Решение по дело №63412/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3297
Дата: 24 февруари 2024 г. (в сила от 24 февруари 2024 г.)
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20221110163412
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3297
гр. София, 24.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20221110163412 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от О. К., БУЛСТАТ ......., с адрес гр. К
....... срещу Б. Ф. ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С ....... с която се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1498.40 лева,
представляваща останалата част от заплатения от ищеца на ответника аванс на отпаднало
основание - развален договор от 26.04.2022г. за покупко-продажба и доставка на каучукова
настилка п лепило за каучукови плочи, ведно със законната лихва върху дължимата сума от
датата па предявяване на настоящата искова молба до датата на окончателното п изплащане.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между него в качеството на възложител, и ответното дружество Б.
Ф. ЕООД, ЕИК: ..., в качеството на изпълнител, бил сключен устен договор, по силата на
който ответникът поел задължението да изпълни срещу възнаграждение доставка на
каучукова настилка и лепило за каучукови плочи, закупени от ищеца. Съгласно издадената
от ответното дружество проформа фактура № ********** от 26.04.2022 г. срокът за
изпълнението му е 30работни дни, считано от датата на авансовото плащане. Сочи че
изпълнил всички свои задължения като, а именно да заплати по банковата сметка на Б. Ф.
ЕООД аванс в размер на 2498.40 лева съгласно горепосочената проформа фактура,
представляващ 100% oт цената по договора. Ответникът обаче не доставил договорените
каучукова настилка и лепило за каучукови плочи. В телефонна и електронна
кореспонденция постигнали уговорка сумата да бъде възстановена на 15.09.2022г., но по
сметка на ищеца постъпила сума от 1000 лева. Въпреки множеството опити останалата сума
останала невъзстановена. Ето защо моли за уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявен е иск с правно чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. с чл. 87 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане полученото на
1
основание, което е отпаднало с обратна сила. В ППВС № 1/28.05.1979 г. неизчерпателно са
изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при които намира приложение третия
фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, при който основанието съществува при получаването
на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, напр. при унищожаване на
договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение
/когато то има ретроактивно действие/, при настъпване на прекратително условие, когато
сделката е сключена при такова условие, и др.
В константната практика на ВКС се приема, че само при надлежно упражнено право
за разваляне на договора, би могло да се иска реституция на даденото по него. Ето защо, по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно правоотношение между страните по делото с твърдяното съдържание; престиране в
изпълнение на същия в полза на ответника на претендираните за връщане суми предмет на
договора; основанието за получаване на престацията е отпаднало впоследствие с обратна
сила, обусловено с оглед конкретните твърдения от разваляне на договора.
При доказване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже наличието
на основание за задържане на полученото – точно изпълнение на поетите с договора
задължения, или алтернативно – връщане на дадената сума по договора.
В разпоредбата на ч л . 87, ал.1 ЗЗД са предвидени предпоставките за едностранно
преустановяване на двустранен договор при неизпълнение от страна на длъжника, по
причина, за която последният отговаря. С изявлението за извънсъдебно разваляне на
договора изправната страна упражнява свое потестативно право, като е необходимо
изявлението да достигне до неизправния длъжник. При сключен в писмена форма договор,
предупреждението, на осн. чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД също следва да се направи писмено. То
може да се отправи по пощата, чрез нотариална покана или с исковата молба.
Ирелевантно е следователно дали изявлението за разваляне на договора е направено
преди подаване на исковата молба, тъй като е възможно договорът да бъде развален с
връчване на препис от исковата молба на ответника, вкл. и в случаите, когато предмет на
делото е реституция на даденото при сключване или по време на действие на договора, до
настъпване на прекратителното действие на извънсъдебното разваляне на договора. (В този
смисъл е константната съдебна практика, обективирана например в Решение № 269 от
22.10.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1980/2017 г., Решение № 76 от 13.07.2017 г. на ВКС по т.
д. № 1037/2016 г., I т. о., ТК и др.).
На първо място възникнало е облигационно отношение между ищеца и ответника по
повод доставка на каучукова настилка и лепило за каучукови плочи. Във връзка с процесния
договор отстрана на ответника била издадена фактура на стойност 2498,40 лева с ДДС.
От представеното по делото платежно нареждане и извелечение от банкова сметка се
установява, че ищецът заплатил на ответника сумата от 2498,40 лева във връзка с договора и
издадената фактура.
В случая по делото не са представени доказателства за датата на връчване на
изявлението за разваляне на договора, ето защо намира, че същото е постъпило с връчването
на исковата молба.
Ответникът обаче не е представил никакви доказателства съгласно разпределената му
доказателствена тежест относно основанието за получаване на сумата.
При това положение и при спазване на правилата на чл. 154, ал.1 ГПК съдът следва
да приеме че ответникът не е доказал точното изпълнение на договора.
Ето защо искът следва да се уважи.
По отношение на разноските.
При този изход на производството въпреки отхвърлянето на иска на ищеца му се
2
следват всички сторени по делото разноски които възлизат на 60 лева държавна такса и 500
лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд, 168 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Ф. ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С ....... ДА
ЗАПЛАТИ на О. К., БУЛСТАТ ......., с адрес гр. К ....... на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД
вр. с чл. 87 ЗЗД сумата от 1498.40 лева, представляваща останалата част от заплатения от
ищеца на ответника аванс на отпаднало основание - развален договор от 26.04.2022г. за
покупко-продажба и доставка на каучукова настилка п лепило за каучукови плочи, ведно със
законната лихва върху дължимата сума от датата па предявяване на настоящата искова
молба до датата на окончателното п изплащане.
ОСЪЖДА Б. Ф. ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С ....... ДА
ЗАПЛАТИ на О. К., БУЛСТАТ ......., с адрес гр. К ....... на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата
от 560 лева разноски в производството от които 60 лева държавна такса и 500 лева
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3