МОТИВИ
към присъда по НОХД 3051/2014 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна
прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение
спрямо подсъдимия Й.Т.К. за престъпление по чл.354 А ал.3 т.1 от НК за това, че
на 01.08.2013 г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително, е държал
високорискови наркотични вещества – амфетамин, с общо нето тегло 0,535 гр. и
съдържание на активен компонент амфетамин – 16,5 % тегловни, според физико - химична експертиза № 13/НАР – 1024/19.11.2013 г.
на НИКК – МВР – гр. София, на стойност 16,05 лв., съгласно Приложение № 2 от
Постановление на Министерски съвет № 23/1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
По делото не е предявен и няма приет за
съвместно разглеждане граждански иск.
Прокурорът
поддържа обвинението спрямо подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна
квалификация на деянието. Моли съда да определи наказание на подсъдимия К.
лишаване от свобода в размер на две години при ефективно изтърпяване при строг
режим и глоба в размер на три хиляди лева. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство посочва неголямото количество наркотик, предмет на
престъплението, а като отегчаващо – многобройните осъждания на подсъдимия като
лоши характеристични данни. Взема се становище относно веществените
доказателства – да се унищожат, и относно разноските по делото – за възлагането
им в тежест на виновния.
Служебният
защитник на подс. К. адв.
К. моли съда да оправдае подзащитния му, поради недоказаност на обвинението.
Заявява липса на достатъчно доказателства по делото, които да са в подкрепа на
обвинението.
Подсъдимият
Й.Т.К. се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен, дава обяснения.
Отрича извършването на престъплението, за което е обвинен. Моли съда да го
оправдае.
Съдът като съобрази доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият Й.Т.К. е роден на *** ***, б., български
гражданин, със средно образование, работещ, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
До извършване на процесното
инкриминирано деяние подсъдимият Й.К. е бил осъждан единадесет пъти все за
тежки умишлени престъпления – десет пъти за кражби и един път за държане на
наркотично вещество – хероин, като по всяко от осъжданията му е било налагано
наказание лишаване от свобода. Последното осъждане е било с определение по НОХД
№ 34/2009 г. по описа на РС Първомай, влязло в сила на 23.02.2009 г., с което
за извършена на 20.02.2008 г. кражба при условията на опасен рецидив му е било
наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и два месеца при
строг режим на изтърпяване. Това наказание К. е изтърпял на 03.02.2010 г.,
когато е бил освободен от Затвора Пловдив.
При изтърпяване на едно от наказанията му лишаване от
свобода подсъдимият се запознал в затвора със свидетеля Д. ***.
През лятото на 2013 г. Й.К. живял на квартира със
свидетелката А.К. и детето й. Св. К. знаела за осъжданията на подсъдимия, за
предишната му зависимост от наркотици, познавала и св. Д..
Около обед на
01.08.2013 г. подсъдимият К. и св. К. *** св. Д., който бил пред офис на баща
си. След като поговорили малко и се разбрало, че св. Д. трябва да ходи до кв.
„К.” на града, К. и К. помолили приятеля им да ги закара и тях, тъй като искали
да пообиколят и потърсят друга квартира. Тримата се отправили към „К.” с лек
автомобил „П.” с рег. №*****, управляван от Д.Д. и
собственост на бащата на последния. Подсъдимият седнал на предна дясна седалка,
а св. К. – на задната седалка. В кв. „К.” св. Д. спрял автомобила в малка
уличка зад очна клиника „Л.” до казино „Р.”.
Мястото, на което бил спрян лекият автомобил „П.” с рег. № ******, било известно на полицейските служители от
Трето РУП Пловдив, обслужващо териториално този район, като място, на което се
събират лица употребяващи и притежаващи наркотици. Имено като съмнителен
автомобил, в който евентуално се намират такива лица, го възприели свидетелите
К.У. и Л.Д. – полицаи от същото ІІІ РУП. Същият ден двамата свидетели били на
работа, У. бил и дежурен по управление в РУП. Полицаите се приближили до
автомобила като застанали от двете страни – единият от страната на шофьора,
другият от страната на дясностоящия пътник. Двигателят бил изключен, а
прозорците били леко свалени. У. и Д. се представили и поискали документи за
самоличност на намиращите се в колата. При вида на полицаите подсъдимият К. се
притеснил, започнал да нервничи. Разпоредено било на подсъдимия и св. К. да
поставят ръцете си на арматурното табло. При изпълнение на това нареждане Й.К.
избутал с лявата си ръка кутия с цигари и найлоново пакетче със самозалепваща
се лента, които паднали между предните седалки. В пакетчето имало бучка с
неправилна форма, съдържаща бяло вещество – амфетамин и кофеин. Високорисковото
наркотичното вещество амфетамин било с общо нето тегло от 0.535 гр. и
съдържание на активен компонент амфетамин 16.5 тегловни %, чиято стойност
съгласно Приложение № 2 от Постановление на Министерски съвет № 23/1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството
била 16.05 лева. Наркотикът бил държан от подсъдимия Й.К., който не притежавал
каквото и да било разрешение за държането на това вещество.
Тъй като св. Д. видял падането на найлоновото пакетче
между седалките попитал лицата на кого било същото, при което К. отрекъл да е
негово, а св. Д. казал, че е на подсъдимия. За случая била уведомена
Оперативната дежурна част на ІІІ РУП Пловдив, сформирана била и оперативно –
следствена група.
С цел да не бъде допуснато
унищожаването и укриването на предмети, имащи значение за изясняване на случая,
на основание чл.161 ал.2 от НПК било извършено претърсване и изземване в лекия
автомобил „П.” с рег. № *****, в който седели подсъдимият К. и свидетелите
Д. и К.. От мястото между предните седалки на автомобила от дясната страна на
основата на скоростния лост било иззето
прозрачното полиетиленово пликче с намиращото се в него наркотично
вещество – бучката с неправилна форма. Намереното и иззето пакетче със
съдържанието в него били поставени в бял хартиен плик, запечатан с червен
восъчен печат с надпис „РДВР Пловдив 25”, подписан от поемните лица. В
протокола св. Д. саморъчно вписал “намереното в колата е на Й. видях, че той го
остави между седалките, когато ни спряха полицаите за проверка”. За извършеното
процесуално – следствено действие бил съставен протокол за претърсване и
изземване, одобрен с Разпореждане на съдия от 02.08.2013 г. по ЧНД № 4428/2013
г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, XVІII н. с.
За по 24 часа на основание
чл.63 ал.1 от ЗМВР подсъдимият К. и свидетелят Д. ***.
Според заключението на вещото
лице по изготвената физикохимична експертиза /ФХЕ – л.84, 85 от досъдебното производство/ в прахообразното вещество се
доказа наличие на амфетамин и кофеин. Определеното съдържание на амфетамин е 16.5%.
Нетното тегло на обекта е 0.535 гр. Амфетаминът
е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите към чл.3 ал.2, включен в Списък І – „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
Вещественото
доказателство – неизразходена част от обекта
на ФХЕ, представляващ наркотично вещество с нетна маса 0.535 гр. и съдържание
на амфетамин 16.5 тегловни %, било оставено на съхранение в ЦМУ Сектор „НОП”
гр. София.
Според заключението на вещото лице по изготвената дактилоскопна експертиза /ДЕ – л.22 – 24 от досъдебното производство/ дактилоскопна
следа № 1 от дактилоскопен картон № 151/2013 г.,
иззета на 05.08.2013 г. от ВД 1 бр. полиетиленов плик със самозалепваща ивица и
с размери 5х4 см., предаден за дактилоскопна
обработка във връзка с ДП № 280/2013 г. на 03 РУП ОД МВР Пловдив е годна за
идентификация и е оставена от палец лява ръка на лицето Й.Т.К..
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: частично от обясненията на подсъдимия К.,
от показанията на свидетелите У., Д., частично от показанията на свидетелите Д.
и К., от заключенията по ФХЕ, по ДЕ, протокол за претърсване и изземване,
разпореждане на съдия, фотоалбум, докладни записки, заповеди за полицейско
задържане на лице, протоколи за полицейски обиск на лице, справки и бюлетини за
съдимост, справки за лице, справка за регистрация на МПС, протокол за оценка на
наркотични вещества, приемо – предавателни протоколи,
справки, характеристична справка, от веществените доказателства – неизразходена част от обект, представляващ наркотично
вещество с нетна маса 0.535 гр. и съдържание на амфетамин 16.5 тегловни %,
намиращо се на съхранение в ЦМУ Сектор „НОП” гр. София, и бял хартиен плик с три червени восъчни
печата, с надпис отпред „опаковки към протокол №13/НАР-1024”, намиращо се на л.86 от
досъдебното производство.
Измежду гласните доказателства – както обясненията на
подсъдимия, така и показанията на свидетелите по делото, съдебният състав не
констатира разминавания относно следното – познанството между К. и К. със св.
Д., управляването на лекия автомобил „П.” с рег. №
***** от св. Д. на инкриминираната дата, спирането на автомобила в кв. „К.” на
гр. Пловдив на уличка зад очна клиника „Л.” до казино „Р.”, относно
разположението на лицата в автомобила – че на шофьорската седалка е бил св. Д.,
до него – подсъдимият К., а на задната седалка – св. К., идването на полицаите
У. и Д. до спрелия автомобил и извършването на проверка на лицата в автомобила
от тях, намирането на полиетиленово пакетче с бяло вещество – съдържащото
високорисковото вещество амфетамин, между предните седалки на автомобила.
Относно тези факти гласните доказателства се допълват и съответстват и на
писмените, и на веществените доказателства, поради което и обясненията на
подсъдимия К. и показанията на свидетелите У., Д., Д. и К. в тази им част се
кредитират от съда – като достоверни и правдиво отразяващи случилото се в
обективната действителност.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице по изготвената ДЕ като компетентно, изградено въз основа на нужните знания
и опит в съответната област, неоспорено от страните по делото.
Съдът кредитира и заключението на вещото
лице по изготвената ФХЕ също като компетентно, изградено въз основа на нужните
знания и опит в съответната област и неоспорено от страните по делото.
Като годно писмено доказателствено
средство се цени и протоколът за извършените претърсване в лекия автомобил „П.”
и изземване на предмета на инкриминираното деяние – наркотичното вещество,
доколкото протоколът съдържа реквизитите на чл.129 от НПК, съставен е при
условията и реда, предвидени в НПК, одобрен е и в съответствие с чл.161 ал.2 от НПК с разпореждане на съдия от съответния инстанционен
съд.
Настоящия съдебен състав не прие да
ползва като обективни и правдиви част от гласните доказателства по делото –
част от обясненията на подсъдимия К. и част от показанията на свидетелите Д. и
К.. Както подсъдимият, така и свидетелите Д. и К. заявиха при разпитите си, че
е бил проведен, докато са били в автомобила „П.”, телефонен разговор от
мобилния телефон, ползван от Д.Д., с друго лице, но К. и приятелката му
заявяват, че разговорът е бил проведен от Д., а последният пък твърди, че с
лицето е говорил подсъдимия. Друго разминаване пак от една страна – казаното от
подсъдимия и св. К., а от друга – казаното от св. Д., е за това кой е излезнал от автомобила след провеждането на разговора по
мобилния телефон и уреждането на среща с третото лице /назовавано от св. Д.
„М./. Противоречието между обясненията на подсъдимия и свидетеля Д. в тази им
част бе опитано да бъде изчистено от съда чрез провеждане на очна ставка, но и
след провеждане на това процесуално съдебно – следствено действие
разминаванията между заявеното от лицата не бяха
преодолени.
Така застъпените твърдения в тази им
част от тези три лица според съда се дължи на желанието си да подчинят
процесуалното поведение по начин, насочващ решаващия съдебен състав към желан
от тях краен резултат, а не към стремеж за достоверно излагане на случилото се
в обективната действителност. Подсъдимият от една страна с оглед на реализация
на защитната му позиция желае избягването на наказателната отговорност по
повдигнатото му обвинение, заради което и обясненията в тази им част са
структурирани така, че да внуши на съда липса на каквато и да било лична
причастност към намереното в автомобила наркотично вещество. От друга страна и
св. Д. в своите си показания се опитва да избегне изграждането на убеждение за
личен принос към общественоопасния резултат. Свидетелката К., като живееща в
едно домакинство с подсъдимия, пък логично заема и позицията на К. по делото.
От тези противоречиви твърдения от съдебния състав се прие за случило се това,
че е имало разговор с трето лице от мобилния телефон на св. Д. и от това лице е
било получено наркотичното вещество, което е и предмет на процесното
инкриминирано деяние. За преценката за съставомерността
на инкриминираното деяние с оглед на подигнатото обвинение спрямо подсъдимия К.
е без значение за настоящата инстанция кой се е свързал по телефон с лицето „М.
и кой е донесъл наркотика в автомобила „П.”, доколкото обвинението за
престъплението по чл.354 А ал.3 т.1 от НК касае формата на изпълнителното
деяние държане, а не придобиване. Коментираните противоречиви гласни
доказателства за горните обстоятелства, поради тази причина се и изключиха от
съда от доказателствения материал, пряко касаещ правния извод за наличие или не
на престъпление и неговата правна квалификация. За това и обясненията на подс. К. и показанията на свидетелите Д. и К. за това кой
се е свързал по телефон с лицето „М. и кой е донесъл наркотика в автомобила
„П.” не се ползваха от съдебния състав като годни и със съответната им
процесуална и доказателствена тежест.
Освен това съдът констатира и
нелогичност в казаното от св. Д., че лицето М. го познава само по физиономия,
не му знае номера и не знае с какво се занимава, но пък предполага, че продавал
преди наркотици, а в същото време да има записан номера му в ползвания мобилен
телефон и да предостави телефона си на подсъдимия, за да му се обади. Това е
още една причина, наред с посочената неотносимост към
извода за съставомерност откъм форма на изпълнително
деяние на престъплението по повдигнатото обвинение, да не се кредитират
показанията на този свидетел в тази им част.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия и в частта, в която твърди, че са употребили от амфетамина в
автомобила преди да изпушат по цигара и да дойдат полицаите. Това твърдение не
се подкрепя от показанията на другите две лица, които са присъствали с
подсъдимия по това време – св. Д. и К., като и двамата свидетели отричат да са
употребявали от наркотичното вещество. Тази позиция на подсъдимия с казаното в
тази му част се прие за защитна такава, а не за правдиво възпроизведен факт.
От показанията пък на св. К. не се
ползваха като обективни твърденията, че намереното пликче не е било в Й.,
докато го намерят. Това й твърдение е в противоречие с неоспореното и
кредитирано заключение на вещото лице по дактилоскопната
експертиза, сочещо пръстов отпечатък върху полиетиленовото пликче на подсъдимия
Й.К..
В показанията на свидетелите полицейски
служители Д. и У. съдът не констатира противоречия с останалия доказателствен
материал относно съществените с оглед на предмета на делото възпроизведени
факти и обстоятелства, поради което и тези показания се цениха като годни и
достоверни.
При така установената въз основа на
непротиворечащите и допълващи се гласни доказателства – относно посочените по –
горе неоспорими факти, писмени и веществени доказателства и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият Й.Т.К. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.354 А ал.3 т.1 от НК, тъй като на 01.08.2013 г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително, е
държал високорисково наркотично вещество – амфетамин, с общо нето тегло 0.535
гр. и съдържание на активен компонент амфетамин – 16.5 % тегловни, на стойност
16.05 лв.
Твърдението на защитника на подсъдимия
за недоказаност на обвинението спрямо клиента му не се прие за основателно.
Доказателствата в тяхната непротиворечива съвкупност сочат на единствения
правдив за съда извод, че Й.К. е осъществил състава на инкриминираното
деяние.
От обективна страна подсъдимият Й.К. *** е държал – в
себе си и в автомобила „П.” с рег. № *****,
управляван от св. Д., високорисково наркотично вещество – амфетамин, с общо
нето тегло 0.535 гр. и съдържание на активен компонент амфетамин – 16.5
тегловни процента, като не е имал надлежно разрешение за това. Изпълнителното
деяние е намерило израз в едната му проявна форма –
държане. Основното доказателство за осъществено изпълнително деяние от
подсъдимия К. е заключението по дактилоскопната
експертиза, сочещо пръстов отпечатък – от палец лява ръка върху полиетиленовия
плик, в който е било наркотичното вещество амфетамин, което заключение нито
подсъдимия, нито защитникът му оспори. Следва да се допълни от съда това, че
оставянето на пръстов отпечатък от палец е резултат от осъществена хватателна
функция на ръката, а това сочи за държане на предмета, върху който е оставен
отпечатъкът. Амфетаминът е включен в
Приложение № 1 към чл.3 ал.2 от ЗКВНВП като вещество с висока степен на риск.
Стойността на това количество наркотично вещество според Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е 15.05 лв.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.
С оглед на така посочената правна
квалификация на извършеното от подсъдимия Й.Т.К. престъпление по чл.354 А ал.3
т.1 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му
бъде наложено и целите на същото, а и като взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства – неголямото количество на предмета на
престъплението – амфетамин, с общо нето тегло 0.535 гр. и съдържание на активен
компонент амфетамин – 16.5 % тегловни, на стойност 16.05 лв., както и това, че
подсъдимият е трудово ангажиран – работещ, а като отегчаващо отговорността
обстоятелство – лошите характеристични данни за подсъдимия, изведени от
множеството му осъждания и определящи го като лице с по – висока степен на
обществена опасност, настоящият съдебен състав счете, че съответно на обществената
опасност на извършеното и на дееца е да определи наказание при условията на
чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
По отношение на
размера на наказанието, което съдът прие да наложи на подсъдимия К. и водейки
се от цялостния анализ на всички обстоятелства от значение за определянето на
наказанието, съдът прие да определи и наложи с присъдата си наказание лишаване
от свобода в размер на една година и глоба в размер на 2000 лева.
Така определеното
и наложено наказанието за подсъдимия ще постигне според съда било то
индивидуалната, било то генерална превенция по чл.36 от НК.
Наказанието
лишаване от свобода в размер на една година на основание чл.57 ал.1 вр. чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС следва
подсъдимият Й.Т.К. да го изтърпи при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Приложение на чл.66 ал.1 от НК в случая
с оглед на множеството предходни осъждания за умишлени престъпления на лишаване
от свобода е невъзможно.
От наказанието
лишаване от свобода в размер на една година съдебният състав приспадна на
основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НПК времето, през което лицето е било задържано
по реда на ЗМВР, а именно на 01.08.2013 г., като единият ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
Вещественото доказателство – не изразходена част от
обект, представляващ наркотично вещество с нетна маса 0,535 грама и съдържание
на амфетамин 16,5 % тегловни, намиращо се на съхранение в ЦМУ сектор „НОП” гр.
София, съдебният състав присъди с настоящия си акт да се отнеме в полза на
държавата на основание чл.354 А ал.6 от НК и да се унищожи след влизане на
присъдата в сила.
Вещественото доказателство – бял хартиен плик с три червени восъчни печата, с надпис отпред „опаковки
към протокол №13/НАР-1024”,
намиращо се на л.86 от досъдебното производство,
съдът прие, че следва да се унищожи като вещ без стойност след влизане на
присъдата в сила.
Направените по делото разноски за експертизи в общ
размер на 159,78 лева съдът
присъди на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Й.Т.К. да заплати по сметка на ПРС в полза на ВСС.
Направените по делото разноски за служебен защитник не
могат да бъдат присъдени от съда на настоящия процесуален етап, тъй като
размерът им се определя от НБПП, а не от съдебния състав.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!В.Т.