Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 15.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1565 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.Г.Я. ***
и М.Н.О. на РБ (МО) за осъждането им да му заплатят солидарно сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
16 268 лева имуществени вреди от скъсване на язовирната стена на яз.
„Иваново“ в с. Бисер, ведно със законната лихва от 06.02.2012 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 06.02.2012 г.
в с. Бисер, община Х. се скъсала язовирната стена на язовир „Иваново“ и се
наводнило землището на с. Иваново. Огромната приливна вълна унищожила имущество
на ищеца. Преживял шок, стрес и неудобства от загуба на голяма част от
покъщнината и вещите си, находящи се в негови жилищна и стопанска сгради.
Твърди и че 2/3 от язовира бил предоставен с надлежен
акт за ползване на М.Н.О. (МО), а останалите 1/3 от язовира попадала в имот,
актуван като публична общинска собственост на Община Х..
Причина за срутването на стената била лошото й
стопанисване от лицата, отговорни за това, поради което претендира обезщетяване
на вредите от ответниците.
Ответникът МО е подал отговор на исковата молба, в
която отрича пасивната си легитимация. МО нито стопанисвало, нито било
собственик на язовира.
Отговор е постъпил и от Община Х., в който се твърди, че
в основната си част водният обект е разположен върху имот № 2, предоставен за
стопанисване и управление на МО с АДС (публична) от 23.04.2003 г. С цел
предпазване на населението от били извършени превантивни действия от страна на
общината. Отделно от това, многократно сезирала МО и Областния управител на Х.за
лошото състояние на язовира и нуждата от ремонт.
Оспорва собствеността на ищеца върху описаните в
исковата молба движими вещи и тяхното състояние, както и неиндивидуализирането
им по вид, размер и количество. Оспорва размера на претенциите.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са субективно пасивно и обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В случая
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД -
действие или бездействие от лице, на което ответникът е възложил някаква работа,
противоправно поведение при или по повод изпълнението й и причинна връзка между
деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Не се спори, че на 06.02.2012 г. в село Бисер, община Х., област Х.,
вследствие на скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“ („А.”, „Е.“) е било
наводнено землището на с. Иваново, наложило обявяване на бедствено положение на
територията на община Х..
От приетото по делото заверено копие на констативен нотариален акт № 180,
том ІІІ, рег. № 2986, дело № 508/02.07.2012 г. на нотариус рег. № 508 на НК се
установява, че Т.Г.Я. е признат за собственик по давностно владение и
наследство на недвижим имот, находящ се в с. Бисер, ул. „******, община Х.,
област Х., представляващ УПИ VІ-200, застроен и незастроен, с площ от
1 003 кв.м. в кв. 29 по ПУП на с. Бисер, одобрен със заповед № 267/1980
г., ведно с построените в имота жилищна сграда, гараж и две стопански
постройки, при граници: улица, УПИ VІІ-201 на Х.У., УПИ ХІХ-212 на Д. В.и УПИ V-199 на Д. П.А..
Според показанията на съпругата на ищеца – Д.Я.пораженията върху имота на
съпруга й били много големи. В двора имало засадени около 50 дървета, но от
наводнението оцелели само две-три от тях. Наложило се да изхвърлят всички
електроуреди, както и лични инструменти на Я., включително електрически такива.
Оградата от около 70 м, която ограждала имота, паднала.
След като изтекла водата ищецът и съпругата му отишли в имота и при вида на
пораженията Я. изпаднал в шок. Къщата била негов роден дом и го посещавали през
почивните дни. Ищецът преживял тежко настъпилите от наводненията повреди в
имота му. Чувствал се зле и след проведени прегледи се наложило да му поставят
стенд на сърцето.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, в резултат на скъсването
на язовирната стена на язовир „Иваново“ и образувалата се приливна вълна,
пострадало имущество на Т.Г.Я. *** – разрушаване на стопанска постройка и
тухлена ограда. Поражения от наводнението имало и в жилищната сграда, като
ударната сила на водната стихия и мръсната вода разрушили дървената дограма и
ел. инсталацията. Общата стойност на видовете ремонтни и строително-монтажни
работи вещото лице е оценило на обща стойност 11 400 лева.
Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото
лице Р. И., стойността на погиналите общо 52 плодни дръвчета е 522 лева.
При така
събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно доказано, че в
причинна връзка с наводнението от скъсването на язовирната стена на язовир
„Иваново“ („А.“, „Е.“) Т.Г.Я. е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
погиване и повреждане на негово движимо и недвижимо имущество, както и
страдания от преживяната загуба.
Спорен
по делото е въпросът дали вредите са в причинна връзка с деяние на служители
при ответниците.
По
делото е приет АДС (публична) № 0567/23.04.2003 г., с който е актуван от
министъра на отбраната част от учебен полигон, представляващ незастроен
поземлен имот № 000002 с площ от 2 610 573 кв.м., при граници: север
– землищна граница на с. Остър Камък, изток – поземлени имоти №№ 501001, 501002
– широколистна гора, №№ 000026, 000028, 000223 – полски път, № 000495 –
вътрешна река, № 000530 – пасище, мера, юг – поземлени имоти №№ 000020, 000529,
000528 – пасище, мера, № 000007 – широколистна гора, №№ 000527, 000526 –
язовир, запад – землищни граници на с. Елена и с. Остър Камък – имоти на МО.
Така
описаният имот е бил предоставен на МО на основание ПМС № 148/21.07.1961 г.
На
28.03.2000 г. е съставен акт за публична общинска собственост № 250, на
основание писмо № 90-04-14/16.10.1997 г. на МРРБ и § 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА, с
който е актуван язовир „Е.“ с площ от 28.621 дка, представляващ имот с номер
000527 в землището на с. Иваново, обл. Х., при граници: 529 – пасище, мера
МЗГАР-държавен фонд, 467, 468 – дере, Община Х., 020 – пасище, мера, Община Х.,
002 – складов терен на министерство на отбрана.
Установява
се от становище на началника на Главния щаб на сухопътни войски от 01.06.2004
г., че жителите на с. Остър камък са събрали подписи с искане за преместване на
линията на полигон „Корен“. В становището е счетено за нецелесъобразно изменението
на границите на полигона по причини, че участъци от полигона се намират в
буферната зона в рамките на 2-3 км и са предназначени за изключване на
попадения на снаряди и авиобомби извън територията на полигона; м. „Добрева
кория“ е в границите на полигона и осигурява пълноценно и безопасно провеждане
на ученията и стрелбите на ПУП „Корен“; язовир „Иваново“ се използва от
подразделенията за обучения за подводно кормуване и десантиране;
в близост до гробищния парк не се провеждат активни действия, а ученията и
стрелбите не възпрепятствали погребения и ритуали.
Според
заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза водната
част от язовир „Иваново“ попада върху имот с номер 000002, част от учебен
полигон „Корен“ и предоставен за управление на МО с ПМС от 21.07.1961 г.; имоти
и части от имоти №№ 000527, 00526, 000036, 000038, собственост на Община Х.; имот
№ 000003, върху който правата на управление са предоставени на МО. Язовирната
стена попадала почти изцяло в имот № 2 от КВС на землището на с. Иваново, както
и преливникът на язовира, разположен откъм северната страна на язовирната
стена.
При
проведената дългогодишна кореспонденция между областен управител на област Х., М.Н.О.
и кмета на община Х. се е установило, че собствеността на язовир „Иваново“ не е
изяснена. По тази причина никой не е упражнявал контрол и текущ ремонт на
водния обект, включително стената и прилежащите съоръжения, за да се осигури
ефективен мониторинг на състоянието му и ограничаване размера на бедствието.
Не се
спори, че е бил изготвен авариен план за язовир „Иваново“, според който е било
възможно скъсване на язовирната стена при обилни валежи, силно снеготопене и
земетресение. Аварийният план е следвало да осигури начина за оповестяване и
превеждане в готовност на персонала, реда за въвеждане на плана в действие и
информиране на компетентните органи, начините, средствата и реда за информиране
на застрашеното население в близост до язовира и реда за провеждане на
спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи на територията на язовира.
Според схемата към плана оповестяването е следвало да бъде извършено от кмета
на с. Иваново, който трябвало да уведоми дежурен по ОбСС,
а той от своя страна – кмета на с. Бисер и кризисен щаб при Община Х.. След
скъсването на язовирната стена е било фактически невъзможно да се предотврати
наводнението на с. Бисер.
При така
даденото от вещите лица заключение съдът намира, че причината за бедствието
лежи в бездействието по управлението и поддържането на язовира. В този смисъл основанието
за ангажиране на отговорността не произтича от факта на собствеността върху
вещта и/или нейното ползване (в който случай правната квалификация на иска би
била чл. 50 от ЗЗД), а от противоправно бездействие при наличие на законова
норма, задължаваща съответните длъжностни лица да предприемат мерки за недопускане
на явления с негативни последици за живота и здравето на населението.
В случая
следва да се установи чие е било задължението да предприеме необходимите
действия по управление и стопанисването на язовира.
Нито в
баланса на МО, нито в този на Община Х. е заведен язовир „Иваново“.
Към
06.02.2012 г. законодателството не е съдържало легално определение за „язовир“.
Безспорно обаче този обект се обхваща от понятието „воден обект“ по смисъла на
т. 34 от ДР на ЗВ (ред. ДВ, бр. 65/2006 г.). Според тази разпоредба водният
обект е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници,
обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени
форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. В язовир „Иваново“ са постоянно
съсредоточени води с граници, обем и воден режим в земните недра. Язовирът
включва и язовирна стена и съоръжения, включително помпена станция. По аргумент
на по-силното основание, след като водният обект обхваща и принадлежащите към
него земи, част от водостопанската система е и теренът,
върху който е разположена тази система. В чл. 23 и чл. 27 от ЗВ законодателят е
установил принцип на идентичност в субекта на собственост върху земята и върху
водните обекти в него, а съсобствеността върху земята влече и съсобственост
върху водния обект, водностопанската система или
съоръжение. Нещо повече, трайното лишаване на собственика от ползването на
целия или на част от имота му е обстоятелство, налагащо отчуждаване на обекта
на собственост (чл. 33, ал. 2 от ЗВ).
Със ЗИД
на ЗВ (ДВ, бр. 58/2015 г.) в § 1, ал. 1, т. 94 е дадено определение на
понятието „язовир“ - водностопанска система,
включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, а през 2018 г. нормата е прецизирана, като е включена и земята,
върху която е изграден.
При така
проследеното развитие на даденото от законодателя определение съдът достигна до
извода, че разделяне на съоръжението от терена, върху който е разположено не
може да бъде обосновано с нормата на § 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА. Действително, с
влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г. в собственост на общините преминават
язовирите от местно значение. В случая обаче следва да се има предвид, че актуван
като публична държавна собственост е имот, върху който е построен язовир
„Иваново“. Възражението на МО, че не е собственик на язовира, а само на земята
означава, че новата законодателна промяна – включването на земята като част от
язовира съгласно § 1, ал. 1, т. 94 (ДВ, бр. 55/2018 г.) мълчаливо отменя ПМС, с
което имот № 000002 е предоставен за нуждите на МО като учебен полигон „Корен“.
Ползването
на язовира от подразделенията на МО за обучения за подводно кормуване и десантиране надхвърля „местното значение“ на тази водностопанска система. След като се ползва за нужди на
отбраната, не може да не бъде отчетено значението на този обект и качеството на
МО на ползвател по смисъла на чл. 139, ал. 1 от ЗВ (ред. ДВ, бр. 80/2011 г.).
Законът вменява в задължение както на собственика, така и на ползвателя
поддръжката и ремонтно-възстановителните работи на хидротехническите и защитни
съоръжения. Бездействието на служителите на община Х. и на МО за обезопасяване
на язовир „Иваново“, при наличие на сигурни данни за компрометирана язовирна
стена (която, освен другото, се намира именно в имот № 000002, ползван за
учебен полигон) е първопричина за бедствието на 06.02.2012 г. Неизпълнението на
задължението на ответниците по чл. 139, ал. 1 от ЗВ (ДВ, бр. 80/2011 г.)
обосновава солидарната им отговорност за претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в резултат на наводнението.
Имуществените вреди се изразяват в извършени разходи на ремонт и
възстановяване на стопанска и жилищна сграда; на масивна ограда на имота и на
електрическа инсталация. Наводнението е причина за погиване на овощни дръвчета
и движимо имущество – електрически инструменти, печка, пералня, хладилник,
телевизор, бойлер и кухненско обзавеждане. Доказа се от показанията на
разпитания по делото свидетел и от заключенията на двете съдебно-оценителни
експертизи вида и стойността на повреденото и унищожено имущество. В полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 14 519.50
лева.
Ищецът е претърпял и силен стрес и притеснения от сполетялото имота му
бедствие. Повредите са му причинили негативни емоции, отразили се по
неблагоприятен начин на физическото му здраве. Следва да се отбележи, че не се
установи кардиологичните проблеми, за които съпругата му разказва да са се
проявили именно от процесното събитие. Епикризата от 05.04.2012 г. (л. 509) е
несвоевременно представена, поради което не е приета от съда като доказателство
по делото.
Събраните по
делото доказателства, относими към настъпването на вредите и тяхната тежест и
поради това обуславящи размера на дължимото обезщетение, водят до извода, че в
причинна връзка с наводнението е изпитаният от ищеца психо-емоционален
дискомфорт, загуба на телесно тегло и здравословни проблеми. Процесният имот е
бил негов роден дом.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице. За
справедлив размер на обезщетението съдът счита сумата от 5 000 лева, като
при определянето му съдът отчита и обстоятелството, че имотът в с. Бисер не е
основен за ищеца и не го е обитавал постоянно, а също и частичните повреди по
жилищната сграда, подлежаща на възстановяване.
Определените
в настоящото производство обезщетения се дължат ведно със законните лихви от
датата на увреждането – 06.02.2012 г. до окончателното изплащане.
При този
изход на спора и предвид обстоятелството, че ищецът е бил освободен от
заплащане на държавна такса и разноски, ответниците дължат да заплатят по
сметка на СГС 780.78 лева държавна такса и 714.02 лева депозити за експертизи
по делото.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ и защита, поради което на процесуалния му
представител адв. Н. Д. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 605.45
лева.
Съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК община Х. е сторила разноски за
производството в размер на 2 580 лева, от които 300 лева депозит за
съдебно-техническа експертиза и 2 280 лева за адвокатско възнаграждение.
Представителят на ищеца е възразил за прекомерност на възнаграждението.
Определено по реда на чл. 2, ал. 5, чл. 7, ал. 2, т. 3 и 4 и ал. 8 и § 2а от ДР
на Наредба № 1/2004 г. и адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от
2 157.65 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото
претендираният хонорар от 2 280 лева не е прекомерен и съответства на
характера и вида на исковете, както и на броя и вида на извършените по делото
процесуални действия и защита на този ответник. Съразмерно на отхвърлената част
от исковете, на община Х. се дължат разноски в размер на 662.83 лева.
М.Н.О.
също моли да му бъдат присъдени разноски. Юрисконсултското възнаграждение съдът
определя в размер на 400 лева, поради което на този ответник се следват
разноски на стойност 102.76 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, М.Н.О., с
адрес гр. София, ул. „******и Община Х., с адрес гр. Х., пл. „******да заплатят
солидарно на Т.Г.Я., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 14 519.50 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреждане и
унищожаване на движимо и недвижимо имущество при наводнение в с. Бисер на
06.02.2012 г. и разходи за тяхното възстановяване – стопанска и жилищна сгради,
електрическа инсталация, масивна ограда, кухненско обзавеждане, 52 овощни
дръвчета, разположени в собствения му недвижим имот, находящ
се в с. Бисер, ул. „******, община Х., област Х., представляващ УПИ VІ-200 с
площ от 1 003 кв.м. в кв. 29 по ПУП на с. Бисер и на електрически уреди и
инструменти – готварска печка, пералня, хладилник, телевизор, бойлер,
електрожен, циркуляр, дрелка, ъглошлайфи,
прободен трион, шлайф-машинка, гайковерт
и компресор, ведно със законната лихва от 06.02.2012 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до 16 268 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, М.Н.О., с
адрес гр. София, ул. „******и Община Х., с адрес гр. Х., пл. „******да заплатят
солидарно на Т.Г.Я., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
негативни емоции и влошаване на здравословното състояние от наводнение в с. Бисер
на 06.02.2012 г. и унищожаване и повреждане на имущество в имота на ул. „******,
ведно със законната лихва от 06.02.2012 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., М.Н.О., с адрес гр. София, ул. „******и
Община Х., с адрес гр. Х., пл. „******да заплатят на адв.
Н. Н.Д., с адрес ***, офис № 4 сумата от 1 605.45 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, Т.Г.Я.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.Н.О., с адрес гр. София, ул. „******сумата
от 102.76 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т.Г.Я., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Община Х., с адрес гр. Х., пл. „******сумата от 662.83
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., М.Н.О., с адрес гр. София, ул. „******и
Община Х., с адрес гр. Х., пл. „******да заплатят по сметка на СГС сумата от
780.78 лева държавна такса и сумата от 714.02 лева депозити за експертизи по
делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: