11.50 часа в община Полски Тръмбеш, на първокласен път № 3, Даниела Станчева, като водач на лек автомобил "Форд Фиеста", с рег. № ОВ2562ВС, собственост на ищеца, при преминаване през необозначена дупка на пътното платно с размери: дълбочина - 12 см. и дължина - 60 см., губи контрол над управляваното МПС, излиза от пътното платно в дясно по посоката си на движение, блъска се в крайпътно дърво и се преобръща. Посочва, че на водача на лекия автомобил е съставен АУАН № АА17142 от 05.05.2019г., въз основа на който е издадено НП № 19-1275-001198 от 27.05.2019г., като последното е отменено с влязло в законна сила на 03.01.2020 година Решение № 567/11.12.2019 г. по АНД № 1277/2019 г. ВТРС. Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът, който пътувал на предна дясна седалка в лекия автомобил, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в множество червеникави драскотини и плитки прорезни рани с дължина до 2,5 см. на предмишниците на двете ръце, косо червеникаво вицесто кръвонасядане на корема в ляво 8/4 см., наподобяващо отпечатък от колан, болки в шийните прешлени и поясната област. Посочва, че тези телесни увреди са довели до временно разстройство на здравето, неопсано за живота, като на ищеца бил издаден болничен лист за временна неработоспособност за период от 30 дни. Допълва, че на ищеца са направени редица изследвания във връзка с уврежданията, като към момента на подаване на исковата молба ищецът не се е възстановил напълно. Твърди, че освен претърпените телесни увреждания ищецът е претърпял и психически травми, изразяващи се в нарушения на съня, липса на апетит, напрегнатост, проблеми с концентрацията, често си спомня деня на инцидента и се притеснява, както да шофира, така и да се вози в автомобил. Освен това посочва, че в резултат на процесното ПТП на ищеца са причинени и имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с претърпените неимуществени вреди - за закупени медикаменти, за изследвания и за издаване на медицински документи. Отделно от това на ищеца са причинени и имуществени вреди във връзка с транспортиране на лекия автомобил, негова собственост, с който е настъпило процесното ПТП - изправяне и репатриране на катастрофирал автомобил в размер на 250.00 лв. Налице е и тотална щета на автомобила, която за собственика възлиза в размер на 1 000.00 лв., като общият размер на претърпените от ищеца имуществените вреди е в размер на 1 310.94 лв. Твърди, че ПТП е настъпило поради факта, че ответникът не е изпълнил задължението си да организира превантивна и текуща дейност по поддръжката на пътя, който е част от републиканската пътна мрежа. След изменение на предявения по делото иск по реда на чл. 214 ГПК, е направено е искане Агенция Пътна инфраструктура, чрез Областно пътно управление - Велико Търново, да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 7 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат настъпилото ПТП, както и сумата в размер на 1 310.94 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от претърпяното ПТП, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 05.05.2019 година - датата на деликта, до окончателното изплащане на задълженията. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът, чрез процесуалния си представител, развива съображения, че предявеният по делото иск макар да е допустим, е неоснователен. Оспорва твърдението, че причините за произшествието се дължат на неподдържането на първокласен път № 3. Твърди, че вредите са настъпили в условията на съпричиняване от страна на водача Даниела Иванова Станчева, който не се е съобразил не само с пътните условия, но и с нормативно регламентирано задължение - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, алтернативно - определеното обезщетение да бъде намалено с 1/2, поради съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представеното по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация - Част I /л. 78 от делото/ се установява, че лек автомобил "Форд Фиеста" с рег. № ОВ2562ВС е собственост на И.Й.К., с ЕГН **********.

Няма спор по делото, а и видно от приложените Наказателно постановление № 19-1275-001198 от 27.05.2019 година на ОД МВР, сектор Пътна полиция Велико Търново и Решение от 11.12.2019 година по АНД № 1277/2019 година на ВТРС /л. 7-8/, на 05.05.2019 година в 11.50 часа в община Полски Тръмбеш, на първокласен път № 3 около км. 11.100, е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил "Форд Фиеста" с рег. № ОВ2562ВС - Д. И. С., при движение в посока град Русе, при преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно с размери дълбочина 12 см. и дължина 60 см., губи контрол над управляваното МПС, като излиза от пътното платно в дясно по посоката си на движение, блъска се в крайпътно дърво и се преобръща.

По делото е представена и Експертна оценка от 17.06.2019 година на С. Ш. /л. 31-36/, от която е видно, че стойността на нанесените щети по автомобила е в размер на 1 000.00 лева. Видно от приложената Фактура № 1171 от 05.05.2019 година, ведно с фискален бон /л. 37 и на гърба/ И.Й.К. е заплатил сумата в размер на 250.00 лева за "Изправяне и репатриране на катастрофирал автомобил ОВ2562ВС".

По делото са представени и Медицинско удостоверение № 246/07.05.2019 година на Доц. Д-р Д. Деков; Болничен  лист № Е20183293628 от 10.05.2019 година; Амбулаторен лист № 1588 от 26.11.2019 година; Резултат от рентгеново изследване от 27.11.2019 година на Д-р М. Маринов; Вносни бележки от 19.05.2019 година - 2 бр.; Медицинско изследване 00018084 от 14.05.2019 година; Амбулаторен лист № 3916 от 11.09.2019 година; Медицинско изследване 00018659 от 11.02.2019 година; 2бр. медицински рецепти; 6 бр. платежни документи /л. 9-30/, от които се установяват проведените от ищеца прегледи и лечения.

В съдебно заседание на 02.09.2020 година са събрани гласни доказателства. Свидетелят Д.И. С. заявява, че живее с ищеца на семейни начала. Посочва, че инцидентът бил на 05.05.2019 година, преди обяд. Двамата с ищеца пътували по първокласния път Русе - Бяла, като тя шофирала автомобил Форд с нормална скорост за пътния участък. Заявява, че се появила една дупка, която трябвало да избегне, тъй като била много голяма. Предприела маневра наляво, за да я избегне, тъй като надясно щяла да влезе в банкета отстрани, след което трябвало бързо да се прибере, защото имало насрещно движение. Прибирайки се в платното си, скочила в следващата голяма дупка и колата станала неуправляема и колата излязла от пътното платно, при което се блъснали в едно дърво от дясната страна и колата останала на таван. Посочва, че с ищеца, не можели да излязат от автомобила и хората, които им се притекли на помощ и ги извадили от него. Повикали линейка и КАТ, като линейката ги отвела до град Полски Тръмбеш, а след това ги препратили в град Бяла за скенер и снимки за счупвания. Заявява, че полицаите отишли още докато били на мястото на инцидента, видели пътния участък и измерили дупките. Посочва, че след прегледите в болницата, минали през преглед при личния ни лекар и специалист ортопед, който назначил на ищеца един месец пълен покой, тъй като травмите му били доста - боляло го най-много в областта на гърдите и ръцете и долу кръста. После постепенно се появили другите болки в областта на шията, надолу в таза и краката, поради което минал през много прегледи и лечения, които и сега продължават. Заявява, че последно във Военна болница в Плевен лежал и установили, че в областта на шията е получил нещо като дискова херния и оттам проблемите надолу. Това се получило може би около 1-2-3 седмици до месец след катастрофата и започнало да се усилва и да се обостря. Посочва, че най-големият му проблем е изтръпването на краката и тези болки, поради което никой не иска да го вземе на работа. Заявява, че стресът от катастрофата си го има и сега, като дори при минимална ситуация, винаги ръката му е на дръжката и се притеснява. Посочва, че и двамата били с колани.

От изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза /л. 79-86/ се установява, че ПТП е настъпило при нормална пътна обстановка, денем, при добра видимост, извън населено място, около км. 11+100, едрозърнест асфалт с установена дупка с размери: дълбочина 12 см. и дължина 60 см. Налице е възстановено място на повредено асфалтово покритие. Участъкът от пътя е прав в района на местопроизшествието, разположен по отношение на посоките изток-запад. Няма пътни знаци в района на местопроизшествието. Липсват достатъчно данни за определяне на скоростта на движение математически с достатъчна точност. Ако водачът се е движел със скорост до 90 км/ч и по-висока, при възприемане на неравност /дупка/, в зависимост от нейните размери, той е имал техническа възможност да предприеме спиране на разстояние до 77.6 метра преди нея, с което да предотврати ПТП. От изчисленията е видно, че водачът може да възприеме височината /дълбочината/ на дупката до около 1 см., което не е достатъчно условие за възприемане навреме на опасността и навременно спиране от негова страна, за да предотврати произшествието, поради което може да се приеме, че водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Причината за ПТП от експлоатационно-техническа гледна точка е преминаването на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на платното за движение с размери: дълбочина 12 см. и дължина 60 см., в резултат на което автомобилът нарушава устойчивостта на движение върху асфалтовото покритие, излиза от пътното платно в дясно по посоката си на движение, където се удря в крайпътно платно и се преобръща. В проведеното на 02.09.2020 година съдебно заседание вещото лице допълва, че пазарната стойност на имуществената вреда на процесния автомобил е в размер на 1 000.00 лева.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза /л. 94-103/, при пътният инцидента на 05.05.2019 година, пострадалият И.Й.К. като пътник в лек автомобил е получил следните травматични увреждания: От издаденото СМУ № 246/07.05.2019 година - множество повърхностни охлузвания и порезни рани в областта на предмишниците на двата горни крайника; кръвонасядане на предната коремна стена с оток на меките тъкани; субективни оплаквания от болки в шийните прешлени и в поясната област. Издадените амбулаторни листи №№3916/11.09.2019 година и 1588/26.11.2019 година и направената ЕМГ на 14.05.2019 година установяват клинични данни за комбинирана неврогенна увреда проявена с: предно-коренчева увреда на С5-ТХ1, двустранно; хронични двустранни денервационни промени за С5-С6, с прогресираща увреда за мускулите инервирани от С7-ТХ1 вдясно и вторична аксонална увреда на нервус улнарис и нервус медианусн /проксимално от ниво коренчета/, без прояви на реинервация. Установява се и дистална компресия на н. медианус синистра /синдром на карпалния канал/; индиректни ЕМГ белези за централна увреда; данни за полирадикулерна увреда на /14-S1 двустранно,изразени промени за /14,715 декстра с аксонална загуба, подостри за S1 двустранно. При прегледа на 06.08.2020 година на И.Й.К. е установена персистираща и периодично появяваща болка, по-отчетливо проявена след настъпилия пътен инцидент на 05.05.2019 година, наслоена болка в поясно-кръстната област при физическо усилие. На И.К. е провеждано консервативно лечение с противовъзпалителни и болкоуспокояващи. Обичайният срок на възстановително оздравителният процес при констатираните наранявания при прегледа на 07.05.2019 година, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болка и страдания за около 20-25 дни на клинично оздравяване. Субективните оплаквания от персистиращата болка при физическо натоварване и при промяна на времето в шийният отдел на гръбначният стълб с изтръпване на горните крайници двустранно и намалената мускулна слабост /и набелязана мускулна атрофия на крайниците/ са обичайни последици от прегресиращото увреждане на междупрешленните дискове в шийният отдел на гр. мозък и миелопатията, от която страда пострадалият във времето преди настъпилото ПТП, усилваща и трудно повлияваща се от обезболяващи и аналгетици. Характерът на субективните оплаквания от причинените болки и страдания, наслоени върху съществуващите ЕМГ данни за комбинирана неврогенна увреда на нервите инервиращи горните крайници, ще персистират във времето неопределено дълго, усилващи се с възрастта на К.. Като трайна последица се определя болката в областта на шийният отдел на гр. стълб с нарушената прогресивна мускулна слабост на двата горни крайника, суперпонирана върху прогресиращата неврогенна увреда на нервите инервиращи двата горни крайника. Констатираните травматични наранявания на меките тъкани в областта на предмишниците на двата горни крайника, кръвонасядането на предната коремна стена /като негативен отпечатък от поставен предпазен колан/ със субективните оплаквания в шийният отдел на гр. стълб и болките в поясния отдел на гръбначният стълб, отговарят и са в причинна връзка с настъпилият пътен инцидент на 05.05.2019 година от пострадалия И.Й.К., като пътник в лекия автомобил. В проведеното на 01.10.2020 година съдебно заседание вещото лице допълва, че неговите субективни оплаквания, които е споделил по време на прегледа са наслоени, преклонирани върху заболяванията, от които той страда - съпровождащи и съпътстващи основните заболявания, които той има по отношение на увреждане на гръбначния стълб и гръбначно мозъчните нерви. Би трябвало да няма такива оплакванията след тази травма, тъй като е лека, в долната граница на тези травматични увреждания, които са от повърхностен характер. Персистиращият вариант нямаше да се наблюдава, ако не е претърпял пътния инцидент, въпреки заболяването, което същият има в такава тежка форма. Това е процес, който при него едва ли ще бъде възстановен поради основните заболявания, които ги има.

            От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният по делото иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД, е необходимо ищецът, в условията на пълно и главно доказване, да установи фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане, за което отговаря ответника, а именно: настъпилото ПТП, наличието на вреди за ищеца - имуществени и неимуществени, техния размер, както и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпването на вредите. В тежест на ответника по делото е да докаже възраженията си, включително за наличието на съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила.

Между страните по делото не се спори, че по отношение на Първокласен път № 3, на който е настъпило процесното ПТП, при км. 11.100, Агенция "Пътна инфраструктура" има задължението да го стопанисва и управлява, включително да го ремонтира и поддържа. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 30 ЗП, съгласно която Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, какъвто се явява процесният път. В тази насока е и нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП - лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че задължението за поддържане на пътя, на който е настъпило процесното ПТП в изправно състояние и да го ремонтира или поне да обезопаси по някакъв начин пътната неравност /дупка/, причинила инцидента е на Агенция "Пътна инфраструктура". Наличието на неизправност по пътя се установява както от свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелката Даниела Станчева, така и от писмените доказателства - Наказателно постановление № 19-1275-001198 от 27.05.2019 година на ОД МВР, сектор Пътна полиция Велико Търново и Решение от 11.12.2019 година по АНД № 1277/2019 година на ВТРС. В тази насока е заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.

Механизмът на произшествието и причинените вреди по автомобила се установяват от показанията на свидетелката С. и от заключението на автотехническата експертиза, съгласно което причината за ПТП от експлоатационно-техническа гледна точка е преминаването на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на платното за движение, в резултат на което автомобилът нарушава устойчивостта на движение върху асфалтовото покритие, излиза от пътното платно, където се удря в крайпътно платно и се преобръща. Последната установява и пазарната стойност на вредите по автомобила - 1 000.00 лева.

По делото не са ангажирани доказателства процесният автомобил да се е движил със скорост, която не е била съобразена с конкретната пътна обстановка или надвишаваща максимално допустимата в този участък. Освен това самата свидетелка посочва, че се е движила с нормална скорост. Ето защо в случая не може се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, в какъвто смисъл ответникът е направил възражение, още повече, че по делото липсват данни дупката да е била обезопасена, респективно - да е имало някаква сигнализация за наличието й. Вещото лице в тази насока е категорично, като в заключението си е посочило, че водачът може да възприеме дълбочината на дупката до около 1 см., което не е достатъчно условие за възприемане навреме на опасността и навременно спиране от негова страна, за да предотврати произшествието, респективно - водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Простият факт, че водачът не е успял да избегне необезопасената и несигнализирана неравност на пътното платно не е достатъчен да се направи извода, че той не е изпълнил задължението си по чл. 20 ЗДвП да се движи със скорост, съобразена с пътните условия и със състоянието на пътя, тъй като това задължение за водача не може да изключи отговорността на лицето, което отговаря за поддържането на пътя в изправно състояние, нито да намали обема на неговата отговорност. Задълженията за водача, предвидени в разпоредбата на чл. 20 ЗДвП предполагат движение по път в изправно състояние или най-малкото наличие на сигнализация за неравности или препятствия по пътя, а в случая не се установи да е имало такава сигнализация.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че причинените от произшествието вреди са произлезли от обективните недостатъците на пътя, за който Агенция "Пътна инфраструктура" има задължение да поддържа.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че от противоправното поведение на ответника ищецът по делото е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето му и психичното му състояние. Разпитаната  по делото свидетелка Д. С. заявява, че е трябвало един месец ищецът да бъде в пълен покой, тъй като травмите му били доста - боляло го най-много в областта на гърдите и ръцете, и долу кръста, като постепенно след това се появили другите болки в областта на шията, надолу в таза и краката. Същата посочва, че най-големият му проблем е изтръпването на краката и тези болки, че поради това му състояние никой не иска да го вземе на работа, както и че стресът от катастрофата си го има и към настоящия момент. В тази насока е и изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че И.К. е получил множество повърхностни охлузвания и порезни рани в областта на предмишниците на двата горни крайника, кръвонасядане на предната коремна стена с оток на меките тъкани, субективни оплаквания от болки в шийните прешлени и в поясната област; персистираща и периодично появяваща болка, по-отчетливо проявена след настъпилия пътен инцидент, наслоена болка в поясно-кръстната област при физическо усилие. В проведеното съдебно заседание допълва, че тези субективни оплаквания на ищеца са наслоени върху заболяванията, от които той страда от преди инцидента, които той има по отношение на увреждане на гръбначния стълб и гръбначно мозъчните нерви, но те не биха били такива, ако не е претърпял пътния инцидент. Следва да се има предвид и обстоятелството, че подобен инцидент винаги е съпътстван с негативни изживявания. При това положение, съдът след като съобрази характера и интензитета на уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са настъпили, продължителността на оздравителния период и отражението им върху начина на живот на увредените лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а зависи от преценката на обективни обстоятелства като естеството на увреждането, начина на получаването му, интензитет и продължителност на негативните преживявания, продължителността на оздравителния период, самата форма на лечение, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, трайни последици, възраст, загрозявания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. При преценката, съдът следва да съобрази данните за конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея. В случая по делото настоящият съдебен състав след като съобрази изложеното по-горе приема, че обезщетението за претърпените от И.Й.К. неимуществени вреди в резултат от настъпилото ПТП в размер на 5 000.00 лева се явява справедливо. В тази връзка съдът съобрази, че безспорно подобен пътен инцидент оказва негативно влияние върху психиката на пострадалия, което се установи и от показанията на разпитаната свидетелка, същият е бил стресиран и продължава да се притеснява когато пътува. От друга страна уврежданията му са леки, с повърхностен характер и обичайният срок на възстановително оздравителният процес е около 20-25 дни, но в същото време уврежданията, които той е имал от преди инцидента са се обострили и ако не бе претърпял този инцидент нямаше да са с такъв характер и интензитет, като вещото лице дори посочва, че е възможно да не се възстанови напълно.

В настоящото производство освен претърпените от ищеца неимуществени вреди безспорно се установява че същият е претърпял и имуществени такива. От представената по делото Експертна оценка, както и от заключението на САТЕ и допълненията направени в проведеното съдебно заседание се установява, че щетата по лек автомобил "Форд Фиеста", след приспадане на стойността на запазените части и сумата за предаване на скрап е в размер на 1 000.00 лева. Освен това от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът е заплатил сумата в размер на 250.00 лева за "Изправяне и репатриране на катастрофирал автомобил "ОВ2562ВС", като видно от представените вносни бележки /13 -14/, ищецът е заплатил и сумата в размер от 25.00 лева - за издаване на съдебномедицинско удостоверение. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав приема размерът на претърпените от К. имуществени вреди от ПТП е 1 275.00 лева. От останалите, приложени по делото документи не може да бъде направен извод, че същите се отнасят за претърпяното ПТП или че са направени именно от ищеца по делото. Разписките от "Еконт" са с вписано името Д. И. С.. Останалите документи са с един и същ номер, с дата 10.05.2019 година, издадени в град Левски, като в исковата молба липсват твърдения за извършването на подобни изследвания, а доказателства за закупувани от ищеца медикаменти по делото липсват. Това, че са му предписани с приложените рецепти, не води до извод, че са закупени.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът приема, че предявените по делото искове с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД се явяват основателни и доказани за сумата в размер на 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от И.Й.К. неимуществени вреди от настъпило на 05.05.2019 година ПТП, както и за сумата в размер на 1 275.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от И.Й.К. имуществени вреди от настъпило на 05.05.2019 година ПТП, поради което и като такива следва да бъдат уважени в тази им част. По аргумент от разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 05.05.2019 година. За разликата над уважените части до пълните предявени размери исковете се явяват неоснователни и недоказани, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени в тези им части.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция "Пътна инфраструктура следва да бъде осъдена да заплати на И.Й.К. сумата в размер на 640.96 лева, представляваща направените от него разноски по делото съразмерно с уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.Й.К. следва да бъда осъден да заплати на ответника сумата в размер на 57.56 лева, представляваща направените от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, Районен съд –Велико Търново 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", със седалище и адрес на управление град София, бул. "Македония" № 3, с ЕИК ********* да заплати на И.Й.К. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 5 000.00 лв. /пет хиляди лева /, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при настъпило на 05.05.2019 година ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2019 година до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Й.К. ***, с ЕГН ********** срещу АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", със седалище и адрес на управление град София, бул. "Македония" № 3, с ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 5 000.00 лева до пълния предявен размер от 7500.00 лева, която разлика е в размер на 2 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при настъпило на 05.05.2019 година ПТП, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", със седалище и адрес на управление град София, бул. "Македония" № 3, с ЕИК ********* да заплати на И.Й.К. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 1 275.00 лв. /хиляда двеста седемдесет и пет лева /, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди при настъпило на 05.05.2019 година ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2019 година до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Й.К. ***, с ЕГН ********** срещу АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", със седалище и адрес на управление град София, бул. "Македония" № 3, с ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1 275.00 лева до пълния предявен размер от 1310.94 лева, която разлика е в размер на 35.94 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди при настъпило на 05.05.2019 година ПТП, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", със седалище и адрес на управление град София, бул. "Македония" № 3, с ЕИК ********* да заплати на И.Й.К. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 640.96 лева /шестстотин и четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА И.Й.К. ***, с ЕГН ********** да заплати на АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", със седалище и адрес на управление град София, бул. "Македония" № 3, с ЕИК ********* сумата в размер на 57.56 лева /петдесет и седем  лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направените от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Банкова сметка, ***ните на ищеца суми - IBAN: ***, BIC: ***.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                  Районен съдия: