№ 9046
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110153093 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ... срещу ЕВГ.
М. СТ., с ЕГН: ********** и СТ. П. СТ., с ЕГН: ********** при условията на разделна
отговорност при квоти от по ½ за всеки, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 754 лв., за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2018г. до м.април 2020г., ведно със
законна лихва от 10.06.2021г. до изплащане на вземането; лихва в размер на 90,26 лв. за
периода от 15.09.2019г. до 20.05.2021г.; сумата от 29,06 лева дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 10.06.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,25 лева за периода от 01.07.2018г.
до 20.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 18.06.2021г. по ч.гр.д.№ 33254/2021г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия, е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията.
Ответниците не оспорват основанието на правоотношението, заявено с исковата
молба, като изрично заявяват, че са обвързани от договор при общи условия с ищеца. Това,
което оспорват е изравняването – топлинното счетоводство за процесния период. Твърдят,
1
че топлинното счетоводство на сградата, за всеки от изравнителните периоди, не спазва
изискванията на наредбата – Наредба №16-334 от 2007г.(отменена) и Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020г., доколкото делът за жилището на ответниците и цената, претендирана с иска,
е изчислен от количество топлинна енергия, което не е измерено и отчетено в сградата.
Жилището на ответниците е в сграда без абонатна станция (АС) и е присъединена към АС
на съседната сграда на № 25 на ул.“И.В.“. Делът на жилището, чиято цена се претендира с
иска е само за ТЕ от сградна инсталация. ТЕ, постъпваща в сградата на отвтениците от
отклонението на АС в съседнатоа сграда, не се измерва и отчита с контролен топломер.
Ответниците твърдят, че по този начин е правено общо топлинно счетоводство на двете
сгради, по показания на топломера в груповата АС, в нарушение на наредбите.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „ФИРМА“ ЕООД не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са искове за установяване дължимостта на цената по договор за продажба
на топлинна енергия и за лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда определени в съответната наредба. Нормата на чл. 150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
По делото е изслушано заключение по СТЕ, според което и след направен оглед на
място от вещото лице се установява следното: Делът на потребената ТЕ за процесния имот
се формира само и единствено от ТЕ отдадена от сградна инсталация.ТЕ за отопление и ТЕ
за БГВ не е потребявана. Процесният имот се намира на ул.“И.В. “№ 23, като в същия
липсва инсталирана абонатна станция. Последната е изградена в сграда на адрес ул.“ И.В.“
№ 25 и топлозахранването на СЕС по местонахождение на процесния имот се извършва чрез
самостоятелно отклонение от АС в съседната сграда. На самостоятелното отклонение към
сградата, в която се намира процесния имот липсва инсталиран контролен топломер. По
методиката за дяловото разпределение е допустимо ТЕ, доставена от АС, инсталирана в
съседна сграда да се разпределя ТЕ отдадена от сградна инсталация между двете сгради при
наличие на монтиран контролен топломер и / или чрез споразумение между потребителите
от двете сгради за начина за разпределяне на потрбената ТЕ (включително и ТЕ, отдадена от
сградна инсталация). Такова споразумение липсва.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката клиенти/потребители на топлинна
2
енергия са тези собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а според чл.60, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. , когато към една абонатна
станция са присъединени повече от една сгради, количеството доставена ТЕ се разделя
между тях от топлопреносното предприятие или от доставчика както следва:
1.по контролни топломери и водомери за топла вода за отделните сгради,
инсталирани в абонатната станция преди присъединителните топлопроводи или
2. пропорционално на инсталираната мощност на сградните инсталации, съгласно
споразумението по чл.35, ал.1, т.4 – споразумение между потребителите на двете сгради за
начина за разпределяне на ТЕ между двете етажни собствености;
В конкретния случай и двете изисквания липсват, доколкото нито е налично
споразумение на собствениците на сградите, нито има монтиран контролен топломер. Това
налага изводът, че отчитането на количество ТЕ, отдадено от сградна инсталация за имота
не отговаря на нормативните изисквания, затова и ищецът неоснователно търси ответниците
на процесната сума за ТЕ. За съда би възникнало задължение, при основателност на
претенцията, служебно да определи нейния справедлив размер, но този случай не касае само
определяне на размер. Липсва законното основание, на което се позовава ищецът за
извършеното измерване на ТЕ в имота – няма контролен топломер, както и споразумение на
собствениците от двете сгради, които не могат да бъде заместени от решението на съда, за
да посочи той и справедливия размер на иска. Предявеният от ищеца иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Доколкото искът за лихви с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявен в
производството се явява акцесорен, поради неоснователността на главната претенция,
също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците следва
да бъде присъдена сумата от 150 лева – платено авансово възнаграждение за вещо лице по
СТЕ .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК : ..... срещу срещу ЕВГ. М. СТ.,
с ЕГН: ********** и СТ. П. СТ., с ЕГН: ********** при условията на разделна отговорност
при квоти от по ½ за всеки, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 754 лв., за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м.11.2018г. до м.април 2020г.; лихва в размер на 90,26 лв.
3
за периода от 15.09.2019г. до 20.05.2021г.; сумата от 29,06 лева дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г до 30.04.2020г., мораторна лихва в размер на 5,25 лева за периода от
01.07.2018г. до 20.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 18.06.2021г. по ч.гр.д.№ 33254/2021г. по описа на СРС, 176
състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., да заплати ЕВГ. М. СТ., с ЕГН: ********** и
СТ. П. СТ., с ЕГН: ********** сумата от 150 лева – съдебни разноски на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „ФИРМА“ ЕООД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4