Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 29. 07. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети състав, в
публично заседание на двадесет и осми юли
през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА, при секретаря Наталия Николова , като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 6881 по описа за ***г. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова
молба от ******ЕИК / БУЛСТАТ ***,
против ***., ЕГН **********, с правно
основание чл. 415 от ГПК. В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна чрез ***. ***. ***, служебен адрес: гр. ***, пл. ***,
назначена за ***по делото ***. ***, ЕГН **********.
В
проведеното открито съдебно заседание: ВЕЩОТО ЛИЦЕ ***–
явява се лично. ЗА ИЩЕЦА
***. ***– редовно уведомен, не се
явява представител. ОТВЕТНИКЪТ ***.
– не се явява. За него се явява назначеният от съда ******. ***. ***.
Моли да се отхвърлият предявените искове
като недоказани за сумата от 170,16 лева, представляваща неплатени три броя
фактури, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, тъй като за те представляват планове за неустойка и са
във вреда на потребителя, а за сметка на това ищецът ще получи престация, без
да е престирал насрещна услуга.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е,
че съдът е разпоредил длъжникът ***., ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на
кредитора ******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
*, ***, сумата от общо 170,16лв. главница за неплатени мобилни
услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– ***.
до
окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 360 лева за ******възнаграждение с ДДС. Вземането произтича от следните
обстоятелства: по договор за мобилни
услуги № ***/ ***г, Фактури: № ***/ ***г, № ***/ ***г, № *** / ***г.
С исковата
молба е предявен установителен иск от страна на
***. ***за съществуване на
вземане по чл.422 от ГПК и същата е депозирана в РС - *** преди изтичане на
законовия 1-месечния срок от връчване на уведомлението за наличие на
предпоставките по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. Спазени са процедурните правила по чл. 47, ал. 5 от ГПК за
връчване на заповедта. Връчването е извършено чрез залепване на уведомления,
след като длъжникът не е могъл да бъде призован на неговия постоянен адрес. Поради
всичко гореизброено, предявената искова
претенция е процесуално допустима.
В исковата молба е формулирана претенция
спрямо ответника ***. за признаване за установена дължимостта на следните суми:
главница - 170, 16 лева, представляваща
общ сбор на дължими суми по 3 броя фактури, законна лихва
върху главницата, считано
от подаване на заявлението за
издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на вземането..
Исковите
претенции биха били основателни, ако в процеса чрез надлежно главно доказване
ищцовата страна докаже качеството на задължено лице по договор за мобилни
услуги и факта на непогасяване на натрупани задължения към момента на постановяване
на съдебното решение.
Посочената
клауза за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от
ЗЗПотр. Безспорен е фактът, че ищецът е ***,
а ответникът е потребител по смисъла на параграф 13, т.1 и 2 от ДР на ЗЗПотр.
В исковата
молба не са изложени твърдения, че ищецът едностранно е прекратил сключения
договор за мобилни услуги поради забава в плащанията на ответника.
* щеше да е задължено към ищеца, ако се намира във валидно
облигационно правоотношение с него. По делото към исковата молба са приложени: договор
за мобилни услуги.
Поради
горното, съдът приема за доказано обстоятелството, че ответникът ***се
е намирал във валидно облигационно отношение с ищцовото дружество.
Направеното
възражение за неравноправност на
неустойката по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗПотр. е основателно. Така уговорената неустойка се
явява неоснователно висока, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещна престация по договора, дори
при прекратяването му от потребителя.
Предявените по реда чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415 ГПК положителни установителни искове са процесуално допустими, с оглед
подаването на исковата молба в предвидения от закона преклузивен едномесечен
срок, идентичността им със заявеното вземане и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, установимо от приетото частно гражданско дело.
Предмет на предявените искове е
установяване на вземането, за което е издадена Заповед.
Специфична последица от влизането в законна
сила на Решение на първоинстанционен съд, с което се отхвърля иск по чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, е обезсилване на издадената Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. Обезсилването на издадената Заповед за изпълнение е по - скоро
технически въпрос, свързан с необходимостта да се приключи и архивира
заповедното производство - от гледна точка на длъжника е безразлично дали и
кога Заповедта за изпълнение ще се обезсили, след като така или иначе въз
основа на нея не може да се изпълнява. Законодателят е предвидил изрично
обезсилване на Заповед за изпълнение в хипотезата по чл. 415, ал. 5 ГПК, ако
заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК и при прието възражение по чл. 423 ГПК, когато не са били налице предпоставките
по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК. Разрешението за обезсилване на заповедта по
чл. 415, ал. 5 ГПК е свързано с недопустимостта същата да влезе в сила съгласно
чл. 416 ГПК и да подлежи на изпълнение. В разпоредбата на чл. 422, ал. 3 ГПК е
посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на
вземането - изпълнението се прекратява. При издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се
провежда до влизане в сила на Заповедта за изпълнение. Отхвърлянето на иска за
установяване съществуването на вземането препятства влизането в сила на
Заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително
производство, влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск е
пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то
същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. По тези
съображения при отхвърляне, с влязло в сила решение, на установителния иск
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК Заповедта за изпълнение
не подлежат на обезсилване. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013
г., 13, хип. 1 ОСГТК.
Относно първоначално обективно съединените
осъдителни искове, предявени в условията на евентуалност.
По общо правило ищецът може да предяви, по
реда на чл. 210 ГПК, при условията на първоначално обективно съединените,
заедно с установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането,
за което му е била издадена Заповед за изпълнение, като евентуален и осъдителен
иск, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане, но за
друго вземане (обезщетение за забава, неустойка по същото правоотношение или
друго вземане срещу същия ответник, чиито източник е различен). Въвеждането на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност.
В този смисъл е ТР № 4 / 18. 06. 2014 г, ТД № 4 / 2013 г,
т. 11б, ОСГТК. По аргумент от противното ако предявеният осъдителен
иск е за същото вземане, то е недопустимо съвместното му разглеждане.
Съображенията за това са следните:
С разпоредбата на чл. 416 от ГПК законодателят е придал на влязлата в сила Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК значението на изпълнителен титул, въз основа на
който кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение на отразеното в
съдържанието на заповедта парично задължение.
След издаване на Заповедта по чл. 410 от ГПК кредиторът не разполага с правен интерес от предявяване
на осъдителен иск против
длъжника за изпълнение на същото задължение,
включително в случай на оспорване на заповедта с възражение по чл. 414 от ГПК. Оспорването съставлява процесуална пречка за
влизане на Заповед за изпълнение в сила и наред с това поражда необходимост от
защита на оспореното вземане по пътя на исковия процес. Кредиторът няма право
на избор относно вида на иска, чрез който следва да защити вземането си, тъй
като искът е посочен изрично в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК -
иск за установяване съществуването на вземането. Предвиденият в закона
специален ред за защита изключва допустимостта на осъдителен иск за присъждане
на вземането, предмет на оспорена Заповед за изпълнение. Ако въпреки наличието
на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът предяви осъдителен иск,
вместо или в обективно съединение със специалния установителен иск по чл. 415,
ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, той ще е недопустим поради липса на правен интерес,
което от своя страна ще доведе до недопустимост и на постановеното от съда
решение. Правен интерес от воденето на осъдителен иск, вместо или в обективно
съединение със специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК,
може да възникне единствено в хипотезата на обезсилване на издадената заповед
по чл. 410 ГПК /при предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК или по искане на
кредитора/, извършено от заповедния съд преди приключване на исковото
производство. В тази хипотеза осъдителният иск остава единственият възможен
способ за защита на спорното вземане и поради това сезираният съд -
първоинстанционният, ако обезсилването е настъпило преди неговото произнасяне,
или въззивният, ако обезсилването следва по време решението на първата инстанция,
следва да съобрази отпадането на процесуалната пречка за присъждане на
вземането, предмет на вече обезсилената Заповед за изпълнение и да разгледа
така предявеният осъдителен иск. В този смисъл е Р. № 78/16.05.2012 г., ТД №
511/2011 г., II т. о. ВКС.
В процесният случай, както бе посочено по –
горе, специфична последица от влизането в законна сила на решение на
първоинстанционен съд, с което се отхвърля иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, е обезсилване на издадената в полза на заявителя – ищец в настоящото
производство, Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид, че до влизане в сила на това решение
тази специфична последица не е настъпила, както и, че не е налице хипотеза на
обезсилване на издадената Заповед извършено от заповедния съд, било поради
наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК, било по искане на кредитора –
ищец, преди приключване на настоящото исковото производство, се налага извод за
липса на положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото
на иск - правен интерес от воденето на осъдителни искове за същото вземане,
което води до наличие на основание за прекратяване на производството относно
същите.
В хипотезата, когато се установи, че
исковете са недопустими, поради липса на правен интерес у ищеца да ги предяви,
произнасянето на съда е с определение, а когато недопустимостта е установено
след даване ход по същество, съдът следва с решението да постанови прекратяване
на производството поради недопустимост, като в тази част произнасянето има
характер на определение и подлежи на обжалване с ЧЖ в едноседмичен срок.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При
този изход на спора искането на ищеца за присъждане на разноски по делото, е неоснователно, поради
което следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения иск от ******,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***,
***, против ***., ЕГН********** ***, сумата от
общо 170,16лв. главница за неплатени мобилни услуги, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 12.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 25,00 лева за
държавна такса и 360лева за ******възнаграждение с ДДС, за което
вземане по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство е издадена
Заповед № ***/ ***г, за изпълнение на парично
задължение, по ЧГД
№ ***/ ***г. по описа на РС, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Плевен с
въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението
за изготвяне.
Районен
съдия: