Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3282 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр. основание чл.55 от ЗЗД от П.И.С.,
ЕГН ********** срещу „Е.п.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, за
заплащане на сумата в размер на 737,14 лв., представляваща стойността на
начислена и заплатена без правно основание електроенергия начислена по фактура *** г. по кл. № **** за обект находящ се в гр****, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Ищецът
твърди, че е потребител на ел. енергия, като е открита партида с клиентски № *** и абонатен № **** по който се отчита потребената от обекта ел. енергия. Твърди, че е заплатил
сумата от 737,14 лв. по издадената фактура на 20.11.2017г.
Оспорва да е
правена проверка точно на СТИ отчитащо електроенергия в неговия дом. Ищецът оспорва КП от 04.
08. 2017 г. по форма и съдържание, тъй като твърди, че на проверка на СТИ не е
присъствал. Оспорва проверяваното на 04.
08. 2017 г. СТИ да е било монтирано с нулеви начални показания на всички тарифи.
Оспорва да липсват врата и щит на таблото. Ищецът твърди, че не е манипулирал
СТИ и не е ползвал начислената му ел.енергия за периода от 07.05.2017г. до 04.08.2017г. Излага, че при извършената проверка не са
били уведомени органите на реда за установяване на неправомерното въздействие.
Оспорва начина и методиката на
извършената корекция и начисляване на сумата.
Счита, че е налице незаконосъобразно протичане на корекционната
процедура. Сочи, че към настоящия момент няма
Общи условия и към днешна дата валидни такива са формулировките предвидени в
Общите условия на „*** в който
няма разпоредба, която да препраща към чл.48 от ПРАВИЛА за измерване на
количеството електрическа енергия. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на исковете.
В срока по чл.131 ГПК
е постъпил отговор от „Е.п.” АД, в който
се оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че в
договорните отношения между страните, по силата на ОУ на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „**** както и от ПИКЕЕ. Поради което, на
04.08.2017 г. е извършена проверка на обекта на потребление, за което е бил
съставен констативен протокол № ***/04.08.2017г. Електромерът е бил
демонтиран и изпратен на БИМ за експертиза. Такава е била извършена от ГД МИУ,
РО- Варна , като въз основа на констатациите е начислена ел.енергия.
На
20.11.2017г. ответникът издал фактура № *** на стойност 737,14 лв., на осн.чл.50 от ПИКЕЕ и софтуерно прочитане паметта на
електромера, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Счита, че
въпреки, че е извършена корекция на основание чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, електрическата
енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена от
него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е
длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на
ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната
сума се дължи от ищцата на основание чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни
разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
От представения по делото констативен протокол №
1201664 от 04.08.2017 г. се установява,
че на същата дата, в присъствието на ищеца П.С., *** са извършили проверка на средството
за търговско измерване /СТИ/ монтирано на обекта на абоната, и са констатирали,
неработещ броителен механизъм.
Въз основа констатациите от извършената проверка „***
е начислило служебни количества ел. енергия в съответствие с чл.48, ал., т.1 Б от
ПИКЕЕ Е на сметката на потребителя за период от 07.05.2017г. до 04.08.2017г.,
на база на което за този период „Е.П.” АД е издало фактура № ***/20.11.2017г.
на стойност 737,14 лв.
От заключението на назначената от съда СТЕ, неоспорена
от страните и приета като обективно и компетентно дадено, се установява
вмешателство в схемата на електромера, същият не е могъл да измерва цялата потребена ел.енергия, в т.ч. и за периода на
корекцията. Налице е неправомерно
вмешателство в схемата на електромера, изразяващо се в монтирано устройство8електронна
платка/,като целта е с включване на устройството по дистанционен път СТИ да не
отчита /или отчита само малка част/ от потребяваната
електроенергия в обекта.Налицее неотчитане от СТИ. Извършениет математически изчисления по корекционната
процедура са коректни. Същите са извършени в съответствие на чл.48,ал.1 т.1Б от
ПИКЕЕ. Количеството ел.енергия определено по фактурата е 4 488 Kwh. Това количество ел.енергия може да
бъде реално потребено от абоната и доставено до
същия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пот ЗЗД
. Ищецът следва да докаже, че е платил процесната
сума като стойност на потребена, но незаплатена
ел.енергия за процесния период. В тежест на ответника
е да установи, че е налице основание за плащането, съответно налице е основание
да задържи платената сума.
За
успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с
ответника са се намирали в договорни отношения за доставка на електроенергия,
т.е. че последният е материалноправно легитимиран да
получи процесната сума. От своя страна при
установяване наличието на твърдяната облигационноправна
връзка от страна на ищеца, той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните
за възникване на вземането предпоставки и неговия размер. В случая не се спори,
че ищеца е ползвател на ел. енергия, т.е. с ответника са в договорни отношения
за доставка на електрическа енергия и в този смисъл следва да се приеме, че
последният е пасивно материалноправно легитимиран да
получи начислената сума. Поради това ответникът следва да докаже, че има право
да извърши корекция на сметката, че корекцията е извършена правилно и че
вписаната във фактурата сума се дължи. Да установи чрез пълно и главно
доказване, че е налице основание за плащането, съответно налице е основание да
задържи платената сума.
Безспорно между страните
е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за
продажба на ел. енергия.
Съобразно
разпоредбата на чл.
48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 дни.
Буква
"б" на чл. 48, ал.1, т.1 от ПИКЕЕ сочи, че за битови клиенти,
какъвто е и настоящия случай, при липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност
на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско
измерване – по една втора от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. От изслушаното
заключение по съдебно – техническата експертиза се установява, че ищецът дължи
на ответника процесната сума, съобразно посочената
методология.
От друга страна
следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл. 1-47 и
чл.
52–56
от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение №
1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № ***/2016
г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194
от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването
на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност
нормата на чл. 47, са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 04.08.2017 г.
Същевременно в действащите
ОУ липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и
нейното документиране. Това обуславя и извода на съда, че към датата на
проверката и предвид отмяната на чл. 41
- 47
от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат
приложени корекционните процедури по неотменените
разпоредби на ПИКЕЕ
/чл. 48- чл.
51/.
За да възникне
правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя
на първо място следва да се установи неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. След отмяната на чл. 41-44 и
чл.
47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за
метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални
изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника да
преизчислява сметка на потребителя въз основа на констатациите от извършената
на 06.10.2017 г. проверка следва да се отрече изцяло.
При това положение
доставчикът би могъл да коригира сметката на крайния потребител при
установеност по делото, че отклонението в показателите на консумираната енергия
се дължи на неправомерно действие от страна на потребителя, периода на грешното
измерване и отчетената реално консумирана електрическа енергия за миналия
период. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което и
следва да се приеме, че вземането му е изцяло недължимо, при липса на наведени
твърдения за наличие на друго основание, породило твърдяното право в полза на
страната.
От представената по делото разписка
№ *** от
02.12.2017г. е видно, че в полза на
ответника е заплатена сумата от 737,14 лв. за фактура № ****/20.11.2017г. в полза на „Е.П.“ АД. Предвид гореизложеното съдът
приема, че сумата от 737,14 лв. е заплатена от П.С. на ответното дружество без основание-начална липса на основание
и подлежи на връщане .
Поради тези съображения,
съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца
бъде
присъдена претендираната
сума в размер на 737,14 лева, представляваща заплатена
от ищеца и получена от ответника
без основание стойност на ел.
енергия, начислена
в резултат на извършена корекция по издадено фактура № ***/20.11.2017г. по кл. № *** за
обект находящ се в гр.Варна, Вилна зона ***
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса 51,50 лева и 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД,
ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на П.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, м*** сумата от 737,14 лева (седемстотин тридесет и седем
лева и четиринадесет стотинки), представляваща заплатена от ищеца и
получена от ответника без основание стойност на ел. енергия, начислена в
резултат на извършена корекция по фактура № ***/20.11.2017г . електроенергия, след извършена
корекция на сметка за обект на потребление, с кл. № *** за
обект находящ се в гр***, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда-27.02.2019 г. до окончателното плащане на
вземането, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.“
АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на П.И.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 351,50 лева (триста петдесет и един лева и петдесет стотинки), представляваща направените по делото разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ: