Р Е Ш
Е Н И Е
№ 440/28.09.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 407 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №255 от 03.08.2020г. по АНД № 306 по описа за 2020г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление
№20-0996-000106/06.02.2020г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи. С Наказателното постановление на GEORGE TACHE роден на ***г. в Румъния с
чуждестранно СУМПС №*********L, на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100.00лева /сто/ и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от три месеца, за
извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател GEORGE TACHE редовно призован се
представлява от надлежно упълномощения процесуален представител адвокат М.Н. от
САК, като в жалбата и по съществото на делото навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради допуснати
нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Излага доводи, че е следвало на административно
наказаното лице да бъде назначен заклет преводач, тъй като същото не е било
наясно с повдигнатото му административно наказателно обвинение; не е извършен
надлежен превод на издаденото НП и същото е издадена в деня на съставяне на
АУАН, което е довело до ограничаване на правото му на защита. Иска се отмяна на
постановеното решение и издаденото НП. Претендират се сторените по делото
разноски, съгласно представен списък.
Ответника по касационната жалба
Директора на ОД МВР гр.Монтана, чрез надлежно упълномощения процесуален
представител главен юрисконсулт К*** Д*** оспорва жалбата, твърди, че при
постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, като моли да се остави в сила решението на Районен
съд – Монтана. Възразява по отношение на размера на претендираните по делото
разноски за двете съдебни инстанции.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
поради което атакуваното решение на въззивния съд следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното
съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са ангажирани
писмени доказателства.
Касационният състав на съда, като
взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от
жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на
същото за наличие на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се
явява неоснователна.
Производството пред Районен съд Монтана
се е развило по жалба на GEORGE TACHE чрез надлежно упълномощения процесуален
представител адвокат М.Н. от САК против наказателно постановление №20-0996-000106/06.02.2020г.
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Монтана,
упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, с което въз основа на АУАН серия "GА", № 205205 от 06.02.2020г.,
на GEORGE TACHE роден
на ***г. в Румъния е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00лева /сто/ и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от три
месеца, на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП. От фактическа страна
административното обвинение се основава на това, че GEORGE TACHE на 06.02.2020г.,
в 14,15часа в Община Монтана на път първи клас №1, като водач на товарен
автомобил марка „М*** “, модел „А*** “ с рег. №В*** , държава Румъния, по път
Е-79 в района на км.107 с посока на движение от гр.В*** към гр.В*** ,
управлявал влекач с румънски рег. табели №В-100-WUC с прикачено полуремарке „З***
“ с испанска табела R9385СР, като при подаден сигнал за спиране със служебно МПС със
звуков и светлинен сигнал за спиране и стоп палка от униформен полицейски
служител, водача не спира и продължава движението си. Водача е спрян на път II-81 в района на КПП-В*** . С това
деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд Монтана е потвърдил изцяло посоченото НП. Прието е за безспорно
установено, че с действието си жалбоподателят е осъществил противоправно и
виновно деяние, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП,
потвърждаващо се от събраните по делото гласни доказателства, които съдът е
кредитирал. Съдът не е констатирал съществени процесуални нарушения, допуснати
при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление.
Обосновано е, че в АУАН подробно са посочени резултатите от извършената
проверка на санкционираното лице, а от показанията на разпитаните свидетели се
установява на владеенето на английски език, което не е довело до нарушаване
правото на защита на същия. Съдът е счел, че наложеното с наказателното
постановление наказание съответства по вид и размер на предвиденото в закона и
е съобразено с тежестта на извършеното нарушение, с оглед на което е потвърдил
обжалвания санкционен акт.
Решението на Районен съд Монтана е
правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав споделя
извода на Районен съд Монтана за формална и материална законосъобразност на НП.
Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите
факти и е извършил цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП. Обсъдени са възраженията и доводите на наказаното лице, които
се повтарят и в касационната жалба. Съдът е достигнал до правилни изводи за
тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Единствено за пълнота следва да се
отбележи, че според Конституционния съд разпоредбите във връзка с
административното наказване представляват именно "наказателно
обвинение" по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. По общо правило разпоредбите
относно административните нарушения и наказания имат своя генезис в
наказателното законодателство. Административното наказване възприема различни
институти на наказателното и наказателнопроцесуалното право. Принципите на
административното наказване по общо правило следват принципите на наказателната
политика. Колкото до особеностите на правната уредба на административното
наказване, тя обикновено се извежда чрез съпоставка със съответните правила в
наказателното и наказателнопроцесуалното право. Административното наказване,
разбира се, има своята специфика, но тя не е от такъв характер, че да разкъса
органическата връзка с материалното и процесуалното наказателно право. Напротив,
тя обосновава в редица случаи субсидиарното прилагане на техните правила по
отношение на административното наказване (чл. 11, чл. 84, чл. 85 ЗАНН), като в
някои случаи то може да бъде дори директно, а в други съответно.
Както в случая законосъобразно е подходил
първоинстанционния съд безспорно е, че при установяване на нарушението и
съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които
не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са
обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се
обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано
за обвинението срещу него на разбираем за него език е част е от правото му на
справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита.
В настоящето производство
процесуалните права на административно наказаното лице са спазени не само чрез
обжалването на санкционният акт пред съда, а и от представляващия го надлежно
упълномощен адвокат. От друга страна видно от събраните гласни доказателства,
административно наказаното лице е говорело английски език, а извършващия
проверката е вледеел съответното добро ниво на този език и устно му е разяснил
възведеното административно обвинение. Факта, че административно наказаното
лице е разбрало за повдигнатото му административно обвинение свидетелства и
оформеното адвокатско пълномощно на български език, т. е. спазени са правата и
процесуалните гаранции, които са предоставени съгласно Европейската конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права
на Европейския съюз в съответствие с разпоредбата на член 8 от Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.
В аспекта на гореизложеното доводите
от касационната жалба за нарушено право на защита, поради неосигуряване на
преводач в административнонаказателното производство са неоснователни.
Неоснователни са и твърденията на касатора за нарушения, допуснати при съставяне на АУАН и НП. Обратно на поддържаното в касационната жалба, доколкото е безспорно, че нарушителят е Румънски гражданин и няма постоянен адрес в България, то е приложимо правилото по чл. 52, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 44, ал. 4 от ЗАНН, според което АНО се произнася по административнонаказателната преписка в деня на получаването й, без да изчака да изтече срока за възражения от страна на нарушителя по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Касае се за специални правила за издаване на НП, които изключват общия ред по чл. 52, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН. Доколкото всички възражения административно наказаното лице може да направи пред съда, който е длъжен да ги разгледа и обсъди при преценката за законосъобразност на наказателното постановление.
Въззивния съд е възприел представените
му доказателства и на база на тях, след като е извършил цялостен преглед за
законосъобразност на обжалваното НП, правилно е достигнал до извода, че същото
е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените съображения
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с
материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да
бъде оставено в сила.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№255 от 03.08.2020г. по АНД № 306 по описа за 2020г. на Районен съд – Монтана,
с което е потвърдено Наказателно постановление №20-0996-000106/06.02.2020г. издадено
от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Монтана, упълномощен със
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: