№ 503
гр. П., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720104769
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК
********* срещу И.П.Й., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание
чл.415, вр. чл.410 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, като се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми:
- сумата в размер на 760.88 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер № ***,
за които са издадени следните фактури: № *** от 05.04.2019 г., № *** от 05.05.2019 г., №
*** от 05.06.2019 г., № *** от 05.07.2019 г. за периода от 05.03.2019 г. до 04.07.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата;
- сумата в размер на 779.34 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от
които: 352.62 лева по Договор за лизинг от 02.02.2019 г. за номер ***, от които: сумата в
размер на 307.86 лева по Договор за лизинг от 11.09.2018 г., за номер *** и сумата от 118.86
лева по Договор за лизинг от 15.09.2018 г., за номер ***.
- сумата в размер на 943.43 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които: сумата от 211.98 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.02.2019 г. за мобилен номер ***;
сумата от 216.67 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 98.84 лева - неустойка за предсрочно
1
прекратяване на договорен абонамент от 06.03.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 32.46
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.02.2019 г. за
мобилен номер ***; сумата от 28.75 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 114.38 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 11.09.2018 г. за мобилен
номер *** и сумата от 240.35 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 261127
от 20.04.2021 г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът И.П.Й. чрез назначения му особен
представител адв. А.А. е подал отговор на исковата молба, в който е изразил становище, че
претенцията в размер на 779.34 лева относно процесните договори за лизинг е основателна,
а за сумата от 760.88 лева – незаплатени месечни абонаментни такси и за сумата от 943.43
лева – начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент е оспорил
като неоснователни, тъй като представените фактури не носят подписа на ответника и не
може да бъде доказателство за съществуващи задължения. Оспорена е редовността на
водените в ищцовото дружество счетоводство и твърди, че търговските книги са водени
нередовно. По отношение на уговорката за неустойка в процесните договори, счита
клаузите за нищожни.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани по делото писмени
молби чрез адв. Г. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения му особен
представител – адв. А., която оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 261127 от 20.04.2021 г. по ч.гр.д.№
*** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се
произнесе по същество.
По основателността:
От приложените по делото доказателства е видно, че страните са сключили договор
за мобилни услуги от 02.05.2017 г.; Допълнително споразумение от 02.02.2019 г. за мобилен
номер *** и абонаментна програма „***“, Договор за лизинг от 02.02.2019 г., за мобилно
устройство „***“; Допълнително споразумение от 11.09.2018 г. за мобилен номер *** и
абонаментна програма „Тотал + 20,99“; Договор за лизинг от 11.09.2018 г., за мобилно
2
устройство „***“; Допълнително споразумение от 02.02.2019 г. за мобилен номер *** и
абонаментна програма „***“, като на същата дата ответникът е закупил на цена от 9.99 лева
и мобилно устройство „***“, при стандартната цена на устройството от 289.90 лева;
Допълнително споразумение от 02.02.2019 г. за мобилен номер *** и абонаментна програма
„***“; Допълнително споразумение от 06.03.2019 г. за мобилен номер *** и абонаментна
програма „***“; Договор за лизинг от 15.09.2018 г., за мобилно устройство „***“; Договор за
мобилни услуги от 02.02.2019 г. за мобилен номер *** и абонаментна програма „***“;
Договор за мобилни услуги от 02.02.2019 г. за мобилен номер *** и абонаментна програма
„***“, като на същата дата – 16.02.2021 г., ответникът е закупил на цена от 12.99 лева
мобилно устройство „***“, при стандартна цена от 254.90 лева, за което няма спор по
делото.
От приложените по делото фактури, се установява, че на ищеца са начислени
следните задължения:
- сумата в размер на 760.88 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер № ***,
за които са издадени следните фактури: № *** от 05.04.2019 г., № *** от 05.05.2019 г., №
*** от 05.06.2019 г., № *** от 05.07.2019 г. за периода от 05.03.2019 г. до 04.07.2019 г.;
- сумата в размер на 779.34 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от
които: 352.62 лева по Договор за лизинг от 02.02.2019 г. за номер ***, от които: сумата в
размер на 307.86 лева по Договор за лизинг от 11.09.2018 г., за номер *** и сумата от 118.86
лева по Договор за лизинг от 15.09.2018 г., за номер ***.
- сумата в размер на 943.43 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които: сумата от 211.98 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.02.2019 г. за мобилен номер ***;
сумата от 216.67 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 98.84 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 06.03.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 32.46
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.02.2019 г. за
мобилен номер ***; сумата от 28.75 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 114.38 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 11.09.2018 г. за мобилен
номер *** и сумата от 240.35 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***.
Представени са и приети като доказателства по делото и процесните фактури, като
всяка фактура е придружена от детайлна справка на месечното потребление на услугите за
ползваните от ответника мобилни номера, както и сумите за взетите от ответника
устройства на лизинг и неустойка.
Приета по делото е и съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че ответникът през процесния период е ползвал предоставените му от ищеца
3
мобилни услуги за процесните мобилни номера в количество, посочено в таблица № 1 и
таблица № 2 от заключението.
За основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по който той
е изпълнил задължението си да предостави далекосъобщителни услуги на ответника, а по
иска за неустойка – че съществува валидно уговорена между страните клауза за заплащане
на неустойка при прекратяване на договора и настъпването на основанието за начисляването
й, както и че договорът е прекратен предсрочно.
Относно дължимостта на главното вземане:
Доколкото ответника чрез назначения му особен представител не оспорва наличието
на сключен между страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, а и от
събраните по делото писмени доказателства – договори и приложенията към тях, носещи
подписите на страните и обективиращи техни валидно направени изявления, насочени към
сключване на договора и настъпване на правните им последици, се установява по безспорен
начин съществуването на валидно облигационно правоотношение по договори за
предоставяне на мобилни услуги между страните и договори за лизинг, чиято
доказателствена стойност не беше оспорена от ответника.
Това обстоятелство се установява и от приетите по делото фактури за предоставените
услуги, преценени по отделно и в съвкупност с приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, която не е оспорена от страните. От тези доказателства се установява също така,
че през процесния период ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника
договорените мобилни услуги, а ответникът е ползвал доставените му услуги. Доказателство
за това е приетата и неоспорена съдебно – техническа експертиза, както и приложените към
всяка една от фактурите разпечатки (Приложение А), съдържащи данни за стойността на
месечната такса и информация за използваните пакети, броя и минутите на проведените от
ответника разговори, мобилен интернет, брой съобщения и други.
Не се спори, че ответника е закупил от ищеца и устройства на лизинг, които
задължения също са отразени в приетите по делото фактури. Няма спор и, че е настъпил и
срокът за плащане на потребените мобилни услуги, посочен във всяка от процесните
фактури, както и срокът за плащане на месечните лизингови вноски.
Ответникът чрез особения си представител нито твърди, нито ангажира доказателства да е
заплатил ползваните от него мобилни услуги, както и дължимите вноски за устройство на
лизинг през процесния период, поради което съдът намира за основателна заявената от
ищеца претенция за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми:
- сумата в размер на 760.88 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер № ***,
за които са издадени следните фактури: № *** от 05.04.2019 г., № *** от 05.05.2019 г., №
*** от 05.06.2019 г., № *** от 05.07.2019 г. за периода от 05.03.2019 г. до 04.07.2019 г.,
4
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата;
- сумата в размер на 779.34 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от
които: 352.62 лева по Договор за лизинг от 02.02.2019 г. за номер ***, от които: сумата в
размер на 307.86 лева по Договор за лизинг от 11.09.2018 г., за номер *** и сумата от 118.86
лева по Договор за лизинг от 15.09.2018 г., за номер ***.
Относно дължимостта на вземането за неустойка:
Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД дава възможност на страните да уговорят
неустойка, която да обезпечава изпълнението на задължението и да служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Няма спор, че ответникът има качеството потребител, по смисъла на ЗЗП.
В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността на неустоечната
клауза, за което с оглед указанията в т.1 и т.3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи
неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните клаузи, съдът
следи и служебно.
За да прецени основателността на заявената претенция, съдът следва да обсъди
изцяло неустоечната клауза, въз основа на която се претендира процесното вземане.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалните договори,
допълнителните споразумения и ОУ, каквато в процесния случай действително е налице.
При недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение на ответника,
посочено и в Общите условия, имащо значение за едностранно прекратяване на договора от
ищеца. Самото му волеизявление за прекратяване е обективирано и във фактурата, в която е
начислена неустойката.
Ищецът твърди, че неустойките са били начислени за предсрочно прекратяване на
абонамент.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената договорна свобода на
основание чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята на която и да е от
страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по тълк.д. №
1/2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
5
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече,
доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора
до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е константната практика на ВКС,
обективирана в решение №110/21.07.2016 г. по дело №1226/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о.,
решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и решение №
219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи
служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана
с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото. В този смисъл са решение № 178 от 26.02.2015 г., по
т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и решение № 229 от 21.01.2013 г., по т. д. № 1050/2011 г., ІІ
т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС.
Следва да се има предвид и това, че нормата на чл.143 от ЗЗП третира като
неравноправна всяка клауза в договор, сключен с потребител, уговорена в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално –
чл.146, ал.1 от ЗЗП. Не са индивидуално уговорени според чл.146, ал.3 от ЗЗП клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а
обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на
този раздел към останалата част от договора – чл.146, ал.3 от ЗЗП.
Процесните клаузи за неустойка вменяват в тежест единствено на потребителя-
ответник задължение да обезщети доставчика-ищец в случай на предсрочно прекратяване
на договорите, независимо от причината за това – дали се дължи на виновното поведение на
потребителя, или прекратяването на договора е по негово искане. Реципрочно задължение за
заплащане на неустойка от оператора при неизпълнение на задълженията му по договорите
не е предвидено нито в договора, нито в общите условия, а операторът изрично се е
6
освободил от задължението за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на
договора по причини, за които той отговаря.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че процесните неустоечни клаузи са
уговорени във вреда на потребителя-ответник, нарушават основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, поставят в неблагоприятно
положение една от страните по договора и не защитават интересите на потребителя-
ответник, поради което са неравноправни и тъй като са вписани от ищеца предварително в
съдържанието на договора, а не са уговорени индивидуално с ответника (в каквато насока
липсват каквито и да е било доказателства, ангажирани от ищеца) и потребителят-ответник
не е имал възможност предварително (преди сключване на договорите) да влияе върху
съдържанието им, поради което са и нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. С оглед
изложеното, искът за неустойка – за сумата в размер на 943.43 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: сумата от 211.98
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.02.2019 г. за
мобилен номер ***; сумата от 216.67 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 98.84 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 06.03.2019 г. за мобилен
номер ***; сумата от 32.46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 28.75 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***;
сумата от 114.38 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
11.09.2018 г. за мобилен номер *** и сумата от 240.35 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***, за които суми е
издадена Заповед № 261127 от 20.04.2021 г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС, е неоснователен и
недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., на
ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК.
От представения от ищцовата страна списък на разноските, ищецът претендира
следните разноски: в заповедното производство – 25.00 лева държавна такса и 180.00 лева
адвокатско възнаграждение, а в исковото производство – държавна такса в размер на 100.23
лева, сумата от 180.00 адвокатско възнаграждение, сумата от 403.85 лева – възнаграждение
за особен представител и сумата от 150.00 лева – депозит вещо лице.
Съобразно изхода на делото и представения от ищеца списък на разноските,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в заповедното и
исковото в общ размер на 644.38 лева, от които разноски по заповедното производство от
127.13 лева и разноски в исковото производство в размер на 517,25 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
7
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.П.Й., ЕГН ********** дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *** следните
суми:
- сумата в размер на 760.88 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер № ***,
за които са издадени следните фактури: № *** от 05.04.2019 г., № *** от 05.05.2019 г., №
*** от 05.06.2019 г., № *** от 05.07.2019 г. за периода от 05.03.2019 г. до 04.07.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК-16.04.2021 г. до окончателното плащане на сумата;
- сумата в размер на 779.34 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от
които: 352.62 лева по Договор за лизинг от 02.02.2019 г. за номер ***, от които: сумата в
размер на 307.86 лева по Договор за лизинг от 11.09.2018 г., за номер *** и сумата от 118.86
лева по Договор за лизинг от 15.09.2018 г., за номер ***,
за които суми е издадена Заповед № 261127 от 20.04.2021 г. по ч.гр.д.№ *** г. на
ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 943.43 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: сумата от 211.98 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.02.2019 г. за мобилен
номер ***; сумата от 216.67 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 98.84 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 06.03.2019 г. за мобилен номер ***;
сумата от 32.46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 28.75 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от
114.38 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 11.09.2018 г.
за мобилен номер *** и сумата от 240.35 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***, за които суми е издадена
Заповед № 261127 от 20.04.2021 г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС.
ОСЪЖДА И.П.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата в размер на 644.38
лева, представляваща разноски по заповедното и исковото производство за държавни такси,
адвокатско възнаграждение, възнаграждение на особен представител и депозит за вещо
лице, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на
8
съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9