Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Р., 17.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично заседание на деветнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Светла Пеева и прокурора Валентина Личева,
разгледа докладваното от съдия Герасимова в.н.о.х. дело №877 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №79 от 30.07.2020 г. по НОХД №681/2020 г., Р.нски
районен съд, НО, 11-ти наказателен състав е признал подсъдимия Ц.С.Д. за
виновен в това, че през периода 08.09.2017 год. - 09.09.2017
год. в гр. Р., след предварителен сговор със С.Г.М., като случаят не е
маловажен, отнел чужда движима вещ – 1 бр. велосипед марка “Sprint“,
модел “Vanesa“, на стойност 100.00 лева, от
владението на Г.А.С., без нейното съгласие с намерението противозаконно да я
присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.5, във вр.
с чл.194, ал.1 и чл.54 от НК, чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, му
наложил наказание “Лишаване от свобода”, за срок от осем месеца.
Подсъдимият Ц.С.Д. бил признат и за виновен в това, че на 09.09.2017 год. в гр. Р., потвърдил неистина в частен документ
– писмена декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи
към Заложен билет 60875/09.09.2017 год., в която по
изрична разпоредба на Постановление № 40/18.02.2009 год. на Министерския съвет
/обн. ДВ бр. 16/27.02.2009 год., в сила от 27.02.2009
год./, с което е приета Наредбата за дейността на заложните къщи, е бил
специално задължен да удостовери истината и употребил този документ пред
служител на Заложна къща М.– гр. Р. с ЕИК **** като доказателство за невярно
удостоверени обстоятелства, а именно – че е собственик на дадената от него в
залог движима вещ във връзка със сключен договор за паричен заем между Заложна
къща М.– гр. Р., представлявана от Д.Г., в качеството на Заемодател и Ц.С.Д., в
качеството на Заемател, обективиран
с Заложен билет 60875/09.09.2017 год., а именно - 1
бр. велосипед марка “Sprint“, модел “Vanesa“, която придобил чрез покупка, поради което и на
основание чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 и чл.54, чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК от НК му наложил наказание “Лишаване
от свобода”, за срок от четири месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК РРС наложил на подсъдимия Ц.С.Д. едно общо
най-тежко наказание от определените, а именно “Лишаване от свобода” за срок от осем
месеца, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от три години.
Съдът се произнесъл и приспаднал времето през което подсъдимият Ц.С.Д. е
бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, на основание
чл.59, ал.4 от НК.
С присъдата бил признат за виновен и С.Г.М. в това, че рез периода
08.09.2017 год. - 09.09.2017 год. в гр. Р., след
предварителен сговор с Ц.С.Д., като случаят не е маловажен, отнел чужда движима
вещ – 1 бр. велосипед марка “Sprint“, модел “Vanesa“, на стойност 100.00 лева, от владението на Г.А.С.,
без нейното съгласие с намерението противозаконно да я присвои, поради което и
на основание чл. 195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194,
ал.1 и чл.54 от НК, чл.373, ал.2 от НПК, вр.
чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание “Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА, чието изтърпяването било отложено за изпитателен срок от три години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъдил
подсъдимите Ц.С.Д. и С.Г.М. да заплатят в полза на ОДМВР – Р. – всеки сумата от
112,28 лв. за направени разноски на досъдебното производство.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпила жалба от подс. С.Г.М. чрез служебния
му защитник – адв. И. Д.. В жалбата и допълнителните
съображения към нея се излагат съображения за неправилност, допуснато нарушение
на материалния закон, на процесуални правила и явна несправедливост на
наложеното наказание. Конкретизира се, че правната квалификация на извършеното
от страна на подсъдимия е по чл.194, ал.3, вр. ал.1
от НК – маловажен случай на престъплението „кражба“. Последното се мотивира с
ниската стойност на отнетата вещ, критичното отношение към стореното, липсата
на предходни осъждания, ниската възраст на дееца, мотивите за извършване на
престъплението, добрите характеристични данни, оказаното съдействие и
възстановяването на причинените вреди. Посочва се още, че предвид предписанията
на чл.218б от НК на М. следва да се наложи административно наказание. Сочи се
още приложимост и на нормата на чл.197,
т.3 от НК. Алтернативно се пледира за намаляване на наложеното наказание
лишаване от свобода до предвидения от закона минимум от три месеца.
