Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Добрич, 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав на четиринадесети
ноември, две хиляди и шестнадесета година
в публично съдебно заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 3180/2019г., по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази
следното :
Производството по делото е
образувано по искова молба на Н.Х.Н. ЕГН
**********,*** чрез адвокат Х.
Х., с която, след изменение на иска
допуснато в съдебно заседание от 14.11.2019г., срещу Областна Дирекция на
МВР -Добрич Със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Директор
на Областна дирекция на МВР – Добрич, ***Н.П., са предявени следните обективно
съединени искове:
-с правно основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР, за сумта от 1656,08лв.,
представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 04.09.2016 - 04.09.2019год., ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
-с
правно основание чл.86
от ЗЗД сумата в размер на 230,90 лева , представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода
04.09.2016г. - 04.09.2019г.
С исковата молба се настоява в полза на
ищеца да бъдат присъдени и направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително адвокатски
хонорар в размер на 600лв.
Първоначалните
искови претенции са с цена на главния иск 1943,88лв и 300лв. за акцесорния иск.
ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
-Ищецът твърди, че е служител съм на ОД на МВР, като в
процесният период - 04.09.2016г. до 04.09.2019г. работил на длъжност „***.
-Трудовата си дейност осъществява по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от
22.00-06.ООчаса и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. От м.09.2016год.
до настоящият момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР - Добрич и
графици от Началник 1-во - РУ- Добрич за дежурствата и отчитане на положения
труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното
време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното
работно време.
-За
процесният период - 04.09.2016г. до 04,09.2019г. ищецът положил нощен труд ,
както следва:
2016г. - 240 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен е 274.32часа, от които /м.септември -64н.тр.,м.октомври- 64н.тр.,
м.ноември- 48ч.-н.тр., м. декември - 64н.тр.;
2017г. - 600часа нощен труд, който преобразуван
към дневен е 685.80часа, от които м. януари - 48ч.-н.тр., м. февруари
-64ч.н.тр., м. март - 48ч.-н.тр.н.разл.6.864х7.20=49.42лв. от 22.3.2017г. и
40ч.н.тр.разл. 5.72х7.20лв= 41.18лв от 22.3.2017г., м. април - 1ч.н.тр, м. май
- 64н.тр., м. юни -64н.тр., м.юли - 48ч.-н.тр., м. август - 48ч.-н.тр., м.
септември —48ч.-н.тр., м. октомври - 64н.тр., м. ноември - 64н.тр. и м.
декември -64н.тр.;
За 2017г. - общо
бООчаса нощен труд, който преобразуван към дневен е 685.80часа!
2018г. - 632часа нощен труд, който преобразуван
към дневен е 722.376часа, от които м. януари - 48ч.н.тр., м. февруари -48ч.н.тр.,
м. март - 48ч.-н.тр., м. април - 48ч.-н.тр., м.май - 64н.тр., м. юни
-40ч.н.тр., м. юли - 56ч.н.тр., м. август-48ч.н.тр., м.септември -48ч.н.тр.,
м.октомври- 64н.тр.,, м.ноември-64н.тр., м. декември - 56ч.н.тр.;
2019г. - 416часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 475.488часа, от които м. януари - 16ч.н.тр., м. февруари - 56ч.н.тр., м. март
- 48ч.-н.тр., м. април - 56ч.н.тр., м. май - 56ч.н.тр., м. юни- 64ч.н.тр.,,
м.юли - 64н.тр., м. август -56ч.н.тр.;
-Часовата ставка от заплатата на ищеца е в размер на 7,20лв.;
Ищецът
счита, че в издаваните през процесния перид подзаконови нормативни актове липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, респективно за неговото заплащане. В
процесният период от 04.09.2016г. до 04.09.08.2019г. е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121
з-407 от 11.08.2014г.,/ чл.31 ал.2 от Наредбата/, в която е било изрично
предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период се умножава по
0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г.
на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение
№8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 / 2016г. Едва на 02.08.2016г. е
обнародвана Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г.
Според
ищеца липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана
за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен.
Налице е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, при което следва субсидиирно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./.,
конкретно чл.9, ал.2, съгласно който текст, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
При
горните правни доводи претендира да му бъде заплатена исковата сума по главния
иск, представляваща преизчислен извънреден труд от 269.984часа, незаплатен от ответника.
За
доказване на иска си ищецът отправя искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, както и на основание чл.190 и сл. от ГПК ответника да представи:
заверени копия от графици за дежурства или справки за
положен нощен труд за периода 04.09.2016г. до 04.09.2019г.,
-заповедта за назначаването ми на длъжност „***“ ,***,
както и евентуално заповеди за преназначаване за процесния период от време,
длъжностна характеристика
справка за трудовото ми възнаграждение за процесния
период, с разбивка по пера.
В
срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответното дружество депозира отговор, с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Не оспорва обстоятелството, че в исковия период ищецът
бил служител на МВР по чл.142. ал1, т.1 от ЗМВР, както и осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд дневни и нощни смени при
сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187. ал.3 ЗМВР.
Релевантни възражения по иска:
-ищецът е държавен служител - полицейски орган
съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неговите служебни правоотношения съгласно
ат.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР, при което в случая не са
приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и организацията на
работнача заплата. В чл. 178, ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени
допълнителните възнаграждения, който се изплащат на държавните служители.
Съгласно разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на
държавните служители сс изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. В чл.179, ал.4 ЗМВР
законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал.
1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи,
определени със закон или с
акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
Именно поради спецификата на работата на държавни
служители - полицейски органи, законодателят с уредил техния статут в специален
закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т.2 и т.З от ЗМВР. За тях
са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния
случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска
преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. В
самата НСОРЗ също не бил предвиден такъв
коуфициент произволно посочен от ищеца. В случая не е налице празнота в
нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия към
НСОРЗ, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови
нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в
които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /
между 22-6 часа/ на дьржавните служители се заплаша нощен труд в размер на 0.25
лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и
заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия
ред. Ищецът получил всички суми за извънреден труд с коефициент 0.25 лв.
-За дата 04.09.2016г. искът бил
недопустим като погасен по давност;
Ответникът счита, че не е
необходимо да представя исканите доказателства, доколкото не оспорва служебното
правоотношение с ищеца, а експерта по исканата съдебно-счетоводна експертиза ще
извърши на място проверка относно графиците за дежурства на ищеца, както и
вещото лице ще извърши проверка за трудовото възнаграждение на ищеца, а освен
това самият ответник представя по делото платежните бележки относно трудовото
възнаграждение на ищеца.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е че за процесния период страните са били в
служебни правоотношения и че въззиваемият осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Също така не се спори, че ищеца е
служител на ОД на МВР - Добрич за периода 04.09.2016г.до 04.09.2019г. и е
заемал длъжностите „***.
По делото е допусната и приета
без оспорвания съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице Е.Й. е
извършило справка с приложените по делото документи, в т.ч. графици за
действително положен труд от ищеца, протоколи за отчитане на отработеното време
съгласно Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г.между 22.00 ч и 6.00 часа . Установява, че с оглед заеманата от ищеца длъжност „ ***”,
през процесния период Н.Н. е полагал труд при сменен режим на дневни и нощни
смени, с продължителност от по 12 часа, в т.ч. и от 22.00 ч. до 06.00 часа, при
сумирано изчисляване на работното време
съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Вещото лице установява, че за периода от 04.09.2016 г. до 04.09.2019 г.
, реално положения нощен труд от ищеца, е
общо 1800 часа / приложение 1/, в т.ч.
- за периода от 04.09.2016 г. до
31.12.2016 г. от общо 192 часа, от които :
64 часа за част от трето тримесечие на
128 часа
през четвърто тримесечие на
- за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017
г. от общо 600 часа, от които :
160 часа
през първо тримесечие на
136 часа през второ тримесечие на
144 часа през трето тримесечие на
160 часа
през четвърто тримесечие на
- за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г. от общо 632
часа, от които :
144 часа
през първо тримесечие на
152 часа през второ тримесечие на
152 часа през трето тримесечие на
184 часа
през четвърто тримесечие на
- за периода от 01.01.2019
г. до 04.09.2019 г. от общо 376
часа, от които :
120 часа
през първо тримесечие на
160 часа през второ тримесечие на
96 часа за част от четвърто тримесечие на
От
справка с графици за действително положен труд от ищеца, протоколи за отчитане
на отработеното време и обобщени протоколи съставени съгласно Наредба №
8121з-919/13.07.2017 г., както и платежни бележки за начислени и изплатени
възнаграждения на ищеца, се установява, че през процесния период няма
преобразуване на нощен труд към дневен труд при отчитане от работодателя на
сумираното работно време.
Вещото лице е преизчислило реално положения нощен труд
от ищеца от общо 1800 часа, съобразно
чл.9, ал.2 от НСОЗРЗ – с приравнен с коефициент 1.143 в дневен труд и получило общо 2057.40 часа дневен труд / таблица 1/
При
съобразяване нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР от 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и правилото по чл.26, ал.1 и ал.2 от
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. , при сравнение на общият брой реално
отработени часове по график след превръщане на нощните часове в дневни - с
нормата часове за всеки един отчетен тримесечен период, се установи следното :
за периода от 04.09.2016 г. до 30.06.2019 г., е положен извънреден труд от общо 243.67 часа
за периода от 01.07.2019 г. до 04.09.2019 г. не е
налице положен извънреден труд. /
приложение 2, таблица 2 /
По
поставената задача при съобразяване часовата ставка на ищеца, експертизата
изчисли за периода от 04.09.2019 г. до 30.06.2019 г. паричната равностойност на
часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен, в
размер на 1656.08 лв. / таблица 3/
През периода от 04.09.2019 г. до 30.06.2019 г., на
ищеца е начислен и изплатен извънреден труд с възнаграждение до 70 часа на
тримесечие, формиран като разлика между действително отработените часове по
график в т.ч. нощен труд без превръщане в дневен труд и нормативно определените
брой часове за тримесечие.
Експертизата изчисли мораторна лихва върху всяко едно от
възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването към дневен, начиная
от месеца следващ тримесечието до датата на подаване на исковата молба
04.09.2019 г., в размер на общо 230.90 лв./
таблица 5 /
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от
сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Страните не спорят, че през процесния
период са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Установява се от приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована, безпристрастна
и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният
период, ищеца е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца,
експертизата извършва преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент
1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начин на формиране на коефициента 1.143 -
съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7
часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5
дневна работна седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното
и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се
заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143
Спорни са въпросите: полагал
ли е ищеца нощен труд, за кой период и в
какъв размер, следва ли да се преобразува този труд от нощен в дневен и да му
се заплати трудово възнаграждение за този труд, ако е извънреден труд и в какъв
размер.
Основния спорен по делото въпрос
действително произлиза от липсата на изрична нормативна уредба, която се
изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса
на труда /КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,
00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.
187, ал.
6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР/.
При действието на Закона за
Министерство на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г., без да
е променяна трактовката на закона по посочените по-горе текстове, освен
промените във връзка с едномесеното им и в последствие тримесечното отчитане,
са приети и действали следните подзаконови нормативни актове:
-Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /,
-Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г. /, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016
г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/,
-Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г. /.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При съпоставка и анализ на
непроменената специална законова уредба, както и на действащите общи норми на
трудовото законодателство, в частност Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата / обн. ДВ
от 26.01.2007г./., не е ясна правната логика в последните две действащи наредби
за „игнорирането” на задължението за преобразуване на нощен в дневен труд за
служителите на МВР.
В рамките на процесния период, от
04.09.2016 год. до 04.09.2019 год. е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално правило в
нея, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове
в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Настоящия състав не споделя
възраженията ответника относно неприложимостта на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител
/ЗДС/, който също намира субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите
на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Ето защо, като
наредба по общото трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални подзаконови нормативни
актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице празноти или са предвидени
по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения,
и редът за получаването им.
Правилото за преизчисляване на нощния труд в дневен е
неприложимо обаче за периода 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на
еднаквата по степен норма на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд
по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната на този текст в сила от
17.07.2018г. това ограничение е отпаднало.
При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради
това правилото на чл. 9Г НРВПО намира приложение за два от
периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018
г.), но не и за положените за периода след 01.07.2018 г. часове нощен труд и по
отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се
извърши, когато вече действа новата редакция на чл.9Г от НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от
13.07.2018г.).
Съгласно приетото заключение на
съдебно –икономическа експертиза –таблица 1, за процесния период ищецът е
положил нощен труд както следва: за 2016 г. - 192 часа, за 2017 г. – 600 часа,
за 2018 г. – 632 часа и за три тримесечия на 2019г. – 376 часа или общо за
целия период ищецът е положил нощен труд от 1800
часа. За периода 01.07.2019год. – 04.09.2019г. вещото лице
установява, че ищеца не е положил извънреден труд. Тъй като за периода 01.01.2018г.
– 30.06.2018г. работодателят не е имал задължението да отчита и заплаща този
труд, приравнен с посочения коефициент то следва от общото количество неотчетен
и незаплатен от превръщането на нощни в дневни часове извънреден труд да се
приспадне този за І-во и ІІ -ро тримесечие на 2018година. Така, от общия труд
за компенсиране от 243,67часа, изчислен от вещото лице в колона 13 на таблица 2
от експертизата следва да се извади неотчетения и незаплатен труд за първо
тримесечие на 2018година в размер на 20,59ч. и този за ІІ- ро тримесечие на
2018г. в размер на 21,74лв. Разликата е от 201,34часа, която представлява
извънреден труд, положен от служителя в периода 04.09.2016г.- до 31.12.2017г. и от 01.07.2018г. до 30.06.2019г.,
който не е отчетен от работодателя и не е заплатен. При съобразяване на часовата ставка от заплатата на
ищеца и приспадане на сумите, посочени от вещото лице в таблица 3 за първото и
второто тримесечие на 2018г., паричната
равностойност на положения извънреден труд след преобразуване на нощния към
дневен такъв, за периодите 04.09.2016 год. до
31.12.2017г. и от 01.07.2018г. до 30.06.2019 год., възлиза на 1350,76лв. Ето защо и искът с правно основание чл.178 ал.1 т.3
от ЗМВР се явява доказан до размера на така установеното главно вземане и
следва да бъде уважен за него за периодите 04.09.2016
год. до 31.12.2017год. и от 01.07.2018год. до 30.06.2019 год.
За периода 01.01.2018г.
- 01.07.2018г. искът е неоснователен с оглед чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41
от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО. Неоснователен е и за периода 01.07.2019год. – 04.09.2019г., когато ищеца не е положил
извънреден труд според данните на вещото лице. При това, за горницата над така установеното вземане от
1350,76лв. до претендираното в размер на 1656,08лв. и за посочените периоди
главният иск подлежи на отхвърляне.
Неоснователно се
явява и възражението на ответната страна за погасяване по давност правото на
иск за вземането на ищеца от 04.09.2016г. От разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 КТ
следва, че исковете по трудови спорове по повод неизплатени трудови
възнаграждения се предявяват в 3-годишен срок, който започва да тече от деня, в
който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, като при
парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, който по вземането е
трябвало да се извърши плащане по надлежен ред. В случая вземането от 04.09.2016г.
е станало изискуемо на 01.10.2016г. при действието на едномесечен отчетен
период съгл. Чл.187 ал.3 изр. 1 КТ /преди изменението му/.Исковата молба е
подадена на 04.09.2019г., т.е преди изтичане на предвидения в закона
погасителен срок.
Искът за лихва за забава е
акцесорен по отношение на иска за главното вземане. С оглед уважаването на
главния иск подлежи на уважаване и обусловената претенция, която за периода на
забавата от момента, в който вземанията за трудови възнаграждения по отчетни
периоди са станали изискуеми след изтичане на съответния отчетен период, до
депозиране на исковата молба /04.09.2019 г./ . В таблица 5 от експертизата
вещото лице е установило размера на дължимата законна лихва без приспадане на
първите две тримесечия на 2018година- 230,90лв. От така изчисленото задължение
следва да се приспадне лихвата за тези две тримесечия. За І –во тримесечие на
2018г., в таблица 3, колона 8, вещото
лице е установило задължение от 148,47лв. Изчислена лихвата върху тази сума за
периода от 01.04.2018г. до подаване на исковата молба е в размер на 21,56лв. За
ІІ –ро тримесечие на 2018г., лихвата се начислява върху основа от 156,85лв.
/таблица 3, колона 8/ за периода от 01.07.2018г. до подаване на исковата молба
и е в размер на 18,83лв. Така получените
суми за лихви, следва да се извадят от установеното от вещото лице общо
задължение от 230,90лв., като остатъка от
190,50лв., представлява дължимо
обезщетение за забава върху главното задължение, за което искът е намерен за
основателен. За този размер искът подлежи на уважаване, като за горницата от
така определеното задължение от 190,50лв. до претендираното от 230,90лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На основание на чл.78 ал.6 във
връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати по
сметка на ДРС дължимата държавна такса в размер на 54,03лв. по главния иск и 50лв. по
акцесорния иск, както и съразмерно на уважената част на исковете- разноските за
експертиза. На вещото лице Е.Й. е определено окончателно възнаграждение в
размер на 150лв. 50лв. са внесени предварително от ответната страна. Съразмерно
на уважената част от исковете, ответната страна следва да заплати допълнително
разноски за експертизата в размер на 53,11лв.
На
осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да заплати на ищеца сторените от
него разноски за адвокат. Съгласно договора за правна помощ, ищецът е направил
разноски за адвокат в размер на 600лв., като не е уговорено разграничение за
отделните искове. В отговора на ответната страна е направено възражение на
осн.ч.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.
За първоначалната претенция в общ размер на 1943,88лв. главен иск минималното възнаграждение по Наредба№ 1/09.07.2004г. възлиза на 366,07лв.
и за акцесорния иск от 300лв. възнаграждението възлиза на 300лв. Тъй като исковото производство не се отличава
с висока правна сложност, а втория иск е за законна лихва и е обусловен от
изхода по главния иск, настоящия състав
намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на уговореното
възнаграждение и следва да го редуцира до 400лв. по главния иск и 50лв. по
акцесорния, или в общ размер от 450лв. След отчитане извършеното изменение на
иска чрез оттегляне, така определеното възнаграждение от 450лв. следва да се
намали съразмерно оттеглянето на исковете със сумата от 70,37лв., изчислена за
всеки от исковете или остатъкът адвокатско възнаграждение за защита по
намалените искове възлиза на 379,63лв., от които 340,78лв. за главния иск и
38,85лв. за акцесорния. С оглед изхода от спора, съразмерно на отхвърлените
искове окончателно дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 317лв. по главния иск и 32,05в по акцесорния.
При това ответната страна следва да зцаплати на ищеца адвокатски разноски в
размер на 349лв.
На
осн.чл.78 ал. 8 от ГПК и с оглед направеното искане в отговора на исковата
молба, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. За
първоначалната претенция в общ размер на 1943,88лв. главен иск минималното възнаграждение по Наредбата за заплащане на правна помощ,
към която препраща нормата на чл.78 ал.8 от ГПК се определя от съда на 200лева,
а по акцесорния първоначален иск в размер на 100лева. Към тези размери следва да се прецени и
дължимото юрисконсултско възнаграждение след частичното оттегяне на исковете и
частичното им отхвъляне.
Съразмерно на прекратената
част от претенцията съдът е присъдил
вече юрисконсултско възнаграждение в размер на 52,65лв. с протоколно
определение от 31.10.2019г. Съразмерно
на отхвърлената част ищецът следва да заплати на ответната страна
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 44,89лв
Мотивиран от изложеното, районния съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР -Добрич Със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Н.Х.Н. ЕГН **********,***, както следва:
-сумата от 1350,76лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периодите от 04.09.2016 год. до
31.12.2017г. и от 01.07.2018г. до 30.06.2019 год., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдения размер от 1350,76лв. до претендирания от 1656,08лв., както и за периодите 01.01.2018г.
- 01.07.2018г. и 01.07.2019год. –
04.09.2019г.,
-сумата от 190,50лева, представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.10.2016г.
- 04.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума от до претендирания размер от 230,90лв., както и
за периода от 04.09.2016. -01.10.2016г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-град Добрич, ***да заплати на Н.Х.Н. ЕГН **********,***
сторените разноски за адвокат в размер на 349лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-град Добрич, ***да заплати по сметката на РС Добрич държавна такса в размер на 104,03лв.
и разноски за вещо лице в размер на 53,11лв.
ОСЪЖДА Н.Х.Н. ЕГН **********,*** да заплати на Областна
дирекция на МВР-град Добрич, ***юрисконсултско възнаграждение в
размер на 44,89лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :...........................