№ 26992
гр. С., 01.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110162814 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД срещу С. П. Н., която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба и заявлението са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.09.2023 г. от 10:20 часа , за когато ДА СЕ
ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и със заявлението по чл. 410 ГПК
документи като писмени доказателства по делото, с изключение на документа на л. 35 от
заповедното производство, по отношение на който УКАЗВА на ищеца, че ако желае неговото
приемане, следва да го представи в четлив препис ведно с препис за ответника.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 74279/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, за послужване.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от „АПС Бета България“ ЕООД срещу С. П. Н. с искане да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 500 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит № 577277/17.12.2015 г., ведно със законната лихва от 29.12.2021 г. до
изплащане на вземането; 57.96 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.01.2016 г.
до 20.01.2017 г.; 256.08 лв. – лихва за забава за периода от 20.01.2016 г. до 23.02.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
74279/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Ищецът претендира разноските за заповедното и
исковото производства.
Ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата е сключен Договор за
1
потребителски кредит № 577277/17.12.2015 г. по реда на ЗПФУР и при спазване на изискванията
на ЗПК. По договора е предоставен на ответницата заем в размер на 500 лв., а тя се задължила да го
върне на 13 месечни вноски съгласно погасителен план, всяка по 42.92 лева, с краен срок до
20.01.2017 г. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 % и годишен
процент на разходите в размер на 50 %. Съгласно Общите условия за предоставяне на кредити,
представляващи неразделна част от договора, ответницата се задължила да заплати лихва за забава
при просрочване на погасителна вноска в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска. Ответницата не изпълнявала в срок задълженията си по договора за
кредит. Вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по договора за кредит били прехвърлени на ищеца с
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., за
което ответницата била надлежно уведомена на 01.04.2021 г., а евентуално уведомлението следва
да се счита за достигнало до нея с връчването на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответницата С. П.
Н..
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на
действително правоотношение по договор за паричен заем, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и
ответницата, с посоченото в исковата молба съдържание; изпълнение на задълженията на
„Кредисимо“ ЕАД по договора, включително предаване на заемната сума; изискуемост на
вземането за главница; размера на главното вземане; прехвърляне на вземането в полза на ищеца;
уведомяване на длъжника за извършената цесия.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
докаже следните обстоятелства: наличието на валидна уговорка за възнаградителна лихва;
изискуемост на вземането за възнаградителна лихва; размера на дължимата възнаградителна лихва
за исковия период; прехвърляне на вземането в полза на ищеца; уведомяване на длъжника за
извършената цесия.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
следните обстоятелства: наличието на главно задължение; изпадането на ответницата в забава и
нейната продължителност; размера на дължимата лихва за забава за исковия период; прехвърляне
на вземането в полза на ищеца; уведомяване на длъжника за извършената цесия.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на задълженията, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за: предаване на заемната сума от
„Кредисимо“ ЕАД на ответницата; за прехвърляне на процесните вземания в негова полза от
„Кредисимо“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г.; за уведомяване на длъжника от цедента за цесията.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че след като не е представил в срок отговор на исковата молба, ако
не се яви в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение
по искане на ищеца.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за
новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за
връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен
адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или
несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
2
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3