В жалбата не е направено искане за събиране на нови
доказателства.
В разпоредително заседание въззивният
съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели,
изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В срока по чл.320, ал.5 от НПК, до даване ход на делото не
е направено надлежно искане от подс. Ц.С.Д. за присъединяване към жалбата на подс. С.М..
Представителят на държавното обвинение моли жалбата да
бъде оставена без уважение, а присъдата на първостепенния съд потвърдена като
правилна, обоснована и законосъобразна. Сочи, че извършеното от страна на подс. М. не би могло да се квалифицира по текста на чл.194,
ал.3 от НК и сочи, че единстевното смекчаващо
обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия М.. Намира за
неоснователни и доводите на защитника на същия подсъдим за явна несправедливост
на наложеното му наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебния
защитник на подс. М. - адв.
Д. с изложените в нея искания.
Р.нски окръжен съд, след като
обсъди доводите в жалбата ‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните‚ и след като в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда констатира, че не са налице
основания за нейното отменяване или изменяване поради
следните съображения:
Доказателственият анализ на
РРС е формиран на основата на признанията на фактите по обвинителния акт от
страна на подс. М. и подс. Д.
и подкрепящите ги показания на свидетелите Г.С., А.Й., Р.Н.и А.К., експертните
заключения на назначените съдебно ценова икономическа и графологична
експертизи, писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за доброволно
предаване, копия на заложен билет, декларация, разходен касов ордер, разписки,
справки за съдимост, справки за образувани и неприключили наказателни
производства, декларации и автобиографични справки.
Изброената доказателствена съвкупност, ведно с
признанието по чл.371, т. 2 от НПК от страна на подсъдимите, въззивният съд преценява като достатъчна за пълноценното
изясняване на значимите за процеса обстоятелства.
Въз основа на тях се установява, че Ц.Д. бил осъждан - с Протоколно
определение №584/10.10.2014 год. по НОХД №684/2014 год.
по описа на Районен съд – гр. Горна Оряховица, влязло в сила на 10.10.2014год., за извършено престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.129, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което му било наложено наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца.
Св. Г.А.С. притежавала велосипед марка “Sprint“,
модел “Vanesa“, рама №TJ071103647, с 18 скорости, с
бяла рамка с розови детайли (цветя), бяла седалка с розови и лилави цветя.
На 08.09.2017год. вечерта, около 22.00 часа тя оставила велосипеда на междуетажната площадка без да го заключва.
Във входа на жилищния блок, в който св. С. живеела, живеел и подс. М., който забелязал, че велосипеда често оставал
незаключен. Същата вечер в дома му гостували подс. Д.
и св. Р.Н.. Подс. М. им казал за велосипеда и
предложил да го откраднат и заложат в някоя заложна къща. Подс.
Д. се съгласил и в неустановен час от денонощието (за времето от 22.00 часа на
08.09.2017 год. до 04.00 часа на 09.09.2017 год.)
двамата се качили на етажната площадка, на която се намирал велосипеда. Със
съвместни усилия го пренесли до жилището на подс. М.,
който го държал за предната част, а подс. Д. – за
задната част.
На 09.09.2017год. около 04.00 часа св. С.
установила, че велосипеда липсвал и подала сигнал на ЕЕН 112. По случая била
заведена преписка и извършена полицейска проверка.
По-късно същия ден, около 17.00 часа двамата подсъдими посетили Заложна
къща М.– гр. Р. с ЕИК ****, намираща се в гр. Р., ул. ***. Тъй като подс. М. не носел личната си карта, подс.
Д. сключил договор за паричен заем, обективиран в
Заложен билет №60875/09.09.2017год., във връзка с
който предоставил описания велосипед в залог. Договорът бил със срок 30 дни, а
отпусната в заем сума в размер на 20.00 лева. В писмената декларация по чл. 14,
ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, представляваща неразделна
част от заложния билет, същият посочил, че бил собственик на заложената от него
движима вещ, както и че същата не подлежала на облагане, митнически и данъчни
спорове, не била предмет на лизингов договор и че я придобил чрез покупка.
Получената за велосипеда сума била разделена между двамата подсъдими.
В хода извършените оперативно-издирвателни
мероприятия св. А.К. – полицейски служител в РУ 02 при ОД МВР – гр. Р.
установил местонахождението на велосипеда, за което св. С. била уведомена. След
като го разпознала последната го откупила за сумата от 31.00 лева (20.00 лева
главница и 11.00 лева – такси и лихва).
Впоследствие с разписка от 02.01.2020год. подс. М.
предал сумата от 31.00 лева за възстановяване на нанесените щети, която била
предадена на пострадалата.
От заключението на изготвената графологична
експертиза №462/26.07.2019год. по описа на С “БНТЛ“ при ОД МВР – гр. Р. било
установено, че подписа и ръкописният текст, положени в реквизита “Заемател“ в Заложен билет №60875/09.09.2017год.,
подписа и ръкописният текст, положени в реквизита “Декларатор“ в приложената
към заложния билет Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи, както и подписа в реквизита “Получил“ в Разходен касов ордер
№12044/09.09.2017год., са изпълнение от подс. Д...
От заключението на изготвената съдебно ценова икономическа експертиза било
установено, че стойността на велосипеда по средни пазарни цени към момента на
извършване на деянието възлизала на 100.00 лева.
Правилно районният съд в мотивите на присъдата не е подложил на анализ и
съпоставка, както и на нарочно обсъждане
доказателствените материали, въз основа на
които е установил фактическата обстановка, като е посочил, че всички събрано
гласни доказателства кореспондират с останалите доказателства и доказателствени
средства. По естеството си това не представлява доказателствен анализ, тъй като в диференцираната процедура по чл.
371, т. 2 НПК, съдът не следва да извършва подобна дейност. След произнасянето
на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по
съответствието на самопризнанията на подсъдимия с всички годни доказателства и
доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва и
не може в мотивите на присъдата да извършва доказателствена
оценка на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на
подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на процесуални ценности като процесуална
дисциплина и процесуална икономия, без те да се противопоставят на основната
цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В процедурата по чл. 371, т.
2 НПК законът предпоставя като задължително условие
за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от
досъдебното производство. Затова първоинстанционният съд има правомощието да
разгледа делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е
преценил, че досъдебното производство е било проведено обективно, всестранно и
пълно, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, че събраните в предсъдебната фаза на производството доказателствени
източници са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по съдържание
категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е изразено пред съда
недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.
Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога
следва да приеме за установени залегналите в обвинителния акт констатации за
фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в
присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и
оценка на доказателствата. Този извод се обосновава не само чрез законните цели
и съдържание на разглеждания диференциран ред, но и от принципа, че, за да
постигне справедлив и ефективен наказателен процес, съдът може да обсъжда
единствено доказателствени материали, които е събрал непосредствено. А в
процедурата по глава ХХVІІ от НПК във варианта ѝ по чл. 371, т. 2 от НПК е въведена различна идея – да се постигне бързо, ефективно и справедливо правосъдие по дела, при които правилното им решаване, с оглед фактическата им специфика и качеството на
събрания на досъдебното производство доказателствен материал, не налага изобщо
непосредствено събиране от съда на доказателства за фактите на обвинението,
нито приобщаването им по реда на чл. 283 НПК. В рамките на компетентността си съдът
разгледал делото в съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК извършва
преценка на отношението на самопризнанието към доказателствата от досъдебното
производство, но няма правомощие да анализира в мотивите на акта си по
съществото на делото доказателствената стойност на
материали, които са събрани от друг орган.
Въззивният съд, след като извърши проверка на определението по чл.372, ал.
4 НПК в контекста на събраните по делото материали, намира, че то е обосновано
и законосъобразно. Самопризнанията на подсъдимите Д. и М. се подкрепят от
събраните годни доказателствени материали в досъдебното производство, които
хронологично и логически обвързано установяват последователността на фактите на
осъществяване на деянието и неговото авторство. Последователно и изцяло в
унисон с депозираното признание на подсъдимите лица са показанията на всички
свидетели, писмените доказателства и експертните заключения.
На следващо място, след като прие, че преценката на първоинстанционния съд
по чл. 372, ал. 4 от НПК е законосъобразна, въззивният
съд извърши проверка на приложението на материалния закон в присъдата. При така
установените факти районният съд е направил верни изводи за правната
квалификация на деянията, за които двамата подсъдими следва да понесат отговорност.
Законосъобразно и правилно РРС е приел, че деянията на двамата подсъдими
осъществяват признаците на състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК.
В този смисъл и обстойният и цялостен анализ на доказателствените
материали както поотделно, така и в тяхното единство води до безспорен и
несъмнен извод за това, че през периода
08.09.2017 г. – 09.09.2017 г. в гр. Р., след
предварителен сговор и в немаловажен случай Недялков и Маринов са отнели чужда
движима веща 1 бр. велосипед марка “Sprint“, модел “Vanesa“, на стойност 100.00 лева. Касае се за чужди вещи,
доколкото същите са били изключителна собственост на Г.А.С.. Подс. М. и подс. Д. са
осъществили изпълнителното деяние на кражбата-същите са прекъснали фактическата
власт на собственика и възможността му да се разпорежда с инкриминираното
имущество, като са установили трайна, своя фактическа власт.
В осъществяване на престъпното деяние подсъдимите са участвали в
съучастие-във формата на съизвършителство. Действията
на всеки един от тях са били елемент от комплексната дейност на още едно
действащо в тази насока лице. Действия по отнемане са извършили и двамата
подсъдими. Извършването на деянието е било предварително планирано и
организирано, като всеки един от съизвършителите е
осъществявал определена роля, съобразно уговореното помежду им в деня на
кражбата, което от своя страна квалифицира извършеното съучастническо деяние
като такова по по-тежко наказуемия състав
„след предварителен сговор” – по смисъла на чл.195, ал.1, т.5 от НК.
От обективна страна и настоящият съдебен състав, както и първоинстанционния
прие, че случая на увреждане не е маловажен, каквото е твърдението на защитата.
Обществената опасност на деянието и на дееца показват, че деянието не попада
под хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК. Стойността на увреденото имущество
възлиза на 400 лева – сума значително надхвърляща получаваната от пострадалата
пенсия (която измамливо подсъдимата е обещала да бъде увеличена до сума в
размер на 230 лева). Въвеждането в заблуждение на св. Ахмедова е било
реализирано неколкократно в продължение на три дни, а
подсъдимата е била осъждана неколкократно за подобни
деяния, което от своя страна я разкрива като личност с по-висока обществена
опасност. По изложените съображения и въззивният съд
прие, че в конкретния случай измамата не следва да се счете за маловажен случай
по смисъла на чл. 209, ал. 3 от НК и искането за подобна преквалификация на
деянието от страна на защитата не е основателно.
Р.нски окръжен съд намира също така, че правилни
и законосъобразни се явяват изводите на първоинстанционния съдебен състав, че
така реализираното деяние от страна на двамата подсъдими не покрива признаците
на изведената в текста на чл.93, т.9 от НК легална дефиниция на „маловажен
случай“. Нееднократно съдилищата са се произнасяли в насока критериите за
определяне на едно деяние като маловажно такова. Обществената опасност на
реализираното от страна на Димитров държане на високорискови наркотични
вещества не е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи.
По правило по-ниската степен на обществена опасност обективно се разкрива с
оглед липсата или незначителността на вредните последици, а така също и с оглед
другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в
съвкупност. За извършването на тази преценка следва да се изходи от
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, данните за личността на дееца
и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното.
Безспорно установеното от фактическа страна в конкретния случай не сочи на
обективното наличие на цялостна съвкупност от смекчаващи обстоятелства, които
да обуславят извод за значително занижена обществена опасност на конкретното
деяние и на конкретния деец.
Така следва да се посочи, че стойността на отнетото имущество съвсем не е
незначителна, отговорността на двамата подсъдими се отегчава и от
обстоятелството, че деятелността им е била насочена по отношение на вещ без
постоянен надзор, при това в обитаван от подсъдимия М. вход на жилищен блок. Възрастта
и на двамата безспорно е сравнително ниска, но законосъобразни са и изводите на
РРС, че М. е бил движеща фигура при реализиране на деянието, а подс. Д. – осъждан за осъществен състав на престъпление от
общ характер. Липсва и твърдяното поведение по оказване на съдействие на
органите на досъдебното производство от страна на двамата подсъдими, както и
искрено съжаление за стореното. Допълнително по отношение на подс. Д. следва да се посочи, като обстоятелство, което
завишава обществената опасно на извършеното и осъществяването в реална
съвкупност и на друго престъпно деяние. Липсват и доказателства, свидетелстващи
за тежко материално състояние на двамата подсъдими към момента на извършване на
деянието, което се твърди да е мотивирало реализирането на кражбата.
Законосъобразни са и доводите на контролираната съдебна инстанция, че възстановяването
на вредите на пострадалото лице /в размер от 31лв./ от страна на подс.М., е станало, но едва след като самото пострадало
лице от личните си средства е откупило
обратно от заложната къща собствената си вещ, като последващото
поведение на този подсъдим следва да се цени единствено като на смекчаващо
вината обстоятелство. В този смисъл и
липсват основания за преквалифициране на извършеното и по текста на чл.197 от НК.
От субективна страна правилно
контролираната съдебна инстанция е приела, че инкриминираната кражба е извършена
от всяко едно от подсъдимите лица при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са
съзнавали обществено опасния характер на деянието си, предвиждали са обществено
опасните му последици и пряко са целели настъпването им. Същите са съзнавали,
че отнемат вещ, чужда такава като прекъсват фактическата власт на собственика и
и установяват своя трайна такава, както и че извършват деянието всеки един заедно
с друго умишлено действащо в тази насока лице. Във волево отношение подсъдимите
са целели настъпването на обществено опасните последици, както и са имали
намерението да участват в присвояването на откраднатите вещи. Налице е и
типичното за този вид престъпление намерение да бъдат присвоени противозаконно
чужди движими вещи.
Предвид липсата на надлежно присъединяване
към депозираната жалба на подс. М., респективно –
депозиране на такава от страна на подс. Д. не следва
да се анализира съставомерността на самостоятелно
реализираното от негова страна престъпно деяние по чл.313 от НК, доколкото
присъдата в тази част по отношение на него следва да се счете за влязла в сила.
Правилно и законосъобразно контролираната съдебна инстанция е отмерила
наказанието на подс. М. за престъплението по чл.195,
ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, съобразявайки
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Районният съд е изложил мотиви за
причините, поради които е счел, че отмереното наказание от една година лишаване от свобода (на минимума на предвиденото в закона) е
санкцията, която следва да бъде наложена на подс. М.,
с които и въззивната инстанция изразява съгласие.
С обжалвания акт районният съд е приложил чл. 58а НК в актуалния му вид.
Първата инстанция е индивидуализирала наказанието на подсъдимия по общите
правила, след което ги е редуцирала с 1/3. Районният съд е приел, че такъв подход
е в съответствие с предписанията на наказателния закон, които съдържат
механизъм за определяне на наказанието при съдебно следствие във втората му
алтернатива. Р.нски окръжен съд споделя становището
на първостепенния съд по приложение на цитирания текст. В този смисъл и съдът не
намери основание за корекция на присъдата в наказателната и част, в частност –
по отношение на наказанието лишаване от свобода, което след редуцирането му по
реда на чл.58а от НК следва да се отмери в размер на осем месеца лишаване от
свобода.
Настоящият съдебен състав, както и предходния счете, че изтърпяването на
така отмереното наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца по
отношение на подс. М. следва да бъде отложено по реда
на чл. 66, ал.1 от НК. Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй
като наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е
осъждан, като неизолирането от нормалната и житейска среда успешно ще
подпомогне реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната
насока въззивният съд също намери, че по отношение на
конкретната личност на С.М. не се явява за необходима неговата социална
изолация. Тежестта на наказанието и начинът на неговото изпълнение – с
определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно изтърпяване,
представляват комплексна форма на наказателна репресия, която постига
справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно въздействие
върху дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс. В този
смисъл законосъобразно РРС е приел, че в пълнота са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнението на определеното и наказание
лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с
присъдата си районният съд е възложил на двамата подсъдими по ½ от
направените в производството разноски.
При цялостна служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл.
334, т. 6 от НПК Р.нски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №79 от 30.07.2020 г. по НОХД №681/2020 г., Р.нски
районен съд, НО, 11-ти наказателен състав.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.