№ 416
гр. Разград , 15.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20213330100360 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ не се явяват. Не се явява и процесуалният им представител.
ОТВЕТНИКЪТ не се явява. Не се явява и процесуалният му представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ се явява лично.
ДОКЛАДВА постъпили молби от Р. Й. СТ. и СВ. СТ. СТ. чрез процесуалният им
представител адв. Д.Ф., с която заявява становище за даване ход на делото в тяхно
отсъствие, като изтъкват доводи относно направени възражения по правната квалификация
на предявените искове и разпределение на доказателствената тежест. Извършва
конкретизации по реда на чл.143 от ГПК в исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ също заявява становище за даване ход на делото в негово отсъствие,
като поддържа отговора на исковата си молба.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене при спазване изискванията на чл.142, ал.1
ГПК.
ДОКЛАДВА постъпилата искова молба от Р. Й. СТ. и СВ. СТ. СТ., които твърдят, че
на 11.04.2006г. са сключили с ответника договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 9176-163, по силата на който са им предоставени 40 000лв., от които 20 945лв. за
1
покупка на жилищен имот и 19 055лв. - за други разплащания. На 21.05.2007г. страните са
сключили втори договор за потребителски кредит HL 22630-304. По време на сключване на
този договор, ищцата била служител на ДЗИ Банк. Впоследствие ответната банка е
придобила ДЗИ Банк. След придобиването ищцата сключила с ответното дружество трудов
договор № 3330/31.10.2007г., с който е назначена на длъжност „Експерт ОКП /“Експерт
обслужване на клиенти и продажби“/ и ККР /“Контрольор касова работа“/ в сектор
„Обслужване на клиенти и продажби“. На 26.02.2008г. с допълнително споразумение № 494
към трудовият й договор е променено мястото на работа на ищцата от експерт ОКП и ККР
на длъжност „Експерт ЖК“ /“Експерт жилищно кредитиране“/. След започването на работа
от страна на банката започнали да убеждават ищцата да рефинансира текущият си кредит от
левове в швейцарски франкове, тъй като продукт е много изгоден, с по-ниска лихва и с
оглед стабилността на швейцарският франк. Ищцата и съпругът й сключили на 07.03,2008г.
два договора HL 34404 и HL 34407, с които са им предоставени заемни средства под
формата на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 39 600лв. по договор HL 34404 с цел рефинансиране на жилищен
кредит HL 22630 и заемни средства под формата на кредитен лимит в швейцарски франкове
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000лв. лева, от които 10 310лв. за
рефинансиране на задълженията по договор HL 22630 и 19 690лв. за текущи нужди.
На 17.07.2008г. ищците и ответната банка са сключили допълнително споразумение
към договор HL 34404/07.03.2008г., с което са договорили, че кредитополучателите не
дължат заплащането на такси и комисионни и са уговорили, че размерът на дължимата
възнаградителна лихва е 4%. На 26.11.2009г., са сключили допълнително споразумение към
договор HL 34404/07.03.2008г., с което са постигнали съгласие, че цената на кредита
ще съставлява фиксирана годишна лихва в размер на 4.75%, валидна за остатъка от срока на
договора.
На 22.01.2013г. между страните е сключен анекс към договор HL 34407/07.03.2008г.,
с който са уредили отношенията си по повод на предсрочно погасената от
кредитополучателите сума в размер на 9000 шв. франка, във връзка с което са изготвили нов
погасителен план. Запазили са действието на останалите уговорки по първоначалният
договор.
Съгласно договор HL 34404/07.03.2008г. възнаградителната лихва е договорена в
размер на 4%, a с HL 34407/07.03.2008г. - в размер на 6 %. Още от месец август 2008г.
кредиторът е повишил дължимата му договорна лихва заради извършеното от него
едностранно увеличение на компонента „Базов лихвен процент“ - променливата
лихвообразуваща величина, предвидена в двата договора. Имущественото положение на
кредитополучателите е било значително утежнено и от обстоятелството, че в хода на
изпълнение на договорът, курсът на швейцарският франк е започнал да бележи ясен тренд
2
на повишение спрямо българският лев, като считано от 2015г. това повишение е започнало
да придобива драстични размери.
Към момента на сключване на процесиите договори банката не е изпълнила своето
задължение да разясни на кредитополучателите какъв е рискът, който поемат да носят,
сключвайки договори за кредит в швейцарски франкове, за да могат те да вземат
информирано решение дали да предпочетат да носят валутният риск и да заплащат по-ниска
лихва или да предпочетат да не носят последиците на риска, но да престират по-висока цена
за предоставеният им заем. Обстоятелството, че ищцата е била служител на ответната банка
е показателно за това, че ответната банка, която е била длъжна да разполага с информация за
високият риск, с който е свързан швейцарският франк и да положи дължимата грижа, за да
обучи своите служители как да презентират този продукт пред кредитоискателите не е
действала с нужният професионализъм. Ответната банка в разрез с принципите на
добросъвестността не е информирала дори своите служители относно последиците на
носеният от тях риск при сделки с валутни клаузи.
Банката е прехвърлила изцяло върху потребителите валутният риск от повишаване на
курсовата стойност на швейцарският франк без да изпълни задължението си да им разясни
икономическите последици на поетото от тях задължение, с което недобросъвестно е
възложила в техен ущърб | всички икономически неизгоди от промяната на стойността на
чуждата валута спрямо българският лев - валутата, в която те получават своите доходи.
При спазване на задължителните за национални съдилища разрешения, изведени със
заключенията по дела С-186/16 и С-119/17 и при извършвана преценка за неравноправност
на клаузи с идентично съдържание като процесиите уговорки по чл. 23 от договорите от
2007г., ВКС е формирало становище, че „Неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за
валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал.ЗЗЗП.“
Относно валутата, в която са сключени кредитите, предоставяни само виртуално в
швейцарски франкове, с решение №136 от 20.01.2021 год. по т.д. № 1467/19г. на ВКС, 2
т.о. касационният съд приема, че независимо от обстоятелството, че в договорът за
кредит е уговорен двоен механизъм за превалутиране чрез превеждане на швейцарските
франкове по блокирана сметка и повторното им превалутиране в левове или в евро, поради
3
което е налице фиктивен паричен поток в швейцарски франкове, валутата по кредитът е в
швейцарски франкове. Според ВКС обстоятелството, че кредитът е уговорен в швейцарски
франкове не изключва неравноправността в кредитното правоотношение. В този смисъл е и
решение № 168 от 29.01.2021 г. по т.д. № 2184/ 2019г. на ВКС, П т.о.
Със заключение по преюдициално дело С-186/16 на СЕС е извършено тълкуване на
нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и са изведени критериите въз основа
на които националните съдилища следва да извършат преценка дали е неравноправна
клауза, уреждаща предоставянето на кредити на чуждестранна валута.
Разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно ал.2 при
съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално. Съобразно константната практиката на ВКС по приложението на чл.146 ал.2
и ал.4 ЗЗП, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия, като тежестта на доказване, че
определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика.
Съгласно чл.1 ал.1 от договор HL 34407/07.03.2008г. кредитът се предоставя в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 00лв., от
които 10310лв за рефинансиране на жилищен кредит HL 22630 и 19690 лв. за текущи нужда,
а съобразно чл... ал. 1 от договор HL 34404/07.03.2008г. кредитът се предоставя в
швейцарски франкове в размер на равностойността в щвейцарски франкове на 39600лв. за
рефинансиране на жилищен кредит HL 22630.
Съобразно чл.2 ал.1 от двата договора разрешеният кредит в швейцарски франкове се
усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя, като съгласно чл.2 ал.2 пр.4
предпоставка да постъпят средствата по тази сметка е кредитополучателят да предостави
молба за превалутиране, чиято цел е осъществяване на реалното усвояване на кредита в
левове съгласно чл.2 ал.4 от договор HL 34407, съответно осъществяване на
рефинансирането.
Съгласно чл.6 ал.2 от двата договора, погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят
4
не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2 ал.1, но има
средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с
тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по
курс „продава“ на банката.
Съобразно чл.21 от договорите, кредитополучателят има право да поиска от банката
да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в български
лева или евро по обявения курс „купува” на банката за швейцарски франкове на датата на
превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените
проценти, обявени от банката, като за превалутирането се дължи и комисионна. Според
чл.22 от договорите, превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността
на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за
новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата.
С клаузата на чл.23, кредитополучателят е декларирал, че е запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 - чл. 23
от договора и е съгласна с настъпването им и е поел задължението да носи изцяло валутният
риск.
Клаузите на чл.23, ал.1 и ал. 2 от договорите не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост. Ответната банка не е предоставила на потребителите достатъчна информация
относно възможността швейцарският франк да поскъпне спрямо българския лев. В
декларативната клауза на чл. 23 от договорите, с която потребителите са поели и
задължението да носят валутния риск се посочва по най-обобщен начин неблагоприятните
последици от увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо българския лев. Банката
не е осъществила дори минимална информираност чрез разясняване на кредитоискателите
как възможното поскъпване на курсовата стойност на франка ще окаже количествено
отражение върху вноските по договорите. При извършване на преценка каква информация е
следвало да представи на потребителите банката националният съд следва да съобрази и
приложи по аналогия практиката на СЕС, който се е произнесъл по въпроса каква
информация доставчикът на кредитен ресурс следва да предостави на потребителите
относно възможните изменения на договорната лихва в хипотезите, в които лихвите се
образуват въз основа на променлив лихвен процент, чиито бъдещи конкретни стойности не
могат да бъдат известни на кредитора. Банката следва да предостави информация за
колебанията в миналото на индекса, въз основа на който се изчислява приложимия лихвен
процент. В настоящият случай, банката е следвало да представи на кредитоискателите
данните за движението в миналото на курса на швейцарският франк спрямо българския лев.
Тази информация е публично достъпна и се публикува на сайта на БНБ и банката като
квалифициран специалист в сферите на кредитирането е разполагала като минимум с нея и е
следвало да разясни на ищците, че швейцарският франк е повишавал в миналото драстично
стойността си спрямо лева, да им демонстрира тези повишения и техните стойности, да ги
5
предупреди, че в бъдеще е възможно да има значително повишаване на обменната стойност
на швейцарският франк и как това обстоятелство може да се отрази върху месечните им
погасителни вноски, за да могат те да вземат информирано решение дали да изразят волята
си да усвоят чуждата валута.
На кредитополучателите не е било разяснено изобщо от търговеца, че рискът при
кредитиране в швейцарски франкове се увеличава, когато доходите на потребителя не се
получават в същата валута. Договорите за кредит не са съставени по ясен и разбираем
начин, за да могат потребителите да разберат съдържанието на правата и задълженията на
страните и конкретните икономически последици от усвояването на кредит във
високорисковата валута в условията на получаване на доходи в българското платежно
средство - значителното увеличаване на месечните погасителни вноски. Поради липсата на
яснота и разбираемост на договорните клаузи, независимо че те попадат в обхвата на
понятието „основен предмет на договора“ по чл.145 ал. 2 ЗЗП именно липсата на
обективност и прозрачност при договорното уреждане на правоотношението е основание
клаузите да бъдат квалифицирани като неравноправни.
Налице е липса на добросъвестност като елемент от общия фактически състав по чл.
143 ЗЗП - поведението на търговеца не може да се квалифицира като добросъвестно, защото
ако той беше постъпил справедливо с потребителите, те не биха се съгласили с поемането
на договорни клаузи, регламентиращи предоставянето на кредитите в швейцарски франкове.
Прехвърлянето на валутния риск от повишаването на стойността на чуждестранната валута
спрямо българския лев върху потребителите ги поставя в особено уязвимо положение
спрямо кредитора и създава в кредитното правоотношение значителна неравнопоставеност
между кредитодателя и кредитополучателите, които понасят изцяло икономическите
неизгоди от кредитната сделка.
При извършване на преценка за неравноправност следва да се съобрази Решение на
СЕС по дело С-186/16 г., като същата следва да се направи спрямо момента на сключване на
разглеждания договор и при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или
доставчикът е можел да знае при сключването му, и които са от естество да се отразят на
понататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Обстоятелството, че банката е разполагала с информация за възможността обменния
курс на франка към лева да се увеличи и за риска при предоставяне на кредити в тази валута
се установява и от съдържанието на типовата декларативна клауза на чл.23 от договорите,
която кредитната институция е включила в текстовете на всички свои договори за кредити,
остойностени в швейцарски франкове и с която е налагала на потребителите да приемат
носенето на валутния риск при декларирана информираност относно същия.
6
Банката като минимум е разполагала с публичната информация, налична на сайта на
БНБ относно на курсовата стойност на швейцарският франк спрямо лева. Освен това, е
имала информация, че швейцарският франк е „сигурно инвестиционно убежище“, че той
както и златото са стабилни активи, които в случаите на икономически кризи запазват
стойността си спрямо нестабилните валути каквато валута е българският лев, затова за да
запазят парите си в случаите на финансови сътресения борсовите играчи и спекулантите
инвестират във швейцарски франкове и злато.
Клаузата на чл.21 ал.1 на двата договора не дава защита на потребителите, защото тя
не предвижда реципрочно задължение на банката да се съгласи да бъде извършено
превалутиране на кредитът от швейцарски франкове в български лев или в евро,
превалутирането не се извършва по курсът на усвояването и за него банката получава
печалба под формата на комисионна.
По същите съображения следва да се приеме за неравноправна и клаузата на чл.6, ал.2
от двата договора, която дава право на банката при липса на осигурени средства в
швейцарски франкове по сметката по чл.2, ал.1 на съответния падеж на погасителната
вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в евро по
сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от банката с тези средства
след служебното им превалутиране в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за
швейцарския франк към евро.
По неясен и непрозрачен начин банката е уговорила правото си да увеличава
договорната лихва в ущърб на кредитополучателите. за да реализира недобросъвестно по-
голяма икономическа полза.
По силата на чл.3 ал.1 от договор HL 34407 от 2008г., цената на кредита се формира
от плаваща компонента, именувана „Базов лихвен процент“ /БЛП/ и фиксирана надбавка.
Съгласно ал.5 от същия член, действащият БЛП не подлежи на договоряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните. Съобразно чл.6 ал.3 от процесния договор,
банката има право да променя БЛП, което води до автоматична промяна на размера на
месечните погасителни вноски. По силата на чл.12 от същия, кредиторът има право да
изменя едностранно тарифата за условията, дължимите лихви, такси и комисионни и други
разноски, като изменението на тарифата влиза в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи.
В каузалната практика на ВКС е изяснен безпротиворечиво въпроса за механизмите,
по които кредитните институции могат законосъобразно да увеличават дължимата лихва.
Промяната на първоначално уговорената лихва е допустима съгласно чл.58 ал.1 т.1 и 2 от
ЗКИ и при спазване на условията на чл.144 ал.3 и 4 от ЗЗП, но само ако уговорката в
договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената
7
лихва отговаря на следните кумулативни условия: обстоятелствата/ лихвообразуващите
показатели, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично
уговорени в договора или в общите условия, т.е. да представляват част от съдържанието на
договора или на общите условия;тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не
зависят от волята на кредитора, тяхното определяне или приложение да не е поставено под
неговия контрол. Те следва да се определят от свободното въздействие на пазара или от
публична институция/външен за доставчика орган; информацията за лихвообразуващите
компоненти трябва да е публично достъпна, за да може потребителя да направи собствени
изчисления и прзогнози. Субективният елемент при формиране на лихвеното ниво не може
да бъде изключен в случаите, в които плаващата компонента на цената на кредита се
формира както от лихвени, така и от нелихвени разходи и фактори, специфични за
конкретната банка и определяни от нея, без да са публично достъпни;да е налице методика
за промяна на лихвата, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата.
За да е налице методика за начина на увеличаване на лихвените нива, обвързваща
страните по кредитното правоотношение е необходимо тя да представлява ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура /математическа формула /алгоритъм/ посочваща: вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти -
пазарни индекси и/ или индикатори и/или други обективни величини или комбинация между
тях/. Когато кредиторът се позовава на такива обективни фактори, при липса на
изчислителна формула тяхното влияние по отношение промяната на лихвата се поставя под
негов контрол, тъй като той може в негов субективен интерес да използва като
лихвообразуващи само факторите, които към момента на изчисляване на лихвата са на
висока стойност и да определя ставката, с която се увеличава лихвата по целесъобразност/.
Затова изброяването в договора или в общите условия на обективни фактори, без
включването на методология не е достатъчно да бъде определено поведението на търговеца
като добросъвестно, тъй като в тези случаи те губят характеристиката си на независещи от
неговата воля. Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на цената
/лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на финансови услуги са
основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на обвързаността на
страните от нея.
Методиката, включваща изчислителна процедура, съгласно която промяната на
лихвата е функция от стойността на обективните показателя/ли е съществен елемент от
договорното съдържание. Тя трябва да е подробно и ясно описана в договора или в Общите
условия.
Неравноправие се внася в хипотезите, в които тя е включена във вътрешнобанков акт
на кредитора, тъй като по този начин тя губи характеристиката си на независеща от неговата
воля.
8
Промяната на лихвата трябва да настъпва автоматично при изменение на
лихвообразуващите фактори, без тя да е поставена на дискрецията на кредитната
институция. При настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така
и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за
повишаване, това несъмнено води до „значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя“, съгласно чл. 143 от ЗЗП.
Ако договорна клауза за възнаградителна лихва не отговаря на тези условия, то тя е
неравноправна, ако тя 1/ не е индивидуално уговорена; 2/ е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността; 3/ създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните; 4/ е сключена във вреда на потребителя.
Съдържанието на дължимото поведение от банковата институция се извлича от
нормите на чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 ЗКИ. Съгласно чл. 58, ал. 1 ЗКИ, при отпускане на
кредити банката задължително предоставя безплатно и в писмена форма на клиентите си
своите условия по кредитите, които съдържат най-малко данни за общите разходи по
кредита и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;
лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата,
както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита;
допълнителните задължения, свързани с разплащанията и условията и разходите при
предсрочно погасяване на кредита.
В настоящият случай, поради това, че банковата институция не е предоставила на
потребителите релевантните данни за обстоятелствата, определящи обхвата на
задълженията им за възнаградителна лихва, те не са разполагали с достатъчно информация,
за да изчислят общите разходи по кредита, които съгласно чл.58 ал.1 т.1 ЗКИ подлежат на
предварително оповестяване. Търговецът е нарушил и изискванията на чл.59 ал.2 ЗКИ
условията по кредитните сделки да се формулират по ясен и разбираем начин. Поради
неспазването на изискването по чл.59 ал.2 ЗКИ кредитополучателите не са: могли да
разберат икономическите последици на задължението им да престират цената на кредита. В
съдържанието на договора не са включени въобще лихвообразуващите компоненти, нито е
разписана методология, която да определя вида, тежестта и количествените измерения на
всеки един от ценообразуващите компоненти, които да са изрично посочени и да имат
обективен характер, т.е. да не е възможна субективна намеса и преценка на банката. При
липсата на данни за начина на изменение на БЛП кредитополучателите не биха могли да
направят прогноза или самостоятелни изчисления, което е в противоречие с изискването за
добросъвестна търговска практика, създава значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и кредитополучател във вреда на последния, който е икономически
по-слабата страна по договора. Съгласно процесиите клаузи промяната на лихвата не
настъпва автоматично, а е предоставена на волята на кредитора, който чрез своите органи
9
/АЛКО/ има дискреционна власт да определя в кой момент да увеличи лихвеното ниво. В
този смисъл, доколкото определянето на БЛП може да бъде извършено въз основа на
методика на кредитодателя, която не е публично известна и достъпна и не е известна и на
кредитополучателите по процесния договор, то клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от
договора са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП
На основание на обстоятелството, че в договорното съдържание не е включен
конкретният механизъм за изменение на престацията за възнаградителна лихва
изключението по чл.144 ал. 2 ЗЗП не може да бъде приложено. Не е налице и основанието
по чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП, тъй като в договорът за кредит, който не е ценна книга или сделка с
финансови инструменти, не е предвидено ясно и разбираемо за потребителя какъв е начинът
за промяна на размера на цената на кредита чрез конкретно разписана изчислителна
методика и ясно определени условия за изменения на договорната лихва.
По същите съображения е неравноправна и уговорката по чл. 12 от договора. Тя не
обективира компоненти за изменението на престацията, които да не са поставени в
субективната власт на кредитора, т.е. да се формират в следствие на въздействието на
свободният пазар или от държавен регулатор. Клаузата не съдържа конкретна
методика/алгоритъм за изчисление, поради което изменението на престацията не е функция
на обективни условия за промяната, а зависи изцяло от преценката на доставчика на
кредитен ресурс, който недобросъвестно си е присвоил правото в ущърб на потребителя да
променя престацията в собствена икономическа изгода.
Не е произвела правно действие като неравноправна клаузата на чл.4 т.2 от договор
HI. 34407 от 07.03.2008г. за заплащане на годишна такса за управление на кредита в размер
на 0,3% върху размера на остатъчната непогасена главница. Банката, като икономически по-
силната е наложила въпреки изискванията на добросъвестността и в ущърб на
потребителите заплащането на тази такса, независимо от обстоятелството, че при самото
сключване на договора по силата на чл.4 т.1 от същия на нея й е заплатена такса за
управление в размер на 0,75 % върху размера на разрешения кредит. Заплащането на
многократни такси за извършването на едно и също действие води до неоснователно
обогатяване на кредитора и противоречи на общия принцип, забраняващ получаването на
престация без правно основание. Аргумент в тази посока е и законодателната промяна и
въвеждането на чл.10а от ЗПК
Възнаградителната лихва включва освен печалбата на търговеца и неговите разходи
по администрирането на кредита, поради което е лишено от основание заплащането и на
такса за администрирането на кредита.Също така, по икономическата си природа таксите
покриват материално- техническите и административните разходи на правоимащото лице за
оказана от него услуга или осъществявана от него дейност. Вземането по чл.4 т.2 от
процесния договор за такса за управление на кредита е средство за неоснователно
10
обогатяване на банката - кредитор, тъй като на първо място, срещу него тя не оказва услуга
на потребителя. В пар.13 т.14 и т.35 от ЗЗП е дадено легално определение на понятията
„услуга“ и „договор за услуга“, Срещу таксата за управление потребителят не получава
никаква престация под материална или интелектуална форма, за да дължи заплащането на
цена. На следващо място, тази такса не обезвъзмездява и конкретно определени
административни разходи срещу извършваните от него действия по администриране на
кредита. Цената която получава банката е формулирана в абсолютен размер от 0,3% върху
остатъчната главница, т.е. не се формира на база на действително извършените от банката
разходи по осъществяване на дейността по кредитирането. Със заплащането на анюитетните
вноски по погасителен план, стойността на непо гасената главница намалява, но таксата за
управление в абсолютния размер от 0,3% се начислява фиксирано върху различната по
стойност главница.
Клаузата на чл.4 т.2 от договора е нищожна и на друго основание - освен че е
уговорена в противоречие с добрите нрави, тя е и неравноправна. Таксите за усвояване на
кредит и за неговото управление имат сходен характер - те са възнаграждение на кредитора
за оказваната от него дейност по кредитиране и съпътстващите я иманентни действия по
обработка и оценка на отправено до него искане за усвояване на заемен ресурс и по
администриране на предоставения заем.
Уговорената в договор за кредит фиксирана ставка на такса за управление,
изчислявана върху размера на главницата може да изпълнява условията за неравноправност,
когато макар заемополучателят да получава престация срещу събираната такса за
управление са налице следните елементи: точното естество на различните съответни услуги
не е посочено прозрачно в договора и поради това естеството на действително
предоставените услуги не може разумно да бъде разбрано или изведено от разглеждането на
целия договор. Договорните условия трябва да бъдат формулирани по начин потребителят
да може да провери дали не е налице припокриване на различните такси или на услугите, за
които същите се заплащат. Съдът трябва да провери дали това е така от гледна точка на
всички относими фактически елементи, сред които са не само клаузите, които се съдържат в
съответния договор, но и публичността и информацията, предоставена от кредитодателя при
договаряне на договора. Значителна неравнопоставеност в правоотношението между
кредиторът и кредитополучателят ще е налице, ако 1/ за предоставените в замяна услуги не
може разумно да се приеме, че попадат сред услугите, които се извършват при управлението
или отпускането на кредита и 2/ ако сумите, начислени на потребителя за посочената такса
и посоченото комисионно възнаграждение, са непропорционални спрямо размера на
кредита.
Процесната клауза на чл.4 т.2 е типова, предварително изготвена от банката и
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й.
11
Както в предцоговорният процес, така и при самото сключване на договора банката
не е разяснила на потребителят никакви данни относно поеманото от него задължение за
заплащане на такса за управление, за да може той да прецени естеството на услугите, които
ще му бъдат оказвани по управление на кредита му. За да има потребителят действително
достъп до основанията на дължимото от него възнаграждение е необходимо в договорът за
кредит да бъдат разписани общо действията по управление на кредита, за да може
потребителят да прецени естеството на услугата, както и е необходимо в договорът да бъдат
предвидени обективни критерии за определяне на разноските за извършването им, за да
може потребителят да прецени себестойността на разходите по тях. В настоящият случай,
естеството на тези услуги не може да бъде изведено нито от самата спорна клауза, нито от
останалите договорни клаузи.
Макар таксата по чл.4.2 от процесният договор да е формулирана в процентен размер,
това договаряне не е прозрачно, защото кредитополучателите са лишени от възможността да
подложат на преценка дали не заплащат многократно цена за услуги, които се припокриват
по съдържание и по обем. Поради липсата на яснота за вида на оказваните му услуги,
потребителите са лишени от възможността да извършат проверка дали не заплащат и за
услуги, които не попадат в обхвата на услугите по управление на кредит. По същото
съображение, не може да се провери пропорционалността на получаваното от кредитора
възнаграждение. При съобразяване на ролята на спорната клауза в договора следва да се
отчете обстоятелството, че остатъчната главница не може да бъде реален мерител за
действителните разходи на кредитора за управление на кредита, за което сме изложили
подробни съображения по-горе.
Водени от гореизложеното, ищците молят съда да признае за установено спрямо
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД нищожността на следните договорни клаузи: на чл. 6, ал. 2 , и
на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
34404/07.03.2008г. и на чл. 3, ал. 5, на чл. 4, т. 2, на чл. 6, ал. 2 , на чл. 6, ал. 3, на чл. 12 и на
чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
34407/07.03.2008г.; да осъди ответника да им заплати сумата от 569.07 CHF / по 284,54 шв.
франка на всеки от тях/, недължимо получени от ответника по договор № HL 34404/
07.03.2008г. в периода от 17.08.2008г. до 17.12.2009г. лихви над размерите по първоначално
уговорените анюитетни вноски, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане;да осъди ответника да им заплати сумата от 7604.76
лева / по 3802,24лв. на всеки един от тях/., недължимо получени от ответника по договор №
HL 34404/07.03.2008г. курсови разлики в периода от 04.04.2008г. до 16.02.2021г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; д а
осъдите банката да им заплати сумата от 2431.96 CHF / по 1215,98 шв. франка на всеки от
тях/, недължимо получени от ответника по договор № HL 34407/07.03.2008г. в периода от
17.08.2008г. до 16.02.2021г. лихви, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане; да осъди банката да им заплати сумата от
12
13669.09лева. / по 6834.55лв. на всеки един от тях/., недължимо получени от ответника по
договор № HL 34407/07.03.2008г. курсови разлики в периода от 04.04.2008г. до 16.02.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане. Претендират и за разноските.
Има искане ответника да бъде задължен да представи всички документи от
кредитните досиета, водени на основание чл. 68 от ЗКИ по процесиите кредити; да се
назначи ССЕ
Представят: Договор за рефинансиране на жилищен кредит № HL
34404/07.03.2008г.;Допълнително споразумение от 17.07.2008г. към договор №HL
34404/ 07.03.2008г.; Допълнително споразумение от 26.11.2009г. към договор № HL
34404/07.03.2008г.; Погасителен план от 28.12.2009г. към договор № HL
34404/07.03.2008г.;Договор за рефинансиране на жилищен кредит № HL 34407/07.03.2008г. ;
приложение № 1 към договор № HL 34407/07.03.2008г.; Анекс от 22.01.2013г. 1 към договор
№ HL 34407/ 07.03.2008г.; Погасителен план от 28.12.2009г. 1 към договор № HL
34407/07.03.2008г.;Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 9176 -
263/11.04.2006г.; Договор за потребителски кредит HL 22630 - 304/21.05.2007г.; Трудов
договор на Р.С. № 3330/31.10.2007г;Допълнително споразумение №
494/26.02.2008г.; Допълнително споразумение № 4084/ 30.09.2011г. към трудов
договор № 3330/31.10.2007г.; Допълнително споразумение № 1887/20.11.2012г.;
Допълнително
споразумение № 3079/ 27,08.2015г.; Диплома на Р.С. за завършено висше образование
с Образователно- квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Социални
дейности“ с професионална квалификация „социален работник“, издадена от „Шуменски
университет“ „Епископ Константин Преславски“, „Педагогически факултет“ гр. Шумен;
Диплома на Р.С. за завършено виеше образование с
образователно квалификационна степен „магистър“ по специалност „финанси“ с
професионална квалификация „икономист - финансист“, издадена от ВУ „Св.Св.Кирил и
Методий“, „Стопански факултет“;
Ответникът оспорва предявените искове. Счита, че исковата молба е
неконкретизирана, съдържаща общи, бланкетни твърдения.
Оспорва твърдението, че ищците са имали качеството на потребители при
подписването на процесиите договори. С исковата молба не са представени никакви
доказателства, че кредитите са използвани за задоволяване на лични потребителски нужди.
Това, че един договор е подписан от физическо лице, не означава автоматично, че то е
13
действало като потребител.
Оспорва твърдението, че ответникът е разполагал с информация за предстоящо
увеличаване на курса на швейцарския франк. Това не отговаря на истината и е изцяло
недоказано по делото. Не съществува субект на пазара, който да е в състояние да разполага
със сигурна информация за посоката на движение на валутния курс за срока, за който са
сключени процесиите договори за кредит.
Оспорва твърдението, че процесиите договори за кредит не са отпуснати и усвоени в
швейцарски франкове. Тези твърдения на ищците се опровергават от съдържанието на
самите договори за кредит в швейцарски франкове.
Оспорва твърденията, че клаузите в договора за кредит са неясни и неразбираеми.
Същите са съставени на общоупотребимия български език и не съдържат сложна
терминология или двусмислени и неточни изрази. От тях следва, че потребителят е получил
достатъчна информация, че е налице възможност за повишаване стойността на швейцарския
франк, което да промени стойността на ползвания от него кредит спрямо националната
валута. Това е достатъчно за кредитополучателите, за да могат да преценят потенциално
значимите икономически последици от подобни клаузи върху финансовото им положение.
Оспорва твърдението, че клаузите на договора не са индивидуално договорени.
Сумата на конкретния кредит (размер и валута) е винаги индивидуално договорена. Това е
сумата, която ответникът се е съгласил да отпусне, а ищците да върнат съгласно условията
на договора, и по нейния размер и валута страните са постигнали индивидуално съгласие.
Разпоредбите относно валутата на кредита са част от основния предмет на договора и като
такива не подлежат на преценка за неравноправност на основание чл.145 ал.2 от ЗЗП. В
допълнение, ищцата е била служител на ответника за период от близо 15 години и е
получила от него служителски условия по кредита. Това също е индикация за индивидуално
договаряне.
Оспорва твърдението, че не е разяснил на ищците рисковете от кредит в швейцарски
франкове. Точно това е сторено в чл. 23 от договорите за кредит. И в двата договора е
посочено, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск, защото е
възможно курсът да се промени. Ищците са информирани за риска, който съществува, този
риск не е бил премълчан от тях. Предвид дългия срок и на двата кредита, не е било
възможно даването на по-детайлна информация за бъдещи промени, защото никой не
разполага с подобна детайлна информация за движението на валутните курсове за толкова
време напред. Още по-малко някой би могъл да даде конкретен еквивалент в лева на
вноската в швейцарски франкове за същия период. Никой не би могъл да гарантира дори, че
тези валути ще съществуват за този период. Всеизвестно е, че пазарните курсове на
валутите, включително и на швейцарския франк, се влияят от глобални и регионални
14
икономически процеси и политически решения, които не могат да бъдат предвидени. Те не
зависят от волята на ответника.
Оспорва твърдението, че валутният риск бил „възложен“ върху ищците. Никой не е
възлагал валутния риск на ищците - той се носи от тях по силата на обстоятелството, че са
теглили кредити в швейцарски франкове, а получават доходите си в друга валута. Рискът е
поделен между тях и ответника - рискът от повишаване се носи от ищците, но рискът от
понижаване се носи от ответника.
Оспорва твърденията, че някой от банката е убеждавал ищците да теглят кредити в
швейцарски франкове. Напротив, това е тяхно лично решение, мотивирано от значително
по-ниските лихвени проценти по кредити във франкове в сравнение с лихвените проценти,
приложими по задълженията, които ищците са рефинансирали с тези кредити. Освен че са
недоказани, тези твърдения са крайно неконкретизирани - в исковата молба не се сочи кой е
убеждавал ищците за това, а би трябвало да си спомнят, най-малкото защото ищцата С. е
била служител на същата банка.
Оспорва твърденията, че ищците са извършили надплащания по кредитите. Напротив,
те са погасявали по-малко от дължимите суми. Твърди също така, че кредитът е погасяван
от ищцата Р.С. и от трети за кредитното правоотношение лица, но не и от
кредитополучателя С.С.. В допълнение, твърди, че по отношение на плащанията по
кредитите, извършени към ответната банка от трети лица, ищците не могат да имат никакви
претенции, понеже за тези плащания не е налице неоснователно обогатяване.
Отделно от всичко гореизложено, оспорва и размера на предявените искове, който в
исковата молба е абсолютно произволно и необосновано определен, несъответстващ на
уговореното между страните и описаното в погасителните планове и договорите за кредит.
Ищцата е била служител на ответната банка и се е занимавала пряко с отпускане на
кредити за период от близо 15 години. От представените към настоящия отговор трудови
споразумения и длъжностни характеристики е видно, че за целия срок на трудовото си
правоотношение ищцата е работила по кредити на ответника. От представените справки за
проведени обучения и извлечения от банковата система пък е видно, че ищцата се е
занимавала активно с кредити на ответника във валутата швейцарски франкове. Твърди, че в
качеството си на служител на ответната банка, ищцата Р.С. няма как да не е била наясно, че
банката отпуска както кредити в лева, така и в швейцарски франкове, както и че процесиите
кредити са такива в швейцарски франкове. Изцяло са несъстоятелни твърденията на ищците,
че не разбрали с какви кредитни продукти се обвързват. Несъстоятелни са и твърденията им,
че не са знаели, че е възможно курсът на франка да се промени в посока повишаване, или
пък че не са били наясно какво представлява таксата за управление на кредит, която сега
оспорват. Самият факт, че Р.С. е сключила договор за кредит в швейцарски франкове докато
15
е служител на същата тази банка, потвърждава твърдението, че ответникът не е имал друга
информация за предстоящи движения във валутния курс, освен споделената в договорите.
Банката е юридическо лице, но тя извършва дейност чрез своите служители. Твърди, че
масово през 2007 и 2008г. служители на банката са теглили кредити в швейцарски франкове.
Ако банката е знаела за предстоящо увеличение, както невярно твърдят ищците, то това
щеше да значи, че служителите са знаели за такова увеличение. Но ако са знаели
служителите, вкл. и ищцата С., те нямало да теглят кредити в швейцарски франкове.
Предвид активната ангажираност на ищцата в процеса по отпускане на кредити, абсурдно е
тя да твърди, че ответникът имал някаква информация относно предстояща промяна във
валутния курс, каквато била останала скрита за самата нея. Също така е абсурдно да се
твърди, че тя не е била наясно с таксата за управление на кредита и какво представлява
същата.
Поради трудовото правоотношение на ищцата с ответната банка, на
кредитополучателите са предоставени редица благоприятни условия, които не се предлагат
на редовите клиенти. Това прави правоотношението между кредитополучателите и банката
индивидуално по смисъла на чл. 146 от ЗЗП. Кредитополучателите не са получили
стандартен кредитен продукт на банката, а специални и преференциални условия,
включително много по-нисък лихвен процент и освобождаване от такси. Предоставените им
лихвени условия са по- изгодни не само спрямо тези, предоставени на останалите клиенти,
но и спрямо условията по задълженията, които ищците са рефинансирали с процесиите
кредити.
От гореизложеното също така е видно, че ищцата притежава образование и
професионални компетенции, по-високи от тези на средния потребител в страната. Това я
поставя в еднакво положение с ответника по отношение на компетентност и разбиране на
финансовата материя, свързана с кредитите в чужда валута.
Ето защо счита за несъстоятелни твърденията в исковата молба, че ищцата не била
разбрала механизма на усвояване на кредитите в швейцарски кредити. Трудовата дейност на
ищцата е свързана с отпускане и предоставяне на кредити и няма как тя да не е знаела как
става усвояването на кредити в швейцарски франкове. Не следва да се кредитира и
твърдението, че ищцата била останала в неведение за обстоятелството, че е възможно курсът
на швейцарския франк да претърпи изменение. Несъстоятелно е твърдението, че ищцата не
била осъзнавала риска, който съществува при теглене на кредит във валута, различна от
валутата на доходите на кредитополучателя.
Ищците са се съгласили да получи кредити в швейцарски франкове. Освен кредити в
швейцарски франкове Юробанк България АД е предлагала, и в момента предлага, кредити в
евро, лева и щатски долари. Изборът между предложенията в различните валути
принадлежи на клиента. „Юробанк България“ АД е имала оферти и предложения за всяка от
16
изброените валути. „Юробанк България“ АД е нямала интерес да убеди шините да изберат
именно швейцарски франкове пред лева или евро (или пък долари), след като е предлагала
кредити и в другите валути. Напротив, ищците вече са имали кредити в лева, но са избрали
да ги рефинансират в швейцарски франкове. което е техен целенасочен избор с оглед
значително по-ниската лихва.
Неясни и неконкретизирани са твърденията в исковата молба, че други служители на
ответника са използвали професионалните си познания едва ли не да подведат ищцата С. да
влезе да влезе в договорни отношения с банката. Твърденията в тази насока са голословни,
недоказани и неоснователни. Правните мотиви по решения, цитирани от ищците, не могат
да се използват за установяване на факти по настоящото дело, а още по- малко за наличие на
такава информация у ответника и за недобросъвестното й използване. Понеже никой субект
не разполага с подобна информация за движението на валутните курсове за такъв дълъг
период от време, особено в условията на криза, то ищците не са в състояние да докажат, а и
не са доказали с исковата молба, наличие на подобна информация у ответника. Следва да се
има предвид, че през 2007 г. и 2008 г. служители на ответника масово са теглили кредити в
швейцарски франкове.
В допълнение, дали една клауза е неравноправна клауза, се преценява при
сключването на договор с оглед възможните обстоятелства при изпълнението на самия
договор. Само по себе си уговарянето на кредит в швейцарски франкове или в която и да е
чужда валута не е неравноправна клауза.
Разпоредбите на договорите не противоречат на закона, а курсът на ответната банка
се е прилагал само ако ищците са преценявали да закупят швейцарски франкове от
нея:Швейцарските франкове не са валута, която съществува само виртуално, както
неоснователно твърдят ищците. Сметката на кредитополучателя в швейцарски франкове е
заверена (кредитирана) със сумата на кредита. Общоизвестно е, че ответникът, както и всяка
една банка, извършва безкасови платежни операции, които се наричат още безналични.
Това, че сумата във валутата швейцарски франк не достига до кредитополучателя физически
на каса чрез получаването на банкноти в швейцарски франкове, не означава, че банката не
разполага с тази валута или че тя съществува само виртуално. Валутата на кредита не е
определена едностранно от ответната банка, а се определя от разпоредбите на договорите за
кредит, подписани от ищците.
В чл.6 ал.2 от договора е посочено, че кредитът се връща в швейцарски франкове,
като уговорката кредитът да се усвои и изплати в чуждестранна валута не противоречи на
закона. Курсът на банката се прилага при плащането на вноските, само ако
кредитополучателят реши да си закупува франкове от ответната банка. Кредитополучателят
дължи вноски във франкове и е свободен да се снабди с тази валута откъдето намери за
добре, като при това положение той не е обвързан от валутния курс на ответника.
17
В договорите е предвидено усвояване по блокирана сметка, което е нормална и
обичайна уговорка за всички целеви кредити, независимо от тяхната валута. По този начин
се гарантира, че усвоената сума ще отиде за уговорената цел (рефинансиране) и няма да бъде
разходвана за други цели. Това няма нищо общо с валутата на кредита швейцарски франк,
защото по същия начин се усвояват и целевите кредити в лева, евро и долари. Що се отнася
до клаузата на чл.21, тя информира кредитополучателите за възможността да бъде
извършено превалутиране по кредита. Но предвид установената в България свобода на
договаряне, тази възможност съществува самостоятелно и независимо от чл.21 - винаги и по
всяко време страните могат да договорят превалутиране, ако постигнат съгласие за това. С
оглед на това клаузата на чл. 21 не се явява неравноправна.
По процесния кредит кредитополучателите дължат вноските си в швейцарски
франкове. Техен избор е дали да се снабдят с франкове от банката или от друго лице, ако не
получават доходи в швейцарски франкове. Валутният курс на банката ще се приложи само
ако ищците решат да закупят франкове от ответната банка. Кредитополучателят може да има
доходи във франкове, а ако няма - да закупува нужната му валута, но той следва да престара
франкове. Избор на кредитополучателя е дали да се снабди с франкове от ответника или от
друго лице, ако не получава доходи в швейцарски франкове.
Валутният риск не е прехвърлен върху кредитополучателя: включването на чл.23 в
договорите е израз на добросъвестността от страна на кредитора и на намерението му да
изясни на кредитополучателя какъв е валутният риск от ползване на кредит в швейцарски
франкове. Предвид на това твърденията на ищците че, от една страна, не били предупредени
за риска, а от друга страна, че въпросната клауза не отговаря на правните изисквания, не
само за неоснователни, но и за нелогични и взаимоизключващи се. Същото важи и за
твърденията, че, от една страна, трябва да се включи подробно предупреждение за
наличието на валутен риск, а от друга страна, че включването на предупреждението в чл. 23
било индикация, че ответникът очаквал повишаване на курса на франка. Тези твърдения са
също нелогични, противоречиви и взаимноизключващи се.
Банката е предоставила цялата относима информация за възможните валутни
промени и за потенциално значимите последици от сключването на договора в чужда
валута, различна от българския лев или евро. Няма друга информация относно промяната на
валутните курсове, която ответната банка да знаела към момента на сключване на договора
и да не е предоставила на ищците.
Валутен риск от повишаване на курса всъщност носят всички кредитополучатели - не
само тези в швейцарски франкове, но и тези, които получават доходите си във валута,
различна от валутата, в която дължат вноските си по кредита. Такъв риск би се реализирал
дори за кредитополучателите по кредити в евро, ако например поради политически и
икономически промени в страната курсът на еврото към лева бъде освободен и започне да
18
бъде регулиран само от пазарните механизми.
Същевременно стойността на задължението не се увеличава вследствие на промяната
на курса - то е една и съща сума, изразена в швейцарски франкове. и намалява при плащане
на вноските. Задължението на ищците е в швейцарски франкове и то е една и съща
стойност, независимо от промяната на курса, като намалява с всяко погасяване към банката.
Вземането на ответната банка също не се е увеличило поради покачването на курса, защото
това вземане е уговорено в швейцарски франкове и остава същото като стойност въпреки
промените в курса. При това положение остават необосновани и недоказани твърденията на
ищците, че ответната банка била събрала някакви допълнителни суми от тях. Банката е
събрала това, което е било уговорено в погасителния план - сума в швейцарски франкове.
Банката не е събирала някакви допълнителни суми от ищците. Поисканите от ищците задачи
за съдебно-счетоводна експертиза, които да съпоставят, от една страна, колко биха били
вноските в лева при курса при отпускане на кредита, а от друга, колко биха били при
актуалния курс, не водят до правен извод, че разликата в курса е някаква допълнителна
сума, която е платена към банката. По този начин ищците се домогват да приравнят
процесиите договори към такива, които са деноминирани в евро или в национална валута,
но процесиите договори не са такива. При тях кредитът е усвоен в швейцарски франкове,
като вноските същите са договорени в швейцарски франкове. Ответната банка не е изменяла
едностранно валутата на задължението на кредитополучателите и не е изисквала
допълнителни плащания от тях. В допълнение, рискът от понижаване на валутния курс се
носи от ответната банка, като по този начин се постига равновесие между страните по
процесиите договори.
Още при подписването на договора за кредит, кредитът е уговорен и след това усвоен
и погасяван в швейцарски франкове: към датата на подписване на договора за кредит
кредитополучателят е бил наясно какви са размерът и валутата на кредита (швейцарски
франкове). В чл.1 ал.1 от процесния договор ясно са посочени видът на валутата и
равностойността на въпросния кредит. В Приложение № 1 ясно е посочен размерът на
кредита в швейцарски франкове. В Приложение № 1 е посочен и приложимият курс за
швейцарски франк, по който страните, с подписване на приложението, са постигнали
съгласие. Съгласно записаното в договора, по тези кредити се прилага базовият лихвен
процент на ответната банка за швейцарски франкове - това е още една индикация, че
кредитът е уговорен, усвоен и погасяван в швейцарски франкове.
Счита, че цитираните в исковата молба извадки от съдебна практика и решения са
неприложими. към процесния случай.В сочените решения на ВКС се разглежда банката като
институция, която априори разполага с информация за точните изменения на курса на
швейцарския франк за 20-30 години бъдещ период. Не става ясно точно за кой курс на
швейцарския франк банката е следвало да има информация за години напред - за своя, за
този на БНБ или за този на световните пазари. Не става ясно и това как точно банката е
19
следвало да представи на кредитополучателя тази информация, трябва ли тя да съответства
точно на измененията на курса на швейцарския франк, за да докаже, че е изпълнила
задълженията си добросъвестно. В посочените актове на ВКС се обсъжда индексиран
кредит, отпуснат във виртуална валута, какъвто настоящият случай не е. Поради тази
неяснота в обсъжданата практика на ВКС се налага разглеждането на практиката на СЕС и
прилагането й точно към настоящия казус.
В настоящия случай се касае за кредит, отпуснат в чуждестранна валута, но не за
кредит, индексиран в чуждестранна валута, като следва да се има предвид, че съдебната
практика на Европейския съд прави разлика между тези две понятия. Съдебната практика на
Европейския съд разглежда няколко различни хипотези на договори, които са обвързани с
чуждестранна валута и по-конкретно валутата швейцарски франк, обсъжда договор за
кредит, сключен в чуждестранна валута - индексиран по курс „купува“ при отпускането и
курс „продава“ на банката при погасяването. В този казус предоставената сума е в местна
валута и връщането на кредита също е в местна валута, следователно не е приложим към
настоящия съдебен спор;
Споровете по дела С-186/16 и С-119/17 са относно валидността на уговорки по
договори за валутни кредити в швейцарски франкове, които уговорки са аналогични на
клаузите в процесния договор. Случаите по тези две дела касаят валутни кредити, т.е.
кредити, които са отпуснати в чуждестранна валута (швейцарски франк), но не са кредити,
които боравят с „виртуална“ валута, служеща само за индексация на погасителните вноски.
Фактите в главните производства пред запитващите юрисдикции по двете дела са идентични
с фактите по настоящото дело и по-конкретно: по дело С-186/16 - между април 2007 г. и
октомври 2008 г. кредитополучателите са сключили с Вапса Romaneasca SA договори за
кредит в швейцарски франкове с цел придобиване на недвижими имоти, рефинансиране на
други кредити или задоволяване на лични потребности; по дело С-119/17 - на 12 януари
2007 г. кредитополучателите сключват с банка ОТП Банка СА договор за заем, отпуснат в
швейцарки франкове. Съответната сума след това е освободена за ползване в национална
валута - румънски леи; по настоящото дело - кредитополучателят е получил кредит, който
банката е предоставила швейцарски франкове. Кредитът се усвоява във франкове и след
това сумата се превалутира в лева, за да се използва от кредитополучателите.
По оспорените клаузи във всяко от производствата: 1. по дело С-186/16 - съгласно чл.
1, параграф 2 от договора кредитополучателите били задължени да погасяват месечните
вноски по кредита в швейцарски франкове. Чл. 8, параграф 2 от този договор гласял, че ,,
[в]сички извършвани от кредитополучателя плащания за погасяване на кредита трябва да са
в същата валута, в която е предоставен кредитът“. Освен това членове 9.1. и 10.3.9. от
договора съдържали две клаузи, които позволявали на банката при настъпване на падежа на
месечните вноски или при неспазване от кредитополучателя на задълженията по посочените
договори да дебитира сметката на кредитополучателя и ако е необходимо, да извършва
20
всякакво конвертиране на наличните ликвидни средства по неговата сметка във валутата на
договора по прилагания от банката обменен курс в деня на сделката;2. по дело С-119/17 -
според чл.11.1 на договора кредитополучателят е длъжен да връща кредита и да плаща
лихвите в същата валута, в която заемът е отпуснат. В чл.11.3 на договора обаче се
предвижда, че заемополучателят позволява на банката, в рамките на дължимите суми, да
конвертира във валутата на договора, притежаваните от него суми в други валути по
банковата му сметка по прилагания от него курс. В договора за кредит не е предвидено
задължение на кредитополучателите да закупуват валута изключително и само от банката, за
да погасяват кредита.3. по настоящото дело - съгласно чл. 6 погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В чл. 6
е предвидено, че когато кредитополучателят не е осигурил плащането на съответната
месечната вноска в швейцарски франкове на падежа, плащането може да бъде извършено с
други парични средства на същия, които са налични по други негови сметки в банката, в
друга валута. Съгласно клаузата на чл. 23 при този вариант за погасяване на кредита рискът
от промените и повишаване в курсовите разлики (а не при всякакви промени) между
швейцарски франк и евро или лев се носят от кредитополучателя, поради което в чл. 23 се
съдържа декларация и съгласие относно информираността на кредитополучателя за този
риск.
Произнасянето на Европейския съд по поставените във всяко от тези две
производства въпроси следва да се тълкува от националния съд според конкретния казус,
поставен за разглеждане пред него, като считаме, че следва да се обърне внимание на
следното: връщането на кредита във валутата, в която кредитът е уговорен, не се влияе от
обстоятелството, че заетата сума не е била достъпна за кредитополучателите във валутата на
кредита (швейцарски франкове). а в националната валута;това обстоятелство не променя
основния характер на задължението кредитът да се връща в същата валута, в която е
отпуснат. Така и в настоящия случай е без значение в каква валута кредитополучателите
реално са ползвали усвоения в швейцарски франкове кредит; Клауза, според която кредитът
трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил отпуснат, попада в обхвата на
понятието основен предмет на договора, отнася се до самото естество на задължението на
длъжника и представлява съществен елемент от договора за кредит, поради което не
подлежи на преценка за неравноправност. Тоест такава клауза не може да се счита за
неравноправна, при условие че е изразена на ясен и разбираем език (т. 38-Т.41 от Решение
по дело С -186/16. т. 20 от Определението дело С-119/17). В настоящия случай, считаме, че
също клаузите са ясни и разбираеми, тъй като недвусмислено установяват задължение в
швейцарски франкове по установен погасителен план с вноски в швейцарски франкове.
СЕС също приема, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в
смисъл дали среден потребител може да направи разумна преценка за това, че за да погаси
вноската си в швейцарски франкове, ще трябва да си купи такава валута от банката по
курса, който определя тя за деня, или от чейндж бюро или друга банката, ако предлагат по-
21
изгоден курс. Същата преценка може да бъде направена и по процесния договор за кредит.
В продължение на това, в т. 27 от мотивите на Определение по дело С- 119/17 СЕС
приема, че преценката за неравноправния характер на договорна клауза трябва да се направи
при отчитане на всички обстоятелства, които банката е можела да знае при сключване на
договора и които са от естеството да се отразят на по-нататъшното му изпълнение. В
конкретния случай, при сключване на договора банката не е разполагала с друга
информация, освен тази че курсът на франка спрямо лева е бил стабилен години наред. Дори
и банката, със своите специални познания, не е могла да предположи какви ще са
измененията в бъдеще, а дори и да е предположила такива, не може да се приеме за разумно,
че ще предположи точните му изменения за 20-30 години напред.
Цитираната съдебна практика на ВКС относно извършване на изменения в договори
за кредит е изцяло неприложима, защото в клаузата на чл.23 не се уговаря възможност за
едностранна промяна от страна на ответника, а се дават разяснения относно възможните
последици от сключването на договор за кредит във франкове.
Сключеният договор е израз на постигнато съгласие и следва да се спазва: всички
клаузи, уреждащи правата и задълженията на страните по договора, са ясно и изрично
уговорени в процесния договор. Постигнатото съгласие с направените уговорки се
удостоверява от положените подписи под договора, като подписи на кредитополучателя са
положени включително на всяка страница от договора. Нещо повече, за обезпечаване на
вземанията на ответника по процесния договор е била учредена договорна ипотека, която е
била условие за усвояване на кредита. С_подписване на нотариалния акт
кредитополучателят е волеизявил още веднъж, че е изцяло съгласен с условията на договора
за кредит.
Нито една от клаузите, свързана с валутата на кредита, не е нищожна като
неравноправна, защото тези клаузи не създават неравновесие между страните, нито са
уговорени във вреда на потребителя, нито са израз на недобросъвестност от страна на
ответника. Движението на един валутен курс, който не е статичен, само по себе си не е
достатъчно да обоснове неравноправност. В противен случай ще се окаже, че всеки договор
във валута, различна от доходите на потребителя, автоматично съдържа неравноправни
клаузи, само защото банките не са в състояние да знаят какъв ще е валутният курс
следващите 20-30 години.
По договорите за кредит е постигнато съгласие за прилагане на променлива годишна
лихва в размер на сбора на БЛП на ответника за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка. Не е
налице нито една от хипотезите, посочени в чл. 143 от ЗЗП, като ответното дружество е
действало съобразно постигнатите обща воля и съгласие на страните за начина, по който ще
22
протекат взаимоотношенията им. Бихме искали да обърнем внимание, че методологията за
определяне на БЛП е свободно достъпна във всеки офис на банката, както и е публикувана
на интернет страницата на банката и всеки има свободен достъп до нея. Референцията към
нея води до достатъчна определеност на основанието за промяна на лихвата по договора.
Сключването на договори за кредит при променлива лихва се допуска от закона. Съгласно
чл.58 от ЗКИ при отпускане на кредит банката предоставя безплатно на клиента своите
условия по кредита, като в ал.1 са посочени минималните данни, които следва да бъдат
предоставени, включително лихвения процент и условията, при които може да се променя
лихвата до пълното погасяване на кредита. Съгласно ал. 3 от чл. 58 от ЗКИ при промяна на
лихвения процент или на таксите, банката следва да уведоми клиента по уговорения за това
начин. Съгласно ал. 4, когато информацията относно промяната на лихвения процент може
да бъде намерена в търговските помещения и на интернет страницата на кредитора, ал. 3 от
чл. 58 ЗКИ не се прилага. Задължението на банката е да посочи условията, а именно
начинът, по който се формира дължимата лихва. Това е БЛП плюс индивидуално договорена
надбавка. Към момента на сключване на договора банката е нямала задължение да обявява
самата формула и изчисленията за трансферната цена на ресурса, чието изражение е БЛП. За
дългосрочните договори за кредит, каквито са жилищните кредити и в частност договорът
за жилищен кредит, е характерно договарянето на променлива лихва, като средство за
разпределяне на риска във времето, защото фиксирането на лихвата би довело до поемане
на целия риск от евентуални промени в бъдеще само от една от страните, което би довело до
определяне на значително по-висок лихвен процент по кредита. По тази причина обичайно
кредитополучателите договарят с банките променливи лихви, а не фиксирани.
Оспорва твърденията на ищците, че промяната на БЛП зависи изцяло от ответника.
БЛП изразява трансферната цена на ресурса, приложима за Банката, и се влияе от обективно
действащи пазарни и икономически механизми и параметри. БЛП е определен съобразно
методологията на ответника и зависи от множество финансови, икономически и пазарни
фактори, които отчитат условията на финансовите пазари и спецификите на упражняваната
от ответника дейност. Безспорно тези фактори биха могли да повлияят както в посока на
увеличаване, така и в посока на намаляване на БЛП.
Налице е и изключението по чл.144 ал.2 от ЗЗП,като за промяна на лихвата са били
налице основателни причини, извън контрола на Банката и на кредитополучателя, които са
оказали значение върху цената на паричния ресурс, придобиван от Банката и следователно
върху стойността на БЛП, която отразява именно цената на този паричен ресурс.
Не представлява неравноправна клауза тази, при която „доставчикът на финансови
услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността
на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие, че доставчикът на
финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна по
23
договора в 7- дневен срок и другата страна има право незабавно да прекрати договора.“ В
конкретния случай са налице и двете законови условия за прилагане на изключението по чл.
144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Промяната в размера на лихвата по договора е била резултат от
изменение на БЛП и съгласно постигната обща воля между страните в процесния договор и
в съответствие с чл. 58, ал. 4 от ЗКИ изменението е надлежно обявено. От друга страна,
кредитополучателят е имал възможност да се откаже от договора във всеки един момент,
като погаси предсрочно задължението си към Банката, изплати остатъка от главницата и
така прекрати договора.
Клаузите на договора не попадат и под хипотезата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП. В
договора е предвидена възможност за промяна на лихвата - промяна, която може да бъде
увеличаване или намаляване в зависимост от промяната на БЛП.
Налице е и изключението по чл.144 ал.3, доколкото цената на паричния ресурс се
влияе от колебанията на посочените в методологията индекси и курсове. Доколкото
процесният договор за кредит е сделка, имаща за предмет финансови инструменти, чиято
цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, то тя попада в приложното
поле на това изключение. Следователно дори да е договорено, че доставчикът на финансови
услуги може да променя условията на договора и да променя цената, тази договорна клауза
няма да е неравноправна, щом попада в изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП и касае
обективни фактори на финансовия пазар, намиращи се извън контрола на доставчика.
