№ 246
гр. Троян, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20224340100154 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
Съдът е сезиран с искова молба от М. С. Б. от гр.Троян, обл.Ловешка, с която са предявени в условята
на евентуалност два иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
*****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от **** - изпълнителен директор и *** –
прокурист.
Ищецът твърди, че на 18.05.2007г. е сключил договор за кредит 1769/R/2007 г.,
обезпечен с ипотека, с «Банка Пиреос България» АД, по силата на който получил кредит в
размер на 43 460.00 евро.
Ищецът твърди, че на 23.08.2019 г. той изцяло предсрочно погасил кредита със сумата
от 6 640.27 евро, от които 6 612.03 евро за погасяване на главница и 28.24 евро - за
погасяване на текуща възнаградителна лихва.
В ИМ се сочи, че във връзка с договора за кредит било образувано гр.д. №
21149/2017г. по описа на Софийски районен съд / възз. гр. д. 6275/2020 по описа на
Софийски градски съд, приключило с влязло в законна сила решение. В мотивите на
съдебното решение е прието, че разпоредбите на чл. 14, ал. 3 изречение второ и на ал. 4 от
процесия договор са нищожни и не следва да се прилагат при определянето на годишния
лихвен процент по договора. Следователно годишният лихвен процент следвало да се
определя като сбор от тримесечния ЮРИБОР плюс твърда надбавка от 3.8%, а банката е
прилагала ГЛП в размер на 6.30 %.
С исковата молба са предявени в условята на евентуалност два иска с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, *****, както следва: Главен иск за
връщане на сумата 2 459.56 евро, получени от „Банка Пиреос България" АД (праводател на
„Юробанк България" АД) без правно основание, която сума представлява главница по
1
кредит, за която ищецът твърди, че е недължимо платена при пълното предсрочно
погасяване на задължението на 23.08.2019г. Ищецът счита, че неправилно е формиран ГЛП
поради прилагане на неравноправни клаузи от договора за кредит.
Евентуалният иск по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е за връщане на същата сума от 2
459,56 евро, като получена без правно основание поради прилагане на неравноправни
клаузи от договор за кредит, но представляваща възнаградителни лихви, недължимо
платени от ищеца в периода 29.12.2007г. - 27.03.2012г.
Ищецът сочи, че вземанията не са погасени по давност, тъй като до момента не са
прогласени за нищожни клаузите, въз основа на които са събирани сумите.
Ищецът прави искане да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата
2 459.56 евро, представляваща разлика между заплатената от ищеца главница през август
2019г. и действително дължимата остатъчна главница. В условията на евентуалност прави
искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 2 459.56 евро, представляваща
получени без основание възнаградителни лихви за периода 29.12.2007г.-27.03.2012г.
Ищецът претендира присъждане на законна лихва върху сумата от датата на завеждане на
иска до окончателното й изплащане, както и присъждане на направените в производството
разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответното дружество е представило писмен
отговор чрез своя пълномощник юрисконсулт А. Б. Ч., в който е взето становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Ответникът изцяло оспорва исковете, предявени в условията на евентуалност, както
по основание, така и по размер.
В отговора на ИМ е изложено, че в изпълнение на съдебното решение по възз. гр. д.
6275/2020 по описа на Софийски градски съд през 2021 г. банката - ответник е възстановила
сумата от 5 155.18 евро, представляваща разликата между събраната от банката сума за
възнаградителна лихва за периода 28.03.2012г. - 28.03.2017г. - исковия период по
приключилото дело. Посочено е, че за след исковия период от 29.04.2017г. до датата на
пълното предсрочно погасяване, банката-ответник е приложила в банковата система лихвен
процент ЗМ Юрибор +3.8% за целия период на изпълнение на договора. Твърди се, че
страните са постигнали съгласие относно сумата на лихвите, заплатени в повече от
дължимите и съгласието им е обективирано в спогодба, подписана на 07.12.2021г. Страните
са се съгласили, че надвзетите лихви за периода от 29.04.2017 до 23.08.2019г. възлизат на
1081.29 евро или 2 114.82 лева (по фиксинг на БНБ) и сумата в лева е била преведена на
ищеца.
Ответникът излага, че страните не са постигнали съгласие относно размера на
главницата, която ищецът е следвало да погаси към датата на пълното предсрочно
погасяване, дали има недължимо платена част от нея и в какъв размер, откъдето произтича и
спорът по настоящото дело.
Ответникът излага становище, че към датата на предсрочно погасяване на
задължението по процесния договор няма недължимо платена част от главницата и никаква
част от нея не подлежи на връщане.
В отговора на ИМ е релевирано възражение за прихващане на сумата 2 371.87 евро,
2
представляваща изискуемо банково вземане за падежирала, но непогасена главница. В
условията на евентуалност е направено възражение за прихващане на банково вземане за
падежирала главница, възникнало до 23.08.2019 (датата на пълното предсрочно погасяване) вследствие на
възстановяването на първоначалния погасителен план по кредита, в размер на 2 371.87 евро, срещу вземанията на
ищеца по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, които евентуално биха били уважени, както по главния, така и по евентуалния иск.
В отговора се твърди, че с двете извършените връщания на надвзети лихви и с промяната
на погасителния план към такъв с лихвен процент ЗМ Euribor + 3.8 %, банката-ответник е
изпълнила изцяло дължимото от нея поведение във връзка с влязлото в сила съдебно
решение, а главницата, платена при предсрочното погасяване на кредита, е дължимо
платена.
Ответникът оспорва твърденията за надвзети лихви при прилагане на
неравноправните клаузи от договора за периода 19.12.2007-27.03.2012г. да са в
претендирания размер от 2 459.56 евро. Позовава се на изтекла 5-годишна давност.
В отговора е направено искане да бъдат отхвърлени предявените в условията на евентуалност искове като
неоснователни и недоказани, като претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът М. Б. не се явява, представлява се от пълномощника си
адв.Р. И. от САК, която поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло,
като бъдат присъдени на ищеца направените разноски в производството съгласно списък по
чл.80 ГПК. В представена по делото писмена молба адв.И. е развила подробно своите доводи
и правни аргументи в подкрепа на искането за уважаване на претенцията.
За ответното дружество не се явява законен представител, предстявлява се от
юрисконсулт А. Ч., която оспорва исковата претенция и моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено
следното:
По делото не се спори между страните, че разпоредбите на чл. 14, ал. 3 изречение
второ и на ал. 4 от договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1769/R/2007г., сключен на
18.05.2007г., са нищожни и не следва да се прилагат при определянето на годишния лихвен
процент по договора, като банката е прилагала ГЛП в размер на 6.30 %, вместо ГПЛ,
представляващ сбор от тримесечния ЮРИБОР плюс твърда надбавка от 3.8%.
Спорът между страните е какъв е размерът на главницата по процесния договор за
кредит, която ищецът е следвало да погаси към датата на пълното предсрочно погасяване,
има ли недължимо платена част от нея и ако има, в какъв размер е.
От представеното решение от 11.03.2021г., постановено по възз. гр. д. 6275/2020 по
описа на Софийски градски съд се установява, че по предявен иск с правно основание чр.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД от ищеца М. Б. срещу ответната „Юробанк България“ АД-универсален
правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, е отменено първоинстанционното
решение на СРС, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 4 093.13 лв., платени
без основание суми в периода 28.03.2012 г. – 28.03.2017г. по договор за кредит, обезпечен с
3
ипотека № 1769/R/2007г. от 18.05.2007г. В диспозитива на решението е посочено, че
първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата 242.71 евро, заплатени без основание суми в периода 28.03.2012 г.
– 28.03.2017г.
По искане на ищеца е допусната съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
ССчЕ, чиито заключения съдът кредитира като обосновани и изготвени от специалист,
притежаващ съответната компетентност.
От заключенията, приети и неоспорени от страните, се установява, че общият размер
на предоставения кредит по договора, сключен между страните, е 43 460 евро.
Задължението по договора е погасено предсрочно на 23.08.2019г. Общата заплатена сума от
М. Б. за целия период на действие на договора е 74 416.42 евро, които са внесени реално от
ищеца. Върната сума от банката на ищеца е в общ размер 7 055.81 евро, като по този начин
заплатената от ищеца сума е в общ размер 67 360.61 евро, от които 43 460.00 евро за
главница и 23 900.61 евро за възнаградителна лихва.
В допълнителното заключение е посочено, че върната сума от банката на ищеца е в
общ размер 6 236.47 евро, като е допусната грешка при посочване размера 7 055.81 евро с
уточнение, че сума от 819.34 евро е взета два пъти.
Сумата от 6 236.47 евро е формирана от сбора на сумата 819.34 евро-надплатена сума
по договора, сумата 4 335.84 евро-възстановена сума въз основа на съдебно решение по
в.гр.д. № 6275/2020 на СГС, представляваща разликата между събраната от банката сума за
възнаградителна лихва за исковия период от 28.03.2012г.-28.03.217г. и сумата 1 081.29 евро -
съгласно спогодба между страните относно надвзети лихви за периода от 29.04.2017г. до
23.08.2019г.
Вещото лице е изготвило погасителен план от датата на сключване на договора до
окончателното му погасяване, със задача ГЛП да бъде изчислен по формулата стойността на
тримесечния Euribor + твърда надбавка в размер на 3.8 %. При тези изчисления, към датата
на предсрочно погасяване 23.08.2019г. размерът на остатъчната главница е 4 240.16 евро.
При предсрочното погасяване заплатената от ищеца сума за главница е 6 612.03 евро.
Разликата между двете суми е 2 371.87 евро.
При тези изчисления размерът на възнаградителната лихва за периода от 29.12.2007г.
до 27.03.2012г. е 10 660.16 евро. За периода от 29.12.2007г. до 27.03.2012г. заплатената от
ищеца сума за възнаградителна лихва е 13 490.47 евро. Разликата между двете суми е
2 830.31 евро.
Към датата на пълното предсрочно погасяване има разлика в размера на главницата
при падежирали вноски по прилагания от банката погасителен план и по погасителен план с
тримесечния Euribor + твърда надбавка в размер на 3.8 %, като при първия размерът е
5 663.32 евро, а при втория 8 005.19 евро. Разликата от 2 371.87 евро се явява падежирала
главница, която е следвало да бъде погасена, ако е действал погасителен план с лихвен
процент тримесечния Euribor + твърда надбавка в размер на 3.8 %.
4
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Претенцията на ищеца е за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата
2 459.56 евро, представляваща разлика между заплатената от ищеца главница през август
2019г. и действително дължимата остатъчна главница, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е моментът на получаване
на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание. Началната
липса на основание за преминаването на облага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден
юридически факт за получаването на определена имуществена облага.
По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице основание за
получаване на сумата, респективно за нейното задържане.
Настоящият състав счита, че ищецът доказа плащането на сумата 2 371.87 евро,
представляваща разлика между заплатената от ищеца главница през август 2019г. при
предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит и действително дължимата
остатъчна главница, ако банката-ответник бе приложила ГПЛ тримесечния Euribor + твърда
надбавка в размер на 3.8 %. Видно от заключението по ССчЕ, тази сума се явява падежирала
главница, която е следвало да бъде погасена, ако е действал погасителен план с лихвен
процент тримесечния Euribor + твърда надбавка в размер на 3.8 %.
След като банката е усвоявала вноски с по-висок размер от реално дължимия, то след
погасяване на дължимата възнаградителна лихва остатъкът е следвало да се използва за
погасяване на главницата. Предвид което в случая е налице неправилно определяне на
размера на остатъчната главница.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният главен иск следва да бъде
уважен като основателен и доказан в размера 2 371.87 евро, като следва да се отхвърли за
горницата до пълния претендиран размер от 2 459.56 евро.
Във връзка с възражението за прихващане, направено с отговора на ИМ от ответното
дружество, съдът намира същото за неоснователно и недоказано.
Ответникът твърди, че до предсрочното погасяване на задължението от страна на
ищеца на 23.08.2019г. се е натрупала и е останала непогасена падежирала главница в размер
на 2 371.87 евро. Видно е от допълнителното заключение по ССчЕ, че е необходима сума в
общ размер 62 296.55 евро за погасяване на кредита при прилагане на ГЛП тримесечния
Euribor + твърда надбавка в размер на 3.8 %. Ищецът е внесъл сума в общ размер 72 209.40
евро, което е с 3 676.38 евро повече от първата посочена сума.
Предвид основателността на главния иск, съдът не следва да се произнася по
евентуалния такъв.
5
По разноските:
Ищецът претендира разноски. Предвид, че същият не е заплатил дължимата ДТ, то
следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати ДТ по сметка на Троянски районен
съд в размер на 185.56 лв.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заплатен депозит за вещо лице,
съразмерно с уважената част от иска в размер на 578.60 лв. Ищецът претендира и разноски
за адвокатско възнаграждение, но тъй като не е доказал заплащане на такива, съдът не
следва да уважава това искане.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, *****, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявана от **** - изпълнителен директор и *** - прокурист, да
заплати на М. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **** № 18, сумата 2 371.87 ( две хиляди
триста седемдесет и едно евро и 87 евроцента) евро, представляваща разлика между заплатената главница по
договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1769/R/2007г., сключен на 18.05.2007г., и
действително дължимата остатъчна главница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния претендиран размер от 2 459.56 евро, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, *****, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от **** - изпълнителен директор и *** - прокурист, да заплати по сметка на Троянски районен
съд сумата 185.56 ( сто осемдесет и пет лв. и 56 ст.) лева, представляваща дължимата държавна такса за
предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, *****, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявана от **** - изпълнителен директор и *** - прокурист, да
заплати на М. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **** № 18, сумата 578.60 (петстотин
седемдесет и осем лв. и 60 ст.) лева, представляващи разноски в настоящето производство,
съразмерно с уважената част от иска
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6