Решение по дело №2190/2022 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 455
Дата: 18 май 2023 г.
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20221520102190
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Кюстендил, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520102190 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба с вх. №10639/29.11.2022 г.
депозирана от Ц. Л. О., ЕГН:**********, адрес: общ. К., с. К., ул. „Г. К.“
№**, чрез адв. Е. – Г., против НОИ РУ „Социално осигуряване“, гр.
Кюстендил, бул. „България“ № 46.
В исковата молба ищецът сочи да е работил на длъжност „шофьор“ в
АС Смесено автотранспорт Бобов дол за времето от 08.07.1985 г. до
31.07.1988 г. при осемчасов работен ден на три смени.
В периода 08.07.1985 г. – 13.01.1988 г. О. заемал длъжностите, както
следва: „шофьор на „Т.“ – при уговорена заплата от 180, 00 лв.; „шофьор на
Б.“ – от 13.01.1988 г. до 03.06.1988 г. – при уговорена заплата от 195, 00 лв. и
„шофьор на автобус“ от 03.06.1988 г. до 31.07.1988 г. със заплата от 180, 00
лв.
Твърди, че след напускане на предприятието, още на следващия ден
(01.08.1988 г.) постъпил на работа в „Пътнически транспорт“ ЕООД, гр.
Кюстендил, което било видно и от издаденото му Удостоверение №
8/01.10.2022 г.
На 17.06.2022 г. ищецът навършил възрастта, изискуема се за получаване
на пенсия за трудов стаж и възраст, но при снабдяване с необходимите му
документи, удостоверяващи придобития от него стаж, се оказало, че за
сочения период, в който твърди да е работил при гореупоменатото
предприятие, такива документи не могли да му бъдат издадени, доколкото
1
ведомостите били изгубени или унищожени.
Понастоящем АС Смесено автотранспорт Бобов дол било заличено от
ТР, като след справка в архивното стопанство на с. Невестино към ТП на
НОИ, гр. Кюстендил, се установило, че ведомостите на предприятието не
били представени за този период.
Началото на трудовия стаж, придобит от ищеца в предприятието, се
удостоверявало от приложеното към делото копие на трудова книжка, но
доколкото в последната липсвало обозначение на датата на прекратяване на
отношението между страните, то и О. се намирал в невъзможност да
удостовери трудовия си стаж за сочения период.
Ето защо се иска да бъде установен по съдебен ред трудовия и
осигурителен стаж на Ц. Л. О., ЕГН: **********, с адрес: общ. К., с. К., ул.
„Г. К.“ №**, за времето от 08.07.1985 г. до 31.07.1988 г., придобит в АС
Смесено Автотранспорт Бобов дол (понастоящем заличено в ТР) на
изпълнявана от него в предприятието длъжност „шофьор“ при осемчасов
работен ден на три смени.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Сочи на недопустимост и неоснователност на заявената претенция по
подробно изложени в същия съображения.
Твърди, че представеното копие от извлечение от трудовата книжа на
лицето е само частично такова и при това ненадлежно оформено.
Некоректно било твърдението, че „ведомостите са изгубени или
унищожени“, доколкото такива документи в процесния период въобще не
били приемани в Обединения осигурителен архив.
Изразява становище по доказателствените искания.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенцията в цялост.
В съдебно заседание ищецът поддържа молбата, а ответникът я оспорва
по съображенията в отговора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от Удостоверение с изх. № 8/19.10.2022 г., издадено от
„Пътнически автотранспорт“ ЕООД е, че ищецът е изпълнявал при
дружеството длъжността „шофьор автобус“ за периода 01.08.1988 г. –