Доколкото предвидената в договора възможност на банката за едностранна промяна на
договорения БЛП, съставляващ цената на предоставяната финансова услуга, е обусловена от
обективни факти на финансовия пазар /променени едновременно пазарни условия и лихвена
политика, водещи до увеличаване на базовия лихвен процент на банката/, следва да се
приеме за осъществено изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП.
Неоснователен е установителният иск по отношение на чл. 12 от договорите за
кредит. В исковата молба не са посочени никакви аргументи защо кредитополучателят
счита, че тази разпоредба е неравноправна. В чл. 12 се декларира, че банката има право да
изменя собствената си тарифа. Тъй като размерът на възнаградителната лихва е определена
в самия договор, то още при подписване на договора за кредитополучателя е било ясно, че
въпросната тарифа се прилага само за таксите за преводи на погасителните вноски по
кредита, т.е. само по платежни операции, които съпътстват извършването на ежемесечните
погасителни вноски. Чл. 12 от договора никога не се е прилагал за определяне на
възнаградителната лихва по кредита или за валутата по кредита. Чл. 12 от договора никога
не се е прилагал за определяне на възнаградителната лихва по кредита, в тази разпоредба от
договора не се съдържат основания за промяна на лихвения процент, прилаган по кредита от
страна на банката и банката не е променяла лихвата въз основа на тази разпоредба, а само
въз основа на чл.З, ал.5, в която е предвидена възможността за промяна на БЛП.
24
По отношение на възможността за промяна в тарифата, отнасяща се до платежни
операции, възможността на банката да изменя тарифата си за платежни операции е
нормативно установена от Закона за платежните услуги и платежните системи, поради което
считаме, че всички доводи на ищците в обратния смисъл са неоснователни.
Неоснователни са претенциите на кредитополучателите за прогласяване
нищожността на договорната клауза на чл. 4, т. 2 от договора за кредит и предявеният
осъдителен иск за връщане на заплатените във връзка с тези клаузи такси от
кредитополучателя:
Няма законова забрана, към момента на сключване на договора за кредит, за
уговарянето на посочената в чл.4 т.2 такса управление. Цитираните от кредитополучателя
разпоредби на по-късно приетия ЗКНИП и изменения в ЗПК не са приложими към
процесния договор за кредит, сключен през 2007 г. - съгласно изричната разпоредба на § 4
от ПЗР на ЗКНИП.
Ето защо е неоснователно твърдението за неравноправност на тези клаузи, респ.
тяхната нищожност поради противоречие със закона, тъй като към момента на сключване на
процесния договор за кредит материалноправните разпоредби на ЗКНИП и ЗКП не са
съществували. Законодателят не е предвидил и обратно действие за тях при приемането им,
поради което аргументите на ищците в тази посока са безпочвени. Не е налице и правна
разпоредба, според която неприложими материалноправни норми да имат значение при
преценката за съответствието на договора с добросъвестността на банката при сключването
му.
Невярно е твърдението на ищците, че възнаградителната лихва покрива и разходите
по администрирането на кредита, поради което банката нямала право да събира такса
управление, още по-малко при липса на изрична забрана за събирането на такава такса,
както към момента на сключване на договора, така и към момента на събирането на
годишната такса след сключването му.
Всички дължими от кредитополучателя плащания са уговорени ясно и изрично в
договора и Кредитополучателят е дал съгласието си за тях при сключването му,
следователно те се дължат на договорно основание. Разпоредбата на чл. 4, т. 2 от договора е
формулирана ясно и разбираемо, вкл. относно размера на таксата, с оглед на което не са
налице предпоставките тази клауза да бъде счетена за неравноправна или по друга причина
нищожна.
Не споделя и аргументите на кредитополучателя за неравноправност на клаузата на
чл.4, т.2 във връзка с цитираната в исковата молба практика на СЕС.
Тази практика е неприложима към процесния кредит на първо място, тъй като,
25
съгласно националното законодателство, при сключването на договора за кредит не е имало
национална материалноправна разпоредба, която да забранява включването на подобна
клауза в разпоредбите на договора.
На следващо място решението на СЕС е неприложимо, тъй като не е имало и такава
разпоредба при сключването на договора, съгласно която комисионите или разходите за
сметка на клиента трябва да съответстват на действително предоставени услуги или
направени разходи, както това е било въведено с националния Закон 2/2009 на Испания -
запитващата юрисдикция по дело С-224/19 на СЕС.
Освен това, в процесния случай, размерът на таксата е ясно посочен и определен в
договора за кредит и няма никаква неяснота при определяне на конкретния размер на тази
такса - нито при усвояване на кредита, нито след това при ежегодното събиране на таксата.
Банката не е променяла посоченият в договора размер на таксата в нито един момент от
неговото действие. В този смисъл определеният в договора размер на таксата не води до
никаква неяснота за потребителя, като му позволява да прецени обхвата на това задължение
за целия период на договора.
Счита, че в договора за кредит ясно е посочено за каква услуга се дължи таксата, а
именно за управление на кредита. Доколкото ищцата е била служител на ответника, няма
как тя да не е била наясно за действията по управление на кредита, което се осъществява
през целия срок на договора, поради което таксите или комисионите за управление на
кредита, когато начисляването на такива е разрешено от закона, се събират периодично,
регулярно, заедно с месечните погасителни вноски по кредита и то по време на целия срок
на кредита. Те са свързани със съответните разходи за това, за което се ангажира, освен
всичко друго и човешки ресурс на банката.
В случая не става въпрос за заплащане на многократни такси за едно и също
действие, а заплащане на таксата периодично и разсрочено във времето, като периодът и
размерът са ясно и дефинитивно посочени в договора за кредит. Тази такса не е „средство за
неоснователно обогатяване“, както неоснователно твърдят ищците в исковата молба, защото
е уговорена в договор и се събира на договорно основание. Не на последно място, въпрос на
договорка между страните е колко и какви възнаградителни плащания да има по кредита и в
какъв размер да са те, стига да са посочени конкретно и изрично в договора.
По кредит HL34404 са връщани суми на кредитополучателите: Поради технически
проблем по кредита е била начислена допълнителна лихва за периода 18.07.2008 - 16.10.2008
г. и за 16.03.2009 - 30.11.2009 г. Тази лихва общо в размер на 215.01 франка е била
възстановена от ответника с банкови бордера 7416720/30.11.2009 и 7411362/30.11.2009 г. П
о кредитите са правени погашения от трети лица: Видно от представеното извлечение от
сметка, плащания по кредита са правени и от трети лица, които не са страна по кредитното
26
правоотношение.По кредит HL34404 са заплащани по-малко суми от първоначално
уговорените: при отпускането на кредит HL34404 месечната вноска е била уговорена в
размер на 141.28 франка. Вместо това обаче, за периода 17.01.2010 г. - 17.02.2021 г. по
кредита е заплащана вноска, която е по-ниска от първоначално уговорената. Вследствие на
това счита, че по кредита няма „надплатени“ суми - напротив, по кредита са платени 2280
швейцарски франка по-малко лихви в сравнение с първоначално уговорените.
Банката прави и възражение за давност: Моли съда да приложи института на
погасителната давност за задълженията, за които е изтекъл предвиденият в закон срок за
погасяването им. Ако съдът установи неравноправност на оспорените от кредитополучателя
клаузи, искането за връщане на сумите, които подлежат на възстановяване от банката във
връзка с прилагането на тези клаузи, се погасява с изтичането на 5-годишна давност, т.е.
сумите, за които са предявени осъдителни искови претенции за повече от 5 години преди
подаване на исковата молба, са погасени по давност.
Не споделя становището на кредитополучателя, че според практиката на СЕС, в
полза на банката не бил изтекъл давностният срок за всички негови реституционни
претенции от сключване на договора до предявяване на исковата молба. Поставеният от
ищците въпрос се разглежда в Решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-
259/19, в което решение като краен извод по поставения въпрос съдът посочва, че „... член 6,
параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат предявяването на иск относно реституционните последици от установяването на
нищожност на неравноправна договорна клауза да бъде обвързано с давностен срок, при
условие че началният момент на този срок, както и неговата продължителност не правят
практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на потребителя
да иска връщане.“
За да се произнесе по поставения му въпрос, съдът в т.82 от посоченото решение се
аргументира с това, че в други свои решения „вече е признал, че защитата на потребителя не
е абсолютна (решение от 21 декември 2016 г., Gutierrez Naranjo и др., С-154/15, С-307/15 и
С-308/15, EU:C:2016:980, т. 68) и, че определянето на разумни преклузивни срокове в
интерес на правната сигурност е съвместимо с правото на Съюза (решения от 6 октомври
2009 г., Asturcom Telecomunicaciones, С-40/08, EU:C:2009:615, т. 41 и от 21 декември 2016 г.,
Gutierrez Naranjo и др., С-154/15, С-307/15 и С-308/15, EU:C:2016:980, т. 69)“. При
изложение на аргументите си съдът продължава в т.84 от решението, че „От това следва, че
правото на Съюза допуска национална правна уредба, която, макар да предвижда, че не се
погасява по давност искът за установяване на нищожност на неравноправна клауза,
съдържаща се в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, обвързва с
давностен срок иска относно реституционните последици от това установяване, при условие
че са спазени принципите на равностойност и ефективност.“. Освен това в т. 87 съдът
приема също, че „Доколкото в практиката на Съда се приема, че тригодишни давностни
27
срокове (решение от 15 април 2010 г., Barth, С-542/08, EU:C:2010:193, т. 28) или двегодишни
давностни срокове (решение от 15 декември 2011 г., Вапса Antoniana Popolare Veneta, С-
427/10, EU:C:2011:844, т. 25) са в съответствие с принципа на ефективност, следва да се
приеме, че давностен срок от пет години, приложим към иска относно реституционните
последици от установяването на нищожност на неравноправна клауза, по принцип не
изглежда, че може да направи на практика невъзможно или прекомерно трудно
упражняването на правата, предоставени с Директива 93/19, като това следва да се провери
от запитващата юрисдикция.“ По- нататък в съдебното решение се обсъжда хипотеза,
според която националното право за запитващата юрисдикция (в случая на Испания)
предвижда потребителят да може да търси вземанията си само през първите пет години от
сключването на договора, което според СЕС не би отговаряло на принципа за ефективност,
тъй като ако потребителят не е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния
характер на тази клауза, този 5-годишен срок от сключване на договора може да е изтекъл
преди да предяви претенциите си и това може да направи прекомерно трудно упражняването
на предоставените с Директива 93/13 права на този потребител, т.е. говори се срок за
предявяване на претенциите от сключване на договора, след който потребителят да не може
да заяви реституционни претенции.
