№ 399
гр. Перник, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200553 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4177820 на ОД на МВР
Перник, с който на М. С. М., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 17.11.2020г. в 11:46 часа, в гр.
Перник, ул. „Юрий Гагарин”, след кръстовище Тева, до зеленчукова борса,
тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50
км/ч е заснет товарен автомобил „Пежо Ранч” с рег. № ****** със скорост от
76 км/ч, при което превишението е 26 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи М. С. М., чрез пълномощника си, моли
ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила
и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят не участва лично в
хода на съдебното производство, в което не се явява и процесуалният му
представител. От последния по делото е депозирана молба с рег. №
9846/17.05.2022г., с която поддържа жалбата, релевирайки допълнителни
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска
присъждане на направени разноски по делото.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
1
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като това е станало в предвидения срок, тъй като в
съдържанието на обжалвания фиш издателя на оспорения акт не е означил
начина на обжалването му, което безспорно ограничава възможността
наказания субект да упражни правото си на жалба, поради което същата се
явява процесуално допустима дори и да е подадена след законоустановения
срок, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 17.11.2020г. в 11:46 часа на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник, след
кръстовище Тева, до зеленчукова борса преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0 заснело товарен автомобил „Пежо Ранч” с
рег. № ****** със скорост от 79 км/ч при общо разрешена такава на
движение в населено място от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейските служители И. И.
изготвили протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 01.12.2020г.
с рег. № 1158р-11094. В същия било удостоверено използването на
споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в
посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело -
от 11:00 часа до 12:30 часа, посоката на задействане (в двете посоки) при
стационарен режим на измерване, ограничението на скоростта в пътния
участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо
разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на М. С. М., ЕГН **********.
В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса
от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при
измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 76
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 26 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е
наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят не се
възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и
ал.6 от НПК, тъй като не подал писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, нито предоставил данни последното да е обявено
за издирване или да е със специален режим на движението, като обжалвал
фиша с процесната жалба.
2
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че товарен автомобил „Пежо Ранч” с рег. № ****** е
собственост на М. С. М., ЕГН **********, което не се и оспорва от
жалбоподателя. Същата кореспондира с разпечатката от показанията на
автоматизираното техническо средство – статично изображение №
11743D0/0317512 от 17.11.2020г., установяваща, че на 17.11.2020г. в 11:46
часа лек автомобил с рег. № ****** е засечен със скорост от 79 км/ч, която
съвпада с обективираната такава от 76 км/ч в процесния фиш, предвид
приспаднатия толеранс за допустимата техническа грешка.
Съдебният състав кредитира към доказателствения материал
протокола от 17.11.2020г. за използване на автоматизираното техническо
средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., ведно
с снимка, удостоверяваща неговото разположение, удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. доказващо, че
преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е вписана
в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126,
протокол за последваща проверка № 59-С-ИСИС от 28.09.2020г.,
приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични
характеристика на процесната система, заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на
директора на ОД на МВР Перник и писмо изх. № 22/слу-2746-(1) от
28.04.2022г. на Община Перник, ведно със схема за организация на
движението е в посочения район.
От правна страна:
Съдът прие за безспорно доказано, че М.М. е субект на извършеното
нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на
нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с което
нарушението е извършено. От страна на жалбоподателя не се навеждат и
възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице
доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок
от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът
прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия
факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и
правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
В процесния ЕФ безспорно е записано, че нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е посочен неговия
идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези надлежно е документиран и
типа на АТСС, предвид направеното вписване на наименование ARH CAM
S1, т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за
индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство, заснело
процесното нарушение.
Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български
институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на
3
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, като
удостоверението е със срок на валидност 07.09.2027г. От приложеното писмо
изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. от Български институт по метрология, се
установява, че е извършена първоначална проверка на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743d0 и че
същата съответства на одобрения тип. От приложения протокол за проверка
№ 59-С-ИСИС от 28.09.2020г. на отдел „Изпитване на средства за измерване
и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология се установява че е извършена периодична проверка и
че същата съответства на изискванията на одобрения тип. Следователно
налице са достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната
техническа система и нейната техническа годност, поради което съдът не
прие за основателни наведените съображения от пълномощника на
жалбоподателя, че контролният орган не е изпълнил в цялост изискванията на
чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на
техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по
смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, поради което и след като в обжалвания ЕФ изрично е посочен номера
на техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано
техническо средство, то същият дава надлежна информация за неговия вид.
В случая се касае за техническо средство, което е било стационарно
разположено временно на пътния участък.
При наличието на тези доказателства административнонаказващият
орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на
нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по
отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен със
стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с
необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ
обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение с № 11743D0/0317512 от 17.11.2020г. скорост от 79
км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на
констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното
техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя
4
толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта,
като същата е редуцирана на 76 км/ч, като е конкретизирана и разликата
между засечената и разрешената скорост – 26 км/ч. Следва да се отбележи, че
в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а
установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие
или неяснота при определянето на наказуемата скорост.
На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в
ЕФ, заснет при отдалечаващ трафик, като пресечната точка на маркерите на
изображението е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем
по марка и регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.
От съдържанието на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е видно, че той е изготвен надлежно, по
утвърдения образец, като в него са попълнени необходимите реквизити.
Същият е изготвен от И.И., който го е подписал. Не е спорно, че
полицейският служител е преминал обучение за работа със системата за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, с която именно е
извършено заснемането на автомобила на жалбоподателя, поради което и е
включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са
определени със заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на
МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с
процесната система, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в
АИС „АНД”, поради което и не може да бъде поставено под каквото и да е
съмнение, че е бил осъществен контрол по отношение на установеното
нарушение съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства. Следва да се отбележи, че в процесния прототокол
полицейския служител И.И. е удостоверил свалянето на установени 54 броя
статични изображения от системата с посочване на мястото на съхраняване на
тази информация. Попълнена е и частта на протокола, отнасяща се до
проверката, извършена от съответното структурно звено, в конкретния случай
от инсп. В. Б.. При това положение са спазени изискванията на чл.5, ал.2 и чл.
9, ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От съдържанието на съставения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола, но и времевия отрязък през който системата е
работила, режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че
посоката на задействане на АТТС е била насочена в двете посоки, т.е. същото
е заснемало както отдалечаващите се, така и приближаващите се автомобили,
като това обстоятелство е удостоверено както чрез подчертаване на
направеният запис в протокола - „и в двете посоки”, така и чрез ръкописно
вписания, от полицейският служител, който го е изготвил, символ „Д” в
съответната графа, означаващ, че посоката за задействане е била и в двете
посоки. При това положение не е било необходимо да се вписва в протокола
посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, поради
което и направения запис в тази графа е бил ненужен. Макар и направено това
вписване не представлява самостоятелно съществено нарушение на
процедурата по установяване на нарушението, тъй като не внася
непреодолимо противоречие досежно мястото на контрол, установения
скоростен режим. Конкретизираният по недвусмислен начин времеви отрязък
през който системата е работила налага извод, че непосочването на
конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били
5
заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по
издаване на ЕФ е опорочена или материалният закон е приложен неправилно,
след като възпроизведения час на заснемане на процесната снимка – 11:46
часа е именно в периода през който системата е била експлоатирана. В
протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че в процесния участък е
важала общо разрешена скорост на движение от 50км/ч, както и че не е била
налице сигнализация с пътен знак за различна от тази скорост. Общото
ограничение от 50 км/ч по несъмнен начин се доказва и от писмо изх. №
22/слу-2746-(1) от 28.04.2022г. на Община Перник, ведно със схема за
организация на движението в посочения район, които категорично
потвърждават и визираната от наказващият орган правна квалификация на
нарушението като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът прие за неоснователни направените възраженията свързани с
точното установяване на мястото на вмененото административно нарушение,
тъй като и в ЕФ, и в изготвения протокол, регистриран на 01.12.2020г. с №
1158р-11094 са отразени едни и същи ориентири, с цел изясняване на точното
местоположение на автоматизираното техническо средство, а именно: след
кръстовище Тева до зеленчукова борса, като същите достатъчно детайлизират
мястото на нарушението, което е на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник.
Настоящият състав констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно
описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП. Законодателят не е вменил задължение на издателя на
фиша при описание на нарушението да вписва географските координати на
разположението на автоматизираното техническо средство, като е
несъстоятелно направеното оплакване, че представените по делото писмени
доказателства, съставляващи административната преписка по съставяне на
ЕФ, не установяват по несъмнен начин, че посочените GPS координати в
приложената снимка с № 11743D0/0317512 от 17.11.2020г. не съответстват на
възприетото в ЕФ текстово местоположение, защото същите се създават
автоматично в изображението от системата за контрол, която съгласно
техническите си характеристики, разполага с GPS-приемник, с който с
точност се определят географските координати на констатираното нарушение
съответстващи на отразената локация в създаденото снимково изображение.
Несподеляеми са възраженията за непълно описание на нарушението в
ЕФ, свързани с неотразяване на посоката на движение на автомобила, тъй
като това не е задължителен реквизит съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП, поради
което непосочването на това обстоятелство не води до незаконосъобразност.
Същевременно тази липса не съставлява и пречка за определяне точното
мястото на нарушението и за доказване чия скорост е измерена с АТСС.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, поради което е издаден законосъобразен
ЕФ.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
6
е превишена с 26 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което и
законосъобразно отговорността на М.М. е ангажирана на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП като му е наложено административно
наказание глоба в предвидения абсолютен размер от 100 лв (сто лева), поради
което и същият не може да бъде редуциран по силата на чл. 27, ал.5 от
ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, неоснователни са
претендираните от страна на пълномощника на жалбоподателя разноски за
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5,
вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 4177820 на ОД на МВР
Перник, с който на М. С. М., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.
21, ал.1 от същия закон, извършено на 17.11.2020г. в 11:46 часа, в гр. Перник,
ул. „Юрий Гагарин”, след кръстовище Тева, до зеленчукова борса, тъй като в
населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е
заснет товарен автомобил „Пежо Ранч” с рег. № ****** със скорост от 76
км/ч, при което превишението е 26 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство № 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7