Определение по дело №566/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1587
Дата: 28 май 2019 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100500566
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/……….05.2019 год., гр. Варна

                                                                                                                                   

               Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВЕЛИНА СЪБЕВА

           ЧЛЕНОВЕ:       КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                  МАЯ НЕДКОВА                

 

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа в. ч. гр. дело № 566 по описа на съда за 2019 год. и констатира следното: 

 

           Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

           Образувано е по подадено от В.М.Л. *** възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, с вх. № 16102/01.03.2019 год. по рег. на РС – Варна срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 13808/2018 год. по описа на РС – Варна, с която заповед В.М.Л. е осъдена да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД- Варна, посочени в същата парични суми, както и съдебните разноски за заповедното производство.

           Във възражението са наведени твърдения, попадащи в обхвата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. В. Л. твърди, че заповедта за изпълнение не и́ е връчена надлежно – изобщо не и́ връчвана – подписът в разписката за връчване на заповедта не е неин, нито е изписвала в разписката, удостоверяваща връчването, текста „лично“. Оспорва истинността (автентичността) на разписката от 02.10.2018 год., приложена по ч. гр. дело № 13808/2018 год. на РС-Варна, удостоверяваща, че заповедта за изпълнение и́ е била връчена лично, в частта относно подписа и изписания текст „лично“ като твърди, че подписът не е неин, не е положен от нея, както и че текстът „лично“ не е изписан от нея.  

           Отправено е искане възражението да бъде прието от въззивния съд, заповедта за изпълнение да се отмени и издадения въз основа на нея изпълнителен лист да се обезсили.

           Насрещната страна „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна е подала отговор на възражението, в който излага съображения, че същото е недопустимо като подадено след срока по чл. 423, ал. 1 ГПК, евентуално – че е неоснователно.

           В съдебно заседание длъжникът В.Л., чрез процесуален представител поддържа възражението, счита, че е основателно и настоява да бъде прието от въззивния съд. Навежда и допълнителни доводи, че заповедта за изпълнение не и́ е била връчена надлежно (чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК), тъй като в приложеното съобщение по ч. гр. дело № 13808/208 год. на РС-Варна липсвал номер на заповедта за изпълнение, както и че в съобщението липсвал подпис на длъжностното лице, изготвило, съставило, това съобщение.

           В съдебно заседание насрещната страна „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна оспорва възражението, поддържа подадения отговор. Претендира присъждане на разноски за производството.  

           Съдът, като се запозна с делото, предявеното възражение и прецени събраните в настоящото производство доказателства, намира, че възражението е процесуално недопустимо по следните съображения:

           С разпореждане от 17.09.2018 год. по ч. гр. дело № 13808/2018 год. на РС-Варна, е издадена Заповед 6861/17.09.2018 год. за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е наредено длъжникът В.М.Л. ЕГН ********** с адрес по заявлението с. Падина, обл. Варна и постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на “Енерго–Про Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, посочени в заповедта парични суми, съставляващи неизплатени задължения по договор за продажба на ел. енергия, както и съдебно деловодни разноски за заповедното производство.

           На дата 02.10.2018 год. заповедта е връчена лично на длъжника В.Л. – л. 7 от ч. гр. дело № 13808/2018 год. на РС-Варна.

           От заключението на съдебнопочерковата експертиза, изслушана в настоящото производство и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че подписът за „получател“ в разписката в съобщението на л. 7 от ч. гр. дело № 13808/2018 год. на РС-Варна е изпълнен от лицето В.М.Л.. 

          При това положение условията на чл. 423 ГПК не са налице, тъй като длъжникът не е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение по реда на чл. 414 ГПК. Същият е узнал за заповедта за изпълнение на 02.10.2018 год., а възражението е депозирано на 01.03.2019 год.  

           При така установеното съдът намира, че възражението на В.М.Л. е подадено след срока по чл. 423, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално недопустимо. Целта на производството по чл. 423 ГПК е да се даде възможност на длъжника да упражни правата си по чл. 414 ГПК срещу издадената против него заповед за изпълнение. Т. е., процесуална предпоставка за допустимостта на възражението пред въззивния съд по реда на чл. 423 ГПК е длъжникът да е бил лишен от възможността да оспори вземането – в този смисъл е изричния текст на чл. 423, ал. 1 ГПК. В случая длъжникът е уведомен надлежно за издадената срещу него заповед по ч. гр. дело № 13808/2018 год. на РС-Варна на 02.10.2018 год. – заповедта му е била връчена лично, поради което и наведените твърдения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение са неоснователни. Доводите, че в съобщението липсвал номерът на заповедта за изпълнение, не променя горния извод, доколкото видно от доказателствата, по ч. гр. дело № 13808/2018 год. е издадена само една заповед за изпълнение. В случая е достатъчно в съобщението да е посочен номера на делото, по което е издадена заповедта за изпълнение.

          В обобщение възражението е просрочено, с оглед приетото по – горе, че длъжникът В.Л. е узнала за заповедта на 02.10.2018 год.

           Поради изложеното производството, като образувано по недопустимо искане, в случая възражение пред въззивния съд по реда на чл. 423 ГПК, следва бъде прекратено.

          С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на ответната по възражението страна следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение.

           Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 566/2019 год. по описа на Варненския окръжен съд;

          ОСЪЖДА В.М.Л. ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 258, Варна тауърс – Г сумата от 100 лева (сто лева) – разноски за настоящото производство.

           Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.  

 

 

 

Председател:

 

 

 

   Членове:1.

 

 

 

                   2.