Р Е Ш Е Н И Е № 1120
08.10.2019г., град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На 18.09.2019г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като разгледа
докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 1239 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
С неприсъствено решение № 4036
от 26.11.2018 г. по гр. д. № 4457 по описа за 2018 г. на РС-Пловдив, III гр.с. се признава за установено, че Е.С.И., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***,
дължи на Сграда в
режим на етажна собственост – Жилищен комплекс „Ори Билдингс” – гр. П., ***сумата
от общо 432 лв., от които: сумата от 144 лв., представляваща разходи за
управление, поддържане и стопанисване на общите части на сградата в режим на
етажна собственост в комплекс „Ори Билдингс” – гр. П., *** за апартамент 29 за
периода от месец юни 2016 г. до месец май 2017 г.; сумата от 144 лв.,
представляваща разходи за управление, поддържане и стопанисване на общите части
на сградата в режим на етажна собственост в комплекс „Ори Билдингс” – гр. П.,
*** за апартамент 30 за периода от месец юни 2016 г. до месец май 2017 г.;
сумата от 144 лв., представляваща разходи за управление, поддържане и
стопанисване на общите части на сградата в режим на етажна собственост в
комплекс „Ори Билдингс” – гр. П., *** за апартамент 31 за периода от месец юни
2016 г. до месец май 2017 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.08.2017
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.12.2017 г. по ч.гр.д. № 72511 по
описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 142 състав, както и Е.С.И. е осъден да заплати на Сграда в режим на етажна
собственост – Жилищен комплекс „Ори Билдингс” – гр. П., ***сумата от 325 лв.– разноски пред първата инстанция,
както и сумата от 325 лв.– разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. № 72511
по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 142 състав.
Срещу така постановеното решение
е постъпила молба за отмяната му от Е.С.И.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Н.Т.. Молителят твърди, че е бил лишен от участие в съдебното
производство, по което е постановено неприсъственото решение, тъй като не е бил
надлежно уведомен, което е довело до невъзможността му да се снабди с
релевантни за спора доказателства и да представи същите своевременно по делото.
Посочва, че постоянният и настоящият му адрес е в гр. С., ***, на който адрес е
започнала процедура по призоваването му, а в последствие призовката за
насрочване на делото е връчена на адрес в гр.Хасково на съпругата му. Намира,
че призоваването в производството е в нарушение на чл.46, ал.2 от ГПК,
доколкото призоваването може да се осъществи и на друго лице или на домашните
на призованото лице, но на адреса на който живее или е местоработата му.
Искането към съда е за отмяна на атакуваното неприсъствено решение и връщане на
делото за разглеждане на Районен съд - Пловдив.
Представя фискални бонове,
издадени от „Марков НМ1“ЕООД за инкасирана сума за етажната собственост чрез
„Марков НМ8“ЕООД. Прави искане за прилагане на гр.д.№ 4457/2018 г. по описа на
ПРС.
Ответникът по молбата за
отмяна - Сграда в режим на етажна собственост – Жилищен
комплекс „Ори Билдингс” – гр. П., бул. ***, чрез пълномощника си адв.Е.А.
намира молбата за
недопустима, а по същество - за неоснователна. Възражението за недопустимост се
обоснова с довода, че молителят основава искането си на чл.240, ал.2 ГПК, а е
могъл своевременно да представи писмените си доказателства в производството по
гр.д.№ 4457/2019 г. на ПРС, както и че тези доказателства не могат да се причислят
нито към нови доказателства, нито към новооткрити обстоятелства. Поради това
намира, че не е налице хипотезата на чл.240, ал.3 във вр. е чл.240, ал.2 ГПК.
Възразява се и че не е спазен едномесечния срок, предвиден в ал.1 на чл.240 от ГПК, тъй като решението е връчено на ответника на 06.02.2019г., а молбата за
отмяна е депозирана на 17.01.2019 г. По същество излага доводи за
неоснователност на молбата, посочвайки, че ищецът е подал възражение в
заповедното производство, бил е уведомен лично за образуваното производство /с
получаване на исковата молба на 24.07.2018 г./ и чрез съпругата си за
развитието на делото /получено съобщение за насрочване на открито съдебно
заседание на 07.11.2018 г. и за съдебното решение - 06.12.2018 г./ Моли за
оставяне без уважение на искането на отмяна на неприсъственото решение. В
съдебно заседание прави искане за присъждане на разноските в производството.
