№ 549
гр. Стара Загора, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Д.а Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530202831 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 24-2200061 от
24.10.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град
Стара Загора, с което на „Вин и Вик” ЕООД, ЕИК *********, в качеството му
работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание – „имуществена санкция ” в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния
представител, се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено
изцяло. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, взема
становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения
излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
1
Жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА. С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 24-2200061 от 26.09.2022 година,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.3 от КТ – Кодекс на
труда („Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал. 1
или 3 и чл.63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лева, за всяко отделно нарушение”) за нарушение на
чл.61, ал.1 от КТ („Трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа”), изразяващо се в
това, че на 23.09.2022 година в град Стара Загора на обект пицария-ресторант
„Лос Мартино“, находящ се в гр. Стара Загора, парк „Петър Дертлиев“,
стопанисван от жалбоподателя, и 26.09.2022 г. по представени писмени
документи, било установено, че дружеството в качеството му на работодател,
приема на работа в горепосоченото предприятие и горепосочения обект на
длъжност „сервитьор" към 23.09.2022 г. в 23:30 ч. лицето М. Драгомирова
Динева, ЕГН **********, без преди това да сключи с нея писмен трудов
договор. Така разгледано, обжалваното НП не отговаря на
императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания). Не е посочено в какво точно се
изразява постъпването на работа на 23.09.2022 год. на лицето М. Драгомирова
Динева – извършвала ли е дейност и каква, как и от какви документи е било
установено това обстоятелство. Тази неяснота произтича, от описанието в
наказателното постановление – на длъжност „сервитьор”, докато в
показанията си свидетеля актосъставител в съдебно заседание заяви, че
лицето е замествало служителка, която в момента не била на работа. Същото
се потвърждава и от попълнената декларация по време на проверката от М.
Драгомирова Динева, в която е посочено, че „замества Искра Димитрова“.
Това води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и правото му
да разбере точно в какво е обвинен.
Допуснатата неяснота при фактическото формулиране на
административнонаказателното обвинение съставлява съществено
процесуално нарушение не само защото цитираната разпоредба е
императивна и законът не допуска възможност за саниране на нередовностите
2
в НП, аналогична за тези в АУАН – чл.53, ал.2 от ЗАНН, а и защото, както
жалбоподателят, така и съдът е обективно лишен от възможността да разбере
недвусмислено административнонаказателното обвинение (първият, за да
организира адекватно защитата си, а съдът – за да прецени съответствието му
с действителните факти и обстоятелства).
Макар изложеното до тук само по себе си да е достатъчно
основание за отмяна на НП, без да е необходимо разглеждането на спора по
същество, съдът намира, че дори по съществото на спора (ако се приеме, че
обсъдените по-горе процесуални нарушения не са налице или не са
съществени) НП е незаконосъобразно. Видно от попълнената по време на
проверката декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от М. Драгомирова Динева,
същата е посочила, че не знае коя е фирмата, още повече, че и
жалбоподателят отрича факта да се явява работодател на лицето. С оглед на
което няма как да се ангажира отговорността на жалбоподателя, а в тежест на
въззиваемата страна е да докаже административно-наказателното обвинение.
Следователно не се събраха безспорни и категорични
доказателства лицето М. Драгомирова Динева да е работило по трудовото
правоотношение в проверявания обект на жалбоподателя. Ето защо съдът
намира, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно
нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-2200061 от
24.10.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град
Стара Загора, с което на „Вин и Вик” ЕООД, ЕИК *********, в качеството му
3
работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, ДА
ЗАПЛАТИ на „Вин и Вик” ЕООД, ЕИК *********, със седалище: град Стара
Загора, ул. „Поп Минчо Кънчев" № 142, ет. 5, ап. 9, сумата от 300 /триста/
лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4