Р Е Ш Е Н И Е
24.01.2018 г.
Номер 10 2018 година град Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на шестнадесети януари 2018
г.
в открито заседание в следния
състав:
Административен
съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от
съдия Демиревски
Административно
дело номер 388 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Е.И.П. *** обжалва
Решение № 2153-09-41/06.11.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил, с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата на г-н П. против разпореждане № **********/24.07.2017
г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване към ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 б.
„д“ от КСО е изменена в действителен размер, отпуснатата му лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от датата на отпускането – 24.08.2015 г. Иска
се отмяна на обжалвания административен акт, в частта, с която му се отказва
прилагането на чл. 9 ал. 1 т. 4 от КСО. Твърди,че положеният от него осигурителен
стаж подробно описан в жалбата, а именно от 01.01.2001 г. до 30.06.2005 г., следва
да му се признае за такъв, като същият не му е зачетен от ответника. Моли
решението да се отмени сато незаконосъобразно и преписката да се върне на
административния орган за ново произнасяне по същество със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона и влезлите в сила съдебни
решения.
Ответникът по
жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил, не се явява и не изпраща
представител по делото.
Първоначалното административно
производство е започнало със заявление вх.№ 2113-09-465/08.10.2015 г. на Е.И.П.
с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
разпореждане № **********/30.11.2015 г. на ръководителя на “Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ гр. Кюстендил е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 69 ал. 2 от КСО в минимален размер – 157.44 лв.
Разпореждане № **********/30.11.2015
г. е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ. Това разпореждане е потвърдено
с Решение № 2153-09-7/18.02.2016 г.,като в него е подробно е описано за кои периоди
и кой положен труд е признат съответно от І, ІІ и ІІІ категория и кой не е
признат за такъв, като са изложени подробни мотиви за всеки един период.
С Решение №
115/15.06.2016 г. по адм. дело №
90/2016 г. на КнАС е потвърдено горецитираното
решение, като с Решение № 1489/06.02.2017 г. на ВАС на Р. България горецитираното
решение е оставено в сила.
Със заявление вх.
№ 2113-09-389/17.05.2017 г. Е.П. е заявил, че желае да му бъде определена
пенсията в действителн размер, като представя оригинални документи за спорните
периоди. С разпореждане № **********/01.06.2017 г. личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на г-н П. е определена в действителен размер, на
основание чл. 99 ал. 1 т. 2, б. „д“ от КСО, във връзка с промените в режима на
сомоосигуряващите се лица, с посочените конкретни периоди, като за периода
01.01.2001 г. – 30.06.2005 г. осигурителният стаж положен на дейност като
самоосигуряващ се не е зачетен.
С Разпореждане № **********/13.01.2016
г. е определен периода на самосигуряване на г-н П. и е отказано изменение на
определената лична пенсия за ОСВ.
Това разпореждане
е обжалвано като същото е потвърдено с Решение № 2153-09-8/18.02.2016 г. на
Директора на ТП на НОИ – Кюстендил. С Решение № 149/12.07.2016 г. по адм. дело
№ 83/2016 г. по описа на КнАС това решение е отменено и преписката е върната на
пенсионния орган за ново произнасяне с указания по правилното тълкуване и
прилагане на закона, съобразно мотивите на съдебния акт. С Решение №
5328/27.04.2017 г. по адм. дело № 9128/2016 г. Върховния административен съд на
Р. България оставя в сила решението на АС - Кюстендил.
В настоящата административна
преписка е приложена пенсионна преписка на Е.И.П., във връзка с Разпореждане № **********/24.07.2017
г., съдържаща 18 листа.
Жалбоподателят е
субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, жалбата
е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
С
разпореждане № ********** от 24.07.2017 г. длъжностното лице по пенсионното осигуряване
е постановило законосъобразен акт. Правилно
е приложил материалния закон и Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в
оспореното Решение № 2153-09-41/06.11.2017 г.,отхвърляйки оспорването на г-н П.
срещу разпореждането.
От
представените по делото доказателства,а именно пенсионната преписка на Е.И.П.,
е представен опис на върнатите документи, представени със заявление № 2153-09-8
от 18.07.2017 г., касаещи трудовия му стаж,вкл. и Решение № 5328/27.04.2017 г.
на ВАС на Р. България по адм. дело № 9128/2016 г., с което се оставя в сила
Решение № 149 от 12.07.2016 г., постановено по адм. дело № 83 по описа на
Административен съд – Кюстендил. Така представените и приети в съдебното
производство писмени доказателства не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК от
страните. В тях се съдържат данни както за продължителността на трудовия стаж придобит
на съответното място, така и отрасъла на дейността, т.е. начинът на
установяване на длъжността,на която е положен спорния трудов стаж и неговата продължителност,
в съответствие с чл. 40 ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При
липса на открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване на
вписването,съдът е длъжен да приеме с оглед обвързващата доказателствена сила
на официалните документи,че вписаните в тях факти са се осъществили.
В
случая обаче, правният спор се свежда единствено до това дали административният
орган е спазил указанията на съда при прилагането на закона, съгласно
приложените решения на Административен съд – Кюстендил и Върховния
административен съд на Република България, доколкото такива са твърденията на
жалбоподателя и то конкретно относно приложението на чл. 9 ал. 1 т. 4 от КСО. От
приложените решения на съда към настоящето дело, е видно следното:
При подаване
на заявлението си на 08.10.2015 г., г-н П. е представил незаверена осигурителна
книжка № **********, издадена на 01.07.2005 г., за периода от 2001 г. – до 2005
г.
Съгласно
чл. 1 ал. 5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стъж /НПОС/, при прието
заявление с нередовни документи, които не са отстранени в двумесечен срок от
датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване издава разпореждане въз основа на наличните документи
и на данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО.В случая, с уведомително писмо изх. №
2113-09-465/1/05.11.2015 г. на г-н П. е върната осигурителна книжка от
01.07.2005 г., като същия е уведомен за незаверените осигурителни периоди. С
уведомително писмо изх. № 4004-09-353/1/09.12.2015 г. ръководителя на контрола
по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Кюстендил е уведомил г-н П., че отказва да
завери осигурителен стаж и доход на същия, за периода от 01.01.2001 г. до
30.06.2005 г., поради това, че осигурителните вноски за ДОО не са внесени в
дължимия размер на основание чл. 9 ал. 5 от КСО.
В чл. 9
ал. 1 т. 4 от КСО е предвидено, че за осигурителен стаж на самоосигуряващите се
лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В
този смисъл е и допълнителната разпоредба на § 1 т. 3 изр. 3 на КСО, съгласно
която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица, за времето, през
което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Съобразявайки
гореизложеното, в своето Решение № 149/12.07.2016 г. по адм. дело № 83/2016 г.
по описа на КнАС,предмет на което е оспореното Решение № 2153-09-8/18.02.2016
г. на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил, съдът е изключил осигурителния стаж и
доход на г-н П. за периода 01.01.2001 г. – 30.06.2005 г. В мотивите на Решение
№ 5328/27.04.2017 г. по адм. дело № 9128/2016 г. на Върховния административен
съд на Република България,с което се оставя в сила решението на АС – Кюстендил,което
е и окончателно,пък изрично е посочено, че периодът 2001 г. – 2005 г., за който
самоосигуряващото се лице не е внесло осигурителни вноски, не се зачита за
осигурителен стаж /лист 21 по делото/.
Съгласно
чл. 177 от АПК, решението има сила за страните по делото, а в ал. 2 е посочено,
че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с
влязло в сила решение на съда, са нищожни. Съгласно пък чл. 297 от ГПК, във връзка
с чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Събразявайки
цитираните законови разпоредби и изричните указания дадени от ВАС на Р.
България, административният орган при новото произнасяне по върнатата
административна преписка, правилно не е зачел периодът 01.01.2001 г. –
30.06.2005 г. за осигурителен стаж и
осигурителен доход на г-н П., при изменението и определянето на действителния
размер на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано
от датата на отпускането – 24.08.2015 г.
Отделно
от гореизложеното, за пълнота на изложението, съдът ще отбележи, че възможност
за зачитане на осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица за период, през
който са внесени само авансовите осигурителни вноски е предвидено едва с
изменението на чл. 9 ал. 1 т. 4 от КСО /ДВ, бр. 98/2016 г., в сила от
01.01.2017 г./. Новата редакция на нормата, предвижда, че се зачита за
осигурителен стаж времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по
чл. 6 ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от
лицата по чл. 4а ал. 1. Изменение има и в определението за „осигурено лице“ по
§ 1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО,според което самоосигуряващите се лица се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по
чл. 6 ал. 8, а лицата по чл.4а се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски.
Съгласно
чл. 142 ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му. Разпоредбата на ал. 2 пък има
предвид нови факти, които са от значение за делото. В случая не е настъпил нов
факт от значение за спорното право,а изменение на нормативната регламентация.
Преценката относно съответствието на оспорения административен акт с действащия
към момента на постановяването му материален закон, налага извода за неговата
законосъобразност. За посочения период 2001 г. – 2005 г. не е съществувала
правна възможност за зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход в
минимален размер, при невнасяне на окончателните осигурителни вноски, тъй като
за зачитане на осигурителния стаж и доход, приложимите законови разпоредби са
изисквали внасяне, както на авансовите, така и на окончателните вноски.
По
гореизложените съображения,съдът ще отхвърли жалбата и ще потвърди Решение № 2153-09-41/06.11.2017
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил.
Изменяйки
в действителен размер, отпуснатата лична пенсия за ОСВ на Е.И.П., считано от
датата на отпускането – 24.08.2015 г., с разпореждане № **********/24.07.2017
г., на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „д“ от КСО, длъжностното лице по
пенсионното осигуряване е постановило акт съобразен с материалния закон. Правилно
е приложил материалния закон и Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в
оспореното Решение № 2153-09-41/06.11.2017 г., отхвърляйки оспорването на г-н П.
срещу разпореждането.
При проверката по
чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Процесното решение
и контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по
чл. 117 ал. 1, т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт
притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В
производството по издаване на акта не е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени правила.
Обжалваното решение
съответства на целта на закона, тъй като е израз на упражнено правомощие при
оспорване по административен ред на съответния административен акт.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването срещу Решение № 2153-09-41/06.11.2017
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане №
**********/24.07.2017 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ гр. Кюстендил,с което на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „д“ от КСО е
изменена в действителен размер отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от датата на отпускането
-24.08.2015 г. и е оставена без уважение жалбата на Е.И.П. с ЕГН **********
и адрес: ***.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: