Решение по дело №472/2019 на Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 25.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:   ИВАЙЛО Г.

                                ВАНЯ ИВАНОВА                                

                                                

като разгледа докладваното от съдия Иванова. гр.д. № 472 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 ал.2 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по жалба /наименована молба/ с вх. № 03295/09.05.2019 г., подадена от Й.Д.Л. – длъжник по изпълнително дело № 20187930400643 по описа на ЧСИ Наталия Дангова, рег.№ 793 в КЧСИ, срещу действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху недвижим имот, собственост на жалбоподателя, находящ се в с. Ч., община Д.. В жалбата се сочи, че този имот е единственият притежаван от жалбоподателя имот.

Препис от жалбата е изпратен на взискателя В.В.Г., който е подал писмено възражение срещу нея, в което е изложил становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си чл. 436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е изложил довод за неоснователност на жалбата, позовавайки се на разпоредбата на чл. 445, ал.2, т.7 ГПК, съгласно която несеквестируемостта на единствено жилище, собственост на длъжника отпада, когато задължението е за дълг за вреди от непозволено увреждане.

Софийски окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20187930400643 по описа на ЧСИ Наталия Дангова е образувано по молба на взискателя В.В.Г. въз основа на изпълнителен лист от 21.08.2019 г. , издаден по НОХД № 12270/2017 г. на СРС, по силата на който Й.Д.Л. е осъден да заплати на  В.В.Г. сумата 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени на 22.10.2010 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва за забава, считано от 22.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

На длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение.

По искане на взискателя изпълнението е било насочено върху собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в с. Ч., обл. Софийска, а именно УПИ Х-148 в кв. 16 по плана на селото, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, като върху имота е била наложена възбрана, вписана в СВ – гр. Сливница на 29.01.2019 г. На 20.02.2019 г. е постъпила молба от взискателя за пресъединяване към образуваното изпълнително дело на нов изпълнителен лист от 29.01.2018 г., издаден по НОХД № 12270/2017 г. на СРС за сумата 1400 лева – разноски по делото. На длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, включваща и сумата по посочени изпълнителен лист. Насрочен е опис на имота за 31.05.2019 г., който не е извършен.

В молбата, предмет на разглеждане в настоящото производство, освен възражението си за несеквестируемост на имота, върху който е насочено изпълнението, жалбоподателят е навел възражения, че оспорва сумите по изпълнителните листа, и че не е в състояние да заплати тези суми.

С допълнителна жалба вх. № 03671/29.05.2019 г., подадена в изпълнение на дадено от съдебния изпълнител указание, жалбоподателят е уточнил, че оспорва действията на ЧСИ на основание чл. 435 от ГПК - оспорва изпълнителния лист от 29.01.2018 г., както и описа, насрочен за 31.05.2019 г.

Въз основа на така установеното, съдът намира от правна страна следното:

 С оглед наведения в жалбата довод, че възбраненият имот е единственият, който жалбоподателят притежава и не следва да бъде изнасян на публична продан, следва да се приеме, че жалбоподтелят като длъжник по изпълнението обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо - основание за обжалване на действията на съдебен изпълнител по чл.435, ал.2 от ГПК.

Останалите направени в жалбата възражения /за недължимост на сумите по изпълнителните листове, за невъзможност жалбоподателя да заплати тези суми, както и възражението срещу насрочения опис, направено в допълнителната жалба/ са недопустими за разглеждане в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител с оглед предметния обхват на лимитативно очертаните в чл.435, ал. 2 от ГПК възможности на длъжника да обжалва съответни действия в изпълнителното производство.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в законоустановения срок, поради което е допустима.

Жалбата е неоснователна.

Атакуваното действие на съдебния изпълнител е законосъобразно.

 Насочването на изпълнението върху собствения на жалбоподателя - длъжник недвижим имот, а именно: дворно място с площ 1515 кв.м., съставляващо УПИ Х-148 в кв. 16 по плана на с. Ч., обл. Софийска, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, е обжалвано с довод, че жалбоподателят не притежава друг имот. Предвид на това, следва да се приеме, че жалбоподателят се позовава на закрилата, предвидена в чл.444, т.7 ГПК, съгласно която изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжник – физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище.

            В настоящия случай обаче, длъжникът по изпълнителното дело не би могъл да се ползва от така предвидената в чл.444, т.7 ГПК закрила. Съгласно разпоредбата на чл. 445, ал. 2, т. 1, предл. второ от ГПК, от забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват длъжниците за вреди от непозволено увреждане. Жалбоподателят е длъжник именно за вреди, причинени от непозволено увреждане. Изпълнителният лист от 21.08.2018 г. по НОХД № 12270/2017 г. на СРС е издаден за сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинени от длъжника на взискателя телесни увреждания от извършено на 22.10.2010 г. деяние – нанасяне на удари в областта на главата, т.е. от непозволено увреждане Поради това е налице хипотезата на чл. 444, ал. 2, т. 1, предл. второ от ГПК. Жалбоподателят носи отговорност за вреди от непозволено увреждане и не може да се ползва от закрилата за несеквестируемост на единственото му жилище. Предвиденото в чл.444, т.7 ГПК е непротивопоставимо на взискателя, в полза на когото е издаден изпълнителен лист за вземане, причинено от непозволено увреждане, по отношение на длъжника, носещ гражданска отговорност за него.

Следователно, действията на частния съдебен изпълнител по насочване на принудително изпълнение върху процесния недвижим имот са законосъобразни, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

 

            По горните съображения, Софийски окръжен съд

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Й.Д.Л. срещу действията на ЧСИ Наталия Дангова рег. № 793, с район на действие Софийски окръжен съд, по изпълнително дело № 20187930400643, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим имот – дворно място с площ 1515 кв.м., съставляващо УПИ Х-148 в кв. 16 по плана на с. Ч., обл. Софийска, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 44 кв.м.

 

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.