Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 84 11.03.2021г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева
КАН дело №29 по описа за 2021
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д.Г.П. против
Решение №260251/14.12.2020г., постановено по АНД №2413/2020 г. по описа на Районен
съд Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш серия К №373000, съставен
на 25.06.2020, и връчен на 28.07.2020г, с наложена на касатора глоба в размер
на 600лв на основание чл. 182 ал.1 т.5 от ЗДвП, по преда на чл. 189 ал.4 от
същия закон за това, че на 13.05.2020г в 15.14ч в град Стара Загора, ГП І-5,
км.235+100 до разклона за фирма „Мегатрон“, управлява към град Хасково, при
ограничение от 50км/ч, въведено с пътен знак „В-26“ в населено място, заснето с
АТСС ARH CAM S1, №11743с8, МПС *** с регистрационен номер *****
със скорост от 99 км/ч. Превишение на скоростта от 49км/ч. Към преписката е
приложено изготвеното веществено доказателствено средство, чрез използваното
АТСС, протокол с рег №2116 от 1405.20г за използване на АТСС на 13.05.20г, в град Стара Загора, по път
І-5, км.236+100, разклон на фирма Мегатрон, посока на движение на
контролираните МПС от север към юг по общинска пътна мрежа, пътен знак за
ограничение 50 км/ч, стационарен режим на измерване, чрез АТСС преминало
проверка по протокол №46-С-ИСИС от 29.08.2019г, /стр.13 по АНД/ годно за
експлоатация до 29.08.2020г, с начало на работа 13.00ч и край на работа 19.00ч,
при което са изготвени 245 веществени доказателствени средства, а от тях се
установяват 145 административни нарушения на правилата за скорост на движение.
Протокола е подписан от Д. П., който проверен от старши инспектор Д. И. В.
група КПДГПА. Представена е справка от регистрационната система на пътните
превозни средства за удостоверяване на факта, че санкционирания водач е и собственик
на управляваното МПС, а служебно е събрано удостоверение от ОПУ Стара Загора
относно поставяне на пътен знак Д 11 „Начало на населено място“ на път І-5 при
км.236+100 – мястото на нарушението.
С касационната жалба П. е искала отмяна на наложеното
административно наказание, поради допускани нарушения на производствените
правила по ЗАНН и ЗДвП, както и по твърдения, че от мястото на нарушението не
попада в границите на град Стара Загора, поради което обективно извършеното
деяние не се квалифицира под чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП. Тезата е основана на
липсата на пътен знак, указващ на водача, че навлиза в населено място на
посочения км 236+100 от главен път І-5. Водачът се е движил по околовръстен път
в посока запад-изток преди да предприеме завоя на дясно, за да продължи в
посока юг към Димитровград. В този участък няма поставен знак Д11, но няма и
знак В26, който да указва допустимата максимална скорост на движение, различна
от законоустановената. Следователно деянието не е извършено и при необходимата
субективна форма на вина – пряк умисъл, изискващ съзнаване на всички
съставомерни фактически обстоятелства и предприемане на забраненото поведение,
въпреки това. Изложени са и доводи, че когато вещественото доказателствено
средство е изготвено посредством мобилно АТСС е необходимо следване на
правилата на ЗАНН, тъй като контролния орган присъства в момента на извършване
и установяване на нарушението до техническото средство.
За да потвърди електронния фиш, РС Стара Загора
е приел, че деянието е извършено от обективна и субективна страна, като се е
позовал на следното: С годни средства за доказване, АНО е удостоверил мястото
на нарушението, фактическите обстоятелства и поведението, което е наказуемо по силата на чл. 182 ал.1 т.5 от ЗАНН. От обективните факти се извежда и формата на вината на водача – пряк
умисъл, който съзнава скоростта на управление на МПС, мястото на което
управлява, както и въведеното с пътния знак ограничение, с чието указание не
съобразява поведението си. Пътен знак Д11 се поставя в началото на населеното
място и след като водачът е навлязъл в неговите предели, то той съзнава, че
управлява в урбанизирана територия.
С касационната жалба се твърди, че изводите на
съда за съзнавано от дееца място на движение са в противоречие с доказателствата.
Установено е, че на мястото на нарушението няма поставен знак Д11, което
изключва прекия умисъл към деянието. Наличието на пътен знак В-26 в участъка на
нарушението не е основание да се приеме, че водачът съзнателно нарушава
правилата за движение в населено място, след като не знае, че се движи в
неговите граници. Деянието не осъществява обективните и субективни признаци на
административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, поради което незаконосъобразно е
наложено административно наказание за неговото извършване. Съдът е следвало да
приеме, алтернативно, че се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, а
аргументите, че случаят е обичаен начин на осъществяване на административни
нарушения от същия вид е неоснователен. Нарушението е извършено за първи път и
от него не са произтекли вредни последици, което сочи на инцидентен характер на
проявата, а не на системно поведение на водача. От съда се иска да бъде
отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се
отмени и потвърдения с него електронен фиш. Претендира се присъждане на
възнаграждение за един адвокат и за двете съдебни инстанции.
Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща
представител и писмен отговор против касационната жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и
предлага на съда да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
На първо място необосноваността не е касационно основание
по чл. 348 от НПК, към който препраща чл. 63 от ЗАНН и това е така, защото към
фактите, установени посредством редовно събрани доказателства и въз основа
на годни доказателствени средства, съдът
прилага материалния закон, а за правилното приложение, включително за
законността и на размера на наложеното наказание, всяка съдебна инстанция следи
служебно. Основно изискване към въззивното съдебно решение при потвърждаване на
наложеното административно наказание е излагане на основанията, поради които не
приемат доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление или на
електронния фиш. В на стоящия случай това изискване е изпълнено, а несъгласието
на касатора с фактическите и правни изводи на въззивния съд не е порок, който
се субсумира под касационните основания посочени в чл.348 от НПК. Въпроса,
който касационната жалба поставя е за правилното приложение на чл. 182 от ЗДвП
вр. с чл.21 от ЗДвП, по-специално за обективните и субективни елементи на
конкретния състав на административно наказателната разпоредба. Съгласно чл.182 от ЗДвП с глоба се наказва водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място или в извън населено място. Субект е всяко физическо лице, което
управлява моторно превозно средство, а наказуемото поведение е превишаване на
скоростта, над въведената с пътен знак, при което мястото на движение „в
населено място“ или „извън населено място“ е обстоятелство, имащо значение не
за правната квалификация, а за тежестта на извършеното по аргумент от
диференцирания размер на административното наказание по този признак, ведно със
стойността на превишението на скоростта. В този смисъл е налична практика на НК
на ВКС. Когато водачът съзнателно превишава въведеното, от закона или от
поставен пътен знак, ограничение на скоростта, то формата на вина е само пряк
умисъл, защото взема решение за забранено поведение. Въпреки поставен пътен
знак В26, въвеждащ ограничение до 50км/ч, управлява със скорост от 99 км/ч., което противоречи на чл.21 ал.2 от ЗДвП, като
всички съставомерни факти, от които зависи подвеждане на деянието под състава
на чл.182 от ЗДвП съществуват и са съзнавани, както изисква чл.14 ал.1 от НК
вр. с чл.11 от ЗАНН. Не може да се
сподели довода, че деянието е извършено при убеждение на водача, че скоростта
на управление е разрешена. За такова убеждение са необходими неверни представи
за релевантните факти, създадени у дееца въз основа на обективни причини –
например препятствие, не позволяващо да се види пътния знак, или възприемане на
знак, че се излиза от населеното място, които изключват той да е взел решение
за поведение в противоречие с изискваното от закона. Когато по субективни
причини водачът не е възприел пътния знак или мястото, по което управлява,
когато пътен знак за ограничена на скоростта липсва, то отново формата на
вината е пряк умисъл, тъй като в този случай сам решава да не следи за
законосъобразното управление на МПС. Ето защо в настоящия казус деецът е
съзнавал всички съставомерни фактически обстоятелства, както чл.14 ал.1 от НК
вр. с чл. 11 от ЗАНН изисква, и няма основание да се приеме, че умисъла към
чл.182 ал.1 от ЗДвП е изключен, откъдето поради формалния характер на
нарушението да се изключи и извода, че деянието покрива признаците на чл.6 ал.1
от ЗАНН. Стойността на превишението от 49км/ч не позволява обсъждане на чл.28
от ЗАНН, тъй като колкото по-високо е то, толкова по-тежко се явява нарушението
с оглед способността му да създаде опасност от настъпване на ПТП. Деянието е
формално, не изисква съставомерни вреди, а ако такива настъпят, правната му
квалификация би била друга.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260251/14.12.2020г., постановено по
АНД № 2413/ 2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.