РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Етрополе, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20241830100444 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод подадена искова молба, с която е предявен
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, от страна на Г. С. В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с.
*************** - чрез неговия пълномощник адв. Р. В. Б. от АК – М.,
против Ц. В. Н., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в гр.
************, с искане ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 5000,00 лева, представляваща неизпълнено от нейна страна
задължение по сключен между страните устен договор за заем от 08.06.2024
г., с падеж 15.06.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане.
В молбата се твърди, че страните по делото са живеели на съпружески
начала в продължение на година и половина, в дома на ищеца в с.
****************. Твърди, се че непосредствено преди 08.06.2024 г. между
ищеца и ответницата е постигната устна договорка, той да й предостави в заем
паричната сума от 5000,00 лева, които тя да му върне след една седмица – на
15.06.2024 г. Посочва се, че посочената парична сума е предадена от ищеца на
ответницата на 08.06.2024 г. в присъствието на свидетели, пред които
1
последната е потвърдила направените между нея и ищеца договорки и е поела
ангажимент да му върне парите в срок до 15.06.2024 г. Навеждат се доводи, че
в периода 13-14.06.2024 г. между ищецът и ответницата е постигната
допълнителна договорка относно това, че същата ще изпълни задълженията
си към него с известна забава – на 17.06.2024 г. Твърди се, че тя не е сторила
това, а е престанала да общува с ищеца, като е блокирала телефонния му
номер, за да не може той да я търси повече.
Предвид гореизложеното ищецът е депозирал молба до РС – Етрополе,
с горепосочените основание и петитум. Прави се и искане за присъждане на
разноските, сторени от ищеца в хода на производството.
В срока на отговор ответницата е депозирала такъв – чрез своите
пълномощници адв. А. Г. и адв. К. С.– Д. – и двамата от САК, като оспорва
предявения срещу нея иск като неоснователен и недоказан, с твърдения, че
към молбата не са представени никакви доказателства за достоверността на
твърденията на ищеца; че липсват доказателства за предаване на посочената
парична сума, за връщането й и за това чия собственост са тези пари.
Навеждат се доводи за недоказаност наличието на валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответницата, със съответни задължения по
него.Прави се искане за присъждане на разноските, сторени от ответницата в
хода на делото.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован си явява лично и с
пълномощника си адв. Р. Б., като поддържа исковата молба, по изложените в
нея факти и доразвива своите аргументи относно основателността й.
Претендира разноски и моли да му бъде даден срок за представяне на писмени
бележки. Такива не са представени в указания от съда срок.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована се явява лично и с
пълномощниците си адв. А. Г. и адв. К. С.-Д., като оспорва предявения срещу
нея иск по аргументите, визирани в отговора и доразвива своите доводи
относно неоснователността му. Претендира разноски.
В съдебно заседание по делото са допуснати до разпит четирима
свидетели, при режим на довеждане от страна на ищеца – И.С.Т., Б. Д. Г., О. Л.
В. и А. Л. В. Всички те излагат почти еднопосочни показания относно това
как са станали свидетели на предаването на паричната сума в размер на
5000,00 лева от страна на ищеца на ответницата, като заявяват, че пред тях те
2
двамата са се разбрали, че тези пари се дават на последната като заем и тя е
поела ангажимент да ги върне, което, обаче, не е сторила.
Във връзка с всичко гореизложено, ръководен от събраните в хода на
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
За неустановен период от време в периода 2023 г. – 2024 г. ответницата и
ищецът имали връзка, като дори за кратко живеели заедно в дома на
последния, находящ се в с. **************.
На 08.06.2024 г.вечерта ищецът организирал тържество в дома си по случай
абитюрентския бал на една от дъщерите си. На същото били поканени много
гости, сред които свидетелите И. С. Т., Б. Д. Г., О.Л. В.и А. Л. В., с които Г. В.
имал дългогодишни приятелски отношения. Ц. Н. също била сред поканените
гости. В хода на вечерта ответницата отишла при ищеца и го помолила за
услуга. Обяснила му, че нейна приятелка има спешна нужда от пари и го
помолила да й даде в заем сумата от 5000,00 лева. Той се съгласил да й
помогне, но тъй като връзката между тях не била много сериозна и В. нямал
голямо доверие на Н., той решил да помоли приятелите си да станат
свидетели на техните договорки. С оглед на това ищецът извикал свидетелите
И. Т., Б. Г., О. В.и А. В. и им обяснил за договорките между него и
ответницата. Тя също потвърдила тези договорки, като заявила пред
горепосочените, че ще вземе парите на заем, тъй като трябва да помогне на
нейна приятелка, която има проблеми с хазарт. След това ищецът извикал
дъщеря си и я помолил да му даде от парите, които била събрала като
подаръци от гостите на тържеството. Момичето извадило от кутията за
подаръците сумата от 5000,00 лева, които предало на баща си. Той, на свой
ред, предал парите на ответницата, а тя ги взела като заявила, че ще му ги
върне до една седмица. Всички тези действия се развили в присъствието на
свидетелите И. Т., Б. Г., О. В. и А. В.. Малко след това ответницата си
тръгнала от тържеството и повече не посетила дома на ищеца. Също така не
изпълнила поетия към него ангажимент и не му върнала парите в уговорения
срок, като окончателно преустановила всякаква връзка с него, включително и
по телефона.
Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от
събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства – показанията на
3
горепосочените свидетели. Същите са ясни, пълни, точни и задълбочени,
последователно възпроизвеждат непосредствено възприетите от свидетелите
факти и обстоятелства, имащи значение за изясняване на спора по делото.
Независимо от тяхната приятелска връзка с ищеца, съдът не намира
аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в дадените
от тези свидетели показания информация. Наведените от страна на ответната
страна доводи за противоречия в техните показания не се споделят от съда,
най – вече с оглед обстоятелството, че тези противоречия са незначителни и се
отнасят до факти, които стоят извън предмета на делото /като например колко
гости е имало на въпросното тържество, как е била облечена ответницата
същата вечер, къде са седели по време на тържеството и други подобни,
наведени от пълномощниците на ответницата/. По отношение фактите
относно договореностите между ищеца и ответницата, факта на предаването
на паричната сума и нейния размер, показанията на свидетелите са абсолютно
еднопосочни и непротиворечиви. В този смисъл съдът не приема за
основателни и възраженията на ответната страна за съществуващо
предварително наговаряне на разпитаните в хода на делото свидетели относно
това какви показания да дадат пред съда. На първо място, в подкрепа на това
твърдение не са ангажирани никакви доказателства и същото има само
формално изразен характер. На следващо място тези свидетели са
предупредени за отговорността, която носят за лъжествидетелстване по
смисъла на чл. 290 НК, а факта, че и четиримата дават показания, доказващи
исковата претенция на ищеца не може да бъде аргумент за това, че всички те
дават неверни и лъжливи показания.
С оглед всичко гореизложено съдът счита, че показанията на тези
свидетели следва да бъдат кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в
основата на изводите по същество на делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на неизпълнено
договорно задължение по сключен устен договор за заем в размер на 5000,00
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяването на иска до окончателното й изплащане, с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
4
По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, при условията
на пълно и главно доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, а
именно, че между него и ответницата е бил сключен валиден договор за заем,
по силата на който той й е следвало да й предостави паричната сума в размер
на 5000,00 лева; че той й е предал тази парична сума на посочената от него
дата и че тя е поела ангажимент да му я върне в посочения от него срок и че
ответницата не е изпълнила поетото от нея задължение в уговорения срок.
С оглед съдържанието на отговора на исковата молба, в тежест на
ответницата, при условията на обратно доказване, е да установи
релевираните от нея факти и обстоятелства относно липсата на валидно
облигационно правоотношение между нея и ищеца; че не й е предоставяна в
заем посочената в исковата молба парична сума и че тя не е поемала
задължение да върне на ищеца такава парична сума.
Съгласно чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да му върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Законът не поставя изискване за специална форма на този вид
договори, респ. същите могат да бъдат сключени и по силата на устна
договорка.
Настоящия съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
ответницата е било сключено валидно облигационно отношение,
представляващо договор за заем за послужване по смисъла на горепосочения
законов текст. От приетата от съда фактическа обстановка, базирана на
доказателствения материал по делото, безспорно се установява, че между
страните по делото е постигната устна договорка относно предоставянето в
заем на ответницата от страна на ищеца на паричната сума в размер на 5000,00
лева; че тази парична сума е предадена на същата и че тя е поела ангажимент
да я върне, като не е сторила това. В този смисъл настоящият съдебен състав
не приема за основателни възраженията на ответната страна относно липсата
на валидно облигационно правоотношение между нея и ищеца; относно това,
че не й е предоставяна в заем посочената в исковата молба парична сума и че
тя не е поемала задължение да върне на ищеца такава парична сума. В хода на
производството, от страна на ответницата, не бяха ангажирани доказателства,
5
установяващи тези факти или оборващи твърденията на ищеца, с оглед
разпределената тежест на доказване. Съдът не приема за основателни и
възраженията на ответната страна относно това, че не са представени
доказателства за това чия собственост са парите – предадени в заем. От
събраните в хода на делото гласни доказателства по безспорен начин се
установи, че тези парични средства са били предоставени във вид на подаръци
/дарения/ на дъщерята на ищеца, която му ги е предоставила на него и той ги е
предал на ответницата. Следва също така да се посочи, че с оглед предмета на
делото и спорните по него факти, обстоятелството чия собственост са парите
– предмет на заема няма никакво правно значение. От значение за делото,
респ. за основателността на претенциите на ищеца е той да докаже валидно
сключената облигационна връзка между него и ответницата, факта на
предаването на съответната парична сума от негова страна – като изпълнение
на поетите от него договорни задължения и факта на неизпълнението на
същите от страна на ответницата. Настоящият съд счита, че в хода на
проведеното пълно и главно доказване от страна на ищеца, тези факти бяха
безспорно установени от него, като ответницата не ангажира никакви
доказателства относно оборването им във връзка с наведените от нея
възражения в отговора на исковата молба.
С всички горепосочени аргументи съдът счита, че искът се явява
напълно доказан от страна ищеца, респ. основателен и, като такъв, следва да
бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора настоящият съдебен състав следва да се
произнесе по направеното искане за присъждане на разноски от страна на
ищеца, като с исковата молба е представен и списък на разноските по чл. 80
ГПК. Видно от същия от страна на ищеца се претендират разноски за
заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на 200,00 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.Наред с това по делото е
приложен договор за правна защита и съдействие, с който е договорено
възнаграждение за адвокатско представителство на ищеца в размер на 800,00
лева и в който е отразено, че тази сума е заплатена от него. Също така е
приложена и квитанция за платена държавна такса в горепосочения размер.
От страна на ответната по делото страна не е релевирано възражение за
прекомерност на претендираните от страна на ищеца разноски. С оглед на това
съдът счита, че претенцията на ищеца за присъждането на горепосочените
6
разноски следва да бъде уважена изцяло. В този смисъл съдът счита за
необходимо да отбележи, съгласно чл. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията, при интерес от 1000,00 до 10 000,00 лева са в
размер 400,00 лв. плюс 10 % за горницата над 1000,00 лв. В настоящия случай
искът е предявен с цена 5000,00 лева, съобразно който минималният размер на
адвокатското възнаграждение по него възлиза на 800,00 лева, каквито се и
претендират от ищеца.
С оглед уважаването на иска изцяло и по аргумент за обратното от чл.
78, ал. 3 ГПК, ответникът няма право да иска присъждане на сторените от
него разноски по делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответницата Ц. В. Н., с ЕГН ********** с адрес в гр.
*********** да заплати на ищеца Г. С. В., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в с. *************** паричната сумата в размер на 5000,00
лева, представляваща неизпълнено задължение по сключен между нея и
ищеца устен договор за заем от 08.06.2024 г., с падеж 15.06.2024 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска
/02.07.2024 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ц. В. Н., с ЕГН ********** с адрес в гр. ************** да
заплати на Г. С. В., с ЕГН **********, с адрес в с. **************** сумата в
размер на 1000,00 /хиляда/ лева, представляваща разноски, направени от него
в хода на производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните за постановяването му, пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
7
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
8