РЕШЕНИЕ
№
град София, 11. 02. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на осми февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 6239/2018 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 327769/01. 02. 2018 год. по гр. д. № 6931/2017 год. на СРС
І ГО 51 състав са отхвърлени исковете на Т.С.
ЕАД срещу Т.Е.Т. и И.М.Б. на основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал.
1 ЗЗД вр. чл. 200 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 86
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца
сумата 1646.69 лева стойност на топлинна енергия за периода м. 05. 2014 год. –
м. 04. 2016 год., доставена в апартамент
№ 100, град София жк Стрелбище блок 10 вход Е етаж 6 абонатен № 265867,
както и 48.37 лева обезщетение за забава за периода 15. 11. 2015 год. – 10. 10.
2016 год., за които суми на 28. 10. 2016 год. е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59339/2016 год. на СРС 51 състав.
Депозирана е на 26. 02. 2018 год. от ищеца въззивна жалба на доводи,
че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че съгласно Общите условия, за които няма спор,
между страните да са влезли в сила между същите, с изтичането на срока по чл.
32 ал. 1 ответникът е изпаднал в забава за тази сума, което поставя ответниците
в забава. Не е оспорен и е приет нотариален акт, от който е видно, че
ответниците са собственици на процесния имот, тоест клиенти на топлинна енергия
по ЗЕ. По делото са приети изравнителни сметки, като в отговора на исковата
молба е оспорен начинът на начисляване на сумите, поради което са допуснати СТЕ
и ССЕ, по каквито няма молба от страна на ищеца, че се отказва от такива. С
изрична молба е изразено становище за изслушване и приемане на експертизите.
При липса на депозит съдът е следвало да отложи делото. Иска се допускане на
експертизите по поставени в исковата молба въпроси, като не се възразява да бъдат
изслушани и вече изготвените по делото заключения. Моли се съдът да уважи
въззивната жалба, като отметни решението като неправилно, неоснователно и
незаконосъобразно и да постанови друго, както и да присъди разноски и юрисконсултско
възнаграждение и пред настоящата инстанция на съда. С молба от 07. 02. 2019
год. моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове като основателни и доказани по основание и размер, и да уважи въззивната
жалба. Претендира присъждане на сторени по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както
и за неговото основание и реално осъществяване на престацията.
Въззиваемата страна – ответник оспорва жалбата с писмен отговор с
доводи, че въззивната жалба е неоснователна. Решението е правилно. По отношение
на експертизите, възразява по допускането им, тъй като причина е бездействието
на ищеца в първоинстанционното производство. Ищецът, чиято е доказателствената
тежест, не е изпълнил указанията на съда по отношение внасяне на депозит по
допуснати по негово искане експертизи. Сочи се отново, че мотивите на
въззивната жалба са неоснователни, не обясняват бездействието на ищеца в
първоинстанционното производство. Моли се жалбата да се остави без уважение
като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.
Съдът се е произнесъл по реда на чл. 267 ГПК с определение от 15. 05.
2018 год., с което е оставил доказателствените искания във въззивното
производство без уважение на мотиви, към които се препраща с оглед принципа на
процесуална икономия в гражданския процес.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима – депозирана е чрез постановилия първоинстанционния
съдебен акт съд, в срок от надлежна страна при наличие на правен интерес и
против подлежащ на обжалване по въззивен ред съдебен акт, който при служебна
проверка съобразно чл. 269 ГПК се приема за валиден, в обжалваната част и
допустим, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото с жалбата,
предвид рестрикцията на изречение второ от цитираната правна норма.
Претенциите са при условия на обективно съединяване по чл. 422 ГПК вр.
съответно с чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД и са отхвърлени, съобразно
посоченото по-горе.
За да отхвърли исковете районният съд се е мотивирал така : За да
бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно
правоотношение между него и ответниците по договор за доставка на топлинна
енергия, като установи, че ответниците са собственици на процесния имот,
реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност,
а също и че ответниците са съпрузи и задължението за заплащане стойността на
ползваната в имота топлинна енергия е поето от тях за задоволяването на
семейните им нужди.
Ответниците не оспорват, че са собственици на процесния имот, както и
че са съпрузи, като последното обстоятелство е отделено като безспорно между
страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК. Правото им на собственост се
установява и от представеното по делото копие от нотариален акт 163, том V,
рег.номер 7163, дело 863/2005 г. на нотариус М. Н.. От страна на ищеца обаче не
е доказано, че в рамките на процесния период от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. е
доставил в притежавания от ответниците апартамент топлинна енергия на
твърдяната с исковата молба стойност 1646, 69 лева. За установяване на това
обстоятелство ищцовото дружество е поискало допускане на съдебно-техническа
експертиза и такава е допусната с определение, постановено в открито съдебно
заседание на 17.11.2017 г., като дружеството не е представило доказателства за
внесен депозит в рамките на предоставения срок - едноседмичен от датата на
провеждане на съдебното заседание, определен в съответствие с правилото на чл.
157 ГПК. С определение, поставено в открито съдебно заседание на 15.12.2017 г.,
на основание чл. 158, ал. 1 ГПК съдът е предоставил последна възможност на
ищеца да представи доказателства за внесен депозит по допусната
съдебно-техническа експертиза в едноседмичен срок от заседанието, като изрично
е предупредил ищеца, че при непредставяне на доказателства за внесен депозит в
рамките на указания срок делото ще бъде решено без да бъде изслушано заключение
на допуснатата съдебно-техническа експертиза. Тъй като указанията не са изпълнени,
с определение от 26.01.2018 г. съдът е дал ход на устните състезания и е обявил
делото за решаване без да бъде изслушано заключението на вещото лице по
допусната съдебно-техническа експертиза. Следователно по делото не са събрани
доказателства, установяващи твърдението на ищеца, че е доставил в процесния
имот топлинна енергия на стойност 1646, 69 лева в периода от м.05.2014 г. до
м.04.2016 г., за което носи доказателствена тежест.
Поради изложеното се налага извод, че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Поради неоснователността на
исковете за главница, неоснователни се явяват и акцесорните искове за
обезщетение за забава в размер на 48, 37 лева за периода от 15.11.2015 г. до
10.10.2016 г. по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което
последните също подлежат на отхвърляне.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд
споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря.
В допълнение и по наведения с въззивната жалба довод за неправилност
на решението, въззивният съд намира следното :
Ищецът, който носи доказателствената тежест да докаже количеството
потребена от ответниците топлинна енергия за исковия период, и останалото
неизплатено парично задължение за заплащане на цената й, не е ангажирал
допуснатите му от съда доказателства – СТЕ и ССЕ, като този пропуск не се дължи
на съда, а на самия ищец. По тази причина въззивният съд не е уважил искането на
жалбоподателя да събере тези доказателства поради липсата на предпоставките по чл. 266
ал. 2 или ал. 3 ГПК. След предоставена му възможност нееднократно ищецът не е
внесъл разноски по делото по допуснатите му от съда експертизи. От това следва,
че ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от поведението си по
делото пред районния съдия, по смисъла на чл. 154 ал. 1 ГПК, според която правна
норма всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения, и по чл. 160 ГПК, според ал. 1 на която разпоредба, когато
за събиране на доказателства са необходими разноски, съдът определя размер и
срок за внасянето им. Срокът тече от деня на съдебното заседание, в което е
определен, включително за страната, която не се е явила, а според ал. 2 :
доказателствата се събират след
представянето на документ за внасяне на определения депозит за разноски, при
което правилно районният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства,
установяващи твърдението на ищеца, че е доставил в процесния имот топлинна
енергия на стойност 1646, 69 лева в периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., за
което носи доказателствена тежест.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции относно неоснователност
на предявените искове, решението следва да се потвърди изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК и изхода на спора,
направени от въззивника – ищец разноски за въззивното производство остават в
негова тежест.
Въззиваемите страни – ответници имат право на разноски, предвид изхода
на спора – първият не ги е поискал обаче своевременно и съдът няма задължение
да се произнася за дължимост нему на такива; вторият ги е поискал надлежно, но
не е посочил размери на такива, не е представил доказателства за реално
сторване и списък по чл. 80 ГПК, според която норма : страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция –
изречение първо. Поради това искането в тази насока се явява неоснователно.
Предвид размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не
подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3 т.
1 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 327769/01. 02. 2018 год. по гр. д. № 6931/2017 год. на СРС І ГО
51 състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.