Според българското национално законодателство, обаче, потребителят не е ограничен
да предяви реституционните си претенции, във връзка с неравноправни клаузи от договора,
само през първите 5 години от сключване на договора, а може да го направи по всяко време
от неговото сключването и дори след прекратяване на договора, както е и в конкретния
случай - ищците са предявили осъдителните (реституционните) си искове 14 години след
това. При приложението на института на погасителната давност по българското национално
право, кредитополучателят не е ограничен да предявява реституционни претенции след
изтичане на определен срок от сключване на договора. Институтът на погасителната
давност според българското право следва да се приложи, в случай че кредиторът се позове
на погасителната давност, която се прилага за определен срок преди предявяване на
исковата молба, т.е. в случая при приложение на погасителната давност тези реституционни
претенции биха били основателни само за 5 години преди предявяване на исковата молба.
С оглед на изложеното, считаме, че българското национално право, с оглед на
приложение на института на погасителната давност, не прави прекомерно трудно
упражняването на правото на потребителя да иска връщане на суми, свързани с
приложението на неравноправни клаузи, ако съдът установи наличието на такива, като
определя разумни давностни срокове, които са в интерес на правната сигурност и в този
смисъл приложението на института на погасителната давност по българското право е
съвместимо с правото на Съюза.
Ето защо моли да приложи погасителната давност по отношение на осъдителните
искове за връщане на суми, заплатени по договорите, във връзка с оспорените от тях от
28
същите.
Моли съда да остави без уважение исковата претенция като неоснователна и
недоказана. Уважаването й е обвързано с уважаване на главните искове, които по
изложените по-горе съображения са неоснователни и недоказани. Претендира за разноски.
Не възразява да бъдат приети представените от кредитополучателя писмени
доказателства, с изключение на погасителните планове, понеже те не са подписани от
банката, а и не съдържат коректна и актуална информация по кредитите.
Не възразява срещу поставените задачи към ССчЕ, с изключение на задача 7, понеже
същата е формулирана подвеждащо и създава впечатление, че банката е събирала
допълнителни курсови разлики.
Представя: кредитни досиета;Извлечение от сметки;Бордера за възстановяване на
лихви;Трудови споразумения, длъжностни характеристики, справки за обучения, справки за
отпуснати кредити; както и поставянето на въпроси към вещото лице.
Исковата молба е редовна и допустима. Предявени са обективно съединени искове по
чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр. с чл.143-146 ЗЗП вр.и по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ищците твърдят нищожност на договорни клаузи: чл.6 ал.2,чл.23 ал.1-2 от договор
№HL 34404/07.03.08г. и на чл.3 ал.5, чл.4 т.2,чл.6 ал.2-3чл.12 и чл.23 ал.1-2 от договор
•№ИЬ34407/087.03.08г. Искът за прогласяване на нищожност на договорни клаузи поради
противоречие със закона, е отрицателен установителен иск, независимо от основанието, на
което се иска прогласяване на нищожността. Правилото е, че когато се твърди отрицателен
факт, тежестта на доказване пада върху ответника. С оглед обстоятелството, че при иск за
нищожност се касае за искане да бъде установен един правопрепятстващ факт- факта на
нищожността, то тежестта на доказване пада върху ищеца. Ищецът трябва да докаже
наличието на основание за прогласяване на нищожността,вкл. наличието на неравноправни
клаузи.
Ответникът следва да доказва наличието на валидно сключени договори за кредит,
изправност от негова страна и неточно изпълнение от страна на ищците.
При иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД ищците следва да доказват първоначалната липса на
основание за заплащане на претендираните суми, поради наличието на нищожни клаузи,
наличието на имуществено разместване от него към ответника, довело до обедняването му,
както и размера на обедняването.
29
ДОКЛАДВА и приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОКЛАДВА и Молба с вх. № 5541/12.07.2021 г. по ел поща, касаеща хода на
делото, Становище по Отговора на исковата молба и Молба с вх. № 5620/14.07.2021 г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства: Договор за
рефинансиране на жилищен кредит № HL 34404/07.03.2008г. - доказателство № 1;
Допълнително споразумение от 17.07.2008г. към договор № HL34404/07.03.2008г. -
доказателство № 2; Допълнително споразумение от 26.11.2009г. към
договор № HL 34404/07.03.2008г. - доказателство № 3; Погасителен план от
28.12.2009г. към договор № HL 34404/07.03.2008г. -Договор за рефинансиране на жилищен
кредит № HL 34407/07.03.2008г. - доказателство № 5; Приложение № 1 към договор № HL
34407/07.03.2008г. - доказателство №6; Анекс от 22.01.2013г. 1 към договор № HL
34407/07.03.2008г. - доказателство № 7; Погасителен план от 28.12.2009г. 1 към договор №
HL 34407/07.03.2008г. - доказателство № 8; Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 9176 - 263/11.04.2006г. - доказателство № 9; Договор за потребителски кредит HL
22630 - 304/21.05.2007г. - доказателство № 10; Трудов договор на Р.С. № 3330/31.10.2007г. -
доказателство №11; Допълнително споразумение № 494/26.02.2008г. към трудов договор №
3330/31.10.2007г. - доказателство № 12; Допълнително споразумение № 4084/30.09.2011г.
към трудов договор № 3330/31.10.2007г. - доказателство №13; Допълнително споразумение
№ 1887/20.11.2012г. към трудов договор № 3330/31.10.2007г. - доказателство № 14;
Допълнително споразумение № 3079/27,08.2015г. към трудов договор № 3330/31.10.2007г.-
доказателство № 15; Диплома на Р.С. за завършено виеше образование с
образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Социални дейности“ с
професионална квалификация „социален работник“, издадена от „Шуменски университет“
„Епископ Константин Преславски“, „Педагогически факултет“ гр. Шумен - доказателство №
16; Диплома на Р.С. за завършено виеше образование с
образователно квалификационна степен „магистър“ по специалност „финанси“ с
професионална квалификация „икономист - финансист“, издадена от Великотърновски
университет „Св. Св. Кирил и Методий“, „Стопански факултет“ - доказателство № 16.
СЪДЪТ като съобрази молбата на ищците
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА фактическите твърдения на ищците с посочените в молбата факти, а
30
именно, че ищцата Р.С. е работила в Банка „ДЗИ“ на длъжност „ счетоводител-касиер“ и
длъжностната й характеристика е включвала задължение да извършава касови и безкасови
разплащания, и да оформя необходимите за тези действия документи, както и да прави
отчети за извършените операции към момента на сключване на процесните договори
/07.03.2008 г./, ищцата не е имала икономическо образование. Към този момент тя е била
придобила образователна квалификационна степен „Бакалавър“ по специалност „Социални
дейности“ с професионална квалификация „ Социален работник“ издадена от Шуменски
Университет „Епископ Константин Преславски“, педагогически факултет.
ПРАВНАТА квалификация на първия от обективно съединените искове е чл.26, ал.1,
т.1 ЗЗД вр. с чл.143-146 ЗЗП във вр. с чл.6, ал.2, чл.23, ал.1-2 от договор № HL-34404 и чл.3,
ал.5, чл.4, т.2, чл.6, ал.2-3, чл.12, чл.23, ал.1-2 от договор HL-34407.
ОТНОСНО разпределената доказателствена тежест, съдът конкретизира, че ищците
следва да посочат кои са неравноправните клаузи в двата договора, в какво се състои порока
/неравноправността/,като за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в договор,
сключен с потребител, същата следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява
някои от фактическите състави на чл.143 и да не попада в някое от изключенията на чл.144
ЗЗП.
Банката от своя страна следва да доказва твърдението си, че договорите са сключени
при индивидуално определени условия.
ПО ВТОРИЯТ ИСК с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД ищците следва да
доказват факта на предаване на паричната сума и нейния размер, съгласно цитираната
съдебна практика. В проектодоклада съдът е формулирал доказателствената тежест на
ищеца по следния начин: наличие на имуществено разместване от ищеца към ответника, т.е.
предаване на сумите, довело до обедняването му и размера на обедняването му. В този
смисъл липсва разминаване между проектодоклада и цитираната съдебна практика. Ищците
следва да изложат доводите си /фактите/ относно нищожността, а именно наличието на
неравноправни клаузи. Обстоятелството, че съда следи служебно за наличието на такива
клаузи не освобождава ищците от задължение да изтъкнат доводи защо считат клаузите за
неравноправни.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства:
С ОГЛЕД неизготвяне на заключението, съдът счита, че делото следва да бъде
отложено за друга дата.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: С оглед обема на поставената задача, и факта че съм служебно
ангажирана като вещо лице по множество дела Ви моля да насрочите делото за края на
месец септември или началото на месец октомври.
31
СЪДЪТ отлага делото и го насрочва за 30.09.2021 г. от 11:00 часа, за която дата
страните и вещото лице уведомени от съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:15 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
32