№ 442
гр. Пловдив, 23.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора годИ. в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600473 по описа за 2022 годИ.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 22 НПК.
С определение № 748 от 10.11.2022 г. по НОХД № 504/2022 г.
Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение искането на
защитниците на подс. В. М. В. за изменение мярката му за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по-лека.
Недоволен от така посоченото определение е останал подсъдимият,
който чрез своя защитник го е обжалвал с искане то да бъде отменено и да се
уважи искането за изменение на мярката в по-лека.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното определение е постановено от първоинстанционния съд по
реда на чл. 270 ал. 1 от НПК след направено искане от защитниците на подс.
В. В. за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“
в по-лека. Спрямо него е внесен обвинителен акт с обвинение за извършено
деяние по чл. 116 ал.1 т.9 вр. чл. 115 НК.
1
Правилно първостепенният съд е преценил, че въпросната норма дава
възможност на подсъдимия във всеки един момент от съдебното
производство да поиска преразглеждане взетата спрямо него мярка за
неотклонение. Необходимо условие за това обаче е, да е настъпила промяна в
обстоятелствата. Поради това законосъобразно е преценено, че в конкретния
случай молбата за промяна на мярката за неотклонение е допустима.
Старозагорският окръжен съд обаче е стигнал и до напълно правилния
извод, че в липсва посочване на конкретни факти, въз основа на които да се
направи преценка за тези настъпили нови обстоятелства по делото.
Процесуално коректно е прието, че основните доводи които са изложени
в жалбата пред първостепенния съд са свързани с наличието на
добросъвестно поведение на подсъдимия, съобразено с даденото разрешение
от съда да напусне адреса, на който е изпълнявал в предходен процесуален
момент мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Пловдивският апелативен съд изцяло споделя становището изложено в
мотивите на атакуваното определение, че за да се приеме наличието на нови
обстоятелства по смисъла на чл. 270 ал. 1 от НПК е необходимо тези
обстоятелства да са настъпили след обсъждането им от съда, който е
постановил последния съдебен акт и е взел отношение по всички
обстоятелства свързани с тази мярка за процесуална принуда.
С определение № 407/31.10.2021 г. по ВЧНД № 427/2022 г.,
Пловдивският апелативен съд е постановил последния съдебен акт, с който е
отменил определение № 603/30.09.2022 г., по НОХД № 504/2022 г. по описа
на Старозагорския окръжен съд и е изменил мярката за неотклонение на
подсъдимия от „Домашен арест“ в „Задържане под стража“.
Доводите, които са развити пред първоинстанционния съд и изцяло се
поддържат във въззивната жалба пред настоящия съдебен състав на практика
представляват възражения против цитираното по-горе определение на
Пловдивския апелативен съд по ВЧНД № 427/2022 г., което е влязло в сила.
Въззивната инстанция счита, че с оглед събраните по делото
доказателства, от предходното произнасяне на Пловдивския апелативен съд, с
което е изменена мярката за неотклонение от „Домашен арест в „Задържане
под стража“ и са обсъждани обстоятелства по чл. 270 ал. 1 НПК, до
настоящия момент няма нови такива, които да налагат промяна на тази мярка
2
за процесуална принуда.
Определението с което е оставено без уважение искането на защитата за
изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека е
обосновано и законосъобразно. Направен е ясен, точен и прецизен анализ на
релевантните факти, свързани с преценката на определяне на мярката за
неотклонение по отношение на подсъдимия В. В.. Изложени са убедителни и
категорични съображения, защо след произнасянето на въззивната инстанция
на 31.10.2022 г. не са налице нови обстоятелства, които да налагат към
настоящия момент различна преценка и нови изводи.
Освен това, с оглед развитието на наказателното производство, към
настоящия момент целите на мярката за неотклонение регламентирани в чл.
57 пр.2 от НПК биха се изпълнили именно, чрез мярка „Задържане под
стража“.
Не може да бъде споделено възражението, което се поддържа пред
настоящата инстанция, че срокът на предварителното задържане е прекалено
дълъг. Българският законодател е регламентирал в нормата на чл. 63 ал.4
НПК максимален срок на задържане по време на досъдебното производство. В
случая този срок не е надвишен, понеже подс. В. В. е задържан на 24.03.2022
г., а обвинителния акт е внесен на 14.06.2022 г. В съдебната фаза на процеса
съдебните заседания се насрочват ритмично и съдът полага всички усилия за
решаване на делото в разумен срок.
Не може да се приеме и за основателен доводът, че Старозагорският
окръжен съд не е обсъдил задържането под стража на подсъдимия, с оглед
изискването на националното законодателство. Както беше посочено по-горе,
обстойно са обсъдени всички налични по делото факти, свързани с мярката за
процесуална принуда и напълно правилно е прието, че предвид изискването
на чл. 270 ал.1 НПК, липсват нови такива, които да бъдат преценяни като
нови обстоятелства, които са останали извън вниманието на съда при
произнасянето по искането за промяна на мярката за неотклонение.
Ето защо съдът и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 748 от 10.11.2022 г. по НОХД №
3
504/2022 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4