№ 576
гр. Благоевград, 23.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500511 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 3609/14.02.2024г.,
подадена от К. К., чрез адв. Г. Ю., против Решение №6/04.01.2024 г. по гр.д.
№1015/22 г. по описа на РС-Благоевград.
Сочи се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Изтъкват се подробни съображения в тази насока. С депозираната жалба се
правят доводи за неяснота в постановеното решение, относно
обстоятелството по кой иск се е произнесъл съда, кой иск отхвърля и кой
уважава – главния или евентуалния.
Сочи се, че не са обсъдени представените и приети множество писмени
доказателствата, а друга част от тях са неправилно обсъдени. Заявено е и
общо твърдение, че крайните изводи на съда са неправилни, а в една част са
основани на предположения. В жалбата се поддържат твърдения, че липсата
на анализ на събраните доказателства, а само формалното посочване на
събраните такива, представлява процесуално нарушение, довело до
неправилно установяване на фактите по делото. Изтъква се, че вината за
липсата на здрава и трайна връзка между ищеца и детето му се носи от
ответницата. Навеждат се и подробни съображения във връзка с
„родителското отчуждение“, както и че не е съобразен интереса на детето.
Оспорва се определеният режим на лични контакти на бащата с детето, като
1
се определя за рестриктивен и отчуждаващ детето и бащата и застрашаващ
връзката между тях.
Изтъква се като процесуално нарушение липсата на обсъждане на оспорено
от страната заключение и неуважаване на искането й за допускане на нова
експертиза. Възразява се по доводите на съда за липса на основание за
изменение на обстоятелствата, въз основа на които да се предостави
упражняването на родителските права на бащата. Като такива се твърди
неизпълнение на ново възникналото задължението на другия родител да
спазва мерките на лични контакти на детето с бащата и демонстриране от
майката на отчуждаващо отношение и поведение.
При поддържане на оплаквания в горната насока се иска отмяна на
обжалването решение и постановяване на ново, с което предявеният иск за
предоставяне на родителските права на въззивника се уважи, а при
евентуалност да се уважи предявения от него иск относно изменение на
режима на лични контакти с детето по предложения от тази страна вариант.
Правят се доказателствени искания – за допускане на повторна съдебно –
психологическа е психиатрична експертиза, която да отговори на вече
поставените въпроси, както и на допълнително формулирани във възивната
жалба. Иска се приемане на като писмени доказателства на 1 бр. молба до Б.,
ЦУ и 1 бр.жалба до РП Благоевград, и двете, подадени от лицето Г.Б.. Тези
доказателствени искания се правят с твърдението, че същите са останали
несъбрани, поради допуснати от първоинстанционният съд процесуални
нарушения, с отказа да бъдат уважени.
Иска се допускане събиране на гласни доказателства – на още един
свидетел при режим на довеждане Г.Б., за който се твърди, че ще установява
факти, относими към установяване на родителските качества на въззиваемата
страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, в който се оспорват изтъкнатите от жалбоподателя доводи.
Като неоснователни се определят оплакванията относно неяснотата по кой
иск се е произнесъл съда. Изтъква се, че съдът е кредитирал доказателствата
като е съобразил интересите на детето, като се оспорват твърденията на
въззивника за наличието на вина от въззиваемата страна за влошените
отношения между детето и бащата. Оспорват се оплакванията във въззивната
2
жалба относно събраните доказателства и тяхното анализиране при
извеждане а фактическата обстановка. Поддържа се, че не е налице
родителско отчуждение, а невъзможност на въззивника да осъществи
адекватна комуникации със сина си. Изтъква се, че постановеният режим на
лични контакти е съобразен с конкретно установеното и с оглед охраняване
интересите на детето.
При възражения в горната насока се иска отхвърляне на жалбата като
неоснователна и потвърждаване на постановеното решение.
Оспорва се наличието на някое от основанията по чл.266 ГПК за допускане на
нови доказателства. Като неоснователно се определя искането за допускане
на нова експертиза. Използваните то вещите лица методи на изследване и
издирваната симптоматика се изтъква, че е въпрос на специални знания, като
е недопустимо страните или съдът да дават указания в тази насока.
Исканите писмени доказателства се определят като неосносими към
предмета на спора, но при евентуалното им приемане се оспорват верността
им, но доколкото се касае до частни документи не се налага откриване на
производство по оспорването им. Като неоснователно се определян и
искането за събиране на гласни доказателства чрез разпит като свидетел на
Г.Б., за който се сочи, че е във влошени отношения с въззиваемата страна по
повод подавани от това лице неоснователни сигнали. При евентуално
уважаване на това доказателствено искане се иска приемане като
доказателства на жалбите от това лице срещу въззиваемата страна, както и да
се изискат съответните справки образувани си са преписки или досъдебни
производство срещу това лице, с какъв предмет и на какъв етап са.
Настоящият съдебен състав, след съвкупна преценка на материалите по
делото и становищата на страните, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, като същата отговаря на изискванията за
редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по
връчване на препис от жалбата на въззиваемата страна, която не е
представила становище.
Ето защо делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните.
3
По доказателствените искания на страните:
Доколкото във въззивната жалба въззивника поддържа и обосновава като
основно оплакване необоснованост и неправилност на направените от
пръвоинстанцинният съд фактически изводи, касаещи установяване на факти
и обстоятелства, за които се твърди, че са съществени за предмета на
доказване и представляващи част от фактическия състав на заявеното спорно
право, съдът намира,че следва да допусне изготвянето на нова тройна
експертиза. В съдебното заседание, в което е приета комплексната съдебно –
психологическа и психиатрична експертиза, жалбоподателят я е оспорил и
поискал назначаване на нова такава. На основание направеното изрично
оспорване от страна на приетата експертиза и с оглед задължителните
указания на ВКС по тълкуването и приложението на закона, дадени с ТР
№1/2013г по т.д. №1/2013г - т.3 във връзка с това, че при обосновано
оплакване за погрешно установяване на факти по делото и необоснованост на
решението въззивният съд дължи служебно събиране на доказателства , сред
които е съдебната експертиза, оглед на вещи или освидетелстване на лица,
мотивират настоящия състав да допусне изготвянето на нова експертна
оценка. По делото е налично оплакване от въззивника, че делото е останало
неизяснено по отношение на основния факт на доказване дали по отношение
на детето на страните се наблюдава родителско отчуждение, както и
обстоятелствата относно възникването и развитието му. Касае се до спор
относно родителските права, в която хипотеза и по арг. на т.1от цитираното
ТР съдът е длъжен и служебно, при липса н изрично оплакване от някоя от
страните и см да събере доказателства в защита или подкрепа на правно
релевантни факти. Ето защо, в случая, предвид представените доказателства,
приетата и оспорена в същото заседание експертиза от една от страните, че
именно, въпросите, предмет на тази експертиза са останали неизяснени,
поради което следва да допусне изготвянето на нова, но не еднолична, а
тройна такава. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.201 ГПК
съдът не е допуснал допълнителна еднолична такава, предвид липсата на
основания за това.
Ето защо и с оглед задължителното тълкуване на закона от ВКС с ТР №
1/2013г на ОСГТК- т.1 и т.3 съдът намира,че по делото следва да бъде
назначена посочената експертиза, за сметка на жалбоподателя, като се
4
допусне изготвянето на тройна такава в състав от три вещи лица със
специални знания, които е достатъчно да бъдат в областта на психологията
/арг. чл.59, ал.6, изреч.последно от СК/, а именно вещите лица от списъка към
ОС Благоевград – Б.М.Н., Д.С.А. и С.С.М..Вещите лица следва да отговорят
на въпросите ,предмет на приетата вече експертиза, на допълнително
развитите такива от въззивника във възивната жалба, както и на следните
такива: налице ли е родителско отчуждение, какви са симптомите, които го
характеризират по отношение на детето Г., каква е степента на това
отчуждение, какви са причините за настъпването му, каква е прогнозата за
развитието на отчуждението, да посочат подходящите и предлаганите от
българската социална система в такива случаи мерки за преодоляване на това
отчуждение, какво да е времето /продължителността/ на прилагане на тези
марки, какъв е родителския капацитет на всеки от родителите, каква е
готовността на всеки от родителите за приложимост на мерките, каква е
степента на осъзнатост на родителите по отношение вредните за детето
последици в случай на наличие на родителско отчуждение, какво е
поведението на всеки от родителите – за активно съдействие или
противопоставяне за преодоляване на родителското отчуждение и съответно
за прилагане на мерки за преустановяването му.
Останалите доказателствени искания на въззивника – за приемане на
писмени доказателства и събиране на гласни такива следва да се оставят без
уважение. Не е допуснато от първоинстанционният съд процесуално
нарушение с отказа от допускането им. Не е налице процесуално основание в
нито една от хипотезите на чл.266, ал.2, т.1 или т.2 или ал.3 ГПК за
допускане. Фактите и обстоятелствата, за които се иска събиране на
допълнителни писмени и гласни доказателства се сочат, че е за установяване
на качеството на изпълнение от вззиваемата страна на работата й в
професионалната й сфера, а не за родителските й качества. Отделно от това и
двете страни признават факта, че поискания свидетел е във влошени
отношения с въззиваемата страна по повод на което са подавали взаимно
сигнали в различни институции. Ето защо поисканите гласни и писмени
доказателства следва да се счетат за неотносими към предмета на доказване и
като такива не следва да се допускат.
На основание чл.15, ал.6 вр. с чл.10 и сл. Закона за закрила на детето следва
да се призове за участие и ДСП, отдел Закрила на детето по „настоящия“ по
5
см. на §1, т.15 от ДР на ЗЗДетето адрес на детето – Благоевград. От
социалната служба да се изиска представяне на нов актуален социален
доклад, в който да се изследват актуалните данни за детето и средата му, да се
отрази информация ползвани ли са от родителите и детето социални услуги
след последно представения доклад, настъпили ли са промени в отношенията
между родителите и детето в резултат на ползването им, както и дали са
налице промени в отношенията между страните и детето след последно
представения социален доклад.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА въззивна жалба с вх.№ 3609/14.02.2024г., подадена от К.
К., чрез адв. Г. Ю., против Решение №6/04.01.2024 г. по гр.д.№1015/22 г. по
описа на РС-Благоевград.
ДОКЛАДВА въззивната жалба, ведно с отговора на въззиваемата страна.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА тройно съдебно – психологическа експертиза,
изпълнима от вещи лица със специалност в областта на психологията, които
да отговорят на поставените от страните въпроси пред първата инстанция,
допълнително развитите такива от въззивника във въззивната жалба, както и
на следните въпроси: налице ли е родителско отчуждение, какви са
симптомите, които го характеризират по отношение на детето Г., каква е
степента на това отчуждение, какви са причините за настъпването му, каква е
прогнозата за развитието на отчуждението, да посочат подходящите и
предлаганите от българската социална система в такива случаи мерки за
преодоляване на това отчуждение, какво да е времето /продължителността/ на
прилагане на тези марки, какъв е родителския капацитет на всеки от
родителите, каква е готовността на всеки от родителите за приложимост на
мерките, каква е степента на осъзнатост на родителите по отношение
вредните за детето последици в случай на наличие на родителско отчуждение,
какво е поведението на всеки от родителите – за активно съдействие или
противопоставяне за преодоляване на родителското отчуждение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит /първоначален/ за изготвяне на експертизата в размер на
900лв, вносими от въззивника в 1-седмичен срок от съобщението, като указва
6
на страната, че при липса на доказателства за внесен депозит в указания срок
съдът ще приключи делото без събиране на експертизата и при наличните
доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица, които да участват в състава на тройната
експертиза - Б.М.Н., Д.С.А. и С.С.М., които да се призоват след доказателства
за внесен от жалбоподателя депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за допускане
събиране на гласни доказателства чрез разпит на Г.Б. като свидетел и за
приемане на писмени доказателства – 1 бр. молба до Б., ЦУ и 1 бр.жалба до
РП Благоевград, и двете, подадени от лицето Г.Б.
Препис от отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемата страна
- да се връчи на жалбоподателя.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.07.2024г. от 9 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се
връчи препис от определението.
Да се призоват ДСП, отдел Закрила на детето Благоевград, от която служба
да се изиска нов социален доклад, в който се отразят актуални данни за
детето и страните, да се посочи информация ползвани ли са от родителите и
детето социални услуги след последно представения доклад, настъпили ли са
промени в отношенията между тях в резултат на ползването им, както и дали
са налице промени в отношенията между страните и детето след последно
представения социален доклад.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7