Решение по дело №7917/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1368
Дата: 26 февруари 2019 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Галя Горанова Вълкова
Дело: 20171100107917
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ....................

гр.София, 26.2.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 15 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Вълкова

 

при участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7917 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.146 от Закона за защита на потребителите (ЗПП) и чл.55 ал.1 предложение първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът П.С.Г. твърди, че на 31.1.2007 год. е сключил с „ДЗИ Б.“ АД договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски. Универсален правоприемник на „ДЗИ Б.“ АД е ответникът „Ю.Б.“ АД. По силата на договора за кредит ищецът получил сумата от 245 000 евро, предназначени за строеж на сграда върху собствен терен. Срокът за погасяване на кредита бил 180 месеца, при първоначален лихвен процент от 4.50% за срок от една година, а за останалия срок на договора - 8.65%. Така през първата година от договора месечната вноска, която ищецът следвало да заплаща била 1874.23 евро, а за остатъка на срока месечната вноска била 2399.62 евро. Изпълнението на задължението по договора било обезпечено чрез учредена договорна ипотека върху собствен на съпругата на ищеца недвижим имот. Ищецът твърди, че на 16.9.2008 год. между страните по договора било сключено Допълнително споразумение, с което бил превалутиран кредитът от евро в швейцарски франкове по курс купува на Б.ата за швейцарския франк към еврото в деня на превалутиране. С подписване на Допълнителното споразумение задължението по договора за кредит за изпълнение в евро било погасено. Ищецът твърди, че той не е получавал, нито е била усвоена сумата по кредита в швейцарски франкове. Съгласно чл.З ал.1 от споразумението, длъжниците се задължили да заплащат на Б.ата годишна лихва, получена от сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на Б.ата за жилищни кредити в швейцарски франкове - 5% към момента на сключване на споразумението, и договорна надбавка от 1.5 пункта. Споразумението предвиждало, че БЛП не подлежал на договаряне и промените в него ставали незабавно задължителни за страните, а Б.ата уведомявала длъжника за промяната и датата на влизането й в сила чрез обявление на видно място в Б.овите салони (чл.З ал.5). В съответствие с това било предвидено, че и размерът на погасителните вноски се променял автоматично (чл.4 ал.З). Б.ата запазила правото си да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, прилагани при операциите й, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове при евентуално превалутиране (чл.5 ал.1). Част от допълнителното споразумение било Приложение № 1, което не посочвало какъв е курсът купува на Б.ата за швейцарски франк към евро, не бил посочен и размерът на дълга в швейцарски франкове след превалутирането му. На втория месец, след подписване на допълнителното споразумение, Б.ата едностранно променила дължимата лихва, увеличавайки я от 6.50% на 8.46%, което довело до автоматично увеличаване на месечната погасителна вноска. На 1 декември 2008 год. Б.ата намалила лихвата с 1%, до 7.50%, което също било над първоначално уговорения лихвен процент. Ново намаление на лихвения процент било направено през ноември 2012 год., при което лихвата била в размер на 7.25%, с 0.75% повече от първоначално уговорения размер на възнаградителната лихва. За увеличения размер на лихвата ищецът не бил уведомяван, нито подписвал нов погасителен план, не му била предоставена и методологията на Б.ата за начина, по който били извършвани промените и начинът на определяне на точния размер на лихвата. Ищецът многократно се противопоставял на едностранното увеличаване на размера на лихвата по допълнителното споразумение и искал Б.ата да предприема действия по намаляването й, но получавал неадекватни и неприемливи предложения. Така, от месец ноември 2008 год. той заплащал по-високия размер лихва, въпреки своето несъгласие. От подписване на допълнителното споразумение на 20.6.2012 год. до датата на завеждане на исковата молба ищецът заплатил 103 месечни вноски с увеличен размер на лихвата. Ищецът счита, че заплатената от него в повече лихва е недължимо платена, тъй като клаузите от допълнителното споразумение, а именно чл.З ал.5, чл.4 ал.З и чл.5 ал.1, били нищожни като неравноправни. Нищожността на клаузите, следвала от факта, че промяната на БЛП зависела изцяло от волята на Б.ата и не подлежала на договаряне с кредитополучателя, а за него промените ставали незабавно задължителни. Не били предвидени обективни критерии за промяна на БЛП, нито било препратено към метод/методология/формула, обхващащи конкретно изброени обективни компоненти за промяна на БЛП, в нарушение на чл.58 ал.1 т.2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Такава методология не била предоставена на ищеца и при подписване на допълнителното споразумение. Клаузите представлявали уговорка във вреда на потребителя, не отговаряли на изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и Б.ата. Ищецът, като потребител, понесъл цялата тежест и неблагоприятните последици от промяната в лихвения процент и търпял значително обедняване с оглед високия размер на кредита и дългосрочния му характер. Клаузите не били индивидуално уговорени, тъй като споразумението било типово и не била предоставена възможност за промяна във формулировките на текстовете. Поради нищожността на клаузите, посочени по-горе, ищецът надплатил без основание сумата 15 157 швейцарски франка, представляващи увеличения въз основа на нищожните клаузи от споразумението размер на лихвата за периода 20.6.2012 г. -19.6.2017 год. Ето защо ищецът предявява:

-           установителен иск за прогласяване нищожността на клаузите на чл.З ал.5, чл.4 ал.З и чл.5 ал.1 от Допълнително споразумение от 16.9.2008 год. към Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 17 от 31.1.2007 год. и

-          осъдителен иск срещу Б.ата, за връщане на заплатената без основание сума от 15 157 швейцарски франка - недължимо платена възнаградителна лихва за периода 20.6.2012 г. – 19.6.2017 г.

-          претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът „Ю.Б.“ АД по същество оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването на договор за кредит и допълнителното споразумение към него, но оспорва твърдението на ищеца, че сумите по допълнителното споразумение не са усвоени, тъй като сумата в швейцарски франкове била преведена по новооткритата сметка на ищеца в посочената валута. Ответникът оспорва качеството потребител на ищеца, като твърди, че договорът за кредит и допълнителното споразумение са сключени за извършване на търговска дейност на ищеца, в качеството му на едноличен собственик на търговско дружество. Още в договора за кредит било посочено, че същият се сключва с цел построяване на сграда в собствен на ищеца имот. След сключването на договора ищецът превел получените суми по кредита в полза на „З.Щ.“ ЕООД - търговско дружество, притежавано от ищеца. Т.е. в случая била финансирана търговска сделка, а не било кредитирано физическото лице. Със сключване на допълнителното споразумение, целта на кредитирането не била променена и останала същата - строеж в собствен имот. По тази причина ответникът счита, че искът не касаел спор по потребителски договор. Освен това ищецът и неговата съпруга притежавали множество имоти, които отдавали под наем и сключеният договор за кредит нямал за цел задоволяване на жилищна нужда на ищеца, поради което и той не можел да се ползва от защитата по ЗЗП. Ответникът оспорва клаузите на допълнителното споразумение да не са били предварително уговаряни с ищеца, като твърди, че съществени клаузи от това споразумение са били индивидуално уговорени, след обсъждане с него. Твърди, че ищецът е бил наясно не само като физическо лице, но и като търговец, а и му било разяснено от Б.овия служител, водил преговорите, какви са рисковете от сключване на договор за валутен кредит с променлива лихва, какви са рисковете от изменение на БЛП в швейцарски франкове и от изменение на курса на тази валута за времетраенето на договора. Ответникът оспорва и претендираната от ищеца сума да представлява сбор от всяко оспорено месечно плащане за исковия период. Исковете за установяване нищожност на договорни клаузи ответникът намира за неоснователни първо, защото ищецът няма качеството потребител и спорът не следва да се разглежда като свързан с потребителски договор. Кредитът бил отпуснат за строеж на сграда в собствен на ищеца имот, но строител била фирма, притежавана от ищеца – „З.Щ.“ ЕООД. Договорът не целял задоволяване на жилищна нужда на ищеца. Целта на договора не била променена след превалутирането на задължението с оспореното Допълнително споразумение. Ответникът счита, че при сключването на първоначалния договор и на последващото допълнително споразумение, ищецът е действал в рамките на своята търговска дейност на едноличен собственик на капитала на търговско дружество, чиято дейност е била финансирана с въпросния кредит. По тази причина ответникът намира, че споразумението не представлява потребителски договор, а не са налице основания по ЗЗД за прогласяване на оспорените клаузи като нищожни. При условията на евентуалност ответникът твърди, че оспорените клаузи от допълнителното споразумение са били индивидуално уговорени. Ищецът бил информиран относно условията за кредитиране, с цел да избере най-приемливият за него вариант. Валутата на кредита била централен въпрос на обсъжданията и преговорите преди сключването на договора. При сключването на допълнителното споразумение, ищецът бил наясно, че иска превалутиране не защото са му били необходими швейцарски франкове, а защото кредитите в тази валута са били при най-ниски лихви. Клаузата на чл.З ал. 1 от допълнителното споразумение уреждала на ясен и разбираем език начина за определяне на възнаградителната лихва, а ищецът бил наясно, че сключва договор не при фиксирана, а при плаваща лихва, с което той се и съгласил. Ответникът твърди че и ищецът, и съпругата му, са имали няколко други кредита, отпуснати от същата и от други Б.и с цел строеж на недвижим имот, по част от които също е поискано превалутиране на задълженията от евро в швейцарски франкове. От този факт, ответникът заключава, че ищецът и съпругата му са имали натрупана кредитна история и немалък опит при договаряне и сключване на валутни Б.ови кредити. Ответникът твърди, че оспорените клаузи не противоречат на нито една императивна разпоредба на закона. Не отговаряло на истината, че БЛП е променян от Б.ата при нарушение на изискването за добросъвестност. Законът допускал променлива лихва, особено при дългосрочни кредити, за да се предвидят рискове от промени в течение на годините. БЛП се определял от Б.ата на базата на методология, която била публикувана на интернет сайта на Б.ата, като се отчитали множество пазарни фактори, условията на финансовите пазари и спецификите на Б.овата дейност. Тези фактори повлиявали както растежа, така и намаляването на лихвата. Към датата на сключване на споразумението Б.ата нямала задължение да публикува методология за образуване и изменение на БЛП, това било направено през 2010 год., въпреки, че Методологията била прилагана и преди посочения момент. Освен това Б.ата предоставяла възможност на кредитополучателя да се откаже от договора, като върне същия предсрочно. Самият ищец имал възможност да се откаже от усвояването на сумата в швейцарски франкове, тъй като БЛП бил увеличен един път преди усвояването на сумата. Въпреки това, ищецът поискал усвояване на сумата в швейцарски франкове и изпълнявал задълженията си по договора точно. Относно чл.5 ал.1 от допълнителното споразумение, ответникът твърди, че клаузата няма никакво отношение към БЛП, а касае Тарифата на Б.ата, която се прилага към платежните операции, включително и тези по превалутиране. Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В допълнителна искова молба ищецът заявява, че поддържа всички предявени искове при условията на кумулативност и представя справка за формиране на претенцията си от 15 157 швейцарски франка. Оспорва целта на сключеното допълнително споразумение да е била строеж на имот, като твърди да е целено погасяване на съществуващо задължение в евро по първоначалния договор за кредит. Оспорва клаузите на Допълнителното споразумение да са индивидуално уговорени. Ищецът оспорва и да е бил наясно с начина на формиране на БЛП и рисковете от изменението му, а фактът, че ищецът бил наясно, че сключва договор за валутен кредит с променлива лихва, било ирелевантно. Ищецът оспорва да са му били разяснявани рисковете от сключване на валутен кредит в швейцарски франкове и възможните рискове от курсови разлики. Счита, че споразумението следва да бъде квалифицирано като потребителски договор, тъй като самата Б.а третирала кредитополучателя като потребител, както преди и по време на сключването му, така и по време на изпълнението на договора. В случай, че се докажело, че Б.ата предоставила по-благоприятни условия на ищеца за упражняване на търговската му дейност (което ищецът оспорва да е така), то тогава Б.ата действала недобросъвестно и не следвало да извлича благоприятни последици от поведението си. Ирелевантно било и възлагането на строителството в собствения на ищеца имот на търговско дружество. Ответникът бил наясно със сключения между ищеца и „З.Щ.“ ЕООД договор за строителство и въпреки това предоставил потребителски кредит за физическо лице. Начинът, по който кредитополучателят е реализирал целта за отпускане на средствата бил без значение за определянето му като потребител.

В допълнителен отговор, ответникът заявява, че към момента на подписване на споразумението Б.ата не е имала общи условия, приложими към него.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа страна следното:

С Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски, сключен на 31.01.2007 г. между „ДЗИ Б.“ АД, в качеството му на кредитор, П.С.Г., в качеството му на кредитополучател, и Е.М.К., в качеството й на солидарен длъжник, Б.ата се е задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 245000 евро, предназначени за строеж на сграда върху собствен терен със срок от 180 месеца. Предвидено е през първата година кредитът да се олихвява с годишен лихвен процент 4,50%, а в остатъчния срок – 8,65%.

С договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № 1, том І, рег. № 194, дело № 1/20017 г. П.С.Г. е учредил в полза на „ДЗИ Б.“ АД като обезпечение на договора за кредит ипотека върху апартамент № А20, находящ се в сграда „груб строеж“, построена в УПИ ІV-531 с площ 2309 кв. м. в местността „Мотописта“.

С допълнително споразумение от 16.09.2007 г. страните са постигнали договореност кредитът да бъде превалутиран в швейцарски франкове. В т. 3.1. от допълнителното споразумение е отразено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Б.ата годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на Ю.Б. И Е.Д.Б.АД за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,5 пункта. Отразено е, че към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 5%. В чл. 3, т. 5 от споразумението е посочено, че действащият БЛП за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените стават незабавно задължителни за страните. Б.ата уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в Б.овите салони. Договорените в споразумението надбавки не се променят. Съгласно чл. 4, т. 3 в случай, че по време на действието на споразумението Б.ата промени БЛП, размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписването на споразумението, дава своето неотменимо и безусловно съгласие. Съгласно чл. 5, т. 1 Б.ата запазва правото си по време на действие на споразумението да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, както и приложимите лихви по кредита, като промените влизат в сила от деня на приемането им от компетентните Б.ови органи и са задължителни за страните по споразумението.

На 05.02.2007 г. между ищеца П.Г. и „З.Щ.“ ЕООД е сключен договор за строителство на сграда съгласно одобрен архитектурен проект и учредено право на строеж за УПИ ІV-531 по регулационния план на м. „Мотописта“ на стойност 245000 евро. В Удостоверение от 14.2.2005 г. е отразено, че новостроящата сграда в УПИ ІV-531, кв. 8, м. „Жилищна група Мотописта ІІ част“ е изградена в груб строеж.

Едноличен собственик на капитала и управител на „З.Щ.“ ЕООД е П.Г.. 

Между страните са сключени: договор аз кредит за покупка на недвижим имот HL 926 от 06.11.2007 г. за сумата от 144000 евро с цел закупуване УПИ и масивна вилна сграда при договорена годишна лихва, формираща се чрез БЛП и надбавка 0,15 пункта; както и Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 348/28.7.2006 г. за сумата от 258000 евро, предназначен за строеж на недвижим имот при договорена лихва през първата година 4,50 % през първата година и 8,65% за оставащия период (общо 180 месеца).

Молби за преразгеждане на лихвения процент са подавани от ищеца и солидарния длъжник от 18.01.2011 г.

Съдът кредитира приетата и неоспорена Съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д.Г.. В заключението е посочено, че в резултат на допълнително споразумение от 16.09.2008 г. отпуснатият кредит в евро е превалутиран и е заведен като кредит в швейцарски франкове. Превалутирана е сумата от 228 346,84 EUR - редовна главница по договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 17/31.01.2007 г. към 16.09.2008 г., в 356 076,53 CHF (228 346.84 EUR х 1.559367 = 356 076,53 CHF).

За периода от 20.06.2012 г. до 19.06.2017 г. размерът на възнаградителна лихва по първоначален погасителен план при 6.50% годишен лихвен процент би бил 74 201.84 CHF. За периода от 20.06.2012 г. до 19.06.2017 г. начислената и заплатена възнаградителна лихва от ищеца, в резултат на промяната на лихвения процент е 83 833,73 CHF. Формирането на разликата между заплатената възнаградителна лихва и дължимата възнаградителна лихва изчислена при договорен лихвен процент от 6,50% е в размер на 9 631.89 CHF. 

Вещото лице посочва, че на 20.02.2007 г. ищецът е извършил следните преводи по свои сметки: продадени са 225 000,00 EUR от сметка с IBAN: ***9 650,00 лева по BG 96 BPBI *********, по курс 1,9540. Извършен е кредитен превод в размер на 439 640.00 лева към сметка вР.Б. България ЕАД с IBAN: ***: „З.Щ. ЕООД по дог за стр. – кредит. Извършен е кредитен превод в размер на 10.00 лева към сметка в „Р. Б. България“ ЕАД с IBAN: ***: „З.Щ. ЕООД по дог за стр. кредит“. С Б.ово бордеро №1150255 от 20.02.2007 г. Б.ата е кредитирала с 245 000,00 EUR с посочено основание „усвояване на кредит на гражданин сметка с IBAN: ***, с аналитичен номер **********- спестовни влогове на граждани и домакинства – валута, дебитирала е с  245 000,00 EUR вътрешно Б.ова сметка *** - заеми за придобиване на ДА на гражд. euro, П.С.Г., първа. От направения анализ на предоставените от Б.ата бордера за дата 10.10.2008 г. и извършената проверка по разплащателните сметки на ищеца вещото лице установява, че Б.ата е извършила следните Б.ови преводи, които представляват счетоводни операции: по разплащателна сметка с IBAN: ***анкове, с основание: „Усвояване на кредит 970134“ е предоставена сума в размер на 356 076,53 CHF; от разплащателна сметка с IBAN: ***анкове е извършено превалутиране на 356 076,53 CHF в 228 346,84 EUR към сметка в евро с IBAN: *** П.С.Г.; от разплащателна сметка в евро с IBAN: ***28 346,84 EUR за „предсрочно погасяване на кредит 9114399“.

Експертът посочва, че съгласно т. 3.1. от Методологията за определяне на базисни лихвени проценти БЛП се определя като сбор от следните компоненти:

-          трансферна цена на ресурса и

-          буферна надбавка.

Трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които Б.ата прави при привличане на паричен ресурс, в това число: пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор; рискова премия, приложима за Б.ата при привличане на финансов ресурс; както и директните нелихвени разходи на Б.ата по привличания паричен ресурс - минимални задължителни резерви /МЗР/, Фонд за гарантиране на влоговете в Б.ите /ФГВБ/ и др. т. 3.3.

Буферната надбавка включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособни лица; абсорбира временните пазарни сътресения в лихвени нива в размер до 0,50% /на годишна база/.

По отношение на останалите компоненти като директните нелихвени разходи на Б.ата по привлечения ресурс, експертът посочва, че същите са нормативно определени (Наредба 21 на БНБ за минималните задължителни резерви и Закон за Фонд за гарантиране на влоговете в Б.ите), и размерът им се определя като процент (%) от обема на привлечените депозити, като същите са съпроводени с политика на управление на Б.ата и техните показатели зависят пряко и непряко от волята на Б.ата. Б.ата влияе косвено върху тези разходи чрез взимане на решение за увеличение на лихвите по привличане на депозити на нефинансови институции и домакинства, в резултат на което в случай, че се увеличи обемът на привлечените депозити, то разходите на Б.ата по привличането им се увеличават. По отношение на буферната надбавка, то за същата не е предоставена информация как се формира.

Подчертано е, че поради липсата на формула, която да определя теглата на отделните компонентите, експертизата не може да даде отговор на въпроса дали решенията на Комитета по управление на активите и пасивите на Б.ата (КУАП), които прилагат и които определят конкретния размер на БЛП на Б.ата за жилищни кредити в швейцарски франкове, са приети в съответствие с измененията, които са настъпили през исковия период във факторите, които определят стойностите на БЛП.

По отношение на рисковата премия, приложима за Б.ата при привличане на финансов ресурс: по информация на Б.ата, в елемента „рискова премия“ са включени: 5Y CDS - Credit Default Swaps (пет годишен кредитен cyan) на България, 5Y CDS (рискова премия) на Гърция, 5Y CDS (рискова премия) на Ю.Б.. По отношение на пазарните мерители, в случая ЗМ LIBOR и рисковете премии, като 5Y CDS България и Гърция, то същите се влияят от пазара и пазарните условия. При тях промяната им не зависи пряко от волята на Б.ата.

По отношение на останалите компоненти като директните нелихвени разходи на Б.ата по привлечения ресурс, то същите са нормативно определени (Наредба 21 на БНБ за минималните задължителни резерви и Закон за Фонд за гарантиране на влоговете в Б.ите), и размерът им се определя като процент (%) от обема на привлечените депозити, като същите са съпроводени с политика на управление на Б.ата и техните показатели зависят пряко и непряко от волята на Б.ата.

Договорът за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 17/31.01.2007 г. и Допълнителното споразумение от 16.09.2008 г. са осчетоводени от Б.ата като жилищен кредит срещу ипотека, за което са прилагани условията за физически лица. В пояснителните си бележки към годишните финансови отчети Б.ата квалифицира предоставените кредити на клиенти в четири групи: потребителски кредити (включително и кредитни карти), малък бизнес, и ипотечни кредити и корпоративни кредити. По данни на Б.ата договора за кредит № 17/31.01.2007 г. и допълнителното споразумение от 16.09.2008 г. представляват ипотечен кредит.

В случай, че кредитът е погасяван съгласно първоначален погасителен план по допълнително споразумение от 16.09.2008 г., то редовната главница към 22.06.2017 г. би била: 161 813,80 CHF, формирано като от остатъка за главница към 20.06.2017 г. в размер на 164 231,43 CHF е извадена сумата за главница по вноска от 20.06.2017 г. в размер на 2 417,63 CHF.

От извършената проверка в Б.ата и направените изчисления вещото лице установява, че редовната главница по допълнително споразумение от 16.09.2008 г. към 22.06.2017 г. датата на исковата молба осчетоводена при ответника е била: 166 515,75 CHF, формирана като от разлика от усвоената сума в размер на 356 076,53 CHF е извадена сумата по погасените вноски за главница в размер на 189 560,78 CHF за периода от 20.10.2008 г. до 22.06.2017 г. Разликата между 166 515,75 CHF и 161 813,80 CHF в размер на 4701,95 CHF се явява ефект от промяната в увеличението на лихвения процент. При увеличаване на лихвения процент, съобразявайки алгоритъма за изчисляване на месечната анюитетна вноска за същия период при същите условия, дела за главницата по месечната вноска намалява за сметка на увеличаване на дела на възнаградителната лихва по месечната вноска, в резултат на което остатъка за главница се увеличава.

В допълнително заключение се сочи, че на 10.10.2008 г. по разплащателна сметка на ищеца е предоставена сумата 356 076,53 CHF, извършено е превалутирането им в 228346,84 евро и тази сума е използвана с основание „предсрочно погасяване на кредит 9114399“.

В отговор на поставените от съда задачи експертът посочва, че съгласно чл.З ал.1 от Допълнително споразумение от 16.09.2008 г. към Договор за кредит № 17 от 31.01.2007 г., годишната лихва е в размер: базов лихвен процент на „Ю.Б. И Е.Д.Б.“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.5 (една цяло и пет десети) пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на „Ю.Б.” АД (Ю.Б. И Е.Д.Б.АД) за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5,0 %. Годишният лихвен процент определен по чл.З, ал.1 от процесния договор е в размер на 6,50% (5,00%-1,5%).

Размерът на възнаградителната лихва в периода от сключване на допълнителното споразумение е променян както следва:

- 6,50% - за периода от 16.09.2008г. до 10.10.2008 г. - (БЛП - 5,00% в сила от 07.07.2008  г. и надбавка 1,5%) с Протокол от заседание 90/18.06.2008 г. на КУАП;

- 8,70% - за периода от 10.10.2008 г. до 14.11.2008 г. - (БЛП - 7,20% в сила от 10.10.2008 г. и надбавка 1,5%) с Протокол от заседание 94/17.10.2008 г. на КУАП;

- 7.50    % - за периода от 14.11.2008 г. до 10.09.2012 г.  - (БЛП - 7,20% в сила от 10.10.2008  г. и надбавка 0,3%);

- 7,25% - за периода от 10.09.2012 г. до 19.06.2017 г. - (БЛП - 6,95% в сила от 10.09.2012 г. и надбавка 0,3%) с Протокол от заседание 144/03.11.2012 г. на КУАП.

В съдебно заседание вещото лице Г. посочва, че методологията, определяща трансферна цена на ресурса, завършва с „и др.“ и тя няма информация кои са другите компоненти, поради което е изследвала изрично посочените. Тъй като няма формула, която да определя теглото на всеки един от компонентите при формиране на крайната ставка, не може да се каже дали тя включва и други компоненти. Ето защо достига до извод, че въз основа на предоставената от Б.ата методология не може да се обоснове приетият лихвен процент.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Дарина Красимирова Станчева и Екатерина Колчева. Свидетелката Станчева сочи, че при сключването на всеки конкретен договор за кредит със съответния кредитополучател са провеждани различен на брой срещи, нямало е точно определяне на бройката. Първоначално клиентът се информира за различните продукти, подготвя документи, договорът се изготвя и подписва с кредитополучателите. От сключването на договора за ипотека до усвояването на кредита минавало около седмица. Преди подписване на договора за кредит на клиента се предоставял проект, с който той да се запознае. Свидетелката Е.К.посочва, във фактическо съжителство с ищеца, посочва, че  е придружавала ищеца при всички срещи в Б.ата, в качеството й на солидарен длъжник. Разговорите били водени в клон на бул. „Дондуков“ чрез г-жа П.А.. Съдържанието на допълнителното споразумение е предложено от Б.ата, без да им бъде предоставена възможност за промяна в условията или начина на формиране на лихвата. Договорът им бил предоставен в деня на подписването, преди това не са го чели. В последния момент преди подписването ги информирали, че лихвата е малко качена.  Нещата били пред свършен факт. Очаквали коректност от Б.ата, впоследствие прочели клаузите и разсъждавали за последиците – след като започнала Б.ата да вдига лихвите. Парите били нужни на ищеца, за да си построи имоти.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Между ищеца и ответника е сключен договор за Б.ов кредит с указана цел: за строеж на сграда в собствен терен. С допълнително споразумение от 16.09.2008 г. страните са постигнали съгласие за превалутиране на остатъчния дълг от евро в швейцарски франкове при курс „купува“ на Б.ата в деня на превалутиране кредита срещу поето задължение за заплащане на годишна лихва, формирана като сбор от базов лихвен процент и надбавка от 1,5 пункта. Получаването на главницата по Б.овия кредит се доказва от изслушаната по делото счетоводна експертиза и от представеното по делото извлечение от сметката на ищеца, заверена със сумата по отпуснатия кредит.

Основен спорен момент е дали ищецът има качеството потребител по смисъла на §13, т. 1 ДР ЗПП, както и дали клаузата е индивидуално договорена.

Съгласно разпоредбата на §13, т. 1 ДР ЗПП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

От съдържанието на цитираната разпоредба е видно, че получаването на кредит от физическо лице не е достатъчно, за да се счете, че същият има качеството „потребител“.

Ответникът се позовава на практика на СЕС (дело C419/11 и C110/14). В решение по дело С-110/14 г. СЕС приема, че „…Когато е сезиран със спор по договор, който би могъл да попада в приложното поле на посочената директива, националният съд трябва с оглед на всички обстоятелства по делото, и по-специално с оглед на клаузите по договора, да провери дали кредитополучателят може да бъде квалифициран като „потребител“ по смисъла на същата директива (вж. по аналогия решение Faber, C497/13, EU:C:2015:357, т. 48). За тази цел националният съд трябва да вземе предвид всички обстоятелства по делото, и в частност естеството на представляващата предмет на разглеждания договор стока или услуга, за да установи целта на придобиването или съответно на получаването ѝ.“ Съобрязявайки фактите по делото Съдът приема, че „…Когато поради интереси извън рамките на професионалната си дейност адвокат сключи с физическо или юридическо лице договор, който няма отношение към дейността на кантората му и не е свързан с упражняването на адвокатската му професия, спрямо това лице адвокатът е в споменатото в точка 18 от настоящото решение положение на по-слаба страна.“

В решение С-419/11 СЕС постановява, че „…Само договорите, сключени извън и независимо от всяка професионална дейност или цел, с единствената цел задоволяване на собствените лични потребителски нужди на едно лице, попадат в предвидения от посочената конвенция специален режим в областта на защитата на потребителя, докато такава защита не е оправдана в случай на договор, който има за цел професионална дейност (Решение по дело Gruber, посочено по-горе, точка 36, и в този смисъл Решение по дело Benincasa, посочено по-горе, точка 17).“ Допълнително се отбелязва, че „…Поръчителството на физическо лице, дадено по запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията на търговско дружество, не може да се приема като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални връзки с посоченото дружество, като например управлението или мажоритарно участие в същото.“

Макар цитираната практика на СЕС да касае случаи, различни от процесния, въз основа на нея може да се изведе като принцип, че при преценка дали едно лице има качеството потребител или не, съдът дължи да съобрази дали ползваната услуга е извън и независимо от всяка търговска дейност или професия на кредитополучателя.

В конкретния случай събраните по делото доказателства еднопосочно установяват, че кредитът е отпуснат за строеж на сграда, реализиран по договор за строителство чрез еднолично ООД. Стойността на договора за строителство съвпада с тази на главницата по договора за кредит – 245000 евро. Кредитът е усвоен на 20.02.2007 г., като закупените 439650 лева са преведени по сметка на „З.Щ.“ ЕООД с посочено основание „по договор за строителство“. Икономическият ефект от договора се изразява във финансирано строителство, осъществено посредством търговското дружество, чийто собственик на капитала и управител е ищецът. Следователно усвоеният кредит не цели задоволяване на непосредствени нужди на ищеца, а финансиране на предприемаческата му дейност, осъществявана посредством търговското му дружество. Т.е. получената сума е била предназначена и използвана за осъществяване на професионална дейност от кредитополучателя чрез ЕООД, с което същият се намира в тесни професионални връзки (управление и собственост на капитала).  Това обстоятелство според настоящия съдебен състав недвусмислено сочи, че договорът няма за цел задоволяване на лични потребителски нужди на ищеца.

Допълнително следва да се отбележи, че качеството „потребител“ е нормативно установено и е без значение дали на ответника е била известна информацията, че отпуснатата сума ще се използва за договор за строителство чрез посоченото ЕООД.

По изложените съображения съдът не дължи обсъждане на твърденията на ищеца дали клаузите, уговорени между страните в чл. 3, т. 5, чл. 4, т. 3 и чл. 5, т. 1 от Допълнително споразумение от 16.09.2008 г. са неравноправни, като искът с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗПП вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяването на нищожността им следва да бъде отхвърлен.

 По иска са правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съгласно постигнатото между страните допълнително споразумение към договор за кредит по отношение на дължимата главница в швейцарски франкове кредитополучателят дължи заплащане на годишна лихва в размер на сбора от БЛП, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,5 пункта. Към сключване на споразумението БЛП е в размер на 5%. Промяната на БЛП е договорено да е допустима единствено от страна на Б.ата чрез компетентен Б.ов орган, като промените са задължителни за страните и за същите кредитополучателят бива уведомяван чрез публикуването на видно място в Б.овите салони и на интернет страницата си.

Спорно по делото е възникнали ли са предпоставките по договора за повишаване на БЛП.

Събраните по делото доказателства установяват, че са вземани трикратно решения за промяна размера на възнаградителната лихва от КУАП – на 10.10.2008 г., 14.11.2008 г. (намалена е надбавката от 1,5 на 0,3%) и на 11.09.2012 г. Размерът на възнаградителната лихва за процесният период е бил: 6,5 % в периода 16.09.2008 г. – 10.10.2008 г., 8,7 % за периода 10.10.2008 г. – 14.11.2008 г., 7,5 за периода 14.11.2008 г. до 10.09.2012 г. и 7,25% за периода 10.09.2012 г. – 19.06.2017 г.

Вземането за възнаградителна лихва почива на съгласие между страните. Такова несъмнено е налице досежно договорения БЛП в размер на 5 % и надбавка от 1,5 пункта. Страните са в правото си да договорят механизъм за промяна на лихвения процент, което предполага яснота за обстоятелствата, при които настъпва. Едностранната промяна на договора било то и изрично предвидена, не почива на съгласие в посочения смисъл. 

В конкретния случай вещото лице сочи, че БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. По отношение на буферната надбавка не е предоставена информация как се формира. Поради липса на формула, която да определя теглата на отделните компоненти, експертизата не може да даде отговор на въпроса дали решенията на Комитета по управление на активите и пасивите на Б.ата, за определяне на конкретния размер на БЛП, отразяват обективно настъпила промяна в обуславящите го фактори. В съдебно заседание експертът подчертава, че методологията, определяща трансферна цена на ресурса, завършва с „и др.“ и експертът няма информация кои са другите компоненти. Липсва и формула, която да определя теглото на всеки един от компонентите при формиране на крайната ставка, съответно дали е ограничена до изрично указаните или включва и други компоненти.

Съобразявайки така приетото заключение, поради непредставяне на доказателства за опровергаване изводите на експерта, съдът намира, че в настоящия случай не може еднозначно да се заключи, че е възникнало основание за промяна на БЛП от страна на Б.ата, респ. че последващото определената възнаградителна лихва съответства на постигнатото между страните съглашение. Ето защо дължимата възнаградителна лихва за периода 20.06.2012 г. - 19.06.2017 г. съдът приема да е в размер на 6,5 % и за 60 погасителни вноски същата да е в размер на 74201,84 CHF. При начислената до договора лихва в размер на 83833,73 CHF, в отклонение от постигнатото съгласие и следователно без основание, ищецът е заплатил сумата от 9631,89 CHF, за която сума искът е основателен.

Следва да се отбележи, че заетата в писмените бележки теза за  надвзетата главница в размер на 4701,95 CHF остава извън предмета на предявения иск. В сезиращата и допълнителна молби ищецът (както в основанието, така и в петитума) свързва претендираната сума еднозначно с твърдение да касае платена в повече сума спрямо договорената  възнаградителна лихва (в този смисъл е и проектодокладът на делото, срещу който ищецът не е възразил в първото съдебно заседание – 11.05.2018 г., и докладът е обявен за окончателен). Въпросът за получената от ответника сума в погашение на договорената главница предполага изследване на различни обстоятелства, каквито обаче не са надлежно въведени в процеса. 

Основателна е претенцията за законна лихва от исковата молба върху главницата от 9631,89 CHF.

 

По разноските

Съобразно установения изход от спора на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер 2281,92 лв.  Дължимите на ответника разноски, съобразно уважената част от иска, са в общ размер 2241,84 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.Г., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на нищожни на клаузите на чл. 3 (5), чл. 4 (3) и чл. 5 (1) от Допълнително споразумение от 16.09.2008 г. към Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 17/31.01.2007 г., сключен между страните.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********да заплати на П.С.Г., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 9631,89 швейцарски франка – заплатена в периода 20.06.2012 г. – 19.06.2017 г. без основание възнаградителна лихва по Допълнително споразумение от 16.09.2008 г. към Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 17/31.01.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 15157 швейцарски франка.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********да заплати на П.С.Г., ЕГН ********** сумата от 2281,92 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.С.Г., ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********сумата от 2241,84 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: