№ 145839
гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110151880 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на *********** за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против Е. М. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №
***********/10.05.2023 г.
По отношение на заявеното вземане за сумата 3012,20 лева, дължимо за периода от
15.06.2023 г. до 08.01.2024 г., както и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
в размер на 500 лева, начислени на 25.07.2022 г. и такси по същата Тарифа в размер на 200
лева, начислени на 14.09.2023 г., съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1,
вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената цена на
договорено възнаграждение е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като
клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
1
търговеца/доставчика и потребител.
С разпореждане от 17.09.2024 г. по делото, съдът указа на заявителя за уточни
претенцията си за 3012,20 лева- договорно възнаграждение с какъв характер е – лихва или
друг вид вземане, както и как е формирана тази сума- процент , съответно какъв размер или
фиксирана сума. Дадените указания не са изпълнени, доколкото макар да е подадена молба
от 01.10.2024 констатираните нередовности не са отстранени. Освен това, в разглеждания
случай за претендирания период 15.06.2023 г. до 08.01.2024 г /по-малко от 6 месеца/
заявителят претендира допълнителна сума в размер на 75 % от размера на отпуснатия заем.
Подобно възнаграждение съществено оскъпява договора за заем и следва да бъде включено
при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на
кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход
по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който смисъл е и
съдебната практика – така задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от
21.04.2016 година, по дело C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerovб срещу
Finway a. s., ECLI: EU: C: 2016: 283, при което по правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Видно от представения договор за потребителски кредит ********** № ***********,
в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси
в общ размер на 4400 лв. при главница по кредита – 4000 лв. при договорен годишен лихвен
процент 41 %. От съдържанието на т. 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи
условия на *********** към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че
уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил
допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. Според
чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“, получава право да променя
погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл.
15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги,
свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и
услуги, свързани с неговото изпълнение. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия,
свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната
забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна –
потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно и бързо разглеждане на
заявлението си, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между
страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата
във възможно най-кратки срокове. Що се отнася до услугата „Флекси“, с оглед
2
обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл. 15.2
необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от
услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез
едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с
отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на
кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат
в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за
елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на
свързана с него допълнителна услуга.
На следващо място, таксите, начислени за извънсъдебно събиране на вземането са
разход по кредита, също следва да бъдат включеин при изчисляването на годишния процент
на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, при което
по правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на 3012,20 лв.,
представляваща неизплатено договорено възнаграждение, както и неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране в размер на 500 лева, начислени на 14.09.2023 г.
По разноските: С оглед частичното отхвърляне на заявлението, искането за разноски
следва да се уважи пропорционално на уважената част от вземанията, както следва: за
държавна такса в размер на сумата над 73,61 лв., като се отхвърли до пълния размер от
138,24 лв., а за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 26,62 лв., като се
отхвърли за сумата до 50 лева. Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 273309/27.08.2024 г., подадено от *********** срещу Е. М.,
ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 3012,20 лева, представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода от 15.06.2023 г. до 08.01.2024 г., в частта за неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране в размер на 500 лева, начислени на 14.09.2023 г., както и
за сумата над 73,61 лв. до пълния дължим размер от 138,24 лева за платена държавна такса
и за сумата над 26,62 лева до пълния размер от 50 лева -юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3