гр.София,
19.02.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІI-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИРЧЕВ НЕДЕЛИНА СИМОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симова в. гр. дело № 7406 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 319918 от 23.01.2018 г., постановено
по гр.д. № 18351/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 47-ми състав, е отхвърлен
предявеният от ЕТ „М и Д – М.М.“ – в несъстоятелност срещу „Е.К.“ ЕООД иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, оформен в Нотариален акт №
126, том VI, рег. № 20991, дело № 978/2012 г. от 12.10.2012 г. на нотариус И.Д.,
вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 44831, акт № 28, том CV, дело №
21726 от 12.10.2012 г. поради неизпълнение на задължението за заплащане на
продажната цена на описаните в договора недвижими имоти в общ размер от
70 000 лв., като неоснователен.
Срещу
така постановеното решение в срок е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство ЕТ „М и Д – М.М.“
– в несъстоятелност с изложени в нея доводи за неправилност
на същото поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните
правила и необоснованост. Според въззивника районният съд не е обсъдил възраженията и доводите на ищеца и не е оценил
доказателствения материал в съвкупност, а е основал решението си само на
изслушаните по делото експертизи. Посочва, че продажната цена не е получена
реално от ищеца, тъй като страните са създали счетоводна привидност за
извършено плащане. Отправено е искане за отмяна на решението и за уважаване в
цялост на предявения иск.
В
законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на въззивната жалба по
чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника в първоинстанционното производство „Е.К.“
ЕООД. С отговора жалбата е оспорена като неоснователна и е
отправено искане за оставянето й без уважение. Според въззиваемия, твърденията
на ищеца за незаконосъобразност на решението са необосновани и неверни.
Софийски градски
съд,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
правомощия, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма, като относно релевираните в подадената жалба доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд намира следното:
От фактическа
страна:
Не се спори между страните, поради
което е отделено като безспорно в доклада по делото обстоятелството, че по силата на Нотариален акт № 126, том VI, рег. № 20991, дело
№ 978/2012 г. от 12.10.2012 г. на нотариус И.Д., вписан в Службата по
вписванията с вх. рег. № 44831, акт № 28, том CV, дело № 21726 от 12.10.2012 г. между страните е сключен договор за покупко-продажба на
по ½ от два недвижими имота, подробно описани в акта, като по силата на
договора купувачът и ответник в настоящото производство е поел задължение за
заплащане на цена в общ размер от 70 000 лв. за двата имота. Договорено е
плащането на общата сума да стане в срок до три дни след подписване на
настоящия договор.
Спорният въпрос по делото е дали
с преведените по банковата сметка на продавача чрез последователни плащания
суми в общ размер от 70 000 лв. купувачът е изпълнил задължението си да плати
договорената продажна цена. За оспорване на това обстоятелство ищецът твърди,
че с една и съща сума – от около 7000 лв. купувачът е захранвал сметката на
продавача, след което продавачът е теглил преведената сума от сметката си,
предавал я е на купувача, той отново е захранвал своята сметка и от там е
извършвал превод отново по сметката на купувача, като тази операция е
извършвана няколко последователни пъти докато по сметка на продавача са били
преведени суми в общ размер от 70 000 лв.
Твърденият от ищеца точен механизъм на плащанията чрез проследяване на
27 банкови операции е описан в молба от 27.07.2017 г.
За изясняване на спорното по делото обстоятелство, а
именно платена ли е продажната цена в размер от 70 000 лв., пред
първоинстанционния съд са изслушани първоначална и повторна съдебно-счетоводни
експертизи, с формулиран към втората и допълнителен въпрос.
От заключението на първоначалната експертиза,
която е оспорена от ищеца, се установява, че сумата от 70 000 лв. е
платена по сметката на дружеството ищец по банков път с платежни нареждания,
като на експертизата са били предоставени само 2 от тях, както и извършен въз
основа на тях банков превод от дружеството-ответник, като с преведената сума е
захранена банковата сметка на дружеството ответник.
От заключението на втората
изготвена по делото експертиза се установява, че за процесната сделка е
издадена фактура № **********/12.10.2012 г.
на стойност 70 000 лв., както и че са отразени плащания по същата,
възлизащи в общ размер на посочената стойност. За плащанията на стойност 7810
лв. и 9630 лв. са налице платежни нареждания на хартиен носител, а останалите
са извършени с електронно банкиране. На допълнителния поставен въпрос вещото
лице е отговорило, че отразените в банкова референция транзакции са идентични с
отразените транзакции по банкови извлечения. Установено е, че по сметка 501
„каса“ на ответника, касовата наличност на 12.10.2012 г. възлиза на 64895,08
лв., като в разход на касата са отразени нотариалните такси, данъка към НАП и
вноските от касата в банката, както и че не са отразени суми в приход на
касата. Експертът е посочил, че извършените счетоводни операции не съответстват
на описания в молбата на ищеца от 09.05.2017 г. механизъм на извършване на
плащанията. В съдебното заседание, проведено на 05.12.2017 г. вещото лице сочи,
че не знае какво е наложило частичните плащания, като в касата е имало
наличност, от която са правени вноски по банковата сметка и от тях са
осъществявани съответните вноски. Тази експертиза също е била оспорена от
ищеца.
Пред въззивния съд на основание чл. 266, ал.
2 и 3 ГПК са приобщени нови доказателства. Приети са нови писмени
доказателства, а именно изпратени от „У.Б.“ АД до жалбоподателя 9 броя вносни
бележки и 9 броя осчетоводявания на вноските, от които се установява, че
управителят на ответното дружество е захранвал банковата сметка на дружеството
на няколко пъти със суми от 885,89 лв., 4700 лв., 7290 лв., 9660 лв., 8840 лв.,
9070 лв., 9000 лв., 8890 лв. и 9030 лв.
Пред настоящата инстанция е
изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено
от страните и съдът кредитира като компетентно и обосновано. Вещото лице, след
проследяване на хронологията на разплащателните операции в периода 12.10.2012
г. – 15.10.2012 г., включващи извършени преводи от ответното дружество към
ищеца, както и съобразявайки датата и часовете на същите, е установило, че същите
съответстват на механизма на плащане, описан от ищеца в молба от 27.07.2017 г.
Изключение е само операцията под № 3, отразяваща теглена на сумата от 891,35
лв. от банковата сметка на ответника, тъй като същата е анулирана, видно от
дневното извлечение на банката. На въпроса дали ответното дружество обективно е
разполагало със средства за извършване на процесните сделки, вещото лице е
посочило, че началното салдо на наличните парични средства по банкова сметка ***
„Е.к.“ ЕООД в „У.Б.“ АД към 12.10.2012 г. е в размер на 2 725,29 лв. За
периода 12.10.2012 г. до 15.12.2012 г. по банковата сметка са постъпили суми в
размер на 68895,89 лв., от които 1530 лв. са постъпили от „М.“ ООД по ф.
116/11.09.2012 г., а останалите 67365,89
лв. са внесени по сметката от управителя на дружеството В.Д.с основание
„захранване на сметка“. Началното салдо на наличните парични средства на каса
по сметка 501 на „Е.к.“ ЕООД към 12.10.2012 г. е в размер на 64 895,08 лв.
През периода 12.10.2012 г. – 15.10.2012 г. няма постъпили суми в брой в касата
на „Е.к.“ ЕООД. От нея са изразходвани парични суми в размер на 70 093,99
лв. В резултат на осчетоводените разходи, крайното салдо на 15.10.2012 г. е
отрицателно в размер на -5 198,91 лв. Отрицателното салдо по тази сметка
означава недостиг на парични средства в този размер. Вещото лице изрично сочи,
че отрицателно салдо по сметка 501 – каса в лева, не може да съществува. В
резултат е установило, че ответникът е имал недостиг на налични средства към
15.10.2012 г. в размер на 5198,91 лв. Вещото лице сочи още, че не може да
установи реалната наличност на парични средства към 12.10.2012 г., тъй като към
тази дата няма инвентаризация на наличните парични средства в дружеството.
Експертът сочи още, че произходът на средствата, с които са извършени преводите
от „Е.к.“ ЕООД към „М и Д М.М.“ през периода 12.10.2012 г. – 15.10.2012 г. е от
внесени суми от В.Д.по банковата сметка на дружеството с посочено основание
„захранване на сметка“. В сметка 501 – каса в лева, е имало налични парични
средства, които са послужили за вноски по банковата сметка, като недостигът е в
размер на 5198,91 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с конститутивен
иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, който дава възможност на кредитора да поиска разваляне по
съдебен ред на договора, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим имот. В настоящия случай
претенцията на ищщеца е свързана с неизпълнение задължението на ответника да престира продажната цена в размер на 70 000 лв. Основателността на претенция
по предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните
обстоятелства: валидно възникнало между страните договорно правоотношение,
елемент от което е задължението на ищеца да прехвърли собствен недвижим имот
срещу поемане на задължение за заплащане на продажна цена от страна на
ответника, както и релевирано неизпълнение на задължението на последния. На
основание чл. 154 ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да докаже фактите,
от които извлича изгодни правни последици и предвид положителния му характер,
установяване на първото обстоятелство е в тежест на ищеца. Неизпълнението е
отрицателен факт, като ответникът носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно – надлежно изпълнение в
качествено и количествено отношение, като той следва да го установи при
условията на пълно и главно доказване. В този смисъл Решение № 618 от 28.07.2004 г. на ВКС по гр. д. №
784/2003 г., II г. о., ГК, Решение № 737 от 18.11.2004 г. на ВКС по гр. д. №
100/2004 г., II г. о. и др. При недоказване
от страна на ответника на това обстоятелство, исковата претенция подлежи на
отхвърляне.
Не се спори между страните по
делото относно наличието на първата от сочените предпоставки – валидно
възникнало между страните правоотношение по договор за покупко-продажба, по
силата на който в тежест на ответника е възникнало задължението за заплащане на
продажна цена в размер на 70 000 лв. Спорното обстоятелство е изпълнение
на насрещното задължение на купувача – заплащане на продажната цена.
В настоящия случай от съвкупната
преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че сума
в общ размер от 70 000 лв. е преведена от ответника по банковата сметка на
продавача по договора. Установява се също, че тези парични преводи са извършени
на 12.10.2012 г. и 15.10.2012 г., т.е. спазен е предвиденият в договора
3-дневен срок за заплащане на продажната цена. Обстоятелството, че продажната
цена не е платена наведнъж, а посредством няколко отделни парични преводи на
различна стойност обаче не може да обуслови извод за неизпълнение на договора,
което да послужи като основание за неговото разваляне. В допълнение към
гореизложеното, от нотариалния акт, противно на твърденията на въззивника, не
може да се извлече, че задължението на купувача е било да плати цената наведнъж,
тъй като в договора е предвидено единствено, че купувачът се задължава да плати
общата сума от 70 000 лв. в срок от три дни, но не е посочено изрично, че
сумата следва да бъде издължена наведнъж, посредством еднократно плащане.
Изводът на вещото лице, изслушано
пред настоящата инстанция, съгласно което механизмът на плащанията отговоря на
твърденията на ищеца, също не може да обуслови извод за липса на реално
плащане. Обстоятелството, че от експертизите се установява, че преведените суми
по сметка на купувача са били изтегляни от него в кратки интервали след
превода, обосновава единствено категоричният извод, че сумите реално са били
получени от ищеца. Твърдяното от него обстоятелство, че продавачът е предавал
тези суми на управителя на ответното дружество, след което той е захранвал
банковата сметка на последното и от така внесената сума е извършвал следващия
превод по банковата сметка на ищеца, не може да се установи посредством
изслушаните експертизи. Предаването на пари от страна на ищеца към ответника е
положителен факт, поради което съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, то
следва да бъде недвусмислено и по категоричен начин установено от него. По
делото па категоричен начин се установява единствено получаването на сумите,
съобразно платежните нареждания, но не и какво се е случило с тях след като са
били изтеглени, като предаването им обратно на управителя на ответника е само
хипотетична възможност. Съдебното решение обаче не може да се основава на
предположения, а само на сигурно установени факти.
Не на последно място, от
експертизите не може да се установи и обстоятелството, че ответникът изобщо не
е разполагал с парична сума в размер на продажната цена, което да го поставя в
невъзможност да я плати. Напротив, от повторната експертиза пред
първоинстанционния съд, както и от изслушаната пред въззивната инстанция такава,
се установява, че ответникът е имал в „У.Б.“ АД и сметка 501 „каса“, в която
към 12.10.2012 г. е имало сума в размер на 64 895,08 лв. Освен тази
сметка, дружеството е разполагало и с банкова сметка ***.10.2012 г. в размер на
2 725,29 лв., като по нея за периода 12.10.2012 г. до 15.12.2012 г. освен
67365,89 лв., внесени от управителя на
основание „захранване на сметка“, 1530 лв. са постъпили от „М.“ ООД по ф.
116/11.09.2012 г. В тази връзка не следва да се пренебрегва и изявлението на
вещото лице по изслушаната пред въззивния съд експертиза, съгласно което не
може да установи реалната наличност на парични средства към 12.10.2012 г., тъй като
към тази дата няма инвентаризация на наличните парични средства в дружеството.
От друга страна, вещото лице по
повторната експертиза пред първоинстанционния съд сочи, че със сумите от
наличностите по каса са правени преводи към банковата сметка на дружеството
ответник. Това налага извод, че ответникът е превел продажната цена посредством
преводи от собствените си парични средства, а не по твърдения от ищеца
механизъм на плащанията. Наред с гореизложеното, соченият механизъм на
плащанияга налага изследване на вътрешни отношения между ищеца и ответника,
произтичащи например от договор за заем, които обаче се отклоняват от основния
предмет на доказване по делото – плащане на цената, поради което не подлежат на
изследване. Твърдението на ищеца за създаване на счетоводна привидност за
плащане, без такова реално да е извършено, би могло да наведе и на извод за
симулативен характер на покупко-продажбата, целяща да прикрие други реални
отношения между страните, но такъв иск също не е предмет на разглеждане в
настоящото производство. Ето защо настоящата инстанция намира, че искът за
разваляне на договора правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
В допълнение към изложените
по-горе аргументи, съдът намира, че дори ответникът да е имал недостиг от
парични средства в размер на 5198,91 лв., от което да се изведе заключение, че
той не е могъл да изпълни задължението си по процесния договор за
покупко-продажба за посочената като недостиг стойност, респективно да се приеме
неизпълнение по отношение на тази част, то това също не може да служи като
основание за разваляне на договора. Сочената сума възлиза на по-малко от 1/10
от стойността на целия договор, поради което съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва
да се приеме, че неизпълнението би било незначително с оглед интереса на
кредитора.
С оглед изхода на делото разноски
пред настоящата инстанция поначало се дължат в полза на въззиваемата страна. Тя
обаче изрично е заявила, че не претендира такива, поради което разноски не
следва да бъдат присъждани с настоящото решение.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд, ІI-А въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 319918 от 23.01.2018 г., постановено
по гр.д. № 18351/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 47-ми състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.