Решение по дело №96/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 107
Дата: 21 октомври 2022 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20227130700096
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 21.10.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                                                      ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 

при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №96/2022г. по описа на АС Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 49 от 05.05.2022г., постановено по а.н.д. № 382/2021г., Троянски районен съд, трети състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 2009/03.11.2021г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” (БДДР) гр. Плевен при МОСВ, с което на „Центриом” ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, бул. „Генерал Тотлебен“ 30-32, ет.7, представлявано от М.Т.Т., на основание чл.201, ал.2 от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение по чл.118ж, ал.2 от ЗВ. Осъдена е БДДР гр. Плевен да заплати на „Центриом” ООД сумата от 1200 лева адвокатско възнаграждение.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Басейнова дирекция „Дунавски район” гр. Плевен, страна по а.н.д. №382/2021г. по описа на Троянски РС.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като съдът давайки превес на едни пред други събрани по делото доказателства, е достигнал до неправилния извод, че по делото не е установен по безспорен начин извършителят на описаното в НП нарушение. Решението е обжалвано изцяло, включително и в частта за разноските, като касаторът е изложил, че своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което възражение не е взето предвид от решаващия състав при постановяване на съдебния акт. Иска се отмяна на решението на Троянски РС и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В представено по делото писмено становище поддържа касационната жалба и излага съображения по същество.

Ответната страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. В представен по делото писмен отговор на касационната жалба оспорва същата и излага съображения за нейната неоснователност и правилност на съдебното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на „Центриом” ООД, гр. София с ЕИК *********, представлявано от М.Т.Т., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №1202/09.09.2021г. от служител на БДДР гр. Плевен затова, че на 20.08.2021г. при извършена проверка на съоръжения и сградоцентрала на МВЕЦ „Априлци“ с титуляр на Разрешително за водовземане №11140045/21.04.2009г. с краен срок на действие 21.04.2030г., е установено, че в задбаражното езеро на МВЕЦ „Априлци“ се извършват дейности по почистване на наносни отложения и утайки от задбаражното езеро на водохващането на река Видима. Посочено е, че дейностите по почистване на задбаражното езеро от наносни отложения се извършва с колесен багер с обратна лопата марка JСВ с рег. № ОВ03038 и камион МАN с рег.№ ОВ5229АХ, собственост на община Априлци. Твърди се, че са заснети координати на мястото на почистване на баластра и утайки от задбаражното езеро ведно с гореописаната техника във водния обект, както следва: N 42° 49´ 33.5“ Е 24° 54´ 21.2,“, ± 4 метра. Географските координати са заснети с GPS Garmin 60. Посочено е, че при проверката е констатирано, че не се извършва водовземане от река Видима и МВЕЦ не работи, че са вдигнати и двата метални таблени затвори на подприщващия бент на водохващането, че е осигурена хидравлична непрекъсваемост на реката при водохващането, като водните обеми от река Видима преминават свободно през бента на водохващането и проводимостта на речното легло до 500м след водохващането е видимо добра. Уточнено е в акта, че водовземането се осъществява от водохващане, изградено на река Видима в землището на гр.Априлци за производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Априлци“ и обектът на водоснабдяване е МВЕЦ „Априлци“ в гр. Априлци. Актосъставителят приел, че с така описаното дружеството е нарушило чл.118ж, ал.2 от ЗВ. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в законоустановените срокове, съдържат изискуемите реквизити и от АНО не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора съдът изложил, че въпреки събраните по делото многобройни доказателства не се установява еднозначно, безспорно и категорично, че „Центриом” ООД, гр. София е извършило нарушението по чл.118ж, ал.2 от ЗВ, за което е наказано по административен ред. Изложено било още, че в случая не е безспорно установена и доказана фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на АУАН и НП. За да стигне до този извод, въззивния съд обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и приел, че по делото е безспорно установено от всички разпитани свидетели и от приобщените по делото писмени доказателства, че дейностите, описани в АУАН и НП са извършвани с техника на община Априлци и от служител на община Априлци. Приел, че от показанията на кмета на община Априлци се установява, че на 20.08.2021г. служител на община Априлци е изпратен с посочената в акта и НП техника да извърши почистване на МВЕЦ “Априлци“, което е правено и предходната година, че почиствайки съоръжението, се вади баластра, която се използва от общината, че не познава управителя на МВЕЦ “Априлци“, и че не е разговарял с него за предоставяне на процесната техника. Лицето, управлявало процесната техника по време на проверката, дало показания, че е изпратен да почиства речното корито на река Видима от прекия си началник в община Априлци, че е изпълнявал служебните си задължения и е вадил баластра от реката, камъни и клони, товарил ги е на камиона и ги е извозвал на временна площадка, че и друг път е ходил да почиства речното корито, също по нареждане на служители от общината, че когато е извършвал дейностите по почистване на речното корито не е имало представител на МВЕЦ “Априлци“, който да му дава указания, като потвърдил, че е изпълнявал служебните си задължения и указания от прекия си началник. В този смисъл са и показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Аналогични показания са дадени и от служителите на АНО, които са били категорични, че при проверката са установили, че задбаражното езеро е било почиствано в деня на проверката от представител на община Априлци и това обстоятелство е било потвърдено пред тях от еколога на община Априлци. Разпитаният по делото представител на „Центриом” ООД, гр. София, който в хода на проверката бил извикан на място, потвърдил, че е бил извикан на обекта по повод извършената проверка, разговарял е с проверяващите, които са установили, че МВЕЦ не е работил поради маловодие, че река Видима е била в руслото си и е имало осигурен оток на водата, твърди, че не е „получавал багер или трактор от общината“, че никога не му е възлагано от управителя на дружеството да търси човек, който да изземва и извозва наносни отложения от река Видима, че никога не е възлагал лично той на служител на общината да го прави, че самия той няма „необходимата категория“ да управлява трактор, както и че няма задължение да извършва тази дейност. При така установеното и с горните мотиви съдът отменил като незаконосъобразно обжалваното пред него НП.

Касационният състав намира първоинстанционното решение за постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.118ж, ал.2 от ЗВ не се разрешава изземване на наносни отложения от водните обекти с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и в случаите по чл.140. Според разпоредбата на чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което изземва наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително.

Правилно е прието от въззивния съд, че извършването на нарушението по  чл.118ж, ал.2 от ЗВ, за което е ангажирана отговорността на „Центриом” ООД, гр. София не се установява по безспорен начин от доказателствата по делото.

Безспорно е установено по делото, че на 20.08.2021г. в задбаражното езеро на МВЕЦ Априлци се извършват дейности по почистване на наносни отложения и утайки от задбаражното езеро на водохващането на р. Видима на МВЕЦ Априлци. Дейностите по почистване на задбаражното езеро от наносни отложения се извършва от колесен багер с обратна лопата марка JСВ с рег. № ОВ03038 и камион МАN с рег.№ ОВ5229АХ, собственост на община Априлци, а лицето работещо с техниката е служител на община Априлци. При проверката е констатирано, че не се извършва водовземане от река Видима и МВЕЦ не работи, а титуляр на разрешителното за водовземане е „Центриом” ООД, гр. София, за производство на електроенергия, посредством МВЕЦ Априлци. Извършването на дейностите по почистване на наносни отложения и утайки е потвърдено от присъствалите на проверката служители. Установена е собствеността на техниката и трудовата ангажираност на шофьора. В АУАН и НП е направеното подробно описание на състоянието на участъка, в който е извършена проверката, посочени са географски координати, номера на техниката, извършено товарене. В съдебно заседание са били разпитани актосъставителя, свидетеля по акта, кмета на община Априлци, управителя и служител на „Центриом” ООД, гр. София, които са дали ясни, логични и последователни показания.

Неоснователни в тази връзка са направените в касационната жалба възражения за неправилност на решението и доказаност на авторството на нарушението. Релевантните факти, въз основа на които се ангажира имуществената отговорност за нарушение на чл.118ж, ал.2 от ЗВ, не са установени от административнонаказващия орган и при постановяване на решението си първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е отменил процесното наказателно постановление. Не се установява от приложените по делото писмени доказателства и свидетелски показания, че на посочената в АУАН дата с механизация, от работници и за нуждите на „Центриом” ООД, гр. София са изземвани наносни отложения от коритото на р. Видима. От всички приобщени по делото доказателства се установява, че описаната в акта и наказателното постановление земекопна техника (колесен багер с обратна лопата марка JСВ с рег. № ОВ03038 и камион МАN с рег.№ ОВ5229АХ), посредством която е извършено нерегламентирано изземване на наносни отложения от коритото на р. Видима, е собственост на община Априлци, че лицето, управляващо техниката е служител на община Априлци, а иззетите от реката наноси и утайки (баластра) се ползват от общината. Нещо повече, не е доказано по делото, че техниката е предоставена на „Центриом” ООД, гр. София.

В деня на проверката представител на дружеството не е имало, дейностите са се извършвали само от служител на община Априлци. Кметът на община Априлци при разпита си в открито съдебно заседание заявява, че служители от отдел БКС са се свързали с него, като са го уведомили, че човек от дружеството се е свързал с тях и е помолил да осигурят техника за почистване на речното корито. На място от Кмета на община Априлци е изпратена техника и шофьор и по данни на кмета е извършвано почистване от общината, като е изземвана баластра, която не е необходима на ВЕЦ. Кметът на община Априлци при разпита си заявява, че не познава управителя на дружеството, за първи път го вижда в залата, не е говорил с него за предоставяне на въпросната техника. Управителят на дружеството и разпитаният в съдебно заседание негов служител, отговорен за обекта, дават показания, че не са осъществявали контакт с общината за извършване на описаните в АУАН и НП дейности по почистване. Т.е. от доказателствата по делото не се установява безспорно приетото от наказващия орган, че „Центриом” ООД, гр. София е извършил визираното в нормата на чл.118ж, ал.2 от ЗВ нарушение. Обстоятелствата не са установени правилно в хода на административнонаказателното производство. С оглед изложеното, спорно и недоказано е останало авторството на деянието.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че въззивният съд при постановяване на съдебния си акт не е отчел събраните по делото писмени доказателства. Напротив – писмените доказателства са възприети и обсъдени от въззивния съд в съвкупност с останалите събрани в хода на съдебното дирене доказателства. 

Касационният състав напълно споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението, поради което касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Оспореното решение е правилно и в частта за постановените съдебни разноски. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Определената в НП имуществена санкция е в размер на 20 000 лева. Съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата при материален интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв., възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Или, както е в настоящия случай, минималното възнаграждение възлиза на 1 130 лева. Въззивният съд е присъдил 1200 лева, което е към минимума, а пред въззивната инстанция са проведени няколко съдебни заседания, разпитани са множество свидетели, правени са доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, поради което направените разноски са доказани в претендирания размер.

Предвид изхода на спора и с оглед направеното своевременно искане за присъждане на разноски, и като се съобрази своевременно направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, проведеното едно съдебно заседание, в което не е присъствал процесуален представител на ответника, и изготвения по делото писмен отговор на касационната жалба, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ще следва да бъдат присъдени на ответника направените разноски по делото в размер на 1 130 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 24.06.2022г.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49 от 05.05.2022г., постановено по а.н.д. № 382/2021г. по описа на Троянски районен съд.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр.Плевен при МОСВ да заплати на „Центриом” ООД с ЕИК *********, представлявано от М.Т.Т., и със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, бул. „Генерал Тотлебен“ 30-32, ет.7, сумата от 1 130 (хиляда сто и тридесет) лева направени разноски пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                    2.