№ 11404
гр. София, 22.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110144870 по описа за 2021 година
Повод за произнасяне на съда е частна жалба, с която се оспорва присъдения по
заповедта адвокатски хонорар.
Съдът намира, че следва да се произнесе по реда на чл.248 ГПК, поради следното.
СРС е издал заповед по чл.410 ГПК. В срока за възражение, длъжникът по нея , е
подал възражение по бланка, както и частна жалба по чл.413,ал.1 ГПК, в която сочи, че
вземането е платено изцяло, с изключение на разноските, и се оспорва присъденото
адвокатско възнаграждение, като прекомерно.
В становището си по частната жалба, в срока, даден от СРС, заявителят сочи, че
признава плащането.
С оглед изложеното, по плащането следва да се процедира, на основание
чл.414аГПК. Представените доказателства установяват плащане на длъжника, извършено на
9.11.2021г., на сумата 224,09 лева. Като основание, е посочено „плащане по гр.д.№
44870/2021г. на СРС, 125- ти състав“.
Вземането по заповедта възлиза на : 193,50 лева главница, законна лихва от
29.7.2021г. до плащането на сумата, 25 лева държавна такса и определеното адвокатско
възнаграждение, което се оспорва от длъжника с частната жалба. Обезщетението за забава в
размер на законната лихва за период 29.7.2021г. до 9.11.2021г. – датата на плащането,
възлиза на 5,59 лева. Заедно с държавната такса от 25 лева, вземането по заповедта възлиза
на сумата 224,09 лева, поради което и заповедта следва да се обезсили, освен в частта за
адвокатско възнаграждение, по което съдът намира следното, по реда на чл.248 ГПК.
Заявителят претендира издаване на изпълнителен лист за разноските за адвокатско
възнаграждение в становището си по частната жалба, която молба е преждевременна,
предвид на обстоятелството, че разноските за адвокатско възнаграждение не са
1
стабилизирани.
По същество на искането на длъжника, заявителят счита, че длъжникът е станал
повод за завеждане на делото, плащането е в хода на същото, както и че разноските не
следва да се намаляват.
Съдът, при произнасянето си, по реда на чл.248 ГПК, установи, че производството е
по чл.410 ГПК.
Защитата в заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява в две възможни
процесуални действия – подаване на заявление, и предявяване на иск, или становишще по
чл.414а ГПК. Евентуалното усложнение за заявителя, е в подаването на частна жалба по
чл.413 ГПК Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът може да подаде и
жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение. Следователно, не може
за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а следва да се съобразява
извършената по делото работа, както и интереса по делото, като водещо при определяне
дали възнаграждението е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, е
свършената работа, както и предвидимостта на процесуалните действия, които ще се
извършват при сключване на договора.
Противното разбиране /че е налице минимален размер, под който съдът не може да
определи възнаграждение/ е в противоречие и с отговора на преюдициално запитване по т.
1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С -427/2016 и С-428/2016 на СЕС, първи
състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че националната правна уредба като разглежданата в главните производства,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредбата, приета от професионалната организация на
адвокатите като Висшия адвокатско съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. В тази
връзка всеки съд следва да прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането й
такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените
ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези
легитимни цели.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия, и предвидимостта им към сключването на
ДПЗС, следва да се определи възнаграждение от 100 лева, като заповедта за изпълнение
бъде изменена в този смисъл.
При тези мотиви, на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.414а ГПК, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 11475/15.9.2021г., издадена по гр.д.№ 44870/2021г., в частта за
сумата 193,50лева главница, законна лихва от 29.7.2021г. до плащането и държавна такса от
25 лева.
ИЗМЕНЯ, по реда на чл.248 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 11475/15.9.2021г., издадена по гр.д.№ 44870/2021г, в частта за разноските,
като адвокатското възнаграждение да се чете : сумата 100 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1- седмичен срок от
връчването на преписа на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3