РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Ямбол , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Елена Г. Абрашева Влаева
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330100743 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД - гр.София, представлявано от юриск. Й. М., срещу Д. Б. А.
от гр.Я. В нея се твърди, че между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника е
сключен Договор за кредит „Axi Card“ с № ***/1.05.2018 г.. Кредиторът се е
задължил да предостави револвиращ кредит в максимален размер на 600 лв.
под формата на разрешен кредитен лимит, увеличен на на 700 лв., който се
усвоява чрез международна безконтактна кредитна карта Аxi Сагd /Ассеss
Finanсе / iСагd, като лъжникът се е задължил да го ползва и върне съгласно
условията на сключения договор. Заедно с подписване на договора за кредит е
предоставена на кредитополучателя кредитна карта, издадена от „Айкарт“
АД. Усвоена е главница от 700 лв., от която непогасена е сумата 668.83 лв.
Уговорен е дневен лихвен процент 0,1 % - възнаградителна лихва, която е
дължима за периода от 11.05.2018 г. (датата на първата транзакция по
кредитната карта) до 06.06.2019 г. (датата на настъпване на предсрочна
изискуемост). При забава за плащане на пълния размер на минималната
погасителна вноска, кредитополучателят дължи разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на
пълния размер на съответната минимална погасителна вноска. При
1
настъпване на предсрочна изискуемост дължи еднократно заплащане на такса
в размер на 50 лева, включваща разходите за дейността на лице/служител,
което осъществява и дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
Начислената такса разходи за събиране е в общ размер на 115.64 лв. Тя няма
характер на неустойка. Поради забава на длъжника и виновно неизпълнение
на задължението кредиторът е обявил цялото задължение за предсрочно
изискуемо на 06.06.2019 г. Начислена е мораторна лихва в размер на 60.22
лв. за периода от деня, последващ настъпването на предсрочната изискуемост
07.06.2019 г. до 27.11.2020 г.. На 28 януари 2020 г. е подписано Приложение
№ 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено
изцяло. Ищецът е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
извършената продажба на вземането от името на „Аксес Файнанс“ ООД и се
позовава на уведомяване чрез връчване на документите като приложение към
исковата молба. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Срещу издадената такава длъжникът е възразил. От съда се иска
да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на
ищеца вземането по договора -неизплатена главница в размер на 668.83 лв.,
42.38 лв. – договорна лихва за периода от 11.05.2018 г. до 06.06.2019 г.,
115.64 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 60.22 лв. – законна
лихва за забава за периода от 07.06.2019 г. до 27.11.2020 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 07.12.2020 до окончателното плащане. Иска се присъждане и на разноските
в настоящото производство и съдебните разноски в заповедното
производство.
В с.з. ищецът не изпраща представител, в подадена писмена молба
исковете се поддържат.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Възраженията си основава на фактите, че уговорения годишен лихвен
процент надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което
клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Счита за нищожна
клаузата за заплащане на такса разходи, тъй като има неустоечен характер и
заобикаля ограничението на чл.33 от ЗПК, а противоречи на чл.10а ал.4,
2
доколкото няма характер на такса за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Противоречи и на добрите нрави.
В с.з. възраженията се поддържат от процесуалния представител на
ответника.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения Договор за кредит „Axi Card“ с № ***/1.05.2018г.,
страните са се договорили кредиторът да предостави револвиращ кредит в
максимален размер на 600 лв. под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява с международна кредитна карта. Налице са посочените в
исковата молба клаузи, вкл. за възнаградителна лихва, чийто годишен размер
е 36% за усвоени в брой суми и 18 % за усвоени чрез терминално устройство
ПОС суми. ГПР е 49,84 %. Има и клауза за настъпване на предсрочна
изискуемост (чл.19 ал.1). В чл.19 ал.3 е уговорено обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Чл.19 ал.4 съдържа клауза, че при забава за
плащане на пълния размер на минималната погасителна вноска,
кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението
в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В ал.5 е уговорено,
че при настъпване на предсрочна изискуемост се дължи еднократно
заплащане на такса в размер на 50 лева, включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
Представено е Приложение №1 към договора за кредит, наречено Рамков
договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта Axi Card от
01.05.2018 г. между „Айкард” АД, чрез „Аксес Файнанс" ООД, и ответника,
удостоверяващ получаването на картата.
Съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД и ищеца, и списък към
договора, вземането е цедирано на ищеца. Той е упълномощен от цедента да
уведоми длъжниците за цесията с пълномощно от 29.12.2016 г..
От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се
установява, че ответникът е усвоил общо 880 лв. чрез теглене от АТМ.
3
Максималният му кредитен лимит е бил увеличен на 700 лв., както се твърди
в исковата молба. Направил е погасителни плащания в размер на 612,33 лв.
общо, последно на 27.07.2019 г.. Неплатени са главница в размер на 668,83
лева и 78,90 лева - възнаградителна лихва за периода от 04.04.2019 г. до
06.06.2019 г. Размерът на лихвата за забава за периода от 07.06.2019 г. до
27.11.2020 г. е 100,33 лв., а ако е изпаднал в забава на 28.07.2019 г. лихвата е
90,86 лв. От направените плащания 213,38 лв. са отнесени към задължението
за такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането и остава неплатена
сума от 79,12 лв.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и
от приложеното ч.гр.д. № *** /2020 г. на ЯРС. Длъжникът е подал възражение
по реда на чл. 414 ал.2 от ГПК.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 9, 10a ЗПК и чл.99 от ЗЗД. В случая
вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на
договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския
кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Съгласно специалния ЗПК договорът може да бъде не само реален, но и
консенсуален, доколкото кредиторът може да се задължи да предостави заем,
т.е. договорът се счита за сключен с постигане на съгласие по основните му
4
елементи, а не с предаване на сумата.
Съдът счита, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в
заем сума, за заплащане на възнаграждение под формата на лихва и
обезщетение за забава. Не е спорно сключването на писмен договор между
страните, т.е. съобразно чл. 180 от ГПК документът има формална
доказателствена сила. Вземанията по договора са прехвърлени на ищеца и
той има качеството на кредитор за тях. Правото на цедента да ги прехвърли е
договорено изрично с процесния договор за кредит-чл.16 т.3 (т.е.
прехвърлянето е в съответствие с чл. 26 ал.1 от ЗПК). Налице е
упълномощаване на ищеца да уведоми длъжника за цесията от името на
цедента. Правно значение има съобщаването на цесията с връчването на
исковата молба с приложенията на ответника (в този смисъл е практиката на
ВКС: Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС,
Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС,
Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ІІ т.о, според която
поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане; като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК). Предвид изложеното
вземанията са преминали в патримониума на цесионера.
Извършени са частични плащания, т.е. настъпила е забава на длъжника за
неплатените в срок вземания. Не е спорна уговорената предсрочна
изискуемост на задълженията, поради което претендираните вземания са
дължими. Освен това вземанията са с падеж от 1-во до 5-то число на всеки
месец -за минималната погасителна вноска (чл.3). На ответника са начислени
месечни вземания, видно от приложената към заключението на вещото лице
справка, чийто падеж е изтекъл. Т.е. същите са изискуеми.
5
По делото не са доказани възраженията за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, въпреки разпределената доказателствена тежест и
дадените от съда указания във връзка с нея. Поради това възраженията се
приемат за неоснователни.
Що се отнася до вземането за разходи за действия по събиране на
задължението при забава за плащане на пълния размер на минималната
погасителна вноска от кредитополучателя, както и разходите за дейността на
служител при настъпване на предсрочна изискуемост, основателни са
доводите на ответника, че нямат характер на такси за предоставени на
длъжника услуги, а сочат на претенция от неустоечен характер- за
обезщетяване на вреди, изразяващи се в разходи, т.е. намаляване на
имуществото на кредитора. При това ищецът не твърди и доказва размер на
действително направени разходи, така както според правилото на чл. 92 от
ЗЗД не е нужно да се доказват вредите, които неустойката обезщетява. Т.е.
вземанията не могат да се определят като такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а
ал.1 от ЗПК, нито за такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита по смисъла на ал.2, плащане на които кредиторът и не
може да изисква.
Съгласно чл. 33 ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал.2, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Кредиторът цели в случая да получи неустойка за забавата в размер, по-
висок от законната лихва, в противоречие с чл. 33 от Закона за
потребителския кредит. Както се посочи, в чл. 19 ал.3 от договора е
уговорено отделно обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Поради това клаузата на ал.4 е нищожна на осн. чл. 21 ал.1 от ЗПК
(установяващ, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна). Искът
за плащането на „разходите“ е неоснователен и следва да се отхвърли.
Отделен е въпросът, че вещото лице е изчислило като неплатен по-малък от
претендирания размер на задължението.
6
Плащането от длъжника на сумата 213,38 лв., с която кредиторът е погасил
част от „разходите“, следва да послужи за погасяване на действителните
задължения по уговорения в чл.12 ал.2 от договора за кредит ред: лихви за
забава, разходи за събиране, договорна лихва и главница (в този смисъл т.1 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на
ВКС по приложението на чл. 76 от ЗЗД), т.е. погасяват се лихвата за забава,
но в изчисления от вещото лице размер -100,33 лв. за процесния период (при
безспорен факт на настъпила предсрочна изискуемост) и договорната лихва
от 78,90 лв., и 34,15 лв. от главницата. Като разлика остава само неплатена
главница от 634,68 лв., за която искът следва да бъде уважен. Исковете за
останалите вземания следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е частично основателно и
следва да се уважи съразмерно съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК, вкл.
юрисконсултско възнаграждение по ал.8. Също така следва да се присъдят на
ответника разноските съразмерно, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в
исковото производство.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
Приема за установено, че Д. Б. А. от гр.Я., ***, с ЕГН **********, дължи
на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД - гр.София, бул.
„Панайот Волов” № 29, етаж 3, с ЕИК ***, главница в размер на 634,68 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК-07.12.2020 г. до окончателното изплащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС, а искът за главница
разликата над 634,68 лв. до 668.83 лв., за сумата 42.38 лв. – договорна лихва
за периода от 11.05.2018 г. до 06.06.2019 г., за сумата 115.64 лв. – разходи и
такси за извънсъдебно събиране и за сумата 60.22 лв. – законна лихва за
забава за периода от 07.06.2019 г. до 27.11.2020 г., като неоснователни
ОТХВЪРЛЯ.
7
ОСЪЖДА Д. Б. А. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД направените по заповедното производство разноски в
размер на 125,21 лв., както и направените по настоящото дело разноски в
размер на 339,85 лв..
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД да
заплати на Д. Б. А. направените по заповедното производство разноски в
размер на 85,34 лв., както и направените по настоящото дело разноски в
размер на 156,49 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8