01.06.1995 г. или общо прослужено време от 6 години и 10 месеца.
Отбелязано е, че „Лицето е осигурявано с всички осигурителни вноски на
всички осигурителни случаи“.
Представено на л. 5 от делото е копие от страница на трудовата книжка
на О., установяващи полаган от него труд при работодателя „Смесено
автотранспорт Бобов дол“ като шофьор на „Татра“, на „Белаз“ и шофьор на
2
автобус.
Видно от Писмо изх. № 5531-09/31.10.2022 г., ведно с приложенията
му, на ТП на НОИ – Кюстендил е, че за периода м. 07.1985 г. – м. 06.1988 г.
няма иззета документация от осигурителя „Бобов дол – транспорт“, поради
което и образец за осигурителен стаж за лицето Ц. Л. О., ЕГН: **********, не
може да бъде издаден.
Прието като доказателство в производството е удостоверение № 5506-
09- 642-1/16.02.2023 г., издадено от ТП на НОИ - Кюстендил на основание чл.
30, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхранение на
ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители
без правоприемник във вр. с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в уверение на това, че в
осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца
труд при сочения работодател/осигурител, а именно – „Бобов дол –
Транспорт“, гр. Бобов дол за периода м. 07.1985г. до м. 07.1988г./
От Писмо изх. № 1029-09-270/16.02.2023 г. на ТП на НОИ – Кюстендил,
ведно с Приемо-предавателен протиокол № 427-09А/14.02.2011г. се
установява, че за процесния период липсват предадени книги за лични сметки
на „Бобов дол – транспорт“, гр. Бобов дол.
С Декларация по чл. 8 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред молителят О. е потвърдил истинността на
изложеното в исковата молба под страх от носене на наказателна
отговорност.
Представени на л. 46, 47 и 48 от делото са и 3 бр. справки от ТП на
НОИ – Кюстендил, касателно ищеца и разпитаните по делото двама
свидетели.
Приети са и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Р. М. и Й. С.
Свидетелят М. сочи да е работел заедно с ищеца с ДАП Бобов дол и
„АС смесено автотранспорт“. О. постъпил на работа през 1985 г. като бил
шофьор на служебен камион „Т.“, впоследствие на камион „Б.“ като накрая
станал автобусен шофьор в дружеството. В показанията си М. сочи ищецът да
е изпълнявал втора категория труд, че заплатите си получавали срещу подпис
във ведомости като щатовете им били еднакви от 170 лв.- 190 лв., като
ищецът получавал и бонуси. Предприятието многократно променяло
наименованието си. След като Ц. напуснал „АС смесено автотранспорт“ -
Бобов дол, постъпил на работа в гр. Кюстендил към същия работодател, т. е.
реално не е имало напускане на самото предприятие. Свидетелят твърди като
е започнал работа (още през 1975 г.) в началото фирмата да е била с
наименование „ДАП Бобов дол“.
В показанията си свидетелят Стоянов сочи, че с О. работили заедно с
периода около 1984 г. – 1986 г. в предприятието, именувано „АС смесено
автотранспорт Бобов дол“. Двамата били шофьори на камиони „Т. 815“.
3
Работили заедно около 2-3 години на 8-часови три смени. Твърди да е полагал
категория труд като заплатите си получавали по ведомост, при касиерката.
Стоянов твърди, че в периода 1985 г. – 1988 г. да е работел в предприятието,
което първоначално се е именувало ДАП, а после станало „АС смесено
автотранспорт“. Сочи дружествата „АС смесено автотранспорт“ и ДАП Бобов
дол да представляват едно и също предприятие, с едно ръководство.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:

Наведените от страните фактически твърдения определят правната
квалификация на заявеното спорно право като такава по чл. чл. 3, във връзка с
чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред (ЗУТОССР).
Преди всичко съдът намира претенцията за допустима, в който смисъл
се е произнесъл и в Определение № 263/28.02.2023 г. За да бъде допустим
така предявеният иск, съобразно чл. 5 от ЗУТОССР е необходимо ищецът да
представи удостоверение, издадено от работодателя /осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или
физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че
документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но
ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на
Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 от
КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват
писмени данни за претендирания стаж. В случая видно от приетото като
доказателство в производството удостоверение № 5506-09- 642-1/16.02.2023
г., издадено от ТП на НОИ - Кюстендил на основание чл. 30, ал. 1, т. 5 от
Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхранение на ведомости за
заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник във вр. с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, е, че в осигурителния архив
на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца труд при сочения
работодател/осигурител, което обосновава допустимостта на заявената
претенция.

Досежно основателността на същата ищецът следваше да докаже
пълно и главно, че през процесния период е полагал труд при сочения
работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно
време и начина на заплащане на труда, а ответната страна следваше да докаже
възраженията си.
Предвид горното, съдът намира, че от решаващо значение за изхода на
спора е обстоятелството дали е налице т. нар. „начало на писмено
4
доказателство“ по смисъла на чл. 6 от ЗУТОССР, което позволява стажът да
се установява посредством свидетелски показания.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за
установяване на трудов стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия стаж и са издадени от работодателя, при когото е придобит стажът,
по време на полагане на последния. В ал. 2 на чл. 6 са посочени писмените
доказателства - трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ,
допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително
възнаграждение, трудови книжки, решения на компетентни органи за
изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление
и контрол, както и други подобни документи. Изброяването не е
изчерпателно. С тези разпоредби законодателят е предвидил изискване за
допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов
стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват
вероятността на същия. Достатъчно е съдържанието на споменатите
доказателства да сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не
на целия период от време, който се претендира като трудов стаж. Във всеки
конкретен случай, според представените писмени доказателства, следва да се
направи преценка дали последните установяват вероятността на
претендирания стаж / в този см. Определение № 60741 от 1.11.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1950/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д., Определение №
596 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4410/2019 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят М. П, Определение № 708 от 11.10.2017 г. на ВКС по гр. д. №
952/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. Р., и Решение № 401 от
22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията З.
А/.
В настоящия казус и с оглед гореизложеното съдът намира да е налице
такова начало на писменото доказателство, прието по делото на л. 5 от
същото, а именно – заверено копие от страница от трудовата книжка на
лицето Ц. О., установяващо полаган от последния труд при сочения
работодател за период от 08.07.1985 г. до 03.06.1988 г. (без данни за
прекартяване на правоотношението след този момент), което обосновава
вероятната основателност на претенцията на ищеца, чиято пълна
основателност същият може да установи посредством свидетелски показания,
каквито по делото са приети.
Трудовата книжка съставлява документ по чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР
и удостоверява наличие на сключен трудов договор за процесния период и
вероятността на трудовия стаж, поради което ангажираните от ищеца
свидетелски показания за доказване на иска се явяват допустими.
В последния смисъл разпитаните свидетели са лица, с които ищецът е
работил през процесния период, като по този начин са изпълнени
изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗУТОССР. Представени са по делото и
5
копия от трудовите книжки на свидетелите /при извършената от районния съд
констатация е установено, че те съотвестват на оригиналите/, от които се
установява, че и двамата, макар и за различни периоди, но в общия
претендиран от ищеца времеви период, са работили заедно с ищеца, като
посочват неговата длъжност и месторабота, а така също установяват и
обстоятелствата по член 4, алинея 1, точка 6 от ЗУТОССР
/продължителността на работния ден – 8-часов на три смени, конкретната
изпълнявана работа - шофьор, начина на заплащане на труда – по ведомост,
при касиер/.
Поради всичко изложено настоящият състав фотмира извод за
основателнoст на предявения установителен иск, поради което и същият ще
бъде уважен.

По разноските и следващите се държавни такси:

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР се освобождават от
заплащане на такси и разноски ищците по исковете за установяване на трудов
стаж по чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТОССР, но не и от отговорността за
разноски по чл. 78 от ГПК - така Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г.
на ОСГК на ВКС по т. д. № 2/2015 година. Следователно, в случая дължимата
държавна такса остава за сметка на бюджета на съда, а ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ще следва да заплати на ищеца заплатеното в
брой адвокатско възнаграждение възлизащо на сума от 300, 00 лв.

По обжалваемостта:

Настоящият съдебен акт може да се обжалва в 2-седмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.

Водим от изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 3, ал. 1 от
ЗУТОССР в отношенията между Ц. Л. О., ЕГН: **********, с адрес: общ. К.,
с. К., ул. „Г. К.“ №**, и ТП на Национален осигурителен институт, гр.
Кюстендил, бул. „България“ № 46, че в периода 08.07.1985 г. до 31.07.1988 г.
О. е изпълнявал при „АС Смесено Автотранспорт Бобов дол“ (понастоящем
заличено в ТР) длъжността „шофьор“ при осемчасов работен ден на три
6
смени.
ОСЪЖДА ТП на Национален осигурителен институт, гр. Кюстендил,
бул. „България“ № 46, да заплати на Ц. Л. О., ЕГН: **********, с адрес: общ.
К., с. К., ул. „Г. К.“ №** сумата в размер на 300, 00 лв. (триста лева),
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7