НОХД № 1116/2017 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия Л.С. *** е за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, а именно за това, че на 27.08.2016 г. на
път І-8 при км.207+500 е управлявал МПС лек автомобил м. „О.“ мод. „....“ с ДК№ .... с концентрация на алкохол в кръвта
си на 1.2 на хиляда, а именно 1.95 на хиляда, установено по надлежния ред- с
протокол за химическа експертиза №970/29.08.2016г. на МБАЛ П..
Производството е проведено в отсъствие на подс. С., но
с участието на упълномощения му защитник, който пледира подсъдимият да бъде
признат за невиновен и да бъде оправдан.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Сочейки аргументирани доводи, пледира съдът да признае подсъдимия за
виновен, като при определяне на наказанието да бъде съобразено обстоятелството,
че деянието е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане като предлага
да бъде приложена разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 27.08.2016 г., около 12,00-12,30 ч., на главен път І-8
при км 207+500 м., в посока от гр. П. за гр. П. се е движил лек автомобил „....“
с ДК№ ...., управляван от Д. В. В., б.ж. на с. Б., обл.
П.. По същото време, на същото място, но в посока от гр. П. за гр. П. се движил
л.а. „О. ....“ с ДК№ ...., собственост на Г. Д. Г. от гр. П.,
управляван от подс. Л.С.С.. Посоченият автомобил
теглил л.а. „....“ с ДК№ ...., управляван от С. Т.. Движението на автомобилите
се осъществявало при слънчево време и отлична видимост, по суха асфалтова
настилка в добро състояние. В посочения пътен участък няма пътни знаци, а пътната
маркировка е прекъсната линия между двете пътни платна.
В един момент, управляваният от Д. В.лек автомобил „....“,
който се движел със скорост около 118 км/ч навлязъл в лентата за насрещно
движение, при което последвал удар с движещия се насрещно със скорост около 88
км/ч автомобил „О. ....“. Ударът бил неизбежен за л.а. „О.
....“ и настъпил в предната лява част на същия, а за л.а. „....“ в предната му
дясна част. В този удар не участвал л.а. „....“, но в резултат на сблъсъка
между двата посочени автомобила, той продължил движението си, при което меката
връзка между тегления и теглещия автомобил се скъсала и л.а. „....“ продължил
движението си по пътното платно до преустановяването му след навлизането в
тревната площ встрани от пътя. Двата автомобила, участвали в удара, също се
изместили от пътното платно и се установили встрани от пътя, в тревната площ,
като л.а. „....“ навлязъл изцяло в същата, а л.а. „О. ....“ с по-голямата си
част. В резултат на удара, на място загинал водача на л.а. „....“ Д. В., а
подс. С. получил рана на главата, контузия на гръдния кош и охлузвания, поради което бил откаран
в УМБАЛ „С. Г.“ гр. П. от пристигналия на мястото екип на Спешна помощ.
На място за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510 с фабр.№ ARBA 0060 бил тестван само
водача на л.а. „....“ Т., като пробата била отрицателна. За водачите Владов и С.
било организирано вземането на кръвна проба за наличие на алкохол и наркотични
вещества, като за първия това било извършено в Съдебна медицина, а за подс. С.
в Отделение „Спешна медицина“ Звено „Хирургия“ в УМБАЛ „С. Г.“- П..
По повод на горното било отпочнато настоящето
наказателно производство.
Първоначално разследването е водено за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 бук. „в“ от НК- за причиняване по непредпазливост смъртта на Д.
В. В. в резултат на настъпилото ПТП между л.а. „….“ с ДК№ .... и л.а. „О. ....“ с ДК№ .... при нарушение на правилата за движение. От
проведеното разследване и най-вече от заключението на извършената Съдебна
автотехническа експертиза, се установило, че настъпилият вредоносен резултат
вследствие на ПТП е в причинно-следствена връзка с поведението на починалия
водач Д. В., т.к. управляваният от него автомобил се е движил с превишена
скорост от 118 км/ч в извън населено място, при ограничение на скоростта 80
км/ч, при което е загубил контрол над управлявания от него лек автомобил,
вследствие на което е настъпил ударът с л.а. „О. ....“, управляван от подс. С..
Поради тази причина и наказателното производство е било частично прекратено по
отношение на деянието по чл.343 ал.1 бук. „в“ от НК, като е продължило срещу
подс. С. за извършено от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
В хода на разследването от извършената химическа
експертиза се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс. С. е
била 1,95 на хиляда.
От заключението на назначената
Съдебна химическа /токсикологична/
експертиза се установява, че при изследването на кръвната проба на подс.
С., не се установява наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти,
както и данни за употреба и въздействие на такива вещества и медикаменти, както
към момента на вземане на биологичната проба, така и в интервал до 24- 36 часа
преди това.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът установи въз основа на показанията на свидетелите П.В., Д.М., Т.Т., В.Х. и К.Д., дадени на съдебното следствие, както и от
заключението на химическата и химико-токсикологичната експертизи, извършени в
хода на разследването в ДП, както и от събраните по делото писмени доказателства
и приобщените такива по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на посочените
свидетели, т.к. същите са
ясни, последователни и еднопосочни. Св. Д.М., лекарят в ОСМ-ЗХ в УМБАЛ „С. Г.“,
който е взел кръвната проба от подс. С., категорично заяви че кръвната проба от
лицата във всички случаи се взима по един и същи начин, а именно като първо се
почиства мястото на ръката от където ще бъде взета кръвната проба с
физиологичен серум, изтегля се със стерилна спринцовка 10 мл кръв, поставя се в
химическо чисто шишенце, в което се слага натриев флуорид, запечатва се и се парафинира, надписва се с данните на лицето, от което е
взета кръвта и се поставя в хладилник в барабан. Вярно е, че св. М. не можа да
си спомни за конкретната взета кръвна проба от подс. С., но беше категоричен,
че кръвната проба е взета по описания начин и че той е изготвил Протокола за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество по
отношение на подсъдимия и че протоколът е съставен във връзка с взета кръвна
проба на последния. Съдът намира, че този свидетел съвсем добросъвестно посочи,
че не може да си спомня за конкретния случай и това е житейски нормално, при
положение, че ежедневно по дежурство минават десетки пациенти през посоченото
отделение в медицинското заведение, а и предвид дългия период от време, който е
изминал от случая. Поради това и няма никаква обективна причина, поради която и
да не бъде дадена вяра на неговите показания, още повече че те се подкрепят и от
показанията на св. Д., както и от приетите писмени доказателства- посоченият
протокол за медицинско изследване, амбулаторен дневник и тетрадка за кръв за
алкохол.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не
споделя възражението на защитника на подс. С., че е нарушена процедурата за
вземане на кръвна проба, т.к. в Протокола за медицинско изследване не била
попълнена графата „предварителна констатация за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество“. Св. М. не можа да си спомни защо не е вписал данни в тази
графа, но категорично посочи, че тези данни се получават от полицейските
служители. В конкретния случай по делото е установено, че подс. С. не е бил
тестван с техническо средство за употреба на алкохол на мястото на произшествието,
т.к. състоянието му не е позволявало това и той е бил откаран от медицинския
екип на спешна помощ в болничното заведение. Това се установява и от
показанията на св. В.Х., мл. автоконтрольор в РУ- Септември, който заяви, че
когато е отишъл на местопроизшествието е разбрал, че водачът на единия
автомобил е починал на място, а другият е откаран в болницата. Казано с други
думи, нито полицейските служители, нито медицинският екип, са разполагали с
предварителна констатация за употреба на алкохол от страна на подс. С., поради
което и св. М. не е попълнил въпросната графа в медицинския протокол.
Неоснователни останаха и другите възражения относно това, че не били вписани в
амбулаторния журнал задължителни реквизити относно дата и час на вземане на
кръвната проба, количеството взета кръв, в какъв съд е взета, с какъв разтвор е
дезинфекцирана кожата, какво вещество е поставено в кръвта. Освен с
коментираните по-горе гласни доказателства- показанията на св. М. и от
посочените писмени доказателства безспорно се установи, че кръвната проба на
подс. С. е взета, съхранявана, а и транспортирана при спазване на реда и
условията на Наредба № 30/2001 г. Видно от приетия като писмено доказателство
амбулаторен журнал (на л. 104 от делото) е, че подсъдимият е постъпил в ОСМ- ЗХ
на 27.08.2016 г. в 13,12 ч. и е бил изписан в 15,26 ч. по дежурство на д-р М..
Отразено е, че в 13,25 ч. от него е взета кръв за изследване за употреба на
алкохол. Посочено още, че в 16,15 ч. от д-р Т. е взета кръвна проба за
изследване употребата на опиати. По отношение на останалите посочени от
защитника реквизити като количество кръв, вид шишенце, поставяно вещество,
разтвор за дезинфекция и др., посочената наредба не изисква да бъдат вписвани в
амбулаторния журнал, в медицинския протокол или в друг нарочен документ. Освен
това св. М. беше категоричен и подробно, стъпка по стъпка, описа как е взета
кръвната проба. Св. Д. и св. В. бяха категорични, че ако пробата не е била
съхранявана или е била с нарушена цялост на опаковките, то тя няма да бъде
приета в химичната лаборатория и изследвана. В конкретния случай не са
констатирани такива нарушения, поради което и кръвната проба на подс. С. е била
приета и изследвана в СХЛ при УМБАЛ „С. Г.“.
Кръвната проба е била не само взета и
съхранявана по надлежния ред, предвиден в Наредба № 30/2001 г., но и надлежно
транспортирана и изследвана. В тази насока са категоричните писмени
доказателства- тетрадка за кръв за алкохол (л.101-102 от делото), дипломи и длъжностна
характеристика, удостоверяващи компетентността на св. В. да извърши химичното
изследване (л.76-78 от делото) и показанията на свидетелите В. и Д. и заключението
на извършената химически експертиза в ДП. Св. Д. посочи в показанията си, че
всички кръвни проби се приемат сутрин от спешната регистратура в болницата и се
возят до СХЛ с линейка, където се предават като приемането и предаването се
отбелязва в специалните журнали. Самото транспортиране на кръвната проба се
извършва в хладилна чанта.
Св. В. в своите показания подробно
описа методологията, по която е извършен химичния анализ на кръвната проба за
употреба на алкохол. Изследването е извършено по газхроматографския метод,
който е посочен в наредбата- чл. 16 ал.1. В показанията си св. В. уточни, че
газхроматографския метод се използва в СХЛ, в която е извършен химическия
анализ (съгласно чл.15 ал.2 т.2 от Наредбата). Св. В. обясни подробно и начина,
по който е изследвана кръвната проба на подсъдимия, като с показанията му,
подкрепени и от съответно изготвените протоколи за химичните анализи, както и
от останалите писмени и гласни доказателства, се установи, че е спазена
процедурата по чл.16 и следващите от Наредба № 30/2001 г. От посочените гласни
доказателства и от приетите писмени доказателства- дипломи и длъжностна
характеристика се установява, че изследването е извършено от специалист-химик.
При това положение съдът намира, че е спазена
разпоредбата на чл.12 ал.2 от Наредба № 30/2001 г. По този начин
лансираната от защитата версия, че не е спазена процедурата относно вземане,
съхраняване, транспортиране и изследване на кръвна проба за химическо
изследване съгласно Наредба № 30/2001 г., беше опровергана по категоричен
начин.
Безспорно се установи също по делото, че
изследваната кръвна проба е тази на подс. С., независимо, че в Протокола за
химическа експертиза (л.103 том І от ДП) е посочено, че изследвана пробата на „Л.
С. С.“, т.к. посочените лични данни- ЕГН и адрес съответстват на лице с имената
на подсъдимия- Л.С.С., видно от приетите писмени
доказателства- Справка от Община П.- Район Централен и справка от регистъра на
НБД „Население“. От анализираните вече писмени и гласни доказателства стана ясно,
че е взета, съхранявана, транспортирана и предадена кръвната проба на именно на
подс. С.. Очевидно при приемането на кръвната проба, лицето, което я е приело в
СХЛ е допуснало техническа грешка в изписването на бащиното и фамилното име на
подсъдимия при отбелязването в Учетната форма № 48 на
МЗ, от където е допусната и грешката в протокола за химическа експертиза. Освен
обаче трите имена на лицето във всички документи са посочени ЕГН и адрес на
същото, които съответстват на ЕГН и адрес на подс. Стойков, а както се установи
и от официалните справки на Община П., няма регистрирано лице с имена Л. С. С.,
още по-малко със същия ЕГН и адрес като на подсъдимия. При това положение
безспорно се установи, че изследваната кръвна проба и отразените резултати в
протокола за химическа експертиза се отнасят за подс. С..
Не се спори, а и от доказателствата по
делото несъмнено се установи, че на инкриминираната
дата подс. С. е управлявал лек автомобил „О. ....“ с рег. № .... по гл. път
І-8, при км 207+500м. в посока от гр. П. за гр. П., т.е. налице е единият от елементите на
състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК.
На
следващо място законът изисква не само управление на МПС, но и това да е
станало след употребата на алкохол и точно определена величина в границата на
минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца- над 1,2 промила,
очертаваща наказателната му отговорност. Безспорно от събраните доказателства
несъмнено се доказа, че подс. С. е употребил алкохол, като количеството в
издишвания от него въздух установено по надлежния ред с химическа експертиза е
1,95 на хиляда. Точната концентрация на алкохола е установена по несъмнен начин
с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният
ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 1,2 на хиляда, е този по Наредба № 30/2001 г., действаща към
онзи момент и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е
доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол- видно от
отразеното в протокола за медицинско изследване (л.104 том І от ДП) е че същият
е имал мирис на алкохол, а и от интерпретацията на отчетените стойностни
параметри на наличния алкохол в кръвта- 1,95 на хиляда, установено чрез
предвидения за това надлежен ред за определяне количеството алкохол в кръвта-
химичен анализ на взетата от него кръвна проба, какъвто е и настоящият.
С оглед
изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното следствие, пред
първоинстанционния съд, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол
и то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в
концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 343б от НК, а именно 1,95 на хиляда, т.е. налице е и другият елемент от обективна
страна на посоченото престъпление.
В този смисъл авторството на деянието и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказват по един
несъмнен начин.
При така установената фактическа
обстановка безспорно се установи, че подс. Л.С. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК, тъй
като на 27.08.2016
г. на път І-8 при км. 207+500 е управлявал МПС л.а. „О. ....“, с ДК№ ...., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,95 на хиляда,
установено по надлежния ред- с протокол за химическа експертиза №
970/29.08.2016 г. на МБАЛ- гр. П..
Престъплението
е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй
като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимият е изпил определено количество алкохол преди да се
качи в автомобила си въпросният ден и въпреки това се е качил да управлява
същия. Във волево отношение подсъдимият е желаел да управлява моторното
превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подс. С., съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от
разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Самият деец е личност със завишена
степен на обществена опасност. Съдебното му минало е обременено, като
настоящето деяние се явява извършено в изпитателния срок на последното му
осъждане за тежко умишлено престъпление. Характеристичните данни за него не са
добри. Отделно от това подсъдимият като водач на МПС има констатирани и други
нарушения освен процесното- наказван е с 10 НП и 1 фиш, като не е заплатил по-голямата
част от наложените му глоби.
В конкретния случай обществената
опасност на деянието съдът прецени като изключително висока. Касае се за престъпление пряко
свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи. Подобен тип престъпни посегателства
много често завършват с тежки последици за невинни членове на обществото, нерядко
дори с фатален край, още повече, че е извършено през деня, в почивен ден, в
обедните часове, когато трафикът е натоварен и освен това и докато е теглил
друг автомобил, макар в случая настъпилото автопроизшествие да не е по негова
вина.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха негативните характеристични данни на подсъдимия, обремененото
му съдебно минало, наличието на предходни нарушения на правилата за движение по
пътищата до инкриминирания момент, високата концентрация на алкохол в кръвта
му. Като смекчаващи обстоятелства се отчетоха оказаното съдействие на разследващите
органи, тежкото му семейно и материално положение, обстоятелството, че има две малолетни
деца.
При тези данни съдът намери, че следва
да определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства
прилагайки разпоредбата на чл.54 от НК като осъди подсъдимия С. на една година и
два месеца лишаване от свобода. Съдът с оглед на изложените по-горе
обстоятелства, а и като взе предвид социалното, материално и финансово
положение на подсъдимия определи кумулативно предвиденото наказание глоба в размер
ориентиран към средния, а именно 500 лева.
На
основание чл.343г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, като
ръководейки се от целия комплекс обстоятелства, визирани по-горе, от значение
за индивидуализацията определи неговия срок на една година и шест месеца,
отчитайки че подсъдимият е следвало да проявява по-голяма грижа и самоконтрол
при осъществяване на съответната правно-регламентирана дейност.
Съдът намира, че така определените по
вид и размер наказания на подсъдимия, са справедливи и обосновани, като са от естество да
изпълнят предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели и в достатъчна степен
да окажат своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияят
предупредително върху останалите членове на обществото.
Предвид данните за личността на подсъдимия и миналото
му осъждане на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, съществува
законова забрана за приложението на института на условното осъждане по смисъла
на чл.66 ал.1 от НК.
Видно от справката за съдимост на подс. С., той е
осъждан по НОХД № 2417/2014 г. на РС П., с присъда влязла в сила на 20.11.2014
г., за престъпление по чл.129 ал.1 от НК, като му е наложено наказание от една
година лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен
срок от три години. В рамките на този изпитателен срок подс. С. е извършил
настоящото деяние. С оглед на всичко това и като законова последица от факта на
извършено ново умишлено престъпление от общ характер в рамките на изпитателния
срок, ще следва да се постанови ефективно изтърпяване и на условното наказание
лишаване от свобода.
По тези съображения и на основание чл.68 ал.1 от НК
съдът постанови подсъдимият Л.С.С. да изтърпи отделно
и изцяло определеното му наказание от една година лишаване от свобода, наложено
му по НОХД № 2417/2014 г. на РС П..
При това положение и т.к. сборът от двете наказания
лишаване от свобода- наложеното с настоящата присъда и активираното по реда
начл.68 ал.1 от НК, надвишава две години, а именно 2 години и 2 месеца, на
основание чл.57 ал.1 т.2 бук. „в“ от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален
режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. С. да заплати в полза на държавата сторените по делото
разноски за извършените химическа и химико токсикологична експертизи в размер
на 116 лева, платими по сметка на ОД на МВР- П.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: