Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на
шестнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8229 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 35548/19.06.2018г.
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение
№ 40842/09.08.2018г. гр.д. № 23589
по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 165-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че
Й.В.Д., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********,
с адрес на управление:*** заплащане на сумата
от 1755,09лв., ведно със законната
лихва от 14.02.2015г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 61 гр.
София, ж.к. ********за периода от
01.02.2012г. до 30.04.2014г., сумата от 278,04лв., представляващи лихва за забава на плащането на главница
за периода от 31.03.2012г. до
15.12.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 1492/2015г. на Софийски районен съд, като ответникът е
осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 884,58лв. като неоснователен отхвърлен иска за за горница над
уважените искове до пълния предявен размер на вземанията.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5033230/26.02.2019г. по
регистъра на СРС от ответника по исковете Й.В.Д.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са
уважени. Изложил е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било установено да е
потребител на топлинна енергия в имота. Изрично бил оспорил че е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имота и неправилно районният съд бил
приел същото за безспорно и за установено по делото.
Въззиваемияг-
ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК******** не е изразил становище.
Третото лице
помагач на страната на въззиваемия-ищец – М.Е.“ООД, ЕИК ******** не
е изразило становище по жалбата.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
7050/30.04.2015г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********
срещу Й.В.Д., ЕГН **********, с
която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът
му дължи заплащане на сумата от
1862,55лв., ведно със законната
лихва от 14.02.2015г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент №** гр.
София, ж.к. ********за периода от
01.02.2012г. до 30.04.2014г., сумата от 295,08лв., представляващи лихва за забава на плащането на главница
за периода от 31.03.2012г. до
15.12.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 1492/2015г. на Софийски районен съд, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че ответникът клиент на топлинна енергия в имота,
потреби енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които е предявен иска, страните били
обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Й.В.Д.,
ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения,
че не бил в договорни правоотношения с
ищеца, не бил потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете, не бил
изпаднал в забава на плащането им. Не било доставено качествена услуга.,
дяловото разпределение не било направено правилно, технологични загуби не били
отчислявани правилно. Договорът с М.Е.“ ООД бил с изтекъл срок. . Не бил
обвързан от Общите условия, защото не било установено те да са му известни. С
молба от 15.03.2018г. изрично е посочил, че ищецът не бил представил
доказателства, че ответникът е носител на правото на собственост и на вещното
право на ползване върху имот, като възможностите за същото вече са преклудирани.
Третото лице
помагач на страната на ищеца- „М.Е.“ООД, ЕИК ******** не е изразило становище.
С влязло в сила определение от 19.06.2018г., съдържащо
се в решението по делото е прекратено производството по исковете за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията от 12,24лв. за периода и за
лихва за забава на плащането й в размер на 2,27лв.
По делото е приложено заповедно дело № 1492/2015г. по
описа на СРС, 37-ми състав, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. №
3001564/14.01.2015г. е издадена заповед
за изпълнение, с която е разпоредено Й.В.Д.,
ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК******** сумата от 1874,79лв., ведно със законната лихва от 14.01.2015г. до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 61 гр.
София, ж.к. ********за периода от
01.02.2012г. до 30.04.2014г., сумата от 297,35лв., представляващи лихва за забава на плащането на главница
за периода от 31.03.2012г. до
15.12.2014г., както и съдебни разноски от 349,46лв., за така издадена
заповед длъжникът е уведомен на 10.03.2015г., на 12.03.2015г. е подал
възражение срещу заповедта, на 01.04.2015г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 30.04.2015г. е представил искова молба вх. № 7050/30.04.2015г.
По делото е прието писмо № П-5651/21.11.2014г. от СО съгласно
което по справки в архивите апартамент №
61 гр. София, ж.к. ********е продаден по договор от 27.03.1991г. на Й.В.Д..
Приет е констативен протокол, съставен от
нотариус Б., съгласно който на
15.03.2014г., на 15.04.2014г. и на 15.05.2014г., 15.08.2014г. при направена
справка в интернет-сайт на ищеца на
избрани по произволен начин абонатни номера е установено, че са публикувани информации за стойността на
фактури съответно за февруари, март,
април 2014г., а на 15.08.2014г. са
публикувани изравнителните сметки.
По делото са приети договор от 23.09.2002г., протокол от 16.08.2002г. на ОС на ЕС със списък
на живущи в която е имота, съгласно които
ОС на ЕС е избрало и възложило на М.Е.“ ООД да извършва дялово разпределение
на топлинна енергията в сградата, в списъка на живущите е положен подпис за ответника,
заявил обем на имота от 131 куб.м. , 3 радиатора, желание за дв уреда за
измерване на потребление с тях
Приети са
фактури, извлечения от сметки на ищеца,
сочещи задължение на ответника за
периода в размер на сумите, за които е предявен иска.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди публикувани в ежедневник на
14.01.2008г., одобрени
от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и ОУ, одобрени с Решение на ДКЕВР от 03.02.2014г.
С
Определение от 13.12.2017г. районният съд е указал на ищеца , че в негова
тежест е да докаже, че ответникът притежава правото на собственост или на вещно
право на ползване върху имота.
По делото са
приети неоспорени от страните протоколи за отчет на уреди в имота, носещи
подпис за ответника като потребител, съгласно които реални отчети на уреди са
извършени на 17.05.2013г., 21.05.2012г.,
31.05.2014г. при които е констатирано, че енергия се потребява за горещо
битово водоснабдяване.
По делото са
приети изравнителни сметки за имота , сочещи че в имота потребена енергия за
горещо битово водоснабдяване, начислено за отопление е сградна инсталация.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния период в сградата, в
която е процесния имот, се потребява енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, енергията е отчитана ежемесечно по общия топломер, преминавал
през периодични метрологични проверки, приспадани са технологични разходи за
сметка на ищеца. Посочило е, че през периода за имота са начислявани суми за
енергия за отопление за сградна инсталация и за горещо битово водоснабдяване реално
потребената енергия в имота за периода е
1755,09лв.
По делото е
прието заключение съдебно-счетоводна експертиза, с което
вещото лице е посочило, че ищецът е
начислявал суми по прогнозни стойности,
след края на отчетния период и изготвяне на изравнителни сметки са
въвеждани суми за доплащане/връщане, по записвания на ищеца задължения били в
размерите, за които са предявени исковете, нямало документи за погасяване на
същите, лихва за забава на плащането на главница от 1862,55лв. за процесния период била 299,14лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 , чл. 150 вр. с чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – искове за
установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За да се уважат тези искове по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил
точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия,
начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент
разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот
за процесния период в размерите на процесните суми, за които е предявен иска за
топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема , че по делото не е установено ответникът да е
потребител /клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота през процесния период. Това
обстоятелство е било в тежест на доказване ищеца при условията на пълно и
главно доказване е било да установят същото.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“,
тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на
топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна
енергия за
битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая ответникът изрично е оспорил
качеството си на потребител на топлинна енергия в имота в срока за отговор на
исковата молба и с молбата от 15.03.2018г., като е въвел това си възражение и с
въззивната жалба. С проекто-доклада по
делото районният съд изрично е указал на ищеца тежестта му на доказване на
обстоятелство, че ответникът е носител на правото на собственост или на вещното
право на ползване върху имота. Ищецът не е ангажирал такива доказателства по
делото. Писмото от СО, сочещо че при проверка в архивите е установено, че по
договор от 1991г. имотът е продаден на ответника не установява правото на
собственост върху имота на ответника. Това е така, защото това писмо от СО не е
титул за собственост. Отделно то сочи и конкретен момент, към който ответник е
придобил собствеността върху имота – 27.03.1991г., но не и че това право е
продължило да е в патримониум на ответника през процесния период. По делото не
е установено ответник да е подал искане до ищеца за откриване на партида на
негово име за имота, поради което и съдът приема, че ответникът не е установено
да е притежавал качеството на потребител на топлинна енергия в имота за
процесния период.
При така възприето съдът приема, че по
делото не е установено за процесния период страните да са били обвързани от
валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота, поради което и
отговорността на ответника пред ищеца за заплащане на процесните суми не може
да се ангажира.
С оглед гореизложеното решението на СРС
в обжалваната част следва да се отмени и исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По
отговорността за разноски:
Решението в
частта в която на ищеца са присъдени разноски следва да се отмени.
Въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 40,66лв.,
представляващи разноски за държавна такса – въззивникът е бил освободен от
районния съд от предварително задължение за внасяне на такава за въззивното производство
на основание на чл. 83, ал.2 от ГПК.
Въззивникът
не е доказал, че е направил разноски по делото и такива не му се следват за
производство пред СГС и СРС.
На третото
лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 35548/19.06.2018г. поправено по
реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
40842/09.08.2018г. гр.д. № 23589 по
описа за 2015г. на Софийски
районен съд, 165-ти състав в частта, с
която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Й.В.Д., ЕГН ********** с
адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********, с адрес на
управление:*** заплащане на сумата от
1755,09лв., ведно със законната
лихва от 14.02.2015г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 61 гр.
София, ж.к. ********за периода от
01.02.2012г. до 30.04.2014г., сумата от 278,04лв., представляващи лихва за забава на плащането на главница
за периода от 31.03.2012г. до
15.12.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 1492/2015г. на Софийски районен съд, като ответникът е
осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 884,58лв. и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх. № 7050/30.04.2015г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК******** срещу Й.В.Д., ЕГН **********, с правно основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД ,
за признаване за установено, че Й.В.Д., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********,
с адрес на управление:*** заплащане на сумата
от 1755,09лв., ведно със законната
лихва от 14.02.2015г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 61 гр.
София, ж.к. ********за периода от
01.02.2012г. до 30.04.2014г.; сумата от 278,04лв., представляващи лихва за забава на плащането на главница
за периода от 31.03.2012г. до
15.12.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 1492/2015г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК********,
с адрес на управление:*** да заплати на Софийски
градски съд на основание на чл. 78, ал.
3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 40,66лв
(четиридесет лева и 0,66лв), представляващи държавна такса за производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца –„ М.Е.“ООД,
ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.