Решение по дело №58/2021 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. Харманли  05.ІV.2021г.

 

Районен съд Харманли в открито съдебно заседание на девети март,  две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

                                                                        

  

Производството е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от Закона за админист-ративните нарушения и наказания .

 

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателя А.Г.А. ЕГН ********** от гр. Хар-манли, обжалва Наказателно постановление № 271-944 от 27.Х.2020г. на Началник на РУ Харманли при ОД МВР Хасково, като го счита за неправилно, незаконосъобразно,  необосновано и немотивирано.

Моли съда да постанови решение за отмяна изцяло на наказателното поста-новление.

 

В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован, се явява и  предс-тавлява се от адв. Г.Славова при АК Хасково. Поддържа се изцяло депозираната жалба.

Административно наказващия орган-Началник РУ Харманли, редовно при-зован не се представлява.

Районна прокуратура гр. Харманли – редовно призована не изпраща предс-тавител и не вземат становище по жалбата.

 

Факти от съдебното дирене.

С Наказателно постановление № 271-944 от 27.Х.2020г. на Началник РУ Харманли,  издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение сер.АА № 271-944 бл. № 529337 от 15.Х.2020г. на А.Г.А. ***, на основание чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, е наложено адми-нистративно наказание “Глоба” в размер на 2 000лв.  за това, че :

“На 15.Х.2020г. около 22.30ч. – при проверка на сигнал на ул.“ …“ …  в гр. Харманли посочва на оператор ЕЕН 112, че две лица се бият. При извърше-ната проверка се оказа, че сигнала е неверен.

с което е нарушил чл. 28 ал.1 от ЗНССПЕЕН.” .

 

В Акт за установяване на административно нарушение сер.АА № 271-944 бл. № 529337 от 15.Х.2020г. са отразени идентични обстоятелства .

 

В хода на настоящото производство,в качеството на свидетел се разпита ха К.И.П. - актосъставител и Р.Г.Р. - свидетел по акта – служител при РУ Харманли.

От показанията на разпитаните свидетели се установяват обстоятелствата, подробно описани в съставения от св. П. акт за установяване на административно нарушение.

По искане на процесуалния представител бе допусната и разпитана в ка-чеството на свидетел Ф. В. Х. - съжителстваща на семейни нача-ла със сина на жалбоподателя А.. В показанията си свидетелката заявява, че въп-росната вечер между А. и зет му е възникнал скандал, който е прераснал в сби-ване. Именно по тази причина той позвънил на тел.112.

 

Правни съображения.

Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 29.І. 2021г., като жалбата е депозирана пред РС Харманли на 04.ІІ.2021г. , като е входирана под № 261193/ 04.ІІ.2021г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.

От представената и приобщена като доказателство по делото администра-тивно наказателна преписка  според съда може да се направил обоснован извод, че как-то процесното Наказателно постановление, така и предхождащия го АУАН са съставе-ни от компетентни длъжности лица , за което не се спори по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

За да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на жалбата съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказате-лен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено администра-тивно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

Актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързва-ща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съ-да, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е из-вършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на адми-нистративно наказателното преследване.

Разпоредбата на чл.28 ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 въвежда изрична забрана за определено поведение на гражданите при и повод използването на ЕЕН 112, диферен-цирано в три различни и самостоятелни проявни форми, а именно: - ползване на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пус-кане на предварително записани съобщения, както и предаване на неверни и заблужда-ващи съобщения и сигнали за помощ. Нарушаването на тази забрана в първата от горе-посочените хипотези, е изрично инкриминирано като самостоятелно административно нарушение в разпоредбата на чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 с предвидено наказание глоба в размер от 200 лв. до 1000 лв. Нарушаването на забраната в третата от горепосочените хипотези, също е изрично инкриминирано като самостоятелно административно нару-шение, но в разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, с предвидено наказание „Глоба“ в размер от 2000лв. до 5000лв., както и в чл.38 ал.2, когато са ангажирани орга-ните на реда.

В конкретния случай и видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление, при ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя, наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, както при съставянето на АУАН, по смисъла на чл. 42 от ЗАНН, така и при съставянето на НП. Несъобразява-нето с материалните норми при издаване на НП обуславят не законосъобразност на последното и в процесуален аспект, доколкото са в разрез с изискванията на чл. 57 ал.1 от ЗАНН за изчерпателно, точно и недвусмислено описание на  нарушението със съот-ветните му обективни и субективни признаци, надлежното им описание.

С оглед казаното по-горе настоящия състав на съда счита, че нито в акта, нито в наказателното постановление са изложени фактически обстоятелства около кон-статираното нарушение, в нарушение на изискването на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Съдът счита, че дословно е възпроизведен текста на нарушената законова разпоредба, без обаче да има конкретно описание в какво се състоят посочените като неверни данни, предадени чрез телефонното обаждане, като релевантно е съдържание-то на самото съобщение, а не авторството на лицето, което ги подава, доколкото зако-нът не поставя изискване лицето да се идентифицира с имената си или с други индиви-дуализиращи самоличността му белези. Липсата на описание на конкретните обстоя-телства е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на за-щита на наказаното лице, тъй като то не е в състояние да разбере срещу какво точно, визирано в наказателното постановление, следва да се защитава.

Така изложеното съдържание на подадения сигнал за неверни или заблуж-даващи данни не възвежда конкретика в какво се изразяват неверните или заблуждава-щи сигнали, а още повече при липса на изрично посочени отправени думи -неверни данни, не би могло да се направи извод доколко описаното нарушение е вярно. Тези неясноти ограничават преценката, която съдът като въззивна инстанция следва да нап-рави, а именно: - дали подаденото съобщение съдържа невярна и заблуждаваща инфор-мация, като на практика в случая я правят невъзможна или АУАН и НП не притежават необходимото съдържание относно установеното деяние като конкретно поведение на извършителя, индивидуализирано в изпълнителната си форма и с конкретните си съста-вомерни елементи, съответстващи на фактическия състав на словесно описаното дея-ние, чиято правна квалификация изпълва материално-правната норма на чл.28 ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.  Липсват конкретни твърдения за осъществени обективни елементи, които са съставомерни признаци от обективната страна на състава на административна-та норма, която е нарушена, а именно в този смисъл единствено се преценява законода-телното изискване за точно описание на нарушението.

Административно наказващия орган е посочил датата и мястото на извърш-ване на нарушението, но не е посочил конкретно и точно какво е извършил нарушите-ля, което да бъде преценявано като подаване на неверни или заблуждаващи данни на тел. 112. Непосочването на обективните белези на извършеното деяние, вменено като административно нарушение, представлява съществено нарушение във формата на НП и е достатъчно самостоятелно основание обжалваното НП да бъде отменено. В този смисъл, за да е наясно съдът какво точно следва да установява и да прецени доказа-телствата по делото, следва да е ясно какво е приел за неверен и заблуждаващ сигнал АНО. Описание в тази насока с нужната пълнота и яснота обаче липсва. В този смисъл е нарушено правото на защита, а от друга страна се препятства и съдебната проверка на НП, доколкото съдът е ограничен във възможността да направи преценка за какво нару-шение е наложено наказанието, респ. дали е наложено законосъобразно.

Предвид санкционния характер на производството, описанието на наруше-нието не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, или от съб-раните пред съда доказателства, а извеждането на обективните и субективни признаци на нарушението следва да стане единствено въз основа на констатациите, обективирани в АУАН и НП.

Според състава на съда ,така констатираните нарушения на материалния закон са от категорията на съществените, тъй като ограничават пряко правото на защи-та на жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере колко на брой и какви конкретни по вид нарушения са му вменени като извършени, съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем. От друга страна правят невъзможна и съдебната преценка за точните параметри на предмета на доказване, съответно подлежащите на доказване обстоятелства, релевантните за тях доказателства и достоверността на самите доказателства. При така изложените съображения, обжалваното наказателно постанов-ление следва да бъде отменено изцяло, без разглеждане на спора по същество.

 

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата чл. 63 ал.3 от ЗАНН ( ДВ бр. 94 от 2019г.), на жалбоподателя следва де се присъдят разноски по делото – 400лв. – заплатен адвокатски хонорар. 

 

Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 271-944 от 27.Х.2020г. на Началник РУ Харманли,  издадено въз основа на Акт за уста-новяване на административно нарушение сер.АА № 271-944 бл. № 529337 от 15.Х. 2020г., с което на А.Г.А. ЕГН ********** ***, на осно-вание чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2 000лв.  за това, че :

“На 15.Х.2020г. около 22.30ч. – при проверка на сигнал на ул.“ ..“ …  в гр. Харманли посочва на оператор ЕЕН 112, че две лица се бият. При извърше-ната проверка се оказа, че сигнала е неверен.

с което е нарушил чл. 28 ал.1 от ЗНССПЕЕН.”.

 

 

ОСЪЖДА  ОД МВР Хасково, да заплати на А.Г.А. ***, разноски по делото в размер на 400лв.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съ-общението за произнасянето му пред Административен съд-Хасково по реда  на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.

 

 

 

                                                                                                Районен съдия: