№ 378
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110202905 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на М. Д. Д. ЕГН **********, от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 21-0819-005468/17.12..2021 г., издадено от началник група
при ОД на МВР-Варна Сектор "ПП", с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП на въз.Добрива са наложени адм. наказания "глоба" в размер на 1500
лв. и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание
чл.182 ал.4 вр.чл. 182 ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и
неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон и в заключение се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени
направените по делото разноски..
В съдебно заседание, въз. Д., редовно призована, се представлява от
адв. А., надлежно упълномощен и приет от съда, който в хода на делото по
същество моли НП да бъде отменено, тъй като не е доказано кой е управлявал
процесния автомобил и моли за присъждане на направените по делото
1
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява, депозират се писмени бележки от процесуален представител-
юрисконсулт, с изразено становище за правилност и законосъобразност на
издаденото НП, доказаност на приетото за извършено нарушение и с молба
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 12.08.2021 г., в 21: 34ч., в населено място- гр. Варна, на бул.
"Васил Левски", до бл.62 в ж.к.“Чайка“ в посока на движение бул. "Осми
Приморски полк", с автоматизирано техническо средство /АТСС/ № Cordon
М-2 с № MD1194, било установено и заснето извършено нарушение за
скорост с лек автомобил "Порше Кайен" с рег. № В 2316НР. При разрешена за
населено място скорост 50 км. /ч., АТСС измерило скорост на движение на
горепосочения лек автомобил- 108 км./ч., като превишаването на максимално
допустимата скорост е 58 км. /ч.
При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-
Варна служител на Сектор ПП-Варна установил извършеното нарушение и
собственика на превозното средство – въз. М. Д. Д.. На 07.12.21г.
собственикът попълнил декларация, в която посочил, че на процесната дата и
на процесното място автомобилът й е бил управляван лично от нея.
Свидетелката Л. извършила допълнителна проверка и установила, че
процесното нарушение е извършено в условията на повторност, тъй като за
идентично нарушение жалбоподателката е била санкционирана с ЕФ серия
„К“ с № 3710479/18.06.2020г., връчен на 11.12.2020г. , необжалван и влязъл в
сила., както и платен.
Въз основа на горното, на 07.12.2021г. св. Л.- мл. автоконтрольор в
сектор ПП-ОД на МВР-Варна съставила АУАН срещу жалбоподателката, в
който описала приетото за установено нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП.АУАН бил надлежно връчен на нарушителката, която го подписала без
възражения, отразявайки в съответната графа :”нямам”. В законоустановения
срок не постъпили писмени възражения срещу АУАН, поради което въз
основа на материалите по преписката на 17.12.2021г.АНО издал НП, предмет
на настоящата въззивна проверка, възприемайки изцяло фактическите
2
констатации, описани в акта и правната квалификация на нарушението.
По делото бе приобщена АНП, включително снимки на нарушението
, заверено копие от протокол за използване на АТСС и фотоснимка на АТСС,
протокол за проверка на АТСС и др.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни,
писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Л. и А., които са
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът напълно
кредитира и показанията на св.И., допуснат до разпит по искане на
процесуалния представител на жалбоподателката, тъй като същите са
искрени, житейски достоверни и липсват доказателства, които да ги оборват.
Съдът кредитира и писмените и веществените доказателства, съдържащи се в
АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода
на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП съгласно приобщената по
делото заповед. АУАН също е съставен от компетентен орган – мл.
автоконтрольор при сектор ПП-Варна, оправомощен съгласно същата
заповед.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките
на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- протокол
от използване на АТСС, фотоснимка, нарушението е заснето на 12.08.21 г., а
АУАН е съставен на 07.12..21 г., непосредствено след като собственикът на
процесния лек автомобил е попълнил декларация, че лично той е управлявал
автомобила на процесната дата и на процесното място, т.е. непосредствено
след като е установен нарушителя. НП също е издадено в срокът по чл. 34 от
ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
3
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Изрично са
посочени и факти, касаещи квалификацията повторност. Вярно е, че има
грешка в посочване на датата на влизане в сила на ЕФ, но датата на връчване
е безспорно установена и отразена в системата, както и че ЕФ е влязъл в сила,
поради което в тази насока не са налице СПН и възражения не са направени.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въз. Д., като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Не е
нарушено правото на защита на жалбоподателката да разбере в какво е
обвинена. В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво
административно обвинение е повдигнато и то е за това, че на процесата дата
е управлява процесния автомобил, с превишена скорост- с 108км/ч скорост, в
населено място, в рамките на гр. Варна. Наказващият орган не е нарушил
задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно
последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения по
съставения АУАН не са депозирани, така че е нямало спорни обстоятелства,
по които да се извършва разследване. Следва да бъде посочено и че
задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.
Ноторно известно е, че мястото, където е констатирано нарушението,
попада в рамките на гр.Варна, това се потвърди и от показанията на
4
свидетеля, разположил АТСС, поради което изобщо не е нужно да се събират
допълнителни доказателства за ограничението на скоростта, което безспорно
е 50 кв. в час.
Като собственик на процесното МПС в НП е посочена възз. Д. и този
факт е доказан и не се оспорва. Едва в с.з. се излагат твърдения, че друго лице
е управлявало автомобила, но тези твърдения не само, че не се доказаха, но и
противоречат на всички останали събрани по делото доказателства. Има
декларация, попълнена лично от жалбоподателката, че на процесното място и
на процесната дата лично тя е управлявала автомобила. Непосредствено след
това е бил съставен АУА, в който въз.Д. изрично е вписала, че няма
възражения. Допуснатият до разпит по искане на жалбоподателката и
процесуалния й представител св.И. изрично сочи, че дори не е знаел за
съставения срещу въз.Д. АУАН и няма как да се приеме за доказано, че тя в
последствие е разбрала кой е управлявал автомобила на процесната дата и че
с него е посетила сектор ПП .Ако не е била сигурна кой е управлявал
автомобила, не е имало никаква пречка жалбоподателката да отрази това
обстоятелство в декларацията или да напише възражение в съставения
АУАН, но тя не го е сторила, напротив потвърдила е авторството на деянието,
поради което възраженията в тази насока не се споделят.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването
на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № № Cordon М-2
с № MD1194, което представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, видно от приложените доказателства
по делото.
В случая е приложен общия ред за съставяне на АУАН и НП. Както
се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т. д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е
строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7
ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от
съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен
5
орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически
средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН
и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се
прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи,
че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага изводът, че към дата на установеното с НП нарушение, нарушенията
на правилата за движение по пътищата могат да се установяват чрез
използване на мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя,
поради което възраженията в тази насока не се споделят.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на
мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на
6
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
"техническите средства" преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ.,
бр. 19 от 2015 г.
От доказателствата по делото се установява, че контролните органи
са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата- контролът да се
осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт
по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. Видно от приобщените по
делото писмени доказателства, АТСС, с което е установено нарушението е
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип № Cordon М-2,
преминала метрологичен контрол, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка на БИМ от проверка на
мобилна система за видеоконтрол. Снимки има както на разположеното
АТСС към датата на проверката, така и снимки от самото нарушение.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща
или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради
което и тези възражения не се споделят. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в
НП.
Измерената скорост на движение на автомобила е 112 км/ч., при
разрешена такава в населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка,
допустимата грешка при измерването е приспадната и в НП е отразена
наказуема скорост от 108 км/ч, при разрешена такава в конкретния участък-
50 км/ч.
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение определено от АНО на 58км. /ч. законодателят в разпоредбата на
ал. 1, т. 6 от същия текст е предвидил глоба, както следва: в размер на 700лв.
7
и три месеца ЛПУМПС до 50км. в час и , като за всеки следващи 5км. в час
превишение над 50км. в час глобата се увеличава с 50лв./в редакцията на
разпоредбата действала към момента на деянието/.Съгласно чл.182 ал.4 от
ЗДвП глобата следва да бъде в двоен размер.
От анализа на доказателствените източници се достига до безспорен
извод, че на посочената в АУАН и НП дата, час и място с техническо
средство преносима видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип №
Cordon М-2 с идентификационен № MD1194 било заснето движение на
процесния лек автомобил с наказуема скорост от 108км. /ч. при ограничение
от 50 км. /ч., в населено място –гр. Варна, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 58км. /ч.
От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в
обжалваното НП или пък от друго лице.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на
чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното
с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител,
респективно ползвател на превозното средство. В конкретния случай видно от
доказателствата по делото въз.Д. е попълнила декларация, след като
собственикът е попълнил изискуемата по чл. 188 от ЗДвП декларация, в
която е отбелязала изрично, че тя е управлявала автомобила на прцесната
дата и в процесния час, правилно АНО е определил субектът на нарушението.
Правилно АНО е наложил административни наказания на
жалбоподателката на основание чл.182 ал.4 вр.ал.1т.6 от ЗДвП/ повторно
извършено нарушение/ и тъй като тази санкционна разпоредба предвижда
наказание във фиксиран размер, съдът намира наказанията за справедливи и е
лишен от възможност да ги ревизира.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН/ каквато хипотеза би
могла да се обсъжда към датата на нарушението, предвид последвалите
промени в ЗДвП/, доколкото констатираното нарушение е превишаване на
разрешената скорост с 58 км/ч. и то в населено място, по един от
натоварените пътища в гр. Варна, , следователно обществената опасност на
8
това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не
позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай и
настоящото нарушение не следва да се толерира, а следва да се приложи
цялата строгост на закона за превъзпитание на конкретния водач към спазване
на закона.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването
на НП се е развило при спазване на установените процесуални правила, като
правилно е приложен и законът, поради което НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от
негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като липсва каквато
и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю. к по поддържане на
обвинителната теза на АНО, ограничило се до изготвяне на писмено
становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер —80 лв.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се
претендират разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Искането
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя е направено своевременно, но предвид изхода на спора /НП
следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-
005468/17.12..2021 г., издадено от началник група при ОД на МВР-Варна
Сектор "ПП", с което на М. Д. Д. ЕГН **********, от гр.Варна за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на въз.Добрива са наложени адм. наказания "глоба" в
размер на 1500 лв. и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца на основание чл.182 ал.4 вр.чл. 182 ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Д. Д. ЕГН **********, от гр.Варна да заплати на ОД
на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет / лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподатиеля.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10