Решение по дело №50977/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11686
Дата: 14 юни 2024 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20231110150977
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11686
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110150977 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединяване осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 291395/18.10.2023 г. ищецът ***
твърди, че ответникът, в качеството му на наследник на Р. Й. С., е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в ****, съответно клиент на топлинна енергия.
Поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството, след смъртта на титуляра,
легитимирани да отговарят за задълженията съгласно чл.63, ал.1 от ОУ на
дружеството, са наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор
за гледане и издръжка или по дарение. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ****
на клиенти за битови нужди в ***, като през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от **** на клиенти за
битови нужди в ***, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че
съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Поддържа, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с ****. Сочи, че
съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
1
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на дружеството
сумите, както следва: сумата от 165,39 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане; сумата от 49,30 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до
30.08.2023 г.; сумата от 17,89 лева, представляваща главница за дялово разпределение
за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и
сумата от 5,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г. Претендира и направените в
хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника Д. С., в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Излагат се
доводи, че по делото липсват доказателства, от които да се установява, че Р. Й. С. е
собственик на процесния недвижим имот, съответно, че ответника, в качеството си на
наследник на горепосоченото лице, е придобил правото на собственост върху същия,
обуславящо задължение за заплащане на суми по реда на ЗЕ Изразява се и становище,
че ищецът не е изпълнил задължението си да публикува Общите условия в един
централен и един местен всекидневник, съгласно изискванията на чл.150, ал.2 ЗЕ,
поради което между него и ответника липсва облигационна връзка. На последно място
в отговора се прави възражение на основание чл.111 ЗЗД – за изтекла погасителна
давност за част от претендираните от ищеца вземания, а именно – за периода от
м.05.2019 г. до м.09.2020 г. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „*****” ЕООД изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 330647 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода и талони за отчет.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
2
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за твърденията си, че ответникът е клиенти на топлинна енергия през
исковия период.
До приключване на устните състезания по делото ищецът не е предприел
процесуални действия във връзка с дадените му указания, поради което следва да
понесе последиците от процесуалното си бездействие.
По делото не са представени каквито и да било доказателства, от които да се
установява, че Р. Й. С. – наследодател на ответника в производството, е била
собственик на процесния недвижим имот, съответно, че ответникът се легитимира като
такъв по силата на наследствено правоприемство.
Видно от приложено по делото писмо от Столична община, район Люлин е, че
по искане на ищцовото дружество е отговорено, че договор за покупко-продажба на
имота, до който ищецът твърди в настоящото производство, че е доставял топлинна
енергия, не е сключван и не се съхранява в архива на районната администрация.
По делото са представени протоколи от ОС на ЕС, които са в нечетлив вид, а и
не представляват доказателства относно правото на собственост върху процесния
недвижим имот.
В хода на производството ищецът депозира молба, че задължението е заплатено,
но без да представя доказателства в тази насока и без да уточнява кое е лицето, което е
заплатило претендираните суми.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема предявените против
ответника искове за неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени на това основание, а не поради твърдяното от ищеца „плащане“ в хода на
3
процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът, но доколкото същият е представляван в производството от особен
представител, по делото няма доказателства за направени разноски.
Следва да се отбележи, че макар ищецът да твърди плащане в хода на процеса,
предвид изводите за неоснователност и недоказаност на предявените срещу този
ответник искови претенции, разноски не се дължат.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **** против Д. Р. С., ЕГН ********** обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 165,39 лева, представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 49,30 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от
15.09.2020 г. до 30.08.2023 г.; сумата от 17,89 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане,
както и сумата от 5,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г., като неоснователни
и недоказани.
Решението е постановено при участието на трето лице “*****” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, ул. “****в” № 3, помагач на страната на
ищеца ****, ЕИК ****.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4