РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110211489 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на А. А. П. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-011018/01.06.2021 г., издадено от Г В Б на длъжност
началник група в Отдел „Пътна полиция“ /О „ПП“/ към Столичната дирекция
на вътрешните работи /СДВР/, с което на жалбоподателя на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
С депозираната в срок жалба се навежда бланково твърдение за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, произтичащо
от липсата на извършено нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като се
представлява и от редовно упълномощения си процесуален представител –
адв. В И, който пледира за отмяна на наказателното постановление с
твърдение, че отговорността на подзащитния му била ангажирана при
отсъствие на свидетели-очевидци на нарушението, което свързва с
невъзможност за издаване на НП предвид липсата на официален документ,
въз основа на който да се състави акт за установяване на административно
1
нарушение. Навежда също и възражения от фактическо естество срещу
констатациите в акта, като тяхната недостоверност и липсата на годен
документ, съставен по законосъобразен начин, навеждало на недоказаност на
описаното нарушение.
Въззиваемата страна – О „ПП“ – СДВР, редовно призована, не се
представлява и не изразява становище по същество на делото.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 25.03.2021 г. Б Ки МТ – младши автоконтрольори в 02 група, сектор
„КПД“ при О „ПП“ на СДВР, били изпратени по сигнал за настъпило пътно-
транспортно произшествие с напуснал мястото участник в ж.к. „Овча купел“,
бул. „Овча купел“ № 77А – пред автосервиз „Европа“. Пристигайки на
мястото, полицейските служители установили присъствието на лицето И Х К,
който заявил, че около 14:30 часа забелязал как водач на лек автомобил марка
„Ф“, марка „Ф“, сив на цвят, с рег. № , извършвал маневра „движение назад“,
при което реализирал ПТП в паркирания лек автомобил марка „П“, модел „“ с
рег. № след което без да предприеме каквито и да било действия напуснал
местопроизшествието. За обективиране на обстоятелствата, причините и
условията за възникване на физическия удар бил изготвен протокол №
1787430/25.03.2021 г., в който били описани данните от свидетеля-очевидец,
нанесените на паркирания автомобил щети и била представена схема на
произшествието. Била изготвена и докладна записка, въз основа на която
свидетелят С. Д. съставил срещу А. А. П. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 950690 от 10.05.2021 г. за нарушения
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. АУАН бил
подписан от актосъставителя и от неговия колега – полицейският служител А
С, като бил предявен на нарушителя, при което последният не се възползвал
от правото си на писмени обяснения и възражения.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 21-4332-011018/01.06.2021 г., с което на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДВП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – АУАН № 950690/10.05.2021
г., декларация от 10.05.2021 г. от А. А. П., сведение от 25.03.2021 г. от И К,
протокол за ПТП № 1787430 от 25.03.2021 г., докладна записка от 25.03.2021
г. от Б , справка-картон на водача, заповед № 8121К-13140/23.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019
г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и
пълномощно за процесуално представителство, както и гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля С. Д., които съдът
2
цени като изчерпателни, достоверни, последователни и смислово
кореспондиращи на останалата част от доказателствената съвкупност.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от приобщените по делото заповед № 8121К-
13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, съотнесени към законовите разпоредби. на чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП.
Жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, намира за основателно наведеното в хода на съдебните
прения възражение за допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в неспазване императивното правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно последната разпоредба АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. В процесния случай на жалбоподателя се
вменяват нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП, а именно, че като водач на МПС, осъществяващ движение на заден
ход, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, с
което реализирал пътно-транспортно произшествие, след което е напуснал
мястото на ПТП без да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието.
В процесния случай се установява, че лицето И Х Ке свидетел-очевидец
на извършване на нарушенията. От наличните по делото писмени материали,
и по-конкретно – сведение от 25.03.2021 г., е видно, че лицето е дало
показания, с които е заявило присъствието си при осъществяване на
нарушенията, описани в обстоятелствените части на АУАН и НП. К обаче не
е призован и не е участвал в процедурата по съставянето на акта – за което
свидетелства липсата на подпис в отредената за целта графа от акта, а в
последния единствено са вписани личните данни на лицето с отбелязване, че
е дал сведения. По този начин не е изпълнена нито процедурата по чл. 40, ал.
1 от ЗАНН, регламентираща актът да бъде съставен в присъствието на
свидетел при извършването или установяване на нарушението, нито
процедурата по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а именно – актът да бъде съставен в
присъствието на двама други свидетели, когато отсъстват свидетели на
извършване или установяване на нарушението, или когато актът не може да
бъде съставен в тяхно присъствие.
Горното е обусловило нарушаването на правото на защита на
3
наказаното лице, доколкото АУАН е бил съставен в отсъствие на единствения
свидетел на извършването на нарушенията. С това е била опорочена
процедурата по съставяне на акта и административнонаказателно
производство е започнало с допуснато съществено процесуално нарушение.
Водим от гореизложеното съдебният състав прие, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като макар и
представляван в съдебното производство от адвокат, от името на
жалбоподателя нито е отправяно изрично искане в тази насока, нито са
ангажирани доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-011018/01.06.2021 г.,
издадено от началник група в О „ПП“ към СДВР, с което на А. А. П. на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДВП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, а на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- София град в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4