Р Е Ш Е Н И Е
№………… 07.02.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на ОСМИ
ЯНУАРИ две
хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: Д. ГЮЗЕЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. №916 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1629/27.08.2019
г., Плевенски районен съд по гр. дело № 4144/2019 г. по описа на същия съд е предоставил
на осн.чл.127, ал.2 от СК упражняването на родителските права върху малолетното
дете А.Л.К., ЕГН********** на майката Д.М.П.,ЕГН**********.
Определил е местоживеене на А.Л.К., ЕГН********** при майката Д.М.П., ЕГН**********.
Със същото решение е
определен режим на лични контакти на бащата Л.И.К., ЕГН********** с детето А.Л.К.,
ЕГН**********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10часа до 18часа,без приспИ.не, както и всяка втора и четвърта събота от 11 до
18часа, всеки вторник и четвъртък от 17-18,30часа, на рождения си ден-18.04.
нечетните години да е при майката, а в четните години на рождения ден-18.04. -
при бащата, както и 15 дни от юли и 15 дни от август, когато не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като майката до 31.05 да уведомява бащата
кога е в платен отпуск, а бащата до 31.05. да уведомява майката кога ще може да
вземе детето през лятото, всяка Коледа и Великден на нечетна година да е при бащата при бащата, а всяка
Коледа и Великден на четна година да е
при майката.
На основание чл.143, ал.2, вр. с чл.139
от СК Л.И.К., ЕГН**********, е осъден да заплаща на малолетното дете А.Л.К.,
ЕГН**********, чрез майката и законен представител Д.М.П., ЕГН**********,
месечна издръжка-220лв., считано от 21.06.2019г. до 05-то число на текущия
месец, до настъпването на причини и условия за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
Пл.РС е отхвърлил предявения иск Д.М.П.,
ЕГН**********, като майка и законен представител на малолетното дете А.Л.К.,
ЕГН********** против Л.И.К., ЕГН********** за сумата 640лв., по чл.149 вр. и
чл.143, ал.2, вр. с чл.139 от СК за периода 01.11.2018г. -21.06.2019г., като
неоснователен.Допуснал е на осн. чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение
на решението в частта относно
присъдената издръжка.
Осъдил е Л.И.К. на осн.
чл.69, ал.1, т.7 и чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Пл.РС ДТ върху присъдения размер издръжка- в размер
на 316,80лв.,както и на осн.чл.78, ал.1
от ГПК, да заплати на Д.М.П., ЕГН**********,
сумата 178,40лв., деловодни разноски , по компенсация.
Постъпила
е въззивна жалба от Л.И.К. ,чрез пълномощника му адв.Т.Д. от Пл.АК
против горепосоченото решение на Пл.РС в частта му относно определения режим на
лични контакти на бащата Л.К. с детето А.Л.К.,в частта му,в която Л.И.К., ЕГН**********,
е осъден да заплаща на малолетното дете А.Л.К., ЕГН**********, чрез майката и
законен представител Д.М.П., ЕГН**********, месечна издръжка-220лв., считано от
21.06.2019г. до 05-то число на текущия месец, до настъпването на причини и
условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и в
частта му,в която Л.И.К. е осъден да
заплати по сметка на Пл.РС ДТ върху присъдения размер издръжка от
316,80лв.,както и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Д.М.П., ЕГН**********,
сумата 178,40лв., деловодни разноски , по компенсация. В жалбата се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в
горепосочените му части, нарушение на материалния закон и противоречие със задължителната съдебна
практика,установена с Постановление №5/16.11.1970г. на ВС.На първо място
разпоредбата на чл.59,ал.3 от СК регламентира,че режима на личните отношения
между родители и деца включва определяне на
период или на дни,в които родителят може да вижда и взема децата,вкл. и
през училищните ваканции,официалните празници и личните празници на детето, както
и по друго време.Съдилищата следва да изхождат при определяне на този режим от
обстоятелствата по конкретния казус,като стремежът е да се създадат нормални
условия за поддържане на тези отношения,а не определеният режим да бъде
източник на допълнителни недоразумения и спорове между родителите.Определеният
режим на лични отношения с детето А. с обжалваното решение е неоправдано
рестриктивен,не е възприето желанието на бащата при определяне на режима да
бъдат диференцирани два периода в зависимост от възрастта на детето-период до
навършване на 2-годишна възраст и след
това,когато детето може да преспИ. при бащата.Също така РС се е ограничил
единствено с определяне на режима по Коледа и Великден, а не и при останалите
официални празници в страната.Пл.РС въпреки изричното искане на бащата не е предоставил възможност той да прекарва определени
часове с детето на рождените дни на бащата и по-голямата му сестра,а също и на
бабата и дядото по бащина линия,което е в интерес на детето то да общува пълноценно с баща си и неговите
близки.Неправилен е изводът на първоинстанционния съд,че поради възрастта на
детето на настоящия етап не би могло да се определи друг режим на лични
отношения.Съдебната практика изобилства от решения,с които режимът на лични
отношения е определен до навършване на
пълнолетие на детето. Въззиникът счита,че предложения в отговора на исковата
молба режим на лични отношения е балансиран и пълноценен с оглед интересите на
детето и уреждащ отношенията между родителите
по начин,който да не създава спорове между тях.Моли да бъде отменено
решението на РС в тази му част,като бъде определен режим на лични
отношения,описан детайлно във въззивната жалба.
