Присъда по дело №56/2015 на Районен съд - Троян

 

 

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                        

                                                          № 25

                                     гр. Троян, 20.11.2015 година

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА 

Съдебни заседатели: 1. Б.Л. и

2. К.К.

                                                 

Съдебен секретар К.Р.

Прокурор Георги Аргиров,

разгледа докладваното от съдия РАДЕВА,

Наказателно общ характер дело № 56 от 2015 година по описа на Троянски районен съд.

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

                                          П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Т.Н. - роден на *** ***, настоящ адрес ***, български гражданин, с висше образование, разведен, работи в „Секюрити Глобал” ЕООД гр. Пловдив като регионален отговорник, неосъждан, ЕГН: **********, за НЕВИНОВЕН в това да е за периода от 18.12.2007 г. до 05.06.2014 г. в гр. Троян, обл. Ловешка, в таванско помещение на жилище, обитавано от майка му Я.Ц.Т. и сина му Н.Н. ***, държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – 1 /един/ брой пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: Пушка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309, ДА СЕ ОТНЕМЕ в полза на Държавата и ДА СЕ ПРЕДАДЕ на органите на МВР.

           ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                          2.

                                                                  

                                                                    

МОТИВИ към Присъда № 25

по НОХ дело № 56/2015г.

 

Подсъдимият Н.Т.Н. ***, е предаден на съд по обвинение за извършено от него престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, а именно за това, че за периода от 2000г. до 05.06.2014г. в гр. Троян, обл. Ловешка, в таванско помещение на жилище, обитавано от майка му Я.Ц.Т. и сина му Н.Н. ***, държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – 1 брой пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Проведено е досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначени са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

 Районна прокуратура гр. Троян се представлява в съдебно заседание от  прокурор Георги Аргиров, след поискан от подсъдимия и приет от съда отвод на наблюдаващия прокурор Владимир Зъзрев. По искане на прокурор Аргиров, съдът е допуснал изменение на диспозитива на обвинението, като същият е добил следният вид: за периода от 18.12.2007г. до 05.06.2014г. в гр. Троян, обл. Ловешка, в таванско помещение на жилище, обитавано от майка му Я.Ц.Т. и сина му Н.Н. ***, държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – 1 брой пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. В хода на съдебните прения, прокурор Георги Аргиров поддържа обвинението срещу подсъдимия Н.Т.Н. и излага аргументи за виновност на същия. Моли съда да постанови присъда, с която да признае Н. за виновен и да му наложи наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, а вещественото доказателство да бъде отнето в полза на държавата и предадено на органите на МВР.   

            Подсъдимият Н.Т.Н., редовно призован, се явява лично в проведените по делото открити съдебни заседания. Заявява, че не се признава за виновен да е извършил престъплението, в което е обвинен. Дал е подробни обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан. Счита, че обвинението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Подсъдимият Н. е ангажирал адвокатска защита в лицето на адвокат И.А. ***, който моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Счита, че обвинението не е доказано със събраните по делото доказателства, като аргументите си за това адвокат А. е изложил подробно в своята пледоария. Ангажирани са доказателства.

            От обясненията на подсъдимия Н.Т.Н., от показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Й.Ц., П.Т.Б. и М.Н.Ж., от заключенията на вещите лица по назначените експертизи, както и от приложените по делото писмени доказателства съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

            Подсъдимият Н.Т.Н. е роден в гр. Троян, но от много години живее и работи в гр. София. Притежава, в съсобственост със своята сестра П.Т.Г., недвижим имот в гр. Троян, находящ се на ул. „***, част от който е наследил след смъртта на своя баща, а друга част е придобил чрез дарение на 18.12.2007г., видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт № 86 от 18.12.2007г. на нотариус Димитър Кънчевски. В този имот както преди сделката, така и след това, живее майката на подсъдимия – Я.Т. и сина на подсъдимия – непълнолетния Н.Н.Н., роден на *** година.

            Синът на подсъдимия – Н. *** и е приятел със свидетеля Г.Й.Ц. – ученик в същото училище. Преди известно време, Н.Н. видял на таванското помещение на къщата, в която живее заедно със своята баба, старинни пушки и саби, които показал на свидетеля Ц.. Двете момчета решили да продадат пушките и сабите и по този начин да се сдобият с пари, с които да си купят мобилни телефони. В началото на месец юни 2014г. от публикация в интернет сайт, Н. и Ц. узнали за свидетеля М.Ж. ***, който се занимава с изкупуване на антикварни вещи. По телефон се свързали със свидетеля Ж. и му предложили за продажба две антични пушки и една сабя. Свидетелят Ж. се съгласил да закупи сабята и двете пушки, които видял по изпратени му на имейл снимки, съответно сабята за сумата 150 лева, а пушките по 200 лева всяка. Уговорили се сабята и пушките да бъдат изпратени на свидетеля Ж. чрез куриерска фирма „Еконт”, а плащането да стане с наложен платеж. Н.Н. и Г.Ц. изпратили на посочения от свидетеля Ж. адрес ***, сабята и две пушки, като след получаването им от свидетеля Ж., същият заплатил за тях, чрез наложен платеж, общо сумата 500 лева. На следващият ден, Н.Н. и Г.Ц., отново потърсили свидетеля М.Ж. и му предложили за продажба още две саби и пет пушки, които свидетелят Ж. се съгласил да купи общо за сумата 1 200 лева. На 05.06.2014г. Н.Н. и Г.Ц. взели пушките и сабите от таванското помещение на къщата, в която живеят Н.Н. и неговата баба, увили същите в черга и с такси ги откарали до офиса на фирма за куриерски услуги „Еконт”, находящ се на автогарата в гр. Троян. Служител на куриерската фирма попитал какво съдържа пратката и Н.Н. и Г.Ц. заявили, че съдържа антикварни пушки. Служител на „Еконт” опаковал пратката, като подател бил отразен Г.Й.Ц. и след като Н. и Ц. си тръгнали от офиса, бил подаден сигнал в РУ на МВР гр. Троян за съдържанието на пратката. Служители на РУ на МВР гр. Троян посетили офиса на „Еконт” и след като установили, че подател на същата е Г.Й.Ц., го издирили и заедно с него отишли в офиса на „Еконт”. Свидетелят Ц. изтеглил пратката и предал доброволно на служителите на полицията 5 броя старинни пушки и 2 броя саби, които били иззети с Протокол за доброволно предаване от 05.06.2014г., приложен по досъдебното производство.            

            В хода на досъдебното производство по делото е била назначена балистична експертиза с вещи лица П.П. и С.С. – специалисти в сектор „Трасология и балистика” към НИКК гр. София. От изготвеното от вещите лица заключение се установява, че четири от изследваните пушки, а именно: пушка система „КРЪНКА”, обр. 1866, кал. 15.2 мм с № 13416 и № 25375; пушка система „БЕРДАНА 2”, обр. 1880, кал. 10.67 мм с № 46697; пушка с предно пълнене и капсулно възпламеняване кал. 18.6 мм и пушка „REABODY – MARTINI”, кал. 11.43 мм с № 544827 не представляват огнестрелно оръжие съгласно чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗОБВВПИ. Вещите лица са отразили в заключението, че пушката „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309 е годна да произведе изстрел и съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. Според вещите лица оръжията не са обезопасени от нежелателен достъп и сработване по предназначение. В съдебно заседание вещото лице П.П. заяви, че при извършената експериментална стрелба с пушката „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, са използвали патрони с калибър 7.92х54 мм, които са били взети от колекцията на лабораторията на НИКК, но не се произвеждат в Европа.

            В хода на досъдебното производство по делото е била назначена и историческа етнографска експертиза с вещи лица Р.С.Г., М.В.Д., Е.П.Г., Г.Г.Г. и К.К. – специалисти от Регионален исторически музей гр. Ловеч. Предмет на изследване са били петте броя пушки и двете саби, като същите се определят като движими културни ценности от категория „А” по Регламент /ЕО/ № 116/2009 година. От изготвеното експертно заключение по отношение на ловна пушка „TURKISH MAUSER”, експертите са определили, че същата е произведена в Германия от фирма „Маузер”, образец 1893г., калибър 7.65х53 мм.

