Определение по дело №1101/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 825
Дата: 9 октомври 2019 г.
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20193100601101
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Номер                    Година  2019              Град Варна

Варненският окръжен съд                                Наказателно отделение

На девети октомври                      Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ

                                                                                  РУМЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова ВЧНД №1101 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

        Производството по реда на Глава 22 от НПК.

        С протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на 09.09.2019г. по НОХД № 2479/2019г. на ВРС, 32 състав съдебното производство е било прекратено по направено възражение от защитата на подс. Н.Б.Б. по реда на чл.248ал.1 т.3 от НПК за допуснато нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото му на защита.

         Недоволен от така постановеното определение прокурор от ВРП е  депозирал протест, в който се сочи, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 ал.1 и ал.2 от НПК, тъй като са посочени основните му реквизити, а именно- време, място и начин на извършване на престъплението. Счита, че останалите противоречия коментирани в обжалвания съдебен акт били несъществени, поради което не следвало да се тълкувани в светлината на чл.248ал.1т.3 от НПК, предвид обстоятелството, че представляват такива по съществото на спора. С оглед изложеното предлага протоколното определение от проведеното разпоредително заседание от 09.09.2019г. по НОХД № 2479/2019г.  на ВРС, 32 състав да бъде отменено.

       Наказателното производство по НОХД №2479/2019г. по описа на ВРС, 32 състав  е образувано по внесен от ВРП обвинителен акт срещу подс. Н.Б.Б. с обвинение за престъпление по чл.202ал.2т.1 във вр. с ал.1 от НК. Първоинстанционният съд е насрочил производството по делото в разпоредително заседание, което е било проведено на 09.09.2019г., в хода на което от защитата на подсъдимия са били направени възражения за допуснати на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото му на защита да разбере за какво, кога и чрез какви действия е извършил присвоителното  престъпление. ВРС също е приел, че в хода на ДП са допуснати съществени нарушения, досежно съдържанието на обвинителния акт, тъй като в същия не били описани факти за релевантните обстоятелства на престъплението, в което е обвинен подсъдимият.

         Въззивната инстанция след преценка на атакувания съдебен акт и изложените в депозирания протест доводи намира следното:       Депозираният от прокурор при ВРП протест, е допустим, като подаден в срок, от лице имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледан по същество обаче същият се явява неоснователен.

          В нормата на чл.249ал.4т.1 от НПК е посочено в кои случаи допуснатото на ДП нарушение на процесуалните права на обвиняемия е съществено и отстранимо. В конкретния случай настоящата инстанция споделя доводите на ВРС, че входа на ДП е допуснато такова нарушение, което е ограничило процесуалните права на подс. Б., което се явява съществено и отстранимо. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обвинителния акт не  отговаря на формалните изисквания откъм съдържание, визирани в нормата на чл.246ал.2  от НПК. Нарушението се състои в това, че обвинението е непълно и неясно, като действията на подсъдимия, които според държавното обвинение обосновават състава на престъпление по чл.202ал.2т.1 от НК са противоречиво посочени и то по начин, че не става ясно как точно е извършено престъплението. Не става ясно от обстоятелствената част и дали подсъдимият е субект на престъплението с оглед притежаваното от него длъжностно качество, след като на инкриминираната дата е прието, че той е прехвърлил притежаваното от него дружеството. Веднъж се твърди, че деянието е извършено чрез теглене  на сумата от банковата сметка на дружеството, а след това се описват факти, установени посредством назначените в хода на ДП съдебно счетоводни експертизи, според които инкриминираната сума от 77 000 лева се е намирала  документално в касата на дружеството към 31.12.2013г., като липсвали доказателства да тегленето им оттам. Т.е. налице е противоречие от касата на дружеството или от банковата сметка на същото е присвоена инкриминираната сума. Нещо повече, в протеста се сочат и нови факти, а именно, че част от сумата е била присвоена от подсъдимия чрез техническата му сътрудничка/ каква част, кога и по какъв начин, не става ясно/, но факти в тази насока в обвинителния акт липсват. Както правилно е посочил и ВРС в определението, не се сочи коя е банковата сметка на дружеството, от която са били изтеглени дружествените средства, по какъв начин са били преведени и коя е банкова сметка ***. Всъщност от описанието на деянието в обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно по какъв начин и с какви действия подсъдимият е осъществил престъплението, в което е обвинен. Липсата на съставомерни факти от обективната страна на вмененото на обвиняемия престъпление представлява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като нарушава правото на защита на обвиняемия, а именно правото да знае пълния обем на обвинението, за да може да изложи възраженията си срещу него и да ангажира съобразно фактите и обстоятелствата в обвинителния акт нови доказателства. С оглед горното, настоящата инстанция намира, че определението на ВРС по чл.248ал.1т.3 от НПК е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

         Следва да се отбележи, че прекратяването на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила от  първоинстанционния съдебен състав в настоящият случай не е самоцел, а държи сметка за юридически и фактически издържан и конструиран обвинителен акт, който да обосновава по ясен, точен и недвусмислен начин обвинителната теза, а не да налага за съда и за защитата предположения относно начина на извършване на деянието.

           Водим от горното,  съдът

О П  Р Е  Д  Е  Л  И:

        ПОТВЪРЖДАВА  протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на 09.09.2019г. по НОХД № 2479/2019г. на ВРС, 32 състав, с което е било прекратено съдебното производство и делото е върнато на ВРП за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

          Определението е окончателно.

             Председател:                                        Членове: 1

                                                                                                                                                                

                                                                                         2.