№ 639
гр. С. , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети ..рил, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В...................... Г. Н.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20201110144740 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„К..............” ЕООД, ЕИК ............, срещу „А.” ООД, ЕИК . с която да
предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да з..лати на ищеца сумата в общ размер на 2174.69 лв. с ДДС,
представляваща нез..латенo възнаграждение по договор за ремонтни услуги
на хладилни ремаркета, за което са издадени фактура № . от 27.04.2017 г. на
стойност 432 лв., фактура № ... от 21.06.2018 г. на стойност 703.30 лв.,
фактура № . от 26.07.2018 г. на стойност 1039.39 лв., както и сумата от 534.44
лв. – обезщетение за забава в размер на мораторната лихва за периода от
падежа на всяка една от издадените фактури до 16.09.2020 г.
Ищецът сочи, че с ответника се намирали в трайни търговски
отношения, изразяващи се в това, че ответникът е възлагал на „К..............”
ЕООД извършване на ремонтни услуги на използваните от него в
транспортната му дейност хладилни ремаркета, които „К..............” ЕООД е
предоставял. За периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. ответното дружество
възложило на ищцовото дружество ремонтни услуги, които последното
предоставило, на обща стойност 4072.54 лв. с ДДС, за което били издадени
1
общо шест данъчни фактури. Част от цената на извършените услуги била
з..латена от ответника, но останалата част в размер на 2174.69 лв. останала
нез..латена, поради което се предявяват настоящите искове във връзка с
издадените фактура № ./27.04.2017 г. на стойност 432 лв. с ДДС, фактура №
.../21.06.2018 г. на стойност 703.30 лв. с ДДС и фактура № ./26.07.2018 г. на
стойност 1039.39 лв. с ДДС. Поддържа, че издадените фактури са с посочени
дати на падеж, които са настъпили, поради което ответникът бил в забава и
дължал обезщетение за забава в общ размер на 534.44 лв., формиран от сбора
на следните суми: сумата от 148.56 лв. – обезщетение за забава върху
главницата по фактура № ./27.04.2017 г. за периода 28.04.2017 г. – 16.09.2020
г.; сумата от 159.81 лв., обезщетение за забава върху главницата по фактура
№ ... от 21.06.2018 г. за периода от 22.06.2018 г. до 16.09.2020 г., сумата от
226.07 лв. – обезщетение за забава върху главницата по фактура №
./26.07.2018 г. за периода 27.07.2018 г. – 16.09.2020 г. Претендира се и
законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното
плащане, както и сторените разноски.
Ответникът оспорва исковете, като твърди, че между страните липсвали
трайни търговски отношения. Счита, че ищецът не е представил годни
доказателства за установяване на факта, че между двете дружества са
съществували договорки относно предоставянето на ремонтни услуги, като
такива не били предоставяни на „А.“ ООД. Оспорва акцесорния иск за
з..лащане на обезщетение за забава предвид неоснователността на главния
иск. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение,
възникнало с „А.“ ООД, с посоченото в исковата молба съдържание, по което
е престирал – предоставил е твърдяните ремонтни услуги, които са приети от
ответника без възражения, във връзка с което му се дължи възнаграждение в
претендирания размер по издадените фактура № ./27.04.2017 г., фактура №
.../21.06.2018 г. и фактура № ./26.07.2018 г.
2
В тежест на ответната страна е установяването на правопогасяващите и
правоизключващите ѝ възражения.
Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се
счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на
съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят
възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което
възложителят ще з..лати на изпълнителя за извършената и приета работа.
Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка
и не рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори да не е
уговорен, може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – с
покана. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за
доказване на договора за изработка.
Без значение дали е подписана от купувача по договора за търговска
продажба или от възложителя по договора за изработка, издадената от
продавача/изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за
сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието
задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната
сделка. Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни,
вписването ѝ в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по
ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената
страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията,
за които е съставена фактурата /така, Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д.
№ 454/2008 г. на ВКС, II ТО; Решение № 42 от 15.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г; Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, II
ТО; Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, II ТО;
Решение № 71/08.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на II ТО и др. и др./. В
Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II
ТО, дори е посочено, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от
Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане
на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
продажбата, преценката за сключването на договора не следва да бъде
ограничавана само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо
да се н..рави с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези,
3
относно предприети от страните действия, които при определени
предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата
облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за
продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в
справки-декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са обстоятелства
несъмнено релевантни за възникването на продажбеното правоотношение, по
повод на което тя е била съставена.
В случая съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по безспорен начин, че „К..............” ЕООД и „А.”
ООД са се намирали в трайни търговски отношения, датиращи от 2017 г.,
предмет на които е било възлагане от страна на ответното дружество на
извършването на ремонтни услуги на използвани от него в търговската му
дейност хладилни ремаркета от страна на ищеца, срещу съответно
възнаграждение, за което са били издавани сервизна поръчка и фактура. Това
се установява, както от представените писмени документи – сервизни
поръчки, аналалитична ведомост, фактури, дневник на продажбите и другите
счетоводни документи, водената електронна кореспонденция, така и от
показанията на разпитания по делото свидетел – М. Д. К., който при разпита
си потвърждава, че между двете дружества са съществували облигационни
договорености във връзка с осъществяване на ремонтни дейности на МПС-та
на ответното дружество.
В подкрепа извода на съда, че между страните по делото е
съществувало облигационно правоотношение по възлагане и осъществяване
на ремонтни услуги на хладилни ремаркета на ответника, е приетото без
възражения заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което
фактура № ... от 21.06.2018 г. и фактура № . от 26.07.2018 г. са отразени в
дневниците за покупки към подадените в Н.. месечни справки-декларации по
ЗЗДС от „А.“ ООД, откъдето може да се н..рави извод и че същите са
осчетоводени от него, т.е. че страните са били обвързани от облигационно
правоотношение.
Спорен е въпросът дали описаните в исковата молба ремонтни услуги
действително са били предоставени от ищеца на ответника. В тази връзка е
налице изрично оспорване от страна на ответника в отговора на исковата
4
молба, поради което в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване това релевантно по делото
обстоятелство, от което извлича благоприятни за себе си обстоятелства.
Съдът намира, че от кредитираното от съда заключение на ССчЕ се
установява по безспорен начин осчетоводяването на двете фактури № ... от
21.06.2018 г. и фактура № . от 26.07.2018 г., включването им в дневниците за
покупки към подадените в Н.. месечни справки-декларации по ЗДДС от „А.“
ООД и отразяването им в дневника за покупки, поради което и с оглед
цитираната по-горе практика на ВКС, това следва да се възприеме от съда
като признание за възникването и за размера на задълженията, за които е
съставена фактурата, т.е. в случая – в размер на 1 742.69 лв. Не е нужно
фактурите да бъдат подписани, нито пък да бъдат представен двустранно
подписан приемо-предавателен протокол, доколкото само по себе си
осчетоводяването на фактурите е достатъчно да докаже изпълнение на
поетите от ищеца спрямо ответника услуги, вкл. и приемане на същите от
„А.“ ООД, като освен това този извод се подкрепя и от събраните гласни
доказателства и писмените такива, както и от потвърждението по e-mail от
21.06.2018 г. на получената фактура фактури № ... от 21.06.2018 г.
Предвид това, съдът намира за доказани фактите, обуславящи
възникването и изискуемостта на претендираните от ищеца вземания в общ
размер на 1 742.69 лв. По въпроса за това какво е доказателственото значение
на осчетоводяването от търговеца-страна по търговска сделка на данъчни
фактури, включването им в дневниците за покупки и ползването на данъчен
кредит по тях е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика. В
същата еднозначно се приема, че осчетоводяването на фактурите и
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на
данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на
задълженията – Решение № 347 от 27.02.2019 г. по т. д. № 687/2018 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС, II
ТО, Решение № 138 от 17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на II ТО на ВКС;
Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, II ТО, Решение
№ 65 от 24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 185 от
10.02.2016 г. по т.д. № 2928/2014 г. на I ТО, ВКС, Решение № 172 от
13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г. на ВКС, I ТО и др.). Приема се още, че
5
ако възложителят, респ. негов представител, е отразил в счетоводните
регистри на търговското дружество издадената от изпълнителя фактура и
възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит е налице
приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е
подписан двустранен приемо-предавателен протокол /Решение № 178 от
13.10.2017г. по т. д. № 638/2017 г., II ТО, ВКС/.
В процесния случай извършените осчетоводявания представляват както
признание за приемане на работа, от една страна, така и признание за
надлежно извършената услуга, от друга страна. Приемането на работата при
договора за изработка и доставката на стоката при договора за продажба в
отношенията между търговци водят до изискуемост на вземанията за
насрещно възнаграждение – арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327 ТЗ. Ето защо
съдът намира за доказан и факта на приемане на работата от ответника.
Не така стои въпросът обаче по отношение на вземането, обективирано
във фактура № . от 27.04.2017 г., на стойност 432 лв. Вярно е, че посочената
фактура е осчетоводена от ищеца и той е приспаднал данъчния кредит по
същата, но това само по себе си не е достатъчно за доказване, че ответникът е
възложил извършването на описаните във фактурата ремонтни дейности –
ремонт съединител и демонтаж – монтаж съединител, нито че същите са били
реално извършени и приети без възражения от ответника. В тази връзка
представените фактура и сервизна поръчка не са подписани от ответника,
няма доказателство по делото, че изпратеният на 27.04.2017 г. е-мейл е
получен от ответника, няма представено и изпратено потвърждение по е-
мейл, че фактурата е приета и одобрена, няма и никакви изходящи от
ответника документи, които да съдържат извънсъдебно признание за
дължимост на сумата. Освен това няма данни посочената фактура да е
осчетоводена от ответника и да е включена в дневниците за покупки към
подадените в Н.. месечни справки-декларации по ЗДДС от „А.“ ООД и да е
отразена в дневника за покупки на „А.“ ООД. Показанията на разпитания
свидетел К. са прекалено общи и в тях не се съдържат конкретни данни за
възлагане, извършване и одобряване на ремонт на съединител на хладилно
ремарке, извършен на 27.04.2017 г. Ето защо и с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, при наличието и на изрично
оспорване, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
6
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен за сумата
от общо 1 742.69 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
2 174.69 лв. като неоснователен.
Като законна последица следва да се присъди законната лихва от датата
на подаване на исковата молба /17.09.2020 г./ до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането в забава на
ответника по отношение з..лащане на претендираното възнаграждение по
всяка от процесните фактури.
В случая се установи главен дълг в размер на 1 742.69 лв., който е
останал нез..латен. Ответникът е изпаднал в забава, считано от датата,
следваща датата на издаване на всяка от процесните фактури. Размерът на
дължимото обезщетение за забава за периода от 22.06.2018 г. до 16.09.2020 г.
съдът определи въз основа на заключението по приетата ССчЕ, в размер на
общо 385.88 лв., както следва:
- по фактура № ... от 21.06.2018 г. на стойност 703.30 лв. с ДДС за
периода от 22.06.2018 г. до 16.09.2020 г. – 159.81 лв.;
- по фактура № . от 26.07.2018 г. на стойност 1039.39 лв. с ДДС за
периода от 27.07.2018 г. до 16.09.2020 г. – 226.07 лв.
Следователно искът следва да бъде уважен до този размер, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 534.44 лв. искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но
ответникът не е сторил такива, поради което и съдът не му присъжда
разноски.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът е сторил разноски
общо в размер на 1406.36 лв. Съобразно уважената част от исковете на ищеца
7
следва да се присъдят разноски за настоящото производство, това по ч.гр.д. №
37637/2020 г. по описа на СРС, 166 състав и изп. дело №
20207900401569/2020 г. по описа на ЧСИ Р. М. в размер на 1 104.98 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. „Малашевска“ № 1, да з..лати на „К..............“ ЕООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ТЕЦ С., бл. ...., на основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 1 742.69 лв., представляваща възнаграждение за извършена и приета
работа по сключен между „А.“ ООД /възложител/ и „К..............“ ЕООД
/изпълнител/ договор за ремонтни услуги на хладилни ремаркета, за която
сума са издадени фактура № ... от 21.06.2018 г. на стойност 703.30 лв. и
фактура № . от 26.07.2018 г. на стойност 1039.39 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2020 г.,
до окончателното изплащане, сумата от 385.88 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.06.2018 г. до
16.09.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 1 104.98 лв.
разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата до пълния предявен размер от 2174. 69 лв. – за сумата от 432 лв., за
която е издадена фактура № . от 27.04.2017 г., както и иска за обезщетение за
забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 534.44
лв. – за сумата от 148.56 лв. – лихва за забава върху главницата по фактура №
. от 27.04.2017 г. за периода от 28.04.2017 г. до 16.09.2020 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8