Съдът, като обсъди доводите
на страните, прие следното:
ПРС е бил сезиран с искова
молба, подадена от Сграда в режим на етажна собственост – Жилищен комплекс „Ори Билдингс” – гр.
П., ***, против Е.С.И. с предявен иск по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено задължението на
ответника в общ размер на 432 лв. -
разходи за управление, поддържане и стопанисване на общите части на сградата в
режим на етажна собственост, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 72511 по описа за 2017 г. на
Софийски районен съд, 142 състав.
Посоченият в
исковата молба адрес на ответника е гр.П., ***, до който адрес са изпратени съобщението
с исковата молба и приложенията, върнати в цялост с отбелязването, че лицето не живее
на адреса. При тези данни, районният съд е разпоредил извършването на справка
по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., от която е установено, че ответникът е с
постоянен и настоящ адрес *** от 02.04.2014 г.
Съобщението до
ответника, с което е изпратен препис от исковата молба и приложенията, са
връчени лично на Е.С.И. на 24.07.2018 г. на постоянния му и
настоящ адрес ***.
Последвало е насрочване на
делото в открито съдебно заседание на 20.11.2018г. от 13.30 часа, за което призовката
била изпратена на посочения постоянен и
настоящ адрес на ответника и същата се е върнала в цялост с отбелязване от призовкаря, че при
посещение на адреса на 18.10.2018г. и на
20.10.2018 г. е установил по сведение на Христова, пълнолетна, обитаваща го,
настоящия адрес на Е.С.И. е гр.Х., ***. При
тези данни първостепенният съд е разпоредил изпращането на нова призовка на последния
адрес, връчена на 07.11.2018 г. на Н. И. /съпруга/ със задължение да предаде.
В проведеното по делото
открито съдебно съдебното заседание на 20.11.2018 г. районният съд е извършил
формална проверка на призоваването на страните и е приел, че ответникът е
редовно призован при условията на чл.46, ал. 2 от ГПК, поради което е дал ход и
е докладвал делото. Ищцовата страна е направила искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, в съответствие на което и в изпълнение
на предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК,
районният съд е постановил неприсъствено решение. С него е уважил предявения
иск като е признал за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 432 лв.,
представляваща разходи за управление, поддържане и стопанисване на общите части
на сградата в режим на етажна собственост, подробно посочени в диспозитива на
решението, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 07.12.2017 г. по ч.гр.д. № 72511 по описа
за 2017 г. на Софийски районен съд, 142 състав.
Съобщението до ответника с
приложеното неприсъствено решение е връчено на 06.12.2018 г. на адрес гр.Х., ***, чрез Н. И.
/съпруга/ със задължение да предаде.
Пред първостепенният съд е депозирана
молба на 16.01.2019 г. по пощата от Е.С.И. на осн.чл.240, ал.2 ГПК, по която е
било образувано гр.д.№ 1545 по описа за 2019 г. на ПРС. С молба от 20.03.2019
г. молителят е уточнил, че депозираната молбата е с правно основание чл.240,
ал.1 ГПК, поради ненадлежното му призоваване за производството, в което е
постановено неприсъственото решение, както и е формулирал искане за неговата
отмяна. С Определение № 3723 от 01.04.2019 г. първостепенният съд е прекратил производството
по гр.д.№ 1545 по описа за 2019 г. на ПРС, което е влязло в сила. Поради това
молбата с правно основание чл.240, ал.1 ГПК е изпратена за разглеждане от
Окръжен съд Пловдив и въз основа на същата е образувано настоящото
производство.
С оглед на така установеното от
фактическа страна настоящият състав на ПОС достига до следните правни изводи:
Производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален принцип – правото на защита на страните по делото /арг. от чл. 9 и чл. 10 от ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1/ страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/ при невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл. 240, ал. 1 от ГПК е посочен изрично началният момент, от който започва да тече срокът – от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по чл. 240, ал. 1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До редовното връчване на решението срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, а ако страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за допустима. В хипотезата на чл. 240, ал. 1 от ГПК законодателят не придава на узнаването на решението правно релевантно значение, в тази хипотеза течението на срока е обусловено императивно от действителното връчване на решението на страната, срещу която е постановено. В този смисъл "връчването на неприсъствено решение" не е равнозначно на "узнаване на решението" /определение № 550/12.07.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 529/2010 г., II ТО/.
Съобщението до молителя с приложен препис от
неприсъственото решение е връчено на 06.12.2018 г. на адрес гр. Х., ***на Н. И.
/съпруга / със задължение за предаване, а молбата по чл.240, ал.1 ГПК е
депозирана на 16.01.2019 г. Твърденията на молителя са, че е узнал за
неприсъственото решение на 31.12.2018 г. от съпругата си, но както съдът посочи за спазването на срока
по чл.240, ал.1 ГПК е правно релевантно редовността на връчването на
неприсъственото решение, а не неговото узнаване. В случая обаче молителят
претендира отмяна на неприсъственото решение с довода, че за производството не
е уведомяван на постоянния си и настоящ адрес, а съдът констатира, че както
призовката за съдебното заседание на 20.11.2018 г.,
така и съобщението с неприсъственото решение до молителя са връчени на адреса в
гр. Х.,
***на Н. И. /съпруга / със задължение за
предаване, който адрес не представлява постоянният и настоящ адрес на молителя
съгласно справката по Наредба № 14/18.11.2009 г. Ето защо съдът намира, че въпросът дали неприсъственото
решение е редовно връчено е въпрос по съществото на спора.
Настоящият съдебен състав на ПОС намира
молбата за допустима като депозирана в едномесечния
срок по чл. 240, ал.
1 от ГПК от легитимирано лице, както и е основателна по следните
съображения:
Съгласно
чл.38 от ГПК съобщението се връчва на адреса, посочен по делото. Когато
адресатът не бъде намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на
настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния, като законодателят дава
превес на личното връчване (чл. 45 ГПК).
В
случая исковата молба и приложенията към нея са били изпратени на молителя на
адреса, посочен в исковата молба, при спазване на разпоредбата на чл.38 ГПК.
Правилно след като не са били връчени на адреса в гр.П., ***, първостепенният съд е разпоредил тяхното връчване по
постоянния и настоящ адрес ***, на който са били лично връчени на молителя.
Нередовно обаче е призоваването на Е.И.
за единственото насрочено и проведено съдебно заседание на 20.11.2018 г. Според разпоредбата на чл. 41, ал. 1
от ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 42, ал. 2
от ГПК/. Съобщението за насроченото съдебно заседание за 20.11.2018 г. се е върнало
невръчено в цялост на постоянния и настоящ адрес с отбелязване за посещения на
адреса на 18.10.2018г. и на
20.10.2018 г. При тези данни районният съд е следвало да разпореди повторно
връчване на същия адрес, предвид личното връчване на исковата молба и
приложения на ответника по настоящия му адрес, и тъй като от съобщението не се
установява по категоричен начин от посещения на призовкаря в рамките на месец, отсъствието
на ответника за повече от месец. Същевременно лицето Х. изрично не е заявили,
че ответникът не живее на адреса. Неправилно районният съдия е разпоредил
връчване на призовката на адреса в гр.Хасково при нарушаване на поредността по
чл.38 ГПК, което при липсата на лично връчване на ответника не може да обоснове
редовността на връчването на адреса в гр.Хасково по реда на чл.46, ал.1 ГПК.
По
тези съображения настоящият съдебен състав на ПОС намира молбата за основателна
предвид установеното нарушаване на правото на защита на ответника в
образуваното срещу него исково производство и лишаването от възможността му да
участва в него, поради нередовното му призоваване за съдебното заседание на 20.11.2018
г. Изложените съображения по същество на спора обосновават допустима на молбата
като подадена в законоустановения срок, доколкото неприсъственото решение е нередовно връчено и
не е започнал да тече едномесечния срок за подаването на молбата по чл.240,
ал.1 ГПК.
С
оглед на изложеното оспореното неприсъствено решение следва да бъде отменено, а
делото да бъде върнато на ПРС за разглеждане на повдигнатия материалноправен
спор от друг съдебен състав.
При
този изход на делото неоснователно е искането на ответника по молбата за
присъждане на разноските в производството, а молителят не претендира разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ влязлото в сила неприсъствено решение № 4036 от 26.11.2018
г. по гр. д. № 4457 по описа за 2018 г. на РС-Пловдив, III гр.с.
ВРЪЩА делото на Районен
съд-Пловдив за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.