По втория въпрос относно определения размер на месечна издръжка от 220лв. ,която бащата
следва да заплаща на малолетното си дете ,чрез майката и законен представител Д.М.П.,
до 05-то число на текущия месец, до настъпването на причини и условия за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,съдът не
се е съобразил с обстоятелството,че майката
работи,но към настоящия момент е в отпуск по майчинство и получава обезщетение
от 380лв. и надбавки за две деца в размер на 72лв.,като е игнориран факта,че на
майката й предстои връщане на работа.Същата получава наследствена пенсия за
другото си дете в размер на 165лв.При определяне размера на дължимата издръжка
от бащата е даден превес на получаваните от него тримесечни бонуси към
основното трудово възнаграждение, въпреки
че те нямат постоянен характер и не са заложени в трудовия му договор.Въззивникът
има задължение за издръжка изцяло за
по-голямото си дете И. –на 13години,като заплаща и допълнителни такси извън обичайните за курсове по
математика,български и английски език. Също така бащата има разходи във връзка
със здравословното си състояние-значителна загуба на слух-за закупуване на
слухов апарат, месечни консумативи за ремонт и поддръжка на този апарат след изтичане
на гаранционния срок за обслужване.Твърди,че размерът на издръжката, която
следва да заплаща с оглед нуждите и възрастта на детето е 170лв. месечно,при
базова издръжка от 300лв.,като разликата от 130лв. следва да се поема от
майката.
При
определяне на разноските,които въззивникът е осъден с решението на Пл.РС да
заплати на ищцата по компенсация в размер на 178,40лв.,не е съобразена
практиката на ВКС на РБ,че производството по чл.127,ал.2 от СК представлява
спорна съдебна администрация,като не следва да се присъждат разноски в полза
,респ.в тежест на която и да е от страните.
Моли
окръжния съд да постанови решение,с което да уважи подадената жалба,със
законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор от въззИ.емата
страна Д.М.П.,чрез пълномощника адв. М.А. от Пл.АК,в който се излагат
подробни съображения относно правилността но обжалваното решение на Пл.РС.По
възраженията ,изложени в жалбата досежно режима на лични отношения между бащата
и детето, алтернативно се излагат доводи ,ако съдът прецени,че следва да се
промени определения от РС режим,то въззИ.емата също предлага вариант,описан подробно
в отговора.По отношение на определената издръжка,същата е адекватна на нуждите
на детето и възможностите на бащата да дава издръжка.Моли същото да бъде
потвърдено.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е частично основателна.
Решението на Пл.РС е необжалвано в частта му ,в
която на осн.чл.127, ал.2 от СК упражняването на родителските права върху
малолетното дете А.Л.К., ЕГН********** е предоставено на майката Д.М.П.,ЕГН**********
и е определено местоживеене на детето А.,
ЕГН********** при майката Д.М.П..
Спорни в настоящото производство са
въпросите за определения режим на лични отношения на другия родител- Л.И.К. с детето,както и размера на определената месечна
издръжка от 220лв.,която бащата следва да заплаща на малолетната си дъщеря,чрез
нейната майка и законна представителка, считано от 21.06.2019г. до 05-то число
на текущия месец, до настъпването на причини и условия за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
При определяне на режима на
лични отношения РС е посочил в мотивите към постановеното си решение,че е
съобразил представения Социален доклад,аргументите на всяка една от страните и
възрастта на детето,родено на ***г./ненавършило две години към датата на
постановяване на решението/.Приел е,че на настоящия етап не би могъл да
определи друг режим предвид възрастта на детето ,като няма пречка,при промяна в
обстоятелствата всяка една от страните да поиска промяна на режима на лични
контакти.
Тези изводи на РС са незаконосъобразни.
При определяне на режима на лични отношения на другия родител с
детето следва да се съобразят на първо място интересите на детето, създадените
емоционални връзки на детето с всеки един от родителите,както и конкретните обстоятелства
по всеки казус.Съдът следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетно дете,което ползва и двамата
родители.Когато родителите не могат да постигнат доброволно споразумение
относно упражняване на родителските права и режима на лични отношения с другия
родител,то съдът следва да определи този режим,като с него следва да се
създадат нормални условия за поддържане на тези отношения,а не същият да бъде
източник на допълнителни недоразумения и спорове между родителите.
Въззивната инстанция счита,че възрастта на
детето не е пречка за определяне на
режим,който да урежда личните отношения на детето с другия родител за един
по-продължителен период от време,което би било в интерес на детето и на двамата
родители.
Пред
първоинстанционния съд делото е решено в едно съдебно заседание,като във връзка
с определяне режима на личните отношения и по-конкретно вземане на детето от
бащата през седмицата за един час и
половина от 17ч. до 18,30ч., майката Д.П.
изрично е заявила,че няма възражение,дори това ще й помогне,като е
посочила единствено,че детето има режим за лягане в 21ч. през лятото,като през
зимата ще изтегли режима/следва да се разбира по-рано/.Майката е помолила
срещите през седмицата да не са всяка седмица,а това да става през седмица. Други
възражения не са изложени.Пред въззивната инстанция въззИ.емата П. е възразила,че
бащата не спазва режима на лични контакти с детето,което я затруднява,както и
няма проблем да вземе детето,но така и не той не спазва определеното време и
часове.
Окръжният съд ,след обсъждане на събраните
по делото доказателства пред първата инстанция,както и становищата на двамата
родители , намира,че следва да бъде определен друг режим на лични контакти на бащата Л.И.К.,
ЕГН********** с детето А.Л.К., ЕГН**********,вместо определения от Пл.РС,а
именно:
-Всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10,00ч. до 18,00ч. съответно в събота и в неделя,без преспИ.не
при бащата ,до навършване на 2-годишна възраст на детето А.Л.К.,
-Всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя,с преспИ.не при бащата
след навършване на 2-годишна възраст на детето,
-Всяка втора и четвърта
седмица от месеца-вторник и четвъртък от 17,00ч. до 18,30часа,
-На рождения ден на детето А.-18.04. през нечетните години
да е при майката, а в четните години при
бащата,
-На рождения ден на бащата
-10.04.,както и на рождения ден на сестрата на А.-И.-14.06. ,от 17.,00ч. до
21.00ч.,
-Всяка Коледа и Великден -на четна година да е при бащата, а всяка Коледа и
Великден на нечетна година да е при
майката,
-На останалите официални празници в
страната,както следва:на 06.05. и 22.09. -на
четна година да е при бащата, а на
нечетна година да е при майката,а на 01.05.,06.09. и Нова година-на нечетна
година да при бащата,а на четна година да е при майката,
-както и 15 дни от м.юли и 15 дни от м.август,
когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като майката до 31.05
да уведомява бащата кога е в платен отпуск, а бащата до 31.05. да уведомява
майката кога ще може да вземе детето през лятото.
Не
следва да бъде определят режим на лични отношения с детето във връзка с лични и семейни празници
на бабата и дядото на детето по бащина линия,тъй като е предвиден друг ред по
СК за определяне на лични отношения с близки.
Окръжният съд намира за неоснователна
жалбата по отношение на определената издръжка,която Л.И.К., ЕГН**********, е
осъден да заплаща на малолетното си дете А.Л.К., ЕГН**********, чрез неговата майката
и законен представител Д.М.П., ЕГН**********,а именно 220лв. месечно, считано
от 21.06.2019г. до 05-то число на текущия месец, до настъпването на причини и
условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.Първоинстанционният
съд е съобразил при определяне издръжката нуждите на детето А., възможностите
на двамата родители да дават издръжка,както и обстоятелството,че и двамата
родители имат задължение за издръжка към други техни низходящи.
Пред въззивната инстанция е представена
служебна бележка от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“АД от 17.09.2019г./извлечение от
ведомост за заплати и вид на трудов договор/,от която е видно,че брутното
трудово възнаграждение на Л.К. за м.08.2019г. е в размер на 2 217,86лв.,а
нетното е в размер на 1757,16лв.В съдебно заседание пред въззивната инстанция
въззивникът е посочил,че няма промени в
трудовото му възнаграждение,като в документа за доходите е включено всичко,също
и бонусите,които се включват в заплатата и не се получават отделно.Също така Л.К.
е заявил пред окръжния съд,че е „склонен да заплаща 200лв.“ месечна издръжка.
Предвид
изложеното въззивната инстанция счита,че така определената месечна издръжка за
детето А. от РС не е завишена,съобразена е с възможностите на бащата да дава
издръжка,като съдът е съобразил обстоятелствата,че бащата се грижи и за друго дете И., което е на
13години и получава издръжка от майката в размер на 70лв,както и че детето И. посещава различни курсове ,за които бащата
заплаща таксите и също така има проблеми със зрението.
Отчетени са фактите,че на бащата е определена
степен на инвалидност 76% пожизнено, както и че получава пенсия за инвалидност
545,51лв. Представено е удостоверение от
НОИ, че бащата е получавал пенсия 516лв. до м. 06.2019г. и 559,17лв. за
м. юли 2019г.,както и проформа – фактура
от 02.08.2019г. за сумата 1099лв. за закупен слухов апарат от бащата. От
друга страна е отчетено е обстоятелството, че майката полага непосредствените
грижи за детето А..
Предвид
изложеното подадената въззивна жалба се явява неоснователна в тази й част,като
обжалваното
решение на Пл.РС в тази му част като правилно следва да бъде потвърдено.
Неоснователни
са възраженията в жалбата досежно определяне на разноските от Пл.РС,които Л.К. е
осъден да заплати на ищцата по компенсация в размер на 178,40лв. и несъобразяване
с практиката на ВКС на РБ,че производството по чл.127,ал.2 от СК представлява
спорна съдебна администрация,като не следва да се присъждат разноски в полза
,респ.в тежест на която и да е от страните. Пл.РС
е приел
аргументите на ответника, че се касае за спорна съдебна администрация относно
родителските права, поради което се е произнесъл само за разноските за
присъдената издръжка.
Пред
вид изложеното следва да бъде потвърдено обжалваното решение на Пл.РС и в тази
му част.
При този изход на делото не следва да бъдат
присъждани разноски съобразно частично уважената част от подадената жалба и съответната им
компенсация,а следва да останат за страните така,както са направени.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение 1629/27.08.2019 г.на Плевенски районен съд ,постановено
по гр. дело № 4144/2019 г. по описа на същия съд,в частта му,в която е определен режим на лични
контакти на бащата Л.И.К., ЕГН********** с детето А.Л.К., ЕГН**********, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10часа до 18часа,без
приспИ.не, както и всяка втора и четвърта събота от 11 до 18часа, всеки вторник
и четвъртък от 17-18,30часа, на рождения си ден-18.04. нечетните години да е
при майката, а в четните години на рождения ден-18.04. - при бащата, както и 15
дни от юли и 15 дни от август, когато не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като майката до 31.05 да уведомява бащата кога е в платен отпуск, а
бащата до 31.05. да уведомява майката кога ще може да вземе детето през лятото,
всяка Коледа и Великден на нечетна
година да е при бащата при бащата, а всяка Коледа и Великден на четна година да е при майката,като ВМЕСТО НЕГО И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.271 ОТ ГПК
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Л.И.К.,
ЕГН********** с детето А.Л.К., ЕГН**********, както следва:
-Всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10,00ч. до 18,00ч. съответно в събота и в неделя,без преспИ.не
при бащата ,до навършване на 2-годишна възраст на детето А.Л.К.,
-Всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя,с преспИ.не при бащата
след навършване на 2-годишна възраст на детето,
-Всяка втора и четвърта
седмица от месеца-вторник и четвъртък от 17,00ч. до 18,30часа,
-На рождения ден на детето А.-18.04. през нечетните години
да е при майката, а в четните години при
бащата,
-На рождения ден на бащата
-10.04.,както и на рождения ден на сестрата на А.-И.-14.06. ,от 17.,00ч. до
21.00ч.,
-Всяка Коледа и Великден -на четна година да е при бащата, а всяка Коледа и
Великден на нечетна година да е при
майката,
-На останалите официални празници в
страната,както следва:на 06.05. и 22.09. -на
четна година да е при бащата, а на
нечетна година да е при майката,а на 01.05.,06.09. и Нова година-на нечетна
година да при бащата,а на четна година да е при майката,
-както и 15 дни от м. юли и 15 дни от м.август,
когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като майката до 31.05
да уведомява бащата кога е в платен отпуск, а бащата до 31.05. да уведомява
майката кога ще може да вземе детето през лятото.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Пл.РС в останалата му
обжалвана част.
В
необжалваната си част решението на Пл.РС е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: