Номер 119322.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100501714 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 30850/26.05.2020г., подадена от
В. В. П. , ЕГН ********** с адрес ******, срещу решение
№1624/26.03.2020г., постановено по гр.д. №13838/2019г. на РС - Варна, 46
съдебен състав, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че в полза на ЗК „Лев инс" АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д съществува вземане
против В. В. П. за сумата 4756,10лева, представляваща изплатено от
застрахователя застрахователно обезщетение и направени ликвидационни
разноски по договор за застраховка „Гражданска отговорност", полица №
22113000888957, за нанесени имуществени вреди на л.а. «****» per. № В 7185
РН, вследствие на виновно причинено от длъжника пътно- транспортно
произшествие, настъпило на 23.02.2014г. в гр. Варна, при управление на л.а.
«**» per. № СА 6112 ТМ, при което водачът е отказал да се подложи на
проверка за алкохол или наркотични вещества, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9189/2019г. по описа на ВРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
1
заявлението в съда - 18.04.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 422,ал.1 вр. чл. 274, ал.1 КЗ/отм./.
В жалбата се навежда оплакване, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и несъобразено с
приетите по делото доказателства. Поддържа се, че ищецът не е навел
възражение и не е представил доказателства, че ответникът е управлявал след
употреба на алкохол, или че виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Сочи се, че изводът на съда, базиран на протокол за вземане на образци за
сравнително изследване на л.251 от ДП 60/2014г., е неправилен, тъй като
съдът не е направил разлика между одорологично изследване и урологично
такова, като в самия протокол е допусната правописна грешка. Сочи се, че
ответникът е отказал да даде одорологични образци. Излагат се съображения,
че към датата на ПТП – 23.02.2014г. нормативната уредба не е предвиждала
урологична експертиза. Към него момент установяването на употреба на
алкохол, или упойващи вещества от водачите на МПС се е установявала или
на мястото на ПТП от сертифицирано техническо средство, или от
медицинско изследване в лечебно заведение – кръвна проба, които се
извършват в кратък срок. Поддържа се, че със съжденията си, че ответникът е
напуснал ПТП и не е могъл да даде проба след инцидента, съдът недопустимо
е предоставил насрещни права на ищеца, каквито той не е заявил
своевременно в процеса. Сочи се, че само фактът на напускане на ПТП не
може да се квалифицира като виновно отклоняване от проверка за алкохол.
Само при наличие на предприети мерки за извършване на проверка за
алкохол, от която водачът да се е отклонил, е налице основанието по чл.274,
ал.1, т.1 КЗ. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск. Претендира се и присъждане на сторените за двете
инстанции разноски. В открито съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ЗК „Лев инс" АД, с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита се за правилен изводът на първоинстанционния съд,
че Венцислав Пенев виновно се е отклонил от проверка за алкохол, като е
отказал да предостави материал за изследване. Поддържа се, че по делото са
2
доказани всички изискуеми предпоставки за основателност на предявения
иск. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В
открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител, с писмена молба, поддържа отговора на въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от ЗК „Лев
инс" АД против В. В. П. , ЕГН ********** иск за приемане за установено по
отношение на ответника съществуване на вземане за сумата 4756,10 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и направени
ликвидационни разноски по договор за застраховка „Гражданска
отговорност", полица № 22113000888957, за нанесени имуществени вреди на
л.а. «****» per. № В 7185 РН, вследствие на виновно причинено от длъжника
пътно- транспортно произшествие, настъпило на 23.02.2014г. в гр. Варна, при
управление на л.а. «**» per. № СА 6112 ТМ, след което виновният водач е
напуснал произшествието, за което вземане е издаде заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 9189/2019г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 18.04.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 422,ал.1 вр. чл. 274,
ал.1 КЗ/отм./
В исковата си молба ищецът твърди, че на 23.02.2014г,, е реализирано
пътнотранспортно произшествие, с участието на лек автомобил "**", peг.
№***, управляван от В. В. П. и лек автомобил "****", per. № ****. Твърди се,
3
че произшествието е възникнало в резултат на поведението на ответника,
който управлявайки автомобила си по бул."Христо Смирненски" на входа на
Военна болница се е завъртял на пътната настилка, блъскайки л.а. "****", peг.
№ ****, собственост на Георги Матеев и нанасяйки вреди на автомобила.
Навежда се твърдение, че ответникът е напуснал местопроизшествието и се е
отклонил от проверка за алкохол. Излага, че по НОХД №6618/2016г. по описа
на ВРС, 13 с-в ответникът е признат за виновен за извършеното деяние, като в
одобреното споразумение изрично е отразено, че е напуснал
местопроизшествието. Сочи се, че отговорността на ответника е била
застрахована по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица №22113000888957, валидна към дата
на застрахователното събитие. Сочи, че на собственика на увредения
автомобил е заплатено обезщетение в размер на сумата от 4736,10 лева, както
и са понесени ликвидационни разноски в размер на 20 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва исковата претенция. Не оспорва, че е участвал в
произшествието, но възразява да се отклонил от проверка за алкохол. Излага,
че в резултат на произшествието е получил травматични увреждания, което е
наложило да напусне мястото на инцидента. Оспорва по отношение на него
да е предприета такава проверка, от която да се е отклонил. Не оспорва в
полза на собственика на увредения автомобил да е изплатено процесното
обезщетение. Въз основа на изложеното настоява за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира разноски.
С обжалваното първоинстанционно решение, съдът е уважил изцяло
предявения иск, като е приел, че от приложен по ДП 60/2014г. протокол за
вземане на образци за сравнителен материал от 26.02.2014г., следва да се
приеме за доказан фактът за отклонение от проверка за алкохол. Приел е, че
ответникът е отказал да се подложи на урологично изследване, както и че
след като ответникът е напуснал местопроизшествието, което е установено с
влязла в сила присъда, очевидно не е било възможно да му се вземе проба
непосредствено след инцидента, като опровергаване на вината би било в
противоречие с нормата на чл.300 ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С влязло в сила споразумение по НОХД 6618/2016г. на ВРС е прието, че
подсъдимият В. В. П. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б.А, пр.2, вр. с
4
чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 НК за това, че на 23.02.2014г. в гр. Варна, при
управление на л.а. ** с ДК №*****, нарушил правилата за движение: чл.20,
ал.2, изр.2 ЗДвП, вследствие на което причинил средна телесна повреда на
Илко Петров Петров, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на
долния ляв крайник, за период от около 3-4 месеца, обусловено от разкъсване
на четириглавия мускул на лявото бедро, като деецът е избягал от
местопроизшествието.
От материалите по ДП 60/2014г. е видно, че след образуването му на
24.02.2014г., то е водено дълъг период срещу неизвестен извършител. В. В. П.
е привлечен като обвиняем за престъплението по чл.343 НК с постановление
от 26.11.2015г. /л.432/
Към материалите по ДП 60/2014г. са приложени преписи от материали
по друго ДП - 82/2014г., от които е видно следното: на 26.02.2014г. е съставен
протокол за вземане на образци на сравнително изследване /л.251/, съобразно
който свидетелят В. В. П. е отказал да предостави „удорологични“ проби. С
прокурорско постановление от 07.05.2014г. /л.231/ по ДП 82/2014г. е
прекратено образувано досъдебно производство за престъпление – отнемане
на чужда движима вещ – МПС ** Х3 ДК №*****, на 22.02.2014г. от
владението на В. В. П. , образувано след подаден сигнал на 112 на
23.02.2014г. около 0:50ч. от св. Пенев. В постановлението е констатирано, че
разследването е установило, че към момента на сигнала, автомобилът е бил
владян от самия Пенев.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, приложим към процесното
правоотношение с оглед момента на настъпване на ПТП – 23.02.2014г.,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното
обезщетение, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие
застрахованият виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог.
По делото не е спорно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца
5
и ответника, осъщественото и установено с влязло в сила споразумение
транспортно престъпление от ответника, в резултат на което са
причинени вреди, които застрахователят е репарирал, като е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение на увредения.
Спорен въпрос във въззивното производство, с оглед наведените в
жалбата оплаквания, е следва ли с оглед събраните по делото доказателства,
да се приеме, че ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
По така очертания предмет на спора, съставът на въззивния съд намира
следното:
От описания от първоинстанционния съд протокол за вземане на
образци за сравнителен материал от 26.02.2014г. не би могъл да се направи
извод за отклоняване на ответника от проверка за алкохол доколкото от
гореизложената фактическа обстановка се установи, че този протокол е
съставен по досъдебното производство, образувано по сигнал на Венцислав
Пенев за отнемане владението на процесния автомобил негова собственост,
като протоколът е съставен във връзка с необходимост от сравняване с
одорологична следа от автомобила. Респективно, въпреки допуснатата
правописна грешка в протокола, е поискано от Венцислав Пенев да
предостави одорологични образци за сравнително изследване и той е отказал
да предостави такива, а не да се подложи на урологично изследване.
Независимо от горното, съдебният състав съобразява следното: С
определение №274/27.04.2017г. по т.д. №2628/2016г. на ВКС, II т.о., е
допуснато касационно обжалване по въпроса относно наличие на основание
за ангажиране на регресната отговорност спрямо застрахователя по
задължителна застраховка ГО на водач на МПС, когато последният е избягал
от местопрестъплението, като е осъществил престъпен състав на чл.343 НК,
което е установено с влязла в сила присъда, или приравнен на такава по
последици съдебен акт и кога може да се приеме, че това деяние представлява
отклонение от проверка за алкохол, с оглед приложението на чл.274, ал.1, т.1,
предл.3 КЗ. С постановеното по същото дело решение №195/09.11.2017г., чрез
препращане към решение №152/05.11.2014г. по т.д. №2080/2013г. на ВКС, I
т.о., е възприето, че бягството от местопроизшествието е категорично
установено, ако е налице влязла в сила присъда, или друг акт с последиците
6
на влязла в сила присъда. Разяснено е, че достатъчна е констатацията за това,
че на местопроизшествието не се намира причинителя на ПТП, въпреки
задължението му да изчака контролните органи, за да бъде установен този
факт. Този извод се налага от установеното правило на чл.123, ал.1, б. „б”
ЗДвП и чл.201 ППЗДвП, указващи императивно задължението на водача,
причинил ПТП, при което има пострадали лица, да остане на
местопроизшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
МВР. Императивно заложено е и в чл.8 на Наредба №1-167 от 24.10.2002г. за
условията и реда на взаимодействието между органите на МВР и
застрахователните компании е правилото за задължителната проверка за
алкохол и други упойващи вещества с технически средства, която органите на
МВР осъществяват по отношение участниците в ПТП, като резултатът от тази
проверка, също така задължително, с оглед нормативно установеното
съдържание на протокола, се отразява в него. Императивният регламент на
тези правоотношения води до извод за наличие предпоставките по чл.274,
ал.1, пр. посл. КЗ, когато не са налице обстоятелства, изключващи вината.
Съставът на въззивния съд споделя така цитираната съдебна практика
на ВКС. В процесния случай именно с влязло в сила споразумение в
наказателното производство, е установено и в настоящото производство на
осн. чл.300 ГПК, че деецът – ответник, виновно е избягал от
местопроизшествието, което е елемент от престъпния състав. За пълнота
следва да се посочи, че въведената от него в отговора на исковата молба теза,
че е напуснал местопроизшествието поради съмнения за получена телесна
повреда и търсене на медицинска помощ с оглед факта, че дишането му е
било силно затруднено, по категоричен начин се опровергава и от описаната
по-горе фактическа обстановка, установена от присъединените материали по
ДП 60/2014г., в което са приложени и материали по ДП - 82/2014г.
Последните налагат извод, че след като е напуснал местопроизшествието,
ответникът е предприел действия по подаване на сигнал, че автомобилът му е
откраднат, осъществявайки обаждане на 112, твърдейки, че се намира в дома
си. Тези обстоятелства се установяват и от подписания от ответника протокол
за разпита му, находящ се на л.73 от ДП 60/2014г., който съставлява частен
документ, удостоверяващ неизгодни за него факти. Т.е., той не е признал
участие в ПТП към датата на осъществяването му и не е потърсил в тази
7
връзка медицинска помощ. След провеждане на съответните действия по
разследването по двете досъдебни производства, ответникът е привлечен като
обвиняем за престъплението едва през м. ноември 2015г., т.е. твърде дълъг
период след причиняване на ПТП.
Бягството от произшествието и неустановяването поради тази причина
в дълъг период на дееца, са обстоятелства, които сами по себе си изключват
възможността ответникът да бъде поканен за проверка за алкохол, която се
извършва в изключително кратки срокове след ПТП съобразно действалата
към него момент Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол, или друго упойващо вещество от водачите на МПС
/отм./.
С оглед гореизложеното, съдът намира за установени всички изискуеми
положителни предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на
ответника В. В. П. . Предявеният иск е основателен и доказан по размер и
следва да бъде уважен.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените
доказателства, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
сторените пред настоящата инстанция разноски в размер от 200лв. за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1624/26.03.2020г., постановено по гр.д.
№13838/2019г. по описа на Районен съд - Варна, 46 съдебен състав.
ОСЪЖДА В. В. П. , ЕГН ********** с адрес ******, да заплати на ЗК
„Лев Инс" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
8
София, бул. „Черни връх" № 51Д, сумата от 200лв. /двеста лева/,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9