            От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Н.Т.Н. е осъществил от обективна и от субективна страна  състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, за което е предаден на съд, поради което съдът го е признал за невиновен и оправдал с постановената присъда. За да е осъществен състава на това престъпление е необходимо да е безспорно доказано, че именно подсъдимият Н. е държал, през посочения период от време в диспозитива на обвинението, в таванско помещение на жилище, обитавано от майка му Я.Ц.Т. и сина му Н.Н.Н., находящо се в гр. Троян, ул. „***, огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, а именно 1 брой пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ. На първо място съдът приема за безспорно установено, че пушката марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309 представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Въпреки, че същата е произведена преди 01.01.1900г., пушката не попада в изключенията посочени в чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗОБВВПИ и е предназначена за стрелба с патрони с бездимен барут. Доказателство за горното е както отразеното в заключението по реализираната балистична експертиза, така и заявеното от вещото лице П.П. в съдебно заседание. Последният заяви, че с пушката е осъществена експериментална стрелба с два патрона и същата е произвела изстрел. Въпреки наличието на разлика в калибъра на пушката по реализираните две експертизи – балистична и историческа, съдът приема изразеното от вещото лице П.П. в съдебно заседание становище, че пушката е огнестрелно оръжие, тъй като патронът, с който може да стреля е с бездимен барут и с облечен куршум, независимо дали е 7.65 мм или 7.92 мм. На второ място съдът приема за безспорно установено и че посочената пушка, заедно с още четири пушки и две саби, до 05.06.2014г. са се намирали в таванско помещение на жилище, обитавано от майката на подсъдимия - Я.Ц.Т. и неговия син - Н.Н.Н., находящо се в гр. Троян, ул. „***. Не са налице доказателства обаче, че именно подсъдимият Н.Т.Н. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, а именно държане на огнестрелно оръжие. От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият Н. не е обитавал жилището, на чието таванско помещение е била пушката марка „TURKISH MAUSER” през инкриминирания период от време, а именно от 18.12.2007г. до 05.06.2014 година. Напротив доказа се, че Н. не е живял изобщо в гр. Троян, не само през посочения период от време, но и преди и след него. Прокурорът също е приел в обвинителния акт, че жилището се е обитавало от майката и сина на подсъдимия, но не и от самия Н.Н.. За съдебния състав така и не стана ясно въз основа на какви доказателства прокурорът е приел, че именно подсъдимия Н.Т.Н. е държал въпросното огнестрелно оръжие – пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309. Почти изцяло обвинителният акт е изграден въз основа на дадени от подсъдимия Н. показания в качеството на свидетел в хода на досъдебното производство по делото, преди същият да бъде привлечен като обвиняем. Вероятно от тези показания, прокурор Зъзрев, който е изготвил и внесъл в Районен съд гр. Троян обвинителния акт, е изградил своята обвинителна теза, приемайки, че подсъдимият Н.Т.Н. е осъществил състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Несъмнено тези показания, дадени от подсъдимия Н. преди да бъде привлечен като обвиняем, не могат да бъдат ползвани като доказателство по делото, още по-малко да са основното доказателство за авторството на подсъдимия в извършване на престъплението. Никой от разпитаните по делото свидетели не заяви, че петте пушки и двете саби са били на подсъдимия. Свидетелят Г.Ц. в показанията си пред съда заяви следното: „Пушките се намираха на тавана в къщата, където живее Н. ***. Той там живееше с баба си и леля си тогава. Доколкото знам са били на дядо му тези пушки. Така ми е казвал на мен…… Бащата на Н. /подсъдимият Т./ не е участвал. Даже се възползвахме от това, че той не знае нищо, за да можем да ги изнесем”. Обясненията на подсъдимия също са доказателствено средство в наказателния процес. В съдебно заседание Н.Т.Н. заяви, че пушките са били на неговия баща, който е починал през 2007г., както и че ги е виждал преди 30 години, когато е бил студент и баща му му ги е показал. Съдът прие като доказателства по делото Удостоверение изх. № 596/07.10.2015г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 86 от 18.12.2007г., от които се установи, че на 18.12.2007г. майката на подсъдимия Я.Ц.Т. и Е.Я. Т. са дарили на подсъдимия Н.Т.Н. и неговата сестра П.Т.Г., своите идеални части от собствеността върху жилището, находящо се в гр. Троян, ул. „***. Това дарение даде повод на прокурор Аргиров да поиска изменение на обвинението, променяйки началния момент на инкриминирания период на престъплението. Обстоятелството, че подсъдимият Н.Т.Н. е станал собственик на имота, в който са били държани пушките и сабите, не доказва, че именно той е осъществил изпълнителното деяние на престъплението. Дори и през този период от време, в къщата са живели майката на подсъдимия и неговите сестра и син, но не и Н.Т.Н..

            В пледоарията си прокурор Аргиров акцентира на подадена от подсъдимия Н. писмена Молба от 24.10.2014г. от него до Районна прокуратура гр. Троян, с която счита, че се доказва съзнанието на подсъдимия, че иззетите като доказателства по делото пушки и саби са негови. Съдът не споделя това разбиране на прокурора. Никъде в молбата подсъдимият не сочи какви доказателства моли да му бъдат върнати и не е отразил, че тези доказателства са негови. Н.Т.Н. е подал въпросната молба на 24.10.2014г., което е 4 дни след като е привлечен в качеството на обвиняем. Именно в това качество на обвиняем е направил и това искане. Кой друг, освен обвиняемия, би могъл да иска връщане на веществените доказателства, в конкретния случай, имайки предвид заявеното от Н., че пушките и сабите са били на починалия му баща? Освен това съдът напълно споделя чисто езиковите и лингвистични доводи на подсъдимия, изложени от него в хода на съдебните прения и също счита, че по начина, по който е написана молбата, не може да се изведе извода, че подсъдимият признава, че иззетите по преписката веществени доказателства са негови. За да е налице извършено престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, следва да е налице пряк умисъл на подсъдимия. Тоест същият следва да съзнава общественоопасният характер на деянието, общественоопасните му последици и въпреки това да иска настъпването им. В конкретният случай не се доказа нито един от тези елементи на субективната страна на престъплението.

            Съгласно чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това общественоопасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. В чл. 10 от НК законодателят е разписал, че общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правово ред или други интереси, защитени от правото. Съдът счита, че в конкретният случай, не се доказа и че е налице общественоопасно деяние. От заявеното от вещото лице П.П. в съдебно заседание се установи, че патрони за стрелба с пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309 няма на пазара и при извършване на експертизата, са били ползвани патрони от колекцията на НИКК при МВР. След като няма от къде да бъдат закупени патрони за въпросната пушка, логично е да се постави въпроса държането на тази пушка общественоопасно деяние ли е?

            Съобразявайки изложеното съдът е счел, че обвинението срещу подсъдимия  за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ не е доказано по несъмнен и категоричен начин, нито от обективна, нито от субективна страна, така както изисква разпоредбата на чл. 303 от НПК, поради което с постановената присъда е признал Н.Т.Н. за невиновен и го е оправдал.

            Предвид обстоятелството, че подсъдимия Н. не притежава надлежно разрешение за съхранение на пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309, с постановената присъда съдът е постановил вещественото доказателство: 1 брой пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309 да се отнеме в полза на държавата и да се предаде на органите на МВР.

            Водим от изложеното и на основание чл. 304 от НПК съдът е постановил присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 20.11.2015 година.

 

 

                                                                        Районен съдия:

 

 

 

 

                                                           

МОТИВИ към Присъда № 25

по НОХ дело № 56/2015г.

 

Подсъдимият Н.Т.Н. ***, е предаден на съд по обвинение за извършено от него престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, а именно за това, че за периода от 2000г. до 05.06.2014г. в гр. Троян, обл. Ловешка, в таванско помещение на жилище, обитавано от майка му Я.Ц.Т. и сина му Н.Н. ***, държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – 1 брой пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Проведено е досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначени са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

 Районна прокуратура гр. Троян се представлява в съдебно заседание от  прокурор Георги Аргиров, след поискан от подсъдимия и приет от съда отвод на наблюдаващия прокурор Владимир Зъзрев. По искане на прокурор Аргиров, съдът е допуснал изменение на диспозитива на обвинението, като същият е добил следният вид: за периода от 18.12.2007г. до 05.06.2014г. в гр. Троян, обл. Ловешка, в таванско помещение на жилище, обитавано от майка му Я.Ц.Т. и сина му Н.Н. ***, държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – 1 брой пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. В хода на съдебните прения, прокурор Георги Аргиров поддържа обвинението срещу подсъдимия Н.Т.Н. и излага аргументи за виновност на същия. Моли съда да постанови присъда, с която да признае Н. за виновен и да му наложи наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, а вещественото доказателство да бъде отнето в полза на държавата и предадено на органите на МВР.   

            Подсъдимият Н.Т.Н., редовно призован, се явява лично в проведените по делото открити съдебни заседания. Заявява, че не се признава за виновен да е извършил престъплението, в което е обвинен. Дал е подробни обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан. Счита, че обвинението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Подсъдимият Н. е ангажирал адвокатска защита в лицето на адвокат И.А. ***, който моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Счита, че обвинението не е доказано със събраните по делото доказателства, като аргументите си за това адвокат А. е изложил подробно в своята пледоария. Ангажирани са доказателства.

            От обясненията на подсъдимия Н.Т.Н., от показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Й.Ц., П.Т.Б. и М.Н.Ж., от заключенията на вещите лица по назначените експертизи, както и от приложените по делото писмени доказателства съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

            Подсъдимият Н.Т.Н. е роден в гр. Троян, но от много години живее и работи в гр. София. Притежава, в съсобственост със своята сестра Пенка Тотева Гърличкова, недвижим имот в гр. Троян, находящ се на ул. „Васил Левски” № 43, част от който е наследил след смъртта на своя баща, а друга част е придобил чрез дарение на 18.12.2007г., видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт № 86 от 18.12.2007г. на нотариус Димитър Кънчевски. В този имот както преди сделката, така и след това, живее майката на подсъдимия – Яна Тотева и сина на подсъдимия – непълнолетния Н.Н.Н., роден на *** година.

            Синът на подсъдимия – Н. *** и е приятел със свидетеля Г.Й.Ц. – ученик в същото училище. Преди известно време, Н.Н. видял на таванското помещение на къщата, в която живее заедно със своята баба, старинни пушки и саби, които показал на свидетеля Ц.. Двете момчета решили да продадат пушките и сабите и по този начин да се сдобият с пари, с които да си купят мобилни телефони. В началото на месец юни 2014г. от публикация в интернет сайт, Н. и Ц. узнали за свидетеля М.Ж. ***, който се занимава с изкупуване на антикварни вещи. По телефон се свързали със свидетеля Ж. и му предложили за продажба две антични пушки и една сабя. Свидетелят Ж. се съгласил да закупи сабята и двете пушки, които видял по изпратени му на имейл снимки, съответно сабята за сумата 150 лева, а пушките по 200 лева всяка. Уговорили се сабята и пушките да бъдат изпратени на свидетеля Ж. чрез куриерска фирма „Еконт”, а плащането да стане с наложен платеж. Н.Н. и Г.Ц. изпратили на посочения от свидетеля Ж. адрес ***, сабята и две пушки, като след получаването им от свидетеля Ж., същият заплатил за тях, чрез наложен платеж, общо сумата 500 лева. На следващият ден, Н.Н. и Г.Ц., отново потърсили свидетеля М.Ж. и му предложили за продажба още две саби и пет пушки, които свидетелят Ж. се съгласил да купи общо за сумата 1 200 лева. На 05.06.2014г. Н.Н. и Г.Ц. взели пушките и сабите от таванското помещение на къщата, в която живеят Н.Н. и неговата баба, увили същите в черга и с такси ги откарали до офиса на фирма за куриерски услуги „Еконт”, находящ се на автогарата в гр. Троян. Служител на куриерската фирма попитал какво съдържа пратката и Н.Н. и Г.Ц. заявили, че съдържа антикварни пушки. Служител на „Еконт” опаковал пратката, като подател бил отразен Г.Й.Ц. и след като Н. и Ц. си тръгнали от офиса, бил подаден сигнал в РУ на МВР гр. Троян за съдържанието на пратката. Служители на РУ на МВР гр. Троян посетили офиса на „Еконт” и след като установили, че подател на същата е Г.Й.Ц., го издирили и заедно с него отишли в офиса на „Еконт”. Свидетелят Ц. изтеглил пратката и предал доброволно на служителите на полицията 5 броя старинни пушки и 2 броя саби, които били иззети с Протокол за доброволно предаване от 05.06.2014г., приложен по досъдебното производство.         

            В хода на досъдебното производство по делото е била назначена балистична експертиза с вещи лица П.П. и С.С. – специалисти в сектор „Трасология и балистика” към НИКК гр. София. От изготвеното от вещите лица заключение се установява, че четири от изследваните пушки, а именно: пушка система „КРЪНКА”, обр. 1866, кал. 15.2 мм с № 13416 и № 25375; пушка система „БЕРДАНА 2”, обр. 1880, кал. 10.67 мм с № 46697; пушка с предно пълнене и капсулно възпламеняване кал. 18.6 мм и пушка „REABODY – MARTINI”, кал. 11.43 мм с № 544827 не представляват огнестрелно оръжие съгласно чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗОБВВПИ. Вещите лица са отразили в заключението, че пушката „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309 е годна да произведе изстрел и съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. Според вещите лица оръжията не са обезопасени от нежелателен достъп и сработване по предназначение. В съдебно заседание вещото лице П.П. заяви, че при извършената експериментална стрелба с пушката „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, са използвали патрони с калибър 7.92х54 мм, които са били взети от колекцията на лабораторията на НИКК, но не се произвеждат в Европа.

            В хода на досъдебното производство по делото е била назначена и историческа етнографска експертиза с вещи лица Радослав Събев Гущераклиев, Мая Валентинова Димитрова, Елена Петкова Георгиева, Ганчо Ганев Ганев и Капка Кузманова – специалисти от Регионален исторически музей гр. Ловеч. Предмет на изследване са били петте броя пушки и двете саби, като същите се определят като движими културни ценности от категория „А” по Регламент /ЕО/ № 116/2009 година. От изготвеното експертно заключение по отношение на ловна пушка „TURKISH MAUSER”, експертите са определили, че същата е произведена в Германия от фирма „Маузер”, образец 1893г., калибър 7.65х53 мм.

            От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Н.Т.Н. е осъществил от обективна и от субективна страна  състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, за което е предаден на съд, поради което съдът го е признал за невиновен и оправдал с постановената присъда. За да е осъществен състава на това престъпление е необходимо да е безспорно доказано, че именно подсъдимият Н. е държал, през посочения период от време в диспозитива на обвинението, в таванско помещение на жилище, обитавано от майка му Я.Ц.Т. и сина му Н.Н.Н., находящо се в гр. Троян, ул. „Васил Левски” № 43, огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, а именно 1 брой пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ. На първо място съдът приема за безспорно установено, че пушката марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309 представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Въпреки, че същата е произведена преди 01.01.1900г., пушката не попада в изключенията посочени в чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗОБВВПИ и е предназначена за стрелба с патрони с бездимен барут. Доказателство за горното е както отразеното в заключението по реализираната балистична експертиза, така и заявеното от вещото лице П.П. в съдебно заседание. Последният заяви, че с пушката е осъществена експериментална стрелба с два патрона и същата е произвела изстрел. Въпреки наличието на разлика в калибъра на пушката по реализираните две експертизи – балистична и историческа, съдът приема изразеното от вещото лице П.П. в съдебно заседание становище, че пушката е огнестрелно оръжие, тъй като патронът, с който може да стреля е с бездимен барут и с облечен куршум, независимо дали е 7.65 мм или 7.92 мм. На второ място съдът приема за безспорно установено и че посочената пушка, заедно с още четири пушки и две саби, до 05.06.2014г. са се намирали в таванско помещение на жилище, обитавано от майката на подсъдимия - Я.Ц.Т. и неговия син - Н.Н.Н., находящо се в гр. Троян, ул. „Васил Левски” № 43. Не са налице доказателства обаче, че именно подсъдимият Н.Т.Н. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, а именно държане на огнестрелно оръжие. От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият Н. не е обитавал жилището, на чието таванско помещение е била пушката марка „TURKISH MAUSER” през инкриминирания период от време, а именно от 18.12.2007г. до 05.06.2014 година. Напротив доказа се, че Н. не е живял изобщо в гр. Троян, не само през посочения период от време, но и преди и след него. Прокурорът също е приел в обвинителния акт, че жилището се е обитавало от майката и сина на подсъдимия, но не и от самия Н.Н.. За съдебния състав така и не стана ясно въз основа на какви доказателства прокурорът е приел, че именно подсъдимия Н.Т.Н. е държал въпросното огнестрелно оръжие – пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309. Почти изцяло обвинителният акт е изграден въз основа на дадени от подсъдимия Н. показания в качеството на свидетел в хода на досъдебното производство по делото, преди същият да бъде привлечен като обвиняем. Вероятно от тези показания, прокурор Зъзрев, който е изготвил и внесъл в Районен съд гр. Троян обвинителния акт, е изградил своята обвинителна теза, приемайки, че подсъдимият Н.Т.Н. е осъществил състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Несъмнено тези показания, дадени от подсъдимия Н. преди да бъде привлечен като обвиняем, не могат да бъдат ползвани като доказателство по делото, още по-малко да са основното доказателство за авторството на подсъдимия в извършване на престъплението. Никой от разпитаните по делото свидетели не заяви, че петте пушки и двете саби са били на подсъдимия. Свидетелят Г.Ц. в показанията си пред съда заяви следното: „Пушките се намираха на тавана в къщата, където живее Н. ***. Той там живееше с баба си и леля си тогава. Доколкото знам са били на дядо му тези пушки. Така ми е казвал на мен…… Бащата на Н. /подсъдимият Т./ не е участвал. Даже се възползвахме от това, че той не знае нищо, за да можем да ги изнесем”. Обясненията на подсъдимия също са доказателствено средство в наказателния процес. В съдебно заседание Н.Т.Н. заяви, че пушките са били на неговия баща, който е починал през 2007г., както и че ги е виждал преди 30 години, когато е бил студент и баща му му ги е показал. Съдът прие като доказателства по делото Удостоверение изх. № 596/07.10.2015г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 86 от 18.12.2007г., от които се установи, че на 18.12.2007г. майката на подсъдимия Я.Ц.Т. и Едгар Янев Т. са дарили на подсъдимия Н.Т.Н. и неговата сестра Пенка Тотева Гърличкова, своите идеални части от собствеността върху жилището, находящо се в гр. Троян, ул. „Васил Левски” № 43. Това дарение даде повод на прокурор Аргиров да поиска изменение на обвинението, променяйки началния момент на инкриминирания период на престъплението. Обстоятелството, че подсъдимият Н.Т.Н. е станал собственик на имота, в който са били държани пушките и сабите, не доказва, че именно той е осъществил изпълнителното деяние на престъплението. Дори и през този период от време, в къщата са живели майката на подсъдимия и неговите сестра и син, но не и Н.Т.Н..

            В пледоарията си прокурор Аргиров акцентира на подадена от подсъдимия Н. писмена Молба от 24.10.2014г. от него до Районна прокуратура гр. Троян, с която счита, че се доказва съзнанието на подсъдимия, че иззетите като доказателства по делото пушки и саби са негови. Съдът не споделя това разбиране на прокурора. Никъде в молбата подсъдимият не сочи какви доказателства моли да му бъдат върнати и не е отразил, че тези доказателства са негови. Н.Т.Н. е подал въпросната молба на 24.10.2014г., което е 4 дни след като е привлечен в качеството на обвиняем. Именно в това качество на обвиняем е направил и това искане. Кой друг, освен обвиняемия, би могъл да иска връщане на веществените доказателства, в конкретния случай, имайки предвид заявеното от Н., че пушките и сабите са били на починалия му баща? Освен това съдът напълно споделя чисто езиковите и лингвистични доводи на подсъдимия, изложени от него в хода на съдебните прения и също счита, че по начина, по който е написана молбата, не може да се изведе извода, че подсъдимият признава, че иззетите по преписката веществени доказателства са негови. За да е налице извършено престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, следва да е налице пряк умисъл на подсъдимия. Тоест същият следва да съзнава общественоопасният характер на деянието, общественоопасните му последици и въпреки това да иска настъпването им. В конкретният случай не се доказа нито един от тези елементи на субективната страна на престъплението.

            Съгласно чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това общественоопасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. В чл. 10 от НК законодателят е разписал, че общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правово ред или други интереси, защитени от правото. Съдът счита, че в конкретният случай, не се доказа и че е налице общественоопасно деяние. От заявеното от вещото лице П.П. в съдебно заседание се установи, че патрони за стрелба с пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309 няма на пазара и при извършване на експертизата, са били ползвани патрони от колекцията на НИКК при МВР. След като няма от къде да бъдат закупени патрони за въпросната пушка, логично е да се постави въпроса държането на тази пушка общественоопасно деяние ли е?

            Съобразявайки изложеното съдът е счел, че обвинението срещу подсъдимия  за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК във вр. с чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ не е доказано по несъмнен и категоричен начин, нито от обективна, нито от субективна страна, така както изисква разпоредбата на чл. 303 от НПК, поради което с постановената присъда е признал Н.Т.Н. за невиновен и го е оправдал.

            Предвид обстоятелството, че подсъдимия Н. не притежава надлежно разрешение за съхранение на пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309, с постановената присъда съдът е постановил вещественото доказателство: 1 брой пушка марка „TURKISH MAUSER”, модел „1893”, кал. 7,92 мм /8х54/ с № 42309 да се отнеме в полза на държавата и да се предаде на органите на МВР.

            Водим от изложеното и на основание чл. 304 от НПК съдът е постановил присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 20.11.2015 година.

 

 

                                                                      Районен съдия: