Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/13.12.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на пeтнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич ЗЛАТКО ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия С. Сандева
к.а.н.х.д. № 523 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна против решение № 186/01.06.2022 г. по
а.н.д. № 1056/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отменено наказателно
постановление № 23-0000898/30.06.2021 г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което на „С. ХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище и
адрес на управление : град Добрич, ХХХХХХХХХХХХ, представлявано от С.С.С., за
нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 40/14.01.2004 г. за условията и реда за
извършване на автомобилен превоз на опасни товари (Наредба № 40), на основание
чл. 103, ал. 1 от ЗАвтПр, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват
се изводите на районния съд, че неправилно наказващият орган е определил
санкционната разпоредба. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила и
ТР № 8/16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСС от I и II колегия на
ВАС съдът не е изпълнил правомощията си по чл. 337 от НПК. Сочи се, че ако въззивният
съд като инстанция по същество е считал, че наказващият орган е допуснал
нарушение на материалния закон, е бил длъжен да измени наказателното
постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението
и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното
постановление. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Ответникът – „С. ХХ“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител, оспорва основателността на жалбата. Иска решението на ДРС да бъде
оставено в сила.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Иска решението на ДРС да бъде
оставено в сила.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита за
установено следното от фактическа и правна страна следното :
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
С процесното наказателно постановление „С. ХХ“ ЕООД е
санкционирано за това, че на 28.09.2020 г., в град Добрич, в качеството си на
превозвач, притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари № 13530, е извършило
международен обществен превоз на опасен товар – 24020 кг амониев нитрат с UN 2067, клас на опасност 5.1, по
маршрут РБългария, Девня – РРумъния, Калараш, видно от международна
товарителница CMR № 80390288/28.09.2020 г., с влекач Рено Премиум с рег. № ХХХХХХХХ
и полуремарке с рег. № ТХ0150ЕЕ, и двете собственост на превозвача, без да е
назначило консултант по безопасността при превоз на опасни товари. Нарушението
е установено при извършена комплексна проверка по документи, по време на която
управителят на дружеството е декларирал, че не разполага с консултант по
безопасността при превоз на опасни товари. АНО е приел, че с поведението си превозвачът
е осъществил състава на нарушение по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 40, поради което подлежи на
санкциониране на основание чл. 103, ал. 1 от ЗАвтПр.
За да отмени наказателното постановление, районният съд е
приел, че описаните в НП фактически обстоятелства са безспорно установени, но е
налице неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че санкционната
разпоредба на чл. 103, ал. 1 от ЗАвтПр предвижда имуществено санкциониране за
нарушение на изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на
опасни товари по шосе (ADR), каквото в случая не е вменявано на дружеството –
превозвач. Изложил е мотиви, че посочената за нарушена правна норма на чл. 6,
ал. 1 от Наредба № 40 не предвижда нарушение на изискванията на спогодбата,
поради което приложената санкционна разпоредба е неотносима към процесния спор.
Тези изводи на съда не се споделят от настоящата касационна
инстанция.
В случая НП е издадено за извършено нарушение на чл. 6, ал.
1 от Наредба № 40, който задължава предприятията, извършващи превози на опасни
товари, да имат един или повече консултанти по безопасността при превоз на
опасни товари. Процесната наредба е издадена на основание чл. 14, ал. 1 от ЗАвтПр
и транспонира изискванията относно превоза на опасни товари по шосе на
Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008
г. относно вътрешния превоз на опасни товари, която от своя страна препраща
директно към Европейската спогодба за международен превоз на опасни
товари по шосе (ADR). В делегиращата разпоредба на закона и в чл. 1, ал. 2 от наредбата изрично е посочено, че превозите
на опасни товари на
територията на Република България или от територията на Република България до
друга държава - член на Европейския съюз, и/или между Република България и
трети страни се извършват при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни
товари по шосе (ADR),
която е ратифицирана със закон от 1995 г. и е част от вътрешното право на
страната съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ. Съгласно § 1,
т. 5 от ДР на Наредбата „участници в превоз на опасни товари“ са изпращач,
превозвач, получател, товарач, опаковач, пълнач, оператор на контейнер-цистерна
или на преносима цистерна така, както са посочени в 1.2.1 на ADR. В § 1, т. 16 от
ДР на ЗАвтПр е дадено легално определение на „опасни товари“ и това са вещества
и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само
при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към ADR.
По делото не e спорно, че дружеството –
превозвач, ползвайки притежавания от него лиценз за Общността за извършване на
международен автомобилен превоз на товари, е допуснало извършването на
посочения в НП автомобилен превоз на опасен товар клас 5.1. (амониев нитрат), попадащ в
обхвата на действие на ADR, видно и от съдържанието на самата международна
товарителница. Не се спори и за това, че превозвачът не е имал назначен по
трудов или граждански договор консултант по безопасността към датата на
извършване на превоза. Изявленията на управителя на дружеството в хода на
административонаказателното и съдебното производство са ясни и недвусмислени и
показват категорично, че санкционираното лице точно е възприело какво е
неизпълненото от него законово задължение и какво е повдигнатото му във връзка
с това неизпълнение административно обвинение, поради което не са налице
допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Не се споделя становището на районния съд, че неправилно е
приложена санкционната норма на чл. 103, ал. 1 от ЗАвтПр, тъй като тя се отнася
за нарушения на изискванията на ADR, а на дружеството не
е вменявано такова нарушение. От цялостното логическо и систематическо
тълкуване на разпоредбите на Наредба № 40 и по-конкретно на чл. 6, ал. 1 съвместно
с ал. 3 от същия текст и чл. 14 от ЗАвтПр е очевидно, че с тях се създава
детайлна нормативна регламентация на изискванията, предвидени в АDR. Навсякъде в
наредбата се препраща към разпоредбите на ADR и към
употребените в нея понятия, поради което неспазването на въведеното в чл. 6,
ал. 1 от наредбата задължение на превозвача е по съществото си нарушение на
изискванията на спогодбата. Изискването за наличие на консултант по
безопасността е уредено в т.1.8.3.1 от АDR и е
възпроизведено изцяло в посочената за нарушена правна норма, поради което
правилно директорът на РД „АА“ - Варна е приложил санкционната разпоредба на
чл. 103, ал. 1 от ЗАвтПр. Действително наказващият орган е пропуснал да направи
привръзката с конкретния текст от спогодбата и препращащата норма на чл. 14,
ал. 1 от ЗАвтПр, но това не е съществено процесуално нарушение, водещо до
неправилно приложение на материалния закон, аргумент за което е и разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Като е стигнал до обратните правни изводи, районният съд е
постановил едно неправилно решение в нарушение на материалния закон, което следва
да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът
следва да бъде решен по същество от касационната инстанция.
Нарушението по делото е безспорно установено и правилно е
квалифицирано по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 40. В случая липсата на консултант
по безопасност при осъществения превоз на опасни товари обективира неизпълнение
на нормативнорегламентирано императивно задължение на превозвача. Този факт не
се отрича от дружеството - жалбоподател, поради което правилно и обосновано
наказващият орган го е санкционирал. В акта и наказателното постановление са
описани в достатъчна степен обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
и доказателствата, които го потвърждават. Съставът на нарушението е осъществен
чрез бездействие от страна на превозвача по наемане или назначаване на
консултант по безопасност, поради което правилно наказващият орган е приел, че
мястото на извършване на нарушението е в седалището на дружеството с оглед на
предвидените в закона форми на изпълнителното деяние. Приложената санкционна норма
предвижда имуществена санкция в абсолютен размер, поради което наложеното
наказание съответства на материалния закон и не подлежи на разглеждане от съда.
Съдът намира, че не са налице основания за приложението на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното от дружеството нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от
същия вид. Превозът на опасен товар е извършен без изобщо да са предприети
действия по назначаване или наемане на консултант по опасни товари.
Обществената опасност на това нарушение е изключително висока предвид на вида и
характера на превозвания товар и евентуалния риск от възникването на инцидент
при транспортирането му. С изпълнителното деяние се засягат изключително важни
обществени отношения, свързани със защитата на здравето и живота на хората,
поради което процесният случай не може да бъде квалифициран като маловажен.
С оглед на изложеното съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да присъди юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лева (във възивната
инстанция страната не е била защитавана от юрисконсулт), определено
на основание чл. 27е от НЗПП.
Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221,
ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 186/01.06.2022 г. по а.н.д. № 1056/2021 г.
по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) №
23-0000898/30.06.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ –
Варна, с което на „С. ХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище и адрес на управление
: град Добрич, ХХХХХХХХХХХХ, представлявано от С.С.С., за нарушение на чл. 6,
ал. 1 от Наредба № 40/14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на
автомобилен превоз на опасни товари, на основание чл. 103, ал. 1 от ЗАвтПр, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
ОСЪЖДА „С. ХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление : град Добрич, ХХХХХХХХХХХХ, представлявано от С.С.С., да заплати на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 80 лева,
съставляваща разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: