Определение по дело №1064/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от представителя по пълномощие на М. „. П. Е. –К. срещу определение № 25/31.01.2012г., с което е прекратено производството по гр. дело № 44/2011г. по описа на Крумовградския районен съд и е върната подадената от жалбодателя искова молба.

Определението се обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон по следните съображения: с определение №266/24.11.2011 год., постановено по гр.дело №44/2011 год., РС-Крумовград отменил протоколното определение от 25.10.2011 год. за даване ход на делото по същество и оставил без движение исковата молба с указания ищецът да уточни дали се касае за иск за неизпълнение на договор, за иск за водене на чужда работа без пълномощие, за иск за деликт или за иск за неоснователно обогатяване. В тази връзка, жалбодателят твърди, че в определения от съда срок не отстранил така посочените нередовности, тъй като считал, че исковата молба, по повод на която било образувано гр.дело №44/2011 год. по описа на РС-Крумовград отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. В нея подробно били изложени фактите и обстоятелствата, от които произтичала претенцията на М. „.» Е.-К. против Н.- С., представени били всички писмени доказателства, направени били своевременно доказателствени искания с посочване на конкретните обстоятелства, които се доказват с тях, както и петитумът бил конкретен. Обстоятелството, че в исковата молба не било изрично посочено дали се касае до иск за неизпълнение на договор, или за иск за водене на чужда работа без пълномощие, или за иск за деликт, или за иск за неоснователно обогатяване, не водело до нередовност на исковата молба, тъй като ищецът не бил длъжен да посочи правната квалификация на претенцията си, каквито по същество били указанията на РС-Крумовград съгласно определение №266/24.11.2011 год. Единствено и само съдът следвало да прецени и да подведе спора под съответната правна норма, без дори да е длъжен да се съобрази с евентуално посочената правна квалификация от ищеца. Освен това непосочването и неангажирането на необходимите доказателства било въпрос, касаещ основателността и доказаността на предявения иск, а не както неправилно съдът приел, че се касае до нередовност в исковата молба. С оглед на изложените съображения и тъй като считал, че исковата молба на М. „. п» Е.- К. против Н.-С. отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, жалбодателят моли въззивният съд да постанови определение, с което да отмени изцяло определение №25/31.01.2012 год. на РС-Крумовград, постановено по гр.дело №44/2011 год., като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, и върне гр.дело №44/2011 год. на Крумовградският районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Отговор на частната жалба от въззиваемата страна Н.-С., не е постъпил.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото във връзка с доводите, изложени в частната жалба, приема за установено следното:

Пред Крумовградския районен съд е предявен за разглеждане от М. „. П. Е. –К. срещу Н.-С. частичен иск с цена 1000 лв. – част от дължимата от ответника сума в общ размер на 39 655.00 лв., представляваща направените разходи по извършените дейности от В. към М. „. П. Е.-К. по клинична пътека № *- б.и б. при лица над 18 години, за времето от 01.01.2010г. до 31.07.2010г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от 1000 лв., считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Съдът извършил размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК, след като приел, че исковата молба е редовна; с определение по реда на чл. 140 ГПК, след като отново проверил редовността и допустимостта на предявените искове, се произнесъл по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. На 21.06.2011г. провел първо по делото открито заседание, в което направил доклад по делото по чл. 146 ГПК и отложил същото за събиране на доказателства.

В съдебно заседание от 25.10.2011г. съдът приключил съдебното дирене, като дал ход за изслушване на устните състезания и посочил деня на обявяване на съдебното решение.

С определение № 266/24.11.2011г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът отменил протоколно определение от 25.10.2011г. за даване ход по същество на делото. Оставил без движение исковата молба, като указал на ищеца в едноседмичен срок да отстрани допуснати нередовности, а именно: да направи искане с конкретен петитум, в който да уточни дали се касае за неизпълнение на договор или се касае за водене на чужда работа без пъллномощие, за иск за деликт, или за иск за неоснователно обогатяване. Уведомил ищеца, че при неотстраняване на нередовностите в срок, исковата молба ще бъде върната.

С определение № 25/31.01.2012г., съдът, като приел, че съобщението за оставяне на ИМ без движение е връчена на ищеца на 20.01.2012г. и в указания срок същият не отстранил указаните нередовности, прекратил производството по делото и постановил връщане на ИМ.

С оглед на тези обстоятелства по делото, въззивният съд счита, че частната жалба е основателна по следните съображения: принципът е, че определението, с което се оставя без движение като нередовна исковата молбата и на ищеца се дават указания за отстраняване на нередовността, не попада в категорията съдебни актове, посочени в чл. 274, ал. 1 от ГПК. Това определение по своя характер не е преграждащо. От друга страна, разпоредбата на чл. 129 от ГПК, която регламентира реда за отстраняване на нередовност на исковата молба, не предвижда изрично възможност за обжалване на акта, с който молбата се оставя без движение и се дават указания за привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК. По аргумент от чл. 129, ал. 3 от ГПК на самостоятелно обжалване подлежи единствено определението за връщане на исковата молба, в случай че такова бъде постановено, по повод на което горестоящият съд по необходимост проверява и правилността на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК указания. / Определение № 368 от 23.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 95/2010 г., I г. о., ГК/. Предвид това, въззивният съд, проверявайки дадените с определение № 266/24.11.2011г. указания за отстраняване нередовности на ИМ, намира същите за неправилни по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.1 т.4 и т.5 ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането. В случая исковата молба отговаря на тези две изисквания, като в същата са изложени както релевантните фактически обстоятелства по предявения иск, така и във връзка с тях, в какво се състои искането. Именно за установяването им, първоинстанционният съд е провел съдебно производство по реда на чл. 131 – 149 ГПК, включително е направил доклад по делото в с.з., проведено на 21.06.2011г. и след събиране на допуснатите доказателства, на 25.10.2011г. е приключил съдебното дирене и е приел делото за решаване. В хода на проведеното производство от страните не са били направени никакви възражения нито относно редовността на исковата молба, нито по отношение доклада на съда по чл.146 ГПК, нито по отношение на събраните доказателства. От прочита на исковата молба е видно, че обстоятелствената част съответства на петитума, като задължението да даде правна квалификация на предявения иск въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства /каквото по същество представляват дадените указания/, е на съда, а не на ищеца. Съдът включително не е длъжен да се съобрази с правната квалификация, дадена от ищеца, тъй като е длъжен сам да извлече същата въз основа на фактите. Това задължение на съда се извлича както от изискването за съдържанието на исковата молба по чл.127 ГПК, което не предвижда задължение за ищеца да посочи правната квалификация на предявения иск, така и от задължението на съда при изготвяне на доклад по делото по реда на чл.146, ал. ГПК – т.2, да даде правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника. С други думи, дадените указания на ищеца да направи искане с конкретен петитум, в който да уточни дали се касае за иск за неизпълнение на договор, за иск за водене на чужда работа без пълномощие, за иск за деликт или за иск за неоснователно обогатяване, са неправилни, тъй като исковата молба съдържа петитум с конкретно искане, в същата са изложени релевантните по отношение на спорното право обстоятелства и именно въз основа на тях съдът е следвало да даде правната квалификация на правата, претендирани от ищеца.

Предвид горното, обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване на посочените в определение № 266/24.11.2011г. нередовности на исковата молба, е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводдствените действия.

Мотивиран от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 25/31.01.2012г., с което е прекратено производството по гр. дело № 44/2011г. по описа на Крумовградския районен съд и е върната подадената от М. „. П. Е. –К. искова молба срещу Н.-С., с цена на иска 1000 